Р Е Ш Е Н И Е
гр. Берковица, 19.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Берковица, II н.с., в публично
съдебно заседание на 03 февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Нина Георгиева, като разгледа АНД № 361/2020
год.по описа на БРС, ІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано
по жалба на Б.К.П. *** и ЕГН **********
против наказателно постановление /НП/ № 2055/10.09.2020 г. на
Началник отдел МРР Дунавска-ГД МРР в ЦМУ,Агенция”Митници”, с което за
нарушение по чл. 126 ал.1 от ЗАДС му е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв. и е отнета в полза на Държавата
стоката,предмет на нарушението 15л. етилов алкохол.
С жалбата се иска
наказателното постановление да бъде отменено, като се твърди, че е издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения.Твърди,че не е извършил нарушението,за което е наказан. В с.з.,
жалбоподателят, редовно призован, се
явява. Упълномощеният му защитник поддържа жалбата, като моли съда атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено по посочените в нея основания.
Вьззиваемата
страна, редовно призована, изпраща
представител , който взема становище по жалбата и моли НП да бъде отменено.
Районен съд гр.Берковица – ІІ н.с., като прецени
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и
разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Процесното наказателно постановление е
издадено за това, че на 11.03.2020г служители на РУ Берковица извършили проверка на лек
автомобил „Рено Канго” с ДК №М4039 ВН,собственост и управляван от Б.К.П.. В
хода на проверката били установени 2 бр.
пластмасови шишета с вместимост
След извършена лабораторна експертиза е прието, че
изследваните проби отговарят на дефиницията съгласно чл.9, т.1 от ЗАДС за
„етилов алкохол, включен в кодове по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно
съдържание по обем превишаващо 1,2 % vol“.
С писмо П. бил поканен да се яви в МРР Дунавска
за съставяне и връчване на АУАН.
От изложените факти и обстоятелства
контролните органи приели, че на 11.03.2020г, с деянието си Б.К.П. е осъществил
състава на чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС, за което му бил съставен АУАН № 1204/25.06.2020г.
в негово присъствие. Дължимият акциз на стоката, предмет на нарушение-общо
Разпитан
в съдебно заседание, актосъставителят поддържа акта, като в свободен разказ
излага констатираните обстоятелства. В допълнение сочи, че тя лично не е
присъствала на проверката, а проверила документи които са й били предоставени от органите
на МВР. Сочи, че тя е взела проби от отделните бутилки.
Съдът кредитира
показанията на горепосочения свидетел като обективни и непротиворечиви,
съответни с писмените доказателства по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбоподателят
е наказан за това, че е държал
Ако
алкохолът е бил изварен в специализиран малък обект за дестилиране при спазване
на ограниченията по чл. 4, т. 8 от ЗАДС, размерът на акциза и на наложената
глоба би следвало да бъде определен по ставката в чл. 31, т. 6 от ЗАДС.
Ако
алкохолът е бил изварен преди 01.01.2007 г., т. е. преди влизане в сила на ЗИДЗАДС,
обн. ДВ, бр. 105/2006 г., акцизната ставка би била 0 лв. за 1 хектолитър чист
алкохол, т. е. за откритият в държане на жалбоподателя алкохол не би бил дължим
акциз, поради което не би бил съставен документ, удостоверяващ плащането на
акциз за него. Съобразно приложимата в настоящото производство презумпция за
невиновност на привлечения към отговорност съдът приема, че
административнонаказателното обвинение против Б.П. за нарушение по чл. 126, ал.1,т.1
от ЗАДС не е доказано по несъмнен начин. По-конкретно от събраните
доказателства не може да се направи несъмнен извод, че за откритата в държане
на жалбоподателя ракия се дължи акциз, поради което тази ракия може да бъде
годен предмет на нарушение по чл. 126, ал.1 от ЗАДС, тъй като дори и самият актосъставител
не доказа, че тя е била варена след 2007г..
Освен
поради недоказаността на административно-наказателното обвинение, обжалваното
постановление е незаконосъобразно и поради неправилното прилагане на
материалния закон.
Нито в
съставения АУАН, нито в наказателното постановление са посочени доказателства и
факти, от които да се извърши преценка по какъв начин е бил изчислен дължимият
акциз, което също прави повдигнатото административно обвинение неясно, тъй като
няма как задълженото лице да знае какъв акциз е следвало да заплати. Съставът
на нарушението чл. 126 от ЗАДС охранява обществените отношения, гарантиращи
надлежното документиране на начисляването, плащането и обезпечаването на
дължимия акциз, т. е. съставянето на редовни документи, удостоверяващи тези
факти, и то от правоимащи лица, а не самото начисляване, плащане или
обезпечаване на акциза. Задължени да водят такава документация и съответно да
разполагат с такива документи са само регистрираните или лицензираните по ЗАДС
лица. Това е така, защото чл. 43, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 от ЗАДС посочват
изчерпателно кои лица начисляват и внасят в републиканския бюджет акциза и сред
тях няма нерегистрирани и нелицензирани такива. Лице, което не е регистрирано
или лицензирано по ЗАДС, няма задължение да съставя и поради това не може да
притежава документи, удостоверяващи начисляването и плащането на акциза. Ето
защо такова лице не може да отговаря по чл. 126 от ЗАДС. В процесния случай е
безспорно, че жалбоподателят е държал етилов алкохол /ракия/, без да е
регистрирано лице или лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС. Поради това
той няма задължение да съставя и да разполага с документи, удостоверяващи
начисляването, плащането или обезпечаването на акциза, и не може да носи
отговорност по чл. 126 от ЗАДС. Доколкото е държал акцизни стоки,
жалбоподателят може да отговаря за това, че като е бил длъжен да се регистрира
като производител или да се лицензира като складодържател, не го е сторил,
както и за това, че като е бил длъжен да плати акциз, не го е сторил, но това
са нарушения различни от нарушението по чл. 126 от ЗАДС, за което е съставено
процесното наказателно постановление. Предвид изложеното ангажирането на
отговорността на жалбоподателя по чл. 126 от ЗАДС за това, че е държал акцизни
стоки, без да има документи за плащането на акциза, след като същият не е
регистрирано лице или лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС, противоречи
на материалния закон.
При допуснатите съществени нарушения в
административно-наказателното производство, нарушението не може да се установи
по несъмнен начин, съгласно чл. 53, ал. 2 ЗАНН, а следва да се отбележи, че в
тежест на административнонаказващия орган е да докаже по категоричен начин, че
наказаното лице е извършило нарушението. Поради това, оспореното наказателно
постановление е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено. Предвид изложените по – горе в мотивите съображения обжалваното Наказателно постановление следва да бъде отменено
изцяло като незаконосъобразно.
Водим от
изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 2055/10.09.2020 г. на Началник отдел МРР Дунавска-ГД МРР в
ЦМУ,Агенция”Митници”, с което на Б.К.П. *** и ЕГН ********** за нарушение по чл. 126 ал.1 от ЗАДС му е наложено
административно наказание глоба в размер на
1000лв. и е отнета в полза на Държавата стоката,предмет на нарушението
15л етилов алкохол.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд - Монтана в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: