Решение по дело №172/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е № 213

гр. Видин,18.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Четвърти административен състав

в открито заседание на

деветнадесети ноември

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева

при секретаря

Вержиния Кирилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Административно дело №

172

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба на Църква „Свето възнесение господне“-с.Куделин , представлявана от М.В.М., против Решение № 05/07/ 6/0/00164/3/01/04/01 с изх.№ 01-2600/1515/14.04.2020г., на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“-гр.София, с което се отказва изплащането на пълния размер на финансова помощ, заявена със заявка за плащане №05/07/6/0/00164/3/01 по Договор № 05/07/6/0/00164 от 15.05.2017г., в размер на 460329,59 лв .

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението като издадено в нарушение на материалния закон и административно-производствените правила . Сочи се, че направените в решението изводи са неправилни , както и че са извършени без пълно обсъждане на фактите по преписката .

Иска се от съда да отмени решението в оспорваната част. Претендират се и разноските за производството.

Ответната по делото страна в съдебно заседание оспорва жалбата.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 15.05.2017г. между ДФ“Земеделие“ и жалбоподателя е сключен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.6.“Проучвания и инвестиции , свързани с поддържане , възстановяване и подобряване на културното и природното наследство на селата“  от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014г.-2020г. , съфинансирана от Европейския земеделски фон за развитие , с рег. № 05/07/6/0/00164 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярката за изпълнение на одобрен проект № 05/07/6/0/00164 „Ремонт на църква „Свето възнесение господне“ и прилежащото им пространство в УПИ I-1 кв.23 по плана на с.Куделин , общ.Брегово , обл.Видин“ в размер и при условията на договора. Съобразно чл.3 от договора размерът на одобрената финансова помощ е 475808,76 лв съгласно Приложение 1 „Таблица за инвестициите по договора“ и представлява 100% от разходите по осъществяване на проекта. Уговорен е начинът на плащане, срокът на договора, правата и задълженията на страните, както и условията, при които фондът може да откаже плащане. Неразделна част от договора са Приложение №1-5, в частност Приложение №1 „Таблица за с инвестициите по договора“ и Приложение №5 „Количествено стойностна сметка“. Впоследствие е сключен  Анекс I от 18.07.2019г. , с който е променен единствено срокът за извършване на инвестицията, а именно : до 09.08.2019г.

На 09.08.2019г. е подадена заявка за плащане от жалбоподателя с идентификационен № 05/07/6/0/00164/3/01, във връзка с която е извършена административна проверка.от Дирекция „Оторизация на плащанията по ПМРСР“.

Във връзка с подаденото заявление за плащане със Заповед № 390707/22.08.2019г. на Началник отдел Регионален технически инспекторат Монтана е  разпоредено извършването на проверка на място. Резултатите от проверката са оформени в доклад с приложен контролен лист от проверка на място, извършена на 28.08.2019г.-03.09.2019г.  за която представителят на жалбоподателя е бил уведомен на 23.08.2019г. Посочено е в контролния лист , че проверката е извършена в присъствие на лице, различно от представляващия ползвателя , като видно от данните преписката проверката е извършена в присъствие на упълномощен представител на „Вийом“ЕООД. С резултатите от проверката представителят на ползвателя е запознат на 03.09.2019г., като е отразил в контролния лист , че за несъответствията ще представи обяснения.

При извършената проверка на място е извършен оглед и замерване на извършените СМР, като са съпоставени с КСС, неразделна част от договора.

Установени са незначителни отклонения, които са описани в приложения контролен лист. Направен е извод , че  дейностите са реално извършени, заявените разходи са извършени срещу счетоводни / разходооправдателни документи , заведени са /отразени са в осъществяваната счетоводна отчетност, заявените разходи са действително извършени и платени на избрания изпълнител. Установено е, че инвестицията не се ползва по предназначение по съображения , че за обекта няма издаден протокол за установяване на годността на ползване на строежа-Акт 16, поради което и активите , обект на договора не могат да се ползват, но възложителят е подал искане за назначаване на ДПК на 08.08.2019г., по което няма произнасяне.

С уведомително писмо изх.№ 01-122-2600/185 от 09.09.2019г./?/ на заявителя е изпратено копие от контролния лист от извършената проверка на място, като е указана възможността да направи възражения в 14-дневен срок , но по делото не са приложени доказателства за връчване на същото на заявителя.

С уведомително писмо за отстраняване на нередовности с изх.№ 01-2600/5328 /11.09.2019г. Изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“  е изискал от заявителя допълнителни документи и обяснения. Също няма данни за връчване на писмото на адресата , но с писмо вх. № 01-2600/5328/01.10.2019г. жалбоподателят в изпълнение на горното писмо е представил допълнителни документи , а с писмо  вх. № 01-2600/5328/18.10.2019г.  е депозирал Разрешение за ползване № СТ-05-1244/16.10.2019г. , с което е въведен в експлоатация строеж „Ремонт на църква „Свето възнесение господне“ и прилежащото ѝ пространство“ .

Във връзка с извършената проверка е изготвена докладна от Директор дирекция „ОППМРСП“ за необходимост от извършване на проверка във връзка с установени обстоятелства , кореспондиращи с хипотеза за съмнение за измама при подаване на заявката от бенефициента . Във връзка с изготвената докладна записка е извършена проверка и от Дирекция „Противодействие на измамите“ като констатациите са обективирани в друга докладна записка с вх.№03-0416/4863#2/15.01.2020г. на директора на дирекция „Противодейстие на измамите“. Установено е , че са извършени парични преводи в един и същ размер в рамките на дните, за които са предоставени пълни дневни банкови извлечения, както следва: на 08.05.2018 г. е преведена от „ВИЙОМ" ЕООД сумата от 20 000,00 лв. по сметката на бенефициента Църква „Свето Възнесение Господне“ с посочено основание - Гаранция за изпълнение на договора за СМР от 20.05.2016 г., а бенефициентът Църква „Свето Възнесение Господне“ превежда сумата от 20000 лв. по сметката на „ВИЙОМ" ЕООД с основание - частично плащане по фактура **********/08.05.2018 аванс по договор за СМР от 20.05.2016 г.; на 09.05.2018г „ВИЙОМ" ЕООД е направил два превода по 20 000 лв. по сметка на бенефициента с посочено основание - Гаранция за изпълнение на договора за СМР от 20.05.2016 г., а църквата превежда сумата от 20 000,00лв. по сметката на „ВИЙОМ" ЕООД с основание „частично плащане по фактура **********/08.05.2018г. аванс по договор за СМР от 20.05.2016г.“ съответно на 10.05.2018 г. бенефициента превежда пна същото основание сумата от 20 000 лв. на „ВИЙОМ” ЕООД ; на 11.05.2018 г. ВИЙОМ" ЕООД прави два превода от 20 000,00 лв. и от 16 000,00 лв. по сметката на бенефициента с посочено основание - Гаранция за изпълнение на договор за СМР от 20.05.2016 г., а църква „Свето Възнесение Господне“ превежда сумите от 20 000,00 лв. и от 16 000,00 лв. по сметката на „ВИЙОМ” ЕООД с основание — окончателно плащане по фактура **********/08.05.2018 аванс по договор за СМР от 20.05.2016 г.; на 05.08.2019 г. „ВИЙОМ” ЕООД прави два превода от 29 000,00 лв. и от 40 000,00 лв. по сметката на бенефициента с посочено основание - Гаранция за изпълнение на договор за СМР от 20.05.2016 г., а църквата превежда сумата от 69 000,00 лв. по сметката на „ ВИЙОМ” ЕООД с основание - частично плащане по фактура **********/05.08.2019 по договор за СМР от 20.05.2016г.; на 06.08.2019 г. „ВИЙОМ” ЕООД прави два превода от 7 500,00 лв. и от 69 000,00 лв. по сметката на бенефициента с посочено основание - Гаранция за изпълнение на договор за СМР от 20.05.2016 г., а църквата превежда сумата от 76 500,00 лв. по сметката на „ВИЙОМ” ЕООД с основание - частично плащане по фактура **********/05.08.2019 по договор за СМР от 20.05.2016 г.; на 07.08.2019 г. „ВИЙОМ” ЕООД превежда 76 500,00 лв. по сметката на бенефициента с посочено основание - Гаранция за изпълнение на договор за СМР от 20.05.2016 г., а църква „Свето Възнесение Господне“ превежда сумата от 76 500,00 лв. по сметката на „ВИЙОМ” ЕООД с основание - частично плащане по фактура **********/05.08.2019 по договор за СМР от 20.05.2016 г.; на 08.08.2019 г. „ВИЙОМ” ЕООД прави два превода от 76 500,00 лв. и от 69 000,00 лв. по сметката на бенефициента с посочено основание - Гаранция за изпълнение на договор за СМР от 20.05.2016 г., а църква „Свето Възнесение Господне“ превежда сумите от 75 500,00лв. по сметката на „ВИЙОМ” ЕООД с основание - частично плащане по фактура **********/05.08.2019 по договор за СМР от 20.05.2016 г. и 27 463,95 лв. основание - окончателно плащане по фактура **********/05.08.2019 по договор за СМР от 20.05.2016 г.Изследвани са условията на договор от 19.05.2016 г. за строително-монтажни работи, сключен между „ВИЙОМ” ЕООД и църква „Свето Възнесение Господне“, с. Куделин, както и анекс №3 от 31.04.2018г. , променящ клаузата относно гаранцията , договорена между страните. Прието е от дирекция „ПИ“, че са налице данни , които водят до основателно съмнение за извършен обратен паричен трансфери изготвен документ за целите на заявката-анекс №3 от 31.04.2018г.  към договор от 19.05.2016г. , сключен между „Вийом“ЕООД и Църква „Свето Възнесение Господне“-с.Куделин , чиято основна цел е да обоснове извършените парични преводи от страна на „Вийом“ ЕООД по сметка на църквата. Прието е и че са налице редица индикатора за сменен одобрен изпълнител по договора за СМР, както и за завишаване на разходите по инвестицията от страна на „ВИЙОМ“ЕООД. Посочено е , че оценката на допустимостта на разходите и определяне на размера е извън функционалната компетентност на дирекцията , поради което следва да се информира компетентен орган-ВКП. Със сигнал с изх.№ 01-1100/93/31.01.2020г. ДФ“Земеделие“-гр.София , е сезирал ВКП за извършване на проверка по случая , като са изложени обстоятелствата , описани в докладната записка на Директора на дирекция “ПИ“.С писмо изх.№ 465/18.03.2020г. Окръжна прокуратура Монтана е уведомила ДФ“Земеделие“ , че по подадения сигнал е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.248а,ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

С решение № 05/07/6/0/00164/3/01/04/01 с изх.№01-2600/1515 от 14.04.2020г. ответникът е отказал изплащането на пълния размер на финансовата помощ , заявена със заявка за плащане №  05/07/6/0/00164/3/01/04/01. Подробно е установена и изложена фактическата обстановка в решението и извършените в производството действия като въз основа на тях е прието , че установените факти дават основание да се приеме , че е налице замяна на одобрен изпълнител по договора за СМР , както и че са налице документи-строителна документация/актове и протоколи/ с невярно съдържание , изготвени да послужат за целите на подаване на заявката за плащане , с цел неправомерно получаване на финансови средства от ЕЗФРСР и националния бюджет. Прието е и че не само се установява , че разходите не са действително извършени , но са налице и документи , свидетелстващи за извършване на СМР на стойност двойно по-ниска от заявената пред ДФЗ. На основание чл.35,ал.3; чл.40,ал.1; чл.41,ал.1,т.1 и т.7 от наредба № 6 от 28.03.2016г. , както и на основание чл.9,ал.1,т.1 и т.8 от договора за финансово подпомагане е определен общ размер на финансова редукция в размер на 460329,59 лв , като е прието , че това е и първа писмена оценка за установяване на нередност.

По делото е назначена и изслушана съдебно-оценителска експертиза, от която се установява , че предвидените по проект дейности и извършените не се различават съществено, като има дейности, извършени в по-малък обем , а други неизвършени и не се актуват , като перата, по които има разлика, са отбелязани от вещото лице в приложението към експертизата, в което са посочени всички дейности по КСС и по ППП като единична цена и количество и съответната им стойност по КСС , по ППП и пазарна такава. Видно от заключението , установената пазарна стойност на извършените дейности е 370251,89 лв без ДДС и 444302,27 лв с ДДС. По делото е изслушана и допълнителна експертиза, от която е установена разликата по позиции и цени по КСС –приложение към договора от 09.08.2017г., сключен между „Вийом“ЕООД и „Мастер-ВД“ЕООД, и КСС –приложение №5 към договора от 15.05.2017г., сключен между ДФЗ и жалбоподателя. Видно от заключението , в договора между „Вийом“ЕООД и „Мастер ВД“ ЕООД са изключени посочените в заключението позиции , като стойността на разходите по същите вещото лице е изчислило на 106119,20 лв без ДДС , или 127343,04 лв с ДДС. В останалите позиции двете КСС са идентични по наименование и количество , но по единични цени и съответно общи стойности са по-ниски от тези в КСС , приложение към договора, сключен между Вийом“ЕООД и „Мастер ВД“ ЕООД, като намалението е с 5,26%. Видно от заключението разходите , направени по позиции , идентични као наименование и количество между двете КСС възлизат на 309100,07 лв с ДДС по КСС , приложение №5 към договора от 15.05.2017г., и на 293645,06 лв с ДДС по КСС , приложение към договора от 09.08.2017г. Заключенията следва да бъда възприети като обективно и компетентно изготвени. Същите не са оспорени от страните относно констатациите, а в приложените таблици подробно са видни направените изводи.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена против подлежащ на оспорване административен акт, от адресат на акта, в законоустановения срок за обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обществените отношения, свързани с прилагането на Програмата за развитие на селските райони, подкрепена от Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони, са предмет на уреждане от Закона за подпомагане на земеделските производители- чл. 1, т. 7 от закона. С разпоредбата на чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП изпълнението на функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акт за акредитация се възлага на Държавен фонд "Земеделие“. Според чл. 2б, ал. 2 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва всички плащания на територията на страната от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от Европейския фонд за морско дело и рибарство.Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който представлява същата. С оглед изложеното и предвид посочените правомощия на Изпълнителният директор на ДФ"Земеделие" в чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП, същият има качеството на управляващ орган по ПРСР 2014-2020 г., вкл. и по мярка 7 „Основни услуги и обновяване на елата в селските райони“. Условията и редът за прилагане на подмярка 7.6. "Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) се уреждат в НАРЕДБА № 6 от 28.03.2016 г. за прилагане на подмярка 7.6. "Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. /Наредбата/, издадена от министъра на земеделието и храните на основание чл. 9а от ЗПЗП. Съобразно чл.41 от Наредбата Разплащателната агенция може да откаже изплащането, да намали договорената финансова помощ, както и да изиска възстановяване на част или цялата финансова помощ, а съобразно чл.39,ал.1,т.3 от Наредбата РА одобрява или мотивирано отказва изплащането на част или цялата финансова помощ след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрената и реално извършената инвестиция.

Видно от горните разпоредби обжалваното решение е издадено от компетентен орган-Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, който е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата.

Оспореният акт е издаден в законоустановената писмена форма, но в нарушение на административно-производствените правила, в несъответствие с материалния закон и изискването за мотивиране на акта.

Съобразно приложимата Наредба след подаване на заявката за окончателно плащане на бенефициера е извършена проверка на място по реда на чл.39, ал.1, т.2 от Наредбата, резултатите от която са обективирани в доклад от проверка на място.

Съгласно чл.39, ал.1, т.3 от Наредбата, в срок не по-късно от три месеца след подаване на заявката за междинно/окончателно плащане РА: одобрява или мотивирано отказва изплащането на част или цялата финансова помощ след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрената и реално извършената инвестиция.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата размерът на дължимите на ползвателите плащания се изчислява въз основа на приетите за допустими и реално извършени разходи след извършване на проверките по чл. 39, ал. 1, т. 1 и 2 и при спазване на разпоредбите на чл. 63 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ, L 227/69 от 31 юли 2014 г.), и на чл. 35 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие.

Съгласно чл. 41, ал.1,т.1 и т.7 от Наредбата /правните основания , посочени от административния орган/ Разплащателната агенция може да откаже изплащането, да намали договорената финансова помощ, както и да изиска възстановяване на част или цялата финансова помощ, когато при проверките по чл. 39, ал. 1, т. 1, 2 и 3 установи нередовност на документите, непълнота или неяснота на заявените от ползвателя данни и посочени факти или установи несъответствието им с действителното положение/т.1/;установи несъответствие с целите, дейностите, изискванията и спазването на критериите за подбор, определени с тази наредба/т.3/;ползвателят на помощта е представил пред РА декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински и/или преправен,включително когато тази декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му за подпомагане/т.7/. Посочените правни норми са подробно възпроизведени и от административния орган в оспореното решение , но направените от него изводи са лишени от конкретика във връзка с цитираните правни разпоредби. Фактическата обстановка не е спорна по делото , същата е изключително подробно установена от административния орган , като идентична фактическа обстановка се установява и от съда от събраните в административното производство доказателства. Същата обаче не обосновава направените от административния орган изводи, мотивиращи отказа му за изплащане на инвестицията, а именно замяна на одобрен изпълнител по договора за СМР ; наличие на документи-строителна документация/актове и протоколи/ с невярно съдържание , изготвени да послужат за целите на подаване на заявката за плащане , с цел неправомерно получаване на финансови средства от ЕЗФРСР и националния бюджет; заявени разходи , които не са действително извършени ; документи , свидетелстващи за извършване на СМР на стойност двойно по-ниска от заявената пред ДФЗ, всички представляващи основания за отказ по чл.35,ал.3, чл.41,ал.1,т.1 и т.7 от наредбата.

