Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 23.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми юли две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3600 по описа на ВРС за 2019-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по кумулативно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1,
пр.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на ищцата М.Н.В., ЕГН**********,
за осъждане
на В.Д.П., ЕГН**********, за връщане на сумата 20000.00лв.
– платена с банков превод
от 23.11.2016г. в полза на ответницата,
за погасяване на парично задължение по бъдещо споразумение между сина на ищцата П. К. В. и ответницата,
по тяхно делбено
производство с претенции по сметки по гр.д. №2352/2011г. на ВРС, основанието
за което плащане не е било осъществено
– споразумение между сина
на ищцата и ответницата по
повод делбеното дело така и
не било постигнато, ведно със
законната лихва върху сумата от исковата молба –05.03.2019г. до изплащането
й.
Евентуално претендира сумата
на осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД при начална липса на
основание за плащането.
Ищцата твърди, че е майка на П. К. В., който
е бил съпруг на ответницата
В.Д.П. по прекратен с развод брак. Съпрузите след развода били страни
и по делбено дело с претенции
по сметки на П., което било разглеждано
по гр.д. №2352/2011г. на ВРС. По повод споразумение между страните и бивши съпрузи, което
било постигнато устно, на 23.11.2016г. ищцата превела на ответницата исковите 20 000.00лв. До писмено споразумение обаче така и не се стигнало, поради което се претендира връщане на платеното.
Евентуално претендира връщане
на парите, като платени с първоначална липса на основание
за плащането.
В срока
по чл.131 ГПК ответницата депозира
писмен отговор. С него тя
не оспорва отношенията
между страните; получаването
на сумата 20 000.00лв. на сочената от ищцата дата; основанието за превода (бъдещо споразумение между сина на ищцата и ответницата по повод делбеното
дело); както и непостигането
на окончателното споразумение
между последните.
Искът обаче оспорва
с довода, че два дни след превода, на 25.11.2016г.,
вече между самите страни по
настоящото дело (платец и получател на сумата) било постигнато друго споразумение, с което те
уговорили сумата да не бъде
връщана, а вместо това да
послужи като цена за запазване
от ищцата, на правото на ползване върху ¼ ид.ч. от апартамент, който ще бъде
предмет на последващо дарение между ответницата (дарител) и дъщеря й М.В. (дарен).
Сделката следвало да бъде оформена, като дарение, с цел избягване на данъчни дългове, но реалната воля на ищцата М.В. и ответницата В.П. била сумата от
20 000лв.
да се задържи, като цената за запазеното право на ползване върху ¼ ид.ч. от апартамента. На
28.11.2016г. дарението при тези
предпоставки било и реализирано.
За това счита за налично
основание да се задържи исковата
сума и моли за отхвърляне на
иска.
След съвкупната преценка, заедно и
поотделно, на приетите доказателства по делото, при отчитане на становищата на страните
и при съобразяване на приложимата за случая нормативна регламентация, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предпоставките на предявения иск по чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД и свързаната с тях
доказателствена тежест се разпределят както следва: Ищцовата страна дължи да докаже превода
на исковата сума в полза на
ответника, основанието за този превод, което предстои да бъде реализирано, както и
ненастъпването на същото основание в правния мир, включително към момента на
делото. В процесуална тежест на ответника е да докаже наличието на друго постигнато между страните споразумение, с което е променено основанието за получаване и за задържане на исковата сума; сбъдването на условието по другото и ново споразумение
(тъй като твърди това в процеса).
По евентуалния иск
по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД ищцовата страна следва да докаже само превода на исковата сума в полза на ответника, а в ответната страна следва да докаже наличието на основание за задържане на сумата в момента –друго постигнато между страните споразумение след превода на сумата, с което е променено
основанието за получаването и за задържането й, а и сбъдването на условието по другото и ново споразумение (тъй като твърди това в процеса).
Безспорните обстоятелства по делото следват
от позициите на страните по
делото,
като са подкрепени и от приетите доказателства (преводно нареждане и извлечение
от сметка) и са следните: че ищцата е майка на П. К. В., който
е бил съпруг на ответницата
В.Д.П. по прекратен с развод брак; че съпрузите след развода са
били страни и по делбено
дело с прието претенции по сметки на П., което
било разглеждано по гр.д.
№2352/2011г. на ВРС; че по повод споразумение между страните по делбата и бивши съпрузи, което било постигнато устно, на
23.11.2016г. ищцата превела
на ответницата исковите 20 000лв.; че до
писмено споразумение не се стигнало.
Спорът по делото е за наличието на основание, към момента, за задържане
на преведената искова сума, като по него съдът приема следното:
Въз основа на
горните безспорни обстоятелства съдът намира, че към деня на направеното
преводно нареждане (23.11.2016г.) наистина е имало причина за заплащане на
сумата и тя е била споразумение между страните по делбата за доброволно
уреждане на спора, включително по претенциите по сметки. За това и ищцата
(майка на един от съделителите) е превела сумата,
като престация чрез трето лице. И след като пак
безспорно до писмено споразумение по делбеното дело така и не се е достигнало, то изглежда да са налице предпоставките по реда на чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД. Тук е
мястото да се отбележи, че с оглед на изложеното е изначално неоснователна
претенцията по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, само с оглед на обсъдените безспорни обстоятелства и
трайното разбиране на доктираната и на практиката, че
„основанието“ по чл.55 ЗЗД следва да се тълкува по – широко и от стриктното
разбиране за „правно основание“ за плащане.
