Решение по дело №361/2020 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 април 2021 г. (в сила от 13 септември 2021 г.)
Съдия: Юлита Николова Георгиева Трифонова
Дело: 20201610200361
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                               гр. Берковица, 19.04.2021г.

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Районен съд Берковица, II н.с., в публично съдебно заседание на  03 февруари две хиляди  двадесет и първа година  в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Нина Георгиева, като разгледа АНД № 361/2020 год.по описа на БРС, ІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на Б.К.П. *** и ЕГН **********  против наказателно постановление /НП/ № 2055/10.09.2020  г. на  Началник отдел МРР Дунавска-ГД МРР в ЦМУ,Агенция”Митници”, с което за нарушение по  чл. 126 ал.1 от ЗАДС му е наложено административно наказание глоба в размер на  1000лв. и е отнета в полза на Държавата стоката,предмет на нарушението 15л. етилов алкохол.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено, като се твърди, че е  издадено при допуснати съществени процесуални нарушения.Твърди,че не е извършил нарушението,за което е наказан. В с.з., жалбоподателят, редовно призован,  се явява. Упълномощеният му защитник поддържа жалбата, като моли съда атакуваното наказателно постановление да бъде отменено по посочените в нея основания.

Вьззиваемата страна, редовно призована,  изпраща представител , който взема становище по жалбата и моли НП да бъде отменено.

                   Районен съд гр.Берковица – ІІ н.с., като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Процесното наказателно постановление е издадено за това, че на 11.03.2020г служители на  РУ Берковица извършили проверка на лек автомобил „Рено Канго” с ДК №М4039 ВН,собственост и управляван от Б.К.П.. В хода на проверката били установени  2 бр. пластмасови шишета с вместимост 2 литра и 2 броя пластмасови шишета с вместимост от 0,5л. съдържащи жълта течност с мирис на етилов алкохол и общо количество от 5 литра. При извършена проверка в дома на Б.К.П. *** и ЕГН **********  били открити в помещение предназначено за мазе е установено,че П. държи  1 брой пластмасова с безцветна течност с мирис на етилов алкохол-домашна ракия с вместимост 10 литра. За намерената ракия не бил представен документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. По случая била образувана преписка № 243 -ЗМ-58/2020 по описа на  РУ Берковица. По случая било снето обяснение от жалбоподателя, в което той заявил, че намереният алкохол бил изварен в с.Боровци.Документ  за плащане на акциз не бил представен. С постановление № 312 от 03.04.2020г., прокурор при РП Берковица, отказал да образува досъдебно производство по случая и постановил ангажиране на административнонаказателна такава.

След извършена  лабораторна експертиза е прието, че изследваните проби отговарят на дефиницията съгласно чл.9, т.1 от ЗАДС за „етилов алкохол, включен в кодове по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем превишаващо 1,2 % vol“.

С писмо П. бил поканен да се яви в МРР Дунавска за съставяне и връчване на АУАН.

От изложените факти и обстоятелства контролните органи приели, че на 11.03.2020г, с деянието си Б.К.П. е осъществил състава на чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС, за което му бил съставен АУАН № 1204/25.06.2020г. в негово присъствие. Дължимият акциз на стоката, предмет на нарушение-общо 15 литра етилов алкохол изчислен съгласно чл.41, във връзка с чл.28, ал.1, т.5 и чл.31, ал.1, т.5 от ЗАДС бил в размер на 71,87 лв.,съответно двойния размер е 143,74лв.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят поддържа акта, като в свободен разказ излага констатираните обстоятелства. В допълнение сочи, че тя лично не е присъствала на проверката, а проверила документи които са й били предоставени от органите на МВР. Сочи, че тя е взела проби от отделните бутилки.

Съдът кредитира показанията на горепосочения свидетел като обективни и непротиворечиви, съответни с писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбоподателят е наказан за това, че е държал 15.00 литра етилов алкохол, без да притежава данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ /електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза – нарушение по чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. За да е осъществен съставът на това нарушение от обективна страна, е необходимо за държаните акцизни стоки да се дължи акциз. Само в тази хипотеза е обективно възможно деецът да притежава документ, удостоверяващ плащането на дължим акциз. От приетата като писмено доказателство заключение на митническа лабораторна експертиза се установява по несъмнен начин, че откритият в имота на жалбоподателя алкохолен продукт съдържа етилов алкохол по смисъла на чл. 9 от ЗАДС, поради което отговаря на определението за акцизна стока по чл. 4, т. 1 във вр. с чл. 2, т. 1 от ЗАДС. Актосъставителят и наказващият орган, обаче са се ограничили с данните от митническата лабораторна експертиза, без да събират други данни за произхода на открития в държане на жалбоподателя алкохол. По-конкретно не са събрани доказателства за следните две обстоятелства, които са от съществено значение за решаване на спора: дали алкохолът е бил произведен в специализиран малък обект за дестилиране при спазване на ограниченията по чл. 4, т. 8 от ЗАДС и дали е бил произведен преди 01.01.2007 г.

Ако алкохолът е бил изварен в специализиран малък обект за дестилиране при спазване на ограниченията по чл. 4, т. 8 от ЗАДС, размерът на акциза и на наложената глоба би следвало да бъде определен по ставката в чл. 31, т. 6 от ЗАДС.

Ако алкохолът е бил изварен преди 01.01.2007 г., т. е. преди влизане в сила на ЗИДЗАДС, обн. ДВ, бр. 105/2006 г., акцизната ставка би била 0 лв. за 1 хектолитър чист алкохол, т. е. за откритият в държане на жалбоподателя алкохол не би бил дължим акциз, поради което не би бил съставен документ, удостоверяващ плащането на акциз за него. Съобразно приложимата в настоящото производство презумпция за невиновност на привлечения към отговорност съдът приема, че административнонаказателното обвинение против Б.П. за нарушение по чл. 126, ал.1,т.1 от ЗАДС не е доказано по несъмнен начин. По-конкретно от събраните доказателства не може да се направи несъмнен извод, че за откритата в държане на жалбоподателя ракия се дължи акциз, поради което тази ракия може да бъде годен предмет на нарушение по чл. 126, ал.1 от ЗАДС, тъй като дори и самият актосъставител не доказа, че тя е била варена след 2007г..

Освен поради недоказаността на административно-наказателното обвинение, обжалваното постановление е незаконосъобразно и поради неправилното прилагане на материалния закон.

Нито в съставения АУАН, нито в наказателното постановление са посочени доказателства и факти, от които да се извърши преценка по какъв начин е бил изчислен дължимият акциз, което също прави повдигнатото административно обвинение неясно, тъй като няма как задълженото лице да знае какъв акциз е следвало да заплати. Съставът на нарушението чл. 126 от ЗАДС охранява обществените отношения, гарантиращи надлежното документиране на начисляването, плащането и обезпечаването на дължимия акциз, т. е. съставянето на редовни документи, удостоверяващи тези факти, и то от правоимащи лица, а не самото начисляване, плащане или обезпечаване на акциза. Задължени да водят такава документация и съответно да разполагат с такива документи са само регистрираните или лицензираните по ЗАДС лица. Това е така, защото чл. 43, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 от ЗАДС посочват изчерпателно кои лица начисляват и внасят в републиканския бюджет акциза и сред тях няма нерегистрирани и нелицензирани такива. Лице, което не е регистрирано или лицензирано по ЗАДС, няма задължение да съставя и поради това не може да притежава документи, удостоверяващи начисляването и плащането на акциза. Ето защо такова лице не може да отговаря по чл. 126 от ЗАДС. В процесния случай е безспорно, че жалбоподателят е държал етилов алкохол /ракия/, без да е регистрирано лице или лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС. Поради това той няма задължение да съставя и да разполага с документи, удостоверяващи начисляването, плащането или обезпечаването на акциза, и не може да носи отговорност по чл. 126 от ЗАДС. Доколкото е държал акцизни стоки, жалбоподателят може да отговаря за това, че като е бил длъжен да се регистрира като производител или да се лицензира като складодържател, не го е сторил, както и за това, че като е бил длъжен да плати акциз, не го е сторил, но това са нарушения различни от нарушението по чл. 126 от ЗАДС, за което е съставено процесното наказателно постановление. Предвид изложеното ангажирането на отговорността на жалбоподателя по чл. 126 от ЗАДС за това, че е държал акцизни стоки, без да има документи за плащането на акциза, след като същият не е регистрирано лице или лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС, противоречи на материалния закон.

При допуснатите съществени нарушения в административно-наказателното производство, нарушението не може да се установи по несъмнен начин, съгласно чл. 53, ал. 2 ЗАНН, а следва да се отбележи, че в тежест на административнонаказващия орган е да докаже по категоричен начин, че наказаното лице е извършило нарушението. Поради това, оспореното наказателно постановление е  незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Предвид изложените по – горе в мотивите съображения обжалваното Наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                                                Р Е Ш И :

 ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2055/10.09.2020  г. на  Началник отдел МРР Дунавска-ГД МРР в ЦМУ,Агенция”Митници”, с което на Б.К.П. *** и ЕГН **********  за нарушение по  чл. 126 ал.1 от ЗАДС му е наложено административно наказание глоба в размер на  1000лв. и е отнета в полза на Държавата стоката,предмет на нарушението 15л етилов алкохол.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Монтана в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: