№ 60
гр. Каварна, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и пети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Веселина М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско
дело № 20233240100407 по описа за 2023 година
Производството е по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД.
Образувано е по искова молба с вх.№3299/13.11.2023г., подадена от А1
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София
район”Илинден”, ул.”Кукуш”, № 1, с ЕИК №*********, представлявано от
А.В.Д. – Главен изпълнителен директор и М.М. – изпълнителен директор,
чрез адв.Л. Р., съдебен адрес гр.София 1000, ул.“Позитано“, №8, ет.3, офис
301, срещу „Д. – 76“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.Шабла, ул.“****“, 4, представлявано от Л. Д. Д. – управител, с искане за
признаване на установено, че ответникът дължи сумите 82,90 лева,
представляваща месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по
договор ID на килиен ****, партида ***, ID на договор **** от 30.12.2021г. за
периода 07.04.2022г. – 06.10.2022г., ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното
плащане и сумата от 9,01 лева, представляваща мораторна лихва върху
вземането за месечни такси и потребление за периода 30.05.2022г. –
25.09.2023г. Претендира и разноски в заповедното и исково производство.
В исковата си молба ищецът излага, че със Заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК “А1
1
България” ЕАД е поискало да бъде издадена заповед за изпълнение на
парично задължение срещу длъжника Д. -76 ЕООД, ЕИК ****. Образувано е
ч.гр.д. № 358/2023 по описа на Районен съд- гр. Каварна, по което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите
82,90 лв. /осемдесет и два лева и деветдесет стотинки/, представляваща
месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор ID на
клиент ****, партида ***, ГО на договор **** от 30.12.2021 за периода
07.04.2022- 06.10.2022 г., ведно със законна лихва за забава от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане; 173.16 лв. /сто
седемдесет и три лева и шестнадесет стотинки/- неустойка за неизпълнение
на договор ID на клиент ****, партида ***, ID на договор **** от 30.12.2021,
ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане; 24.50 лв. - мораторна лихва върху посочените
вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за
плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща
датата на депозиране на заявлението, от които 9.01 лв.- мораторна лихва
върху вземането за месечни такси и потребление за периода 30.05.2022 г.-
25.09.2023 г. и 15.49 лв.- мораторна лихва върху вземането за неустойка за
периода 07.11.2022 г. - 25.09.2023 г. и съдебни разноски платена държавна
такса - 25 лв. и адвокатско възнаграждение- 400 лв.
Излага още, че Д. -76 ЕООД е сключило с „А1 България“ ЕАД
(предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) и договор за използване на
електронни съобщителни услуги ID на клиент ****, партида ***, ID на
договор **** от 30.12.2021. За всяка отделна мобилна услуга или пакет от
услуги се сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от
договора, в които се съдържа описание на избраните тарифни планове,
срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими
неустойки или обезщетения.
Посочва, че с Приложение № 1 от 30.12.2021 за срок от две години е
активирана ТВ услуга с номер 201003148307 с план А1 ТВ 100+ с месечна
такса 6.99 лв. за първите 6 месеца от срока на договора и 15.99 лв. до края на
първоначалния срок
По договора са издадени и дължими следните фактури на обща
стойност 82.90 лв.:
2
Фактура Дата Падеж Период на фактуриране Стойност
********* 09.05.2022 29.05.2022 07.04.2022-06.05.2022 7,21
********* 09.06.2022 29.06.2022 07.05.2022 - 06.06.2022 7/21
********* 11.07.2022 31.07.2022 07.06.2022 - 06.07.2022 16,51
********* 10.08.2022 30.08.2022 07.07.2022-06.08.2022 16,51
********* 09.09.2022 29.09.2022 07.08.2022-06.09.2022 19,48
********* 10.10.2022 30.10.2022 07.09.2022-06.10.2022 15,98
Твърди, че Договорът е прекратен едностранно от мобилния оператор
считано от 06.11.2022 поради неизпълнение на задълженията на абоната за
заплащане на използваните мобилни услуги на основание т. 54.12. от Общи
условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и
крайните ползвателни на обществени мобилни наземни мрежи на „А1
България“ ЕАД и/или т. 83.1 от Общи условия за взаимоотношенията между
„А1 България“ ЕАД и крайните ползватели на широколентов достъп до
интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за
пренос на данни.