На л.15 от делото
(в препис) и на л.24 (в оригинал) обаче е приложен един документ, изготвен на
дата 25.11.2016г. (неоспорена) и съдържащ както имената и единните граждански
номера на волеизявяващите субекти, но и техни
подписи, оспорването на автентичността на които е неуспешно (тъй като след
представяне на оригинала в о.с.з. и запознаване с него, ищцата лично призна, че
подписът в документа й принадлежи – л.30-гръб). Видно от съдържанието на
документа, с него М.Н.В. (ищца), В.Д.П. (ответница) и М.В. (нестрана по делото) са постигнали следната
договореност: Сумата от 20000лв., получена на 24.11.2016г. от В.П., като
наредена от М.В., да остане в полза на В.П., а срещу тази сума В. П. се
задължава да запази на М.В. право на ползване ¼ ид.ч. от апартамент, който
ще бъде предмет на последващо дарение между ответницата (дарител) и дъщеря й М.В.
(дарен), която тежест дарената приема.
Така постигнатото
споразумение има всички характеристики на сделка по чл.365 ЗЗД, с която
окончателно, посредством взаимни отстъпки, да се изменят или приключат
предходно възникнали правоотношения между страните. Същото спорвазумение
в случая не е оспорено по валидност, не са наведени доводи за някакви конкретни
пороци на волята или съдържанието на волеизявлението на страните, а оспорването на подписа на ищцата е
неуспешно и отречено лично от нея. По тази причина и след като то е постигнато
след нареждане и получаване на исковата сума, то съставлява ново и годно правно
основание за задържанието й, независимо че
първоначалното такова не се е осъществило. Още повече, че се е сбъднало и
условието в споразумението – сключено на 28.11.2016г. дарение.
За пълнота следва
да се да обсъди, че направеното в о.с.з. възражение от ищцата (л.31-гръб) –
„мой е подписът, но не съм ги дала за това парите; никога не са ми казвали, че
ги давам за една стая“ не е от естество на мотирира
порок на сделката, защото субективните подбуди на едно лица да участва в една
сделка (споразумението от 25.11.2016г.) са иррелевантни,
ако не са подведени под текст на закона, водещ до нищожност или унищожаемост, а такива оплаквания няма релевирани
по делото.
За пълнота следва
да се да обсъди, че направеното в писмените бележки възражение на ищцата, че
споразумението от 25.11.2016г. не било относимо към
плащането от 23.11.2016г., защото касаело плащане на 24.11.2016г. не би могло
да се сподели. Видно е от представеното платежно, че същото е наредано на дата 23.11.2016г., но в 16.12 часа следобяд. Ноторно известно е, че
подобен превод, особено от сметка в една банка към сметка в друга банка, няма
как да може да се регистрира за приет в приемащата банка в същия ден, до края
на работно време на банките – 17.00часа. Ето защо е повече от ясно и обяснимо
защо в извлечение от сметката на приемащата банка заверяването на сметката на
ответницата е от следващия ден 24.11.2016г., впрочем съгласно правилата на ТЗ.
В обобщение по изложените причини съдът приема, че с подписването от
страните по делото на представеното споразумение от 25.11.2016г., след като е
била платена и получена исковата сума, те по общо свое съгласие са приели да
възникне, вместо началното неосъществено, ново и годно правно основание за задържанието й. Ето защо и искът за връщането на сумата е
неоснователен, и по правилата на чл.55,
ал.1, пр.2 ЗЗД и по тези на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, поради което
следва да бъде отхвърлен в заявената поредност.
По разноските: Предвид изхода по спора ищцата следва да заплати в
полза на ответницата сторените от последната разноски – адв.
хонорар от 1200лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на М.Н.В.,
ЕГН**********, за осъждане
на В.Д.П., ЕГН**********, за връщане на сумата 20000.00лв.
– платена с банков превод от 23.11.2016г. в полза
на ответницата, за погасяване
на парично задължение по бъдещо споразумение между сина на ищцата П. К. В. и ответницата, по тяхно делбено производство с претенции
по сметки по гр.д. №2352/2011г. на ВРС, основанието за което плащане не е било осъществено – споразумение
между сина на ищцата и ответницата по повод делбеното
дело така и не било постигнато,
ведно със законната лихва върху сумата от исковата молба –05.03.2019г. до изплащането й,
на осн. чл.55,
ал.1, пр.2 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
иска на М.Н.В.,
ЕГН**********, за осъждане
на В.Д.П., ЕГН**********, за връщане на сумата 20000.00лв.
– платена с банков превод от 23.11.2016г. в полза
на ответницата, за погасяване
на парично задължение по бъдещо споразумение между сина на ищцата П. К. В. и ответницата, по тяхно делбено производство с претенции
по сметки по гр.д. №2352/2011г. на ВРС, основанието за което плащане не е било налице изобщо при превода, на осн. чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
М.Н.В., ЕГН**********, да заплати на В.Д.П., ЕГН**********,
сумата 1200.00лв. – разноски в
производството пред ВРС, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………