Посочва, че при прекратяване на договора по желание/вина на абоната,
последният дължи неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие,
уговорена в Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна
услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е изтекъл. Неустойката
е определена във фиксиран размер или като сбор от стандартните месечни
абонаментни такси (МАТ) за мобилните планове без отстъпки дължими от
абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на
договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер.
За неустойката е издадена сметка ********* от 06.11.2022 на стойност 173.16
лв. и падеж 06.11.2022, в която са начислени 13 месечни такси по 13.32 JIB. за
ТВ услуга 201003148307 за периода 06.11.2022- датата на предсрочно
прекратяване на договора до 30.12.2023- уговорената дата на ползване на
услугата.
Сочи, че ответникът е подал жалба към мобилния оператор, която е
удовлетворена и неустойката е кредитирана. Сумата от 173.16 лв. неустойка
не се претендира от ищеца.
Ищецът твърди, че поради забавеното плащане на претендиралото
3
вземане за месечни такси, ответникът дължи лихва в размер на 9.01 лв.-
мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода
30.05.2022- 25.09.2023, изчислена от датата, представляваща първи ден на
забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата,
предхождаща датата на депозиране на заявлението.
С оглед на изложеното, моли съда да признае за установено, че
ответникът „Д. -76“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. Шабла, 9680, ул. **** № 4, представлявано от Л. Д. Д. - управител, дължи
на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от А.В.Д.-
Главен изпълнителен директор и М.М.- Изпълнителен директор, сумата от
91.91 лв., включваща: 82.90 лв. /осемдесет и два лева и деветдесет стотинки/-
месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор ID на
клиент ****, партида ***, ID на договор **** от 30.12.2021 за периода
07.04.2022 г.- 06.10.2022 г., ведно със законна лихва за забава от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане и сумата 9.01 лв.-
мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода
30.05.2022- 25.09.2023.
Моли за присъждане на съдебно- деловодни разноски по настоящото
производство.
В о.с.з., ищецът редовно призован, не изпраща представител.
Депозирана е писмена молба от упълномощения адв.Р..
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.
Счита, че предявеният иск е недопустим и не следва да бъде разгледан.
Твърди, че към момента на отговора на исковата молба, на ищеца е изплатена
напълно дължимата сумата в размер на 82,90 по договор № ****/30.12.2021г.
Не оспорва, че между „А1 България” ЕАД и фирма „Днмец-76”КООД е
сключен договор за телевизия, които е изтекъл на 30.12.2023г. Смята, че
ищецът е некоректен и е завел иска на 13.11.2023г, след като задължението е
било платено изцяло.
Счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради
което го оспорваме.
Моли съда да отхвърли иска като недопустим, недоказан и
4
неоснователен, както по основание, така и по размер.
В о.с.з., ответникът редовно призован, представлява се от
упълномощения адв.Л.Н. – АК Добрич.същата представя платежно нареждане
за заплатена сума в размер на 9,01 лева, която сума е мораторна лихва по
предявения установителен иск. Оспорва размера на посочения адвокатски
хонорар на ищцовата страна и моли съда да определи същия в границите на
допустимото.
След преценка на представените по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не се спори между страните, че вземането на ищеца „А1 БЪЛГАРИЯ”
ЕАД произтича от сключен с ответника Договор № **** от 30.12.2021г.г. с
Приложение № 1 от 30.12.2021г. е предоставена ТВ услуга с номер
201003148307 с план А1 ТВ 100+, с месечна такса 6,99 лева за първите 6
месеца от срока на договора и 15,99 лева до края на първоначалния срок.
Ответното дружество е оспорило исковете като неоснователни, но
извършва плащане, първоначално на сумата от 82,90 лева и преди
заседанието сумата от 9,01 лева. И двете плащания са след подаване на
исковата молба – 13.11.2023г., главницата платена на 28.11.2023г., а
мораторната лихва на 24.04.2024г.
На основание чл.235,ал.3 ГПК съдът взима предвид фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
В случая е налице погасяване с плащане на процесните задължения,
поради което исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отношение на разноските.
В настоящото производство се претендират разноски в размер на 75,00
лева платена държавна такса, които следва да бъдат присъдени.
Със заповедта за изпълнение са присъдени разноски в размер на 425,00
лева, от които 25,00 лева държавна такса и 400,00 лева адвокатско
възнаграждение.
В о.с.з., процесуалният представител на ответното дружество е
направило възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в
заповедното производство, който е в размер на 400 лева.
5
Действително разпоредбата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ предвижда, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове,
за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на
исковете.
Настоящият състав обаче намира, че при присъждането на
възнаграждението следва да бъде взето предвид Решение от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22 на СЕС, според което приетата от Висшия адвокатски съвет
като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно
задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е
равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални
тарифи, забранено от чл. 101, пар. 1 ДФЕС, имащ директен ефект в
отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици
за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в
ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по
отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената
минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай
не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Изложени
са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или
решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за
реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички
участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по
смисъла нач л. 101, пар. 1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни
цени. Изведено е, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба
минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил, че
национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по см. на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване
на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна
6
уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС
забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
Съдът намира, че трябва да бъде взето предвид и Решение от
28.07.2016 г. по дело C-57/2015 на СЕС, с което е прието, че правната уредба
следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на
възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на
спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на
съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата
делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези
разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от
разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла за
адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за
пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва
непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то
все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване
поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които
действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която
допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия
режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се
счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.
Предвид посочената практика на СЕС, която е източник на правото на
ЕС, съдът намира, че следва да бъде определен справедлив и разумен размер
на подлежащите на възстановяване разноски, който да е съобразен не с
предвидените ограничения в НМРАВ, в т. ч. и с това по чл. 2, ал. 5 от същата
Наредба, а с предмета на спора, неговата цена и труда, който е положен за
защитата на съответното право.
Фактическата и правна сложност на делото в конкретния случай се
определя от предмета на делото – иск за неизпълнение на договор с цена на
иска 82,90 лева и за мораторна лихва с цена на иска 9,01 лева.
При това положение положения труд се свежда до подаване на
заявление по чл. 410 от ГПК, искова молба и друга такава, с която се
уведомява съда за заплатената сума.
При тези съображения, съдът намира, че на ищеца следва да се
присъди адвокатски хонорар в размер на 200 лева.
7
Водим от гореизложеното, Каварненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ А1 БЪЛГАРИЯ”ЕАД, със седалище и
адрес на управление: район ”Илинден” , ул.”Кукуш” № 1, с ЕИК №
*********, представлявано от А.В.Д. – Главен изпълнителен директор и М.М.
– изпълнителен директор, чрез адв.Л. Р., съдебен адрес гр.София 1000,
ул.“Позитано“, №8, ет.3, офис 301, срещу „Д. – 76“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.Шабла, ул.“****“, 4, представлявано от Л.
Д. Д. – управител, обективно съединени искове по чл.422 от ГПК, във вр. с
чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи заплащането на присъдените със
Заповед №181 /28.09.2023г., издадена по Ч.Гр.д.№ 358/2023г. по описа на РС
Каварна, в полза на ищеца за следните суми: сумата от 82,90 лева,
представляваща месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по
договор ID на килиен ****, партида ***, ID на договор **** от 30.12.2021г. за
периода 07.04.2022г. – 06.10.2022г., ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното
плащане и сумата от 9,01 лева, представляваща мораторна лихва върху
вземането за месечни такси и потребление за периода 30.05.2022г. –
25.09.2023г., поради извършено плащане от ответника в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Д. – 76“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.Шабла, ул.“****“, 4, представлявано от Л. Д. Д. – управител, да заплати „
А1 БЪЛГАРИЯ”ЕАД, със седалище и адрес на управление: район ”Илинден” ,
ул.”Кукуш” № 1, с ЕИК № ********* представлявано от А.В.Д. – Главен
изпълнителен директор и М.М. – изпълнителен директор, чрез адв.Л. Р.,
съдебен адрес гр.София 1000, ул.“Позитано“, №8, ет.3, офис 301,
направените по Гр.дело № 407/2023г . по описа на Каварненски районен съд
разноски в размер на 75,00 (седемдесет и пет) лева и направените в
заповедното производство по ч.гр.д.№358/2023г. в размер на 225,00 (двеста
двадесет и пет) лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич в
двуседмичен срок от връчването му.
8
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
9