Съгласно чл. 35,ал.3 от Наредбата  финансовата помощ не се изплаща на ползватели на помощта, за които РА или друг компетентен орган установи, че са създали изкуствено условията, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целта на подмярката. Наредбата съдържа легална дефиниция на понятието "изкуствено създадени условия" . Съобразно § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 6 от 28.03.2016 г., това е всяко установено от РА или друг компетентен орган условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013. Според тази норма не следва да се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на секторното законодателство в областта на селското стопанство.

Видно от горните разпоредби лицата , които следва да са създали изкуствено условията, са ползвателите. В случая не се установя по никакъв начин това изискване на разпоредбата. Установява се по делото , че ползвателят-Църква „Свето възнесение господне“-с.Куделин, е сключило договор за СМР с „Вийом“ЕООД , който е и изпълнител по проекта , в който смисъл е и представената строителна документация. Гражданско-правните взаимоотношения , в които влиза дружеството-изпълнител по договора, с трети лица са ирелевантни за отношенията по договора между църквата и дружеството „Вийом“ и не могат да бъдат контролирани от ползвателя на помощта. Отговорността за изпълнението на дейностите по проекта съобразно договора от 19.05.2016г. , сключен между ползвателя и „Вийом“ ЕООД , е на „Вийом“ЕООД. Освен това не е ясно в какво се изразява създаденото предимство . Видно от приложение №8 към наредбата , в същото са разписани критериите за подбор на предложенията , като изпълнителят на СМР не е сред същите. Освен горното съобразно законодателната дефиниция следва и предимството да е в противоречие с целите на секторното законодателство. Съобразно чл.2 от Наредбата целта на подмярка 7.6. "Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане,възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата" е да повиши качеството на живот и да запази културната идентичност и традиции в селските райони. Идентична е разпоредбата чл.4, §8 от Регламент (ЕС)№ 65/2011, транспонирана в националното законодателство, съобразно която без да се засягат специфични разпоредби, не се извършват плащания на бенефициери, за които бъде установено, че изкуствено са създали условията, необходими за получаване на такива плащания с оглед да получат облага в противоречие с целите на схемата за подпомагане. С Решение на СЕС (шести състав) от 12 септември 2013 г. по дело С- 434/12, съдът приема, че член 4, §. 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, трябва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния елемент трябва да се разглеждат обективните обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), няма да може да бъде постигната. Във връзка със субективния елемент на преценка подлежат обективните доказателства, които позволяват да се направи извода, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основа на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. В случая безспорно се установява по делото, че строително –ремонтните дейности на църквата в с.Куделин, която /съобразно описаното в протокола за приемане на обекта/ е паметник на културата с местно значение , и с национално относно намиращите с двора кръстове/, са извършени, поради което не е налице нито обективният момент, нито субективният момент за прилагане на разпоредбата . Реализираното е допринесло и ще допринесе за постигане на целите на мярката-запазване на културната идентичност, а реализацията на проекта сочи, че кандидатът не е целял единствено да получи облагата. По идентични съображения не води до извод за изкуствено създаване на условия за получаване на помощта и доводите на административния орган за наличие на свързаност между дружеството „Вийом“ЕООД и „Мастер-ВД“ и доводите за обратни парични трансфери. За пълнота следва да бъде посочено, че доводите за неизпълнение на изискването на „приложимото национално законодателство“ за реално извършени плащания по заявените за подпомагане разходи са общи и са лишени от правна конкретика. Съобразно чл.305 от ТЗ, когато плащането се извършва чрез задължаване и/или заверяване на сметка, то се смята за завършено със заверяване сметката на кредитора или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора. В случая предвид тази законова разпоредба плащанията, извършени от бенефициента в полза на „Вийом“ЕООД, следва да се считат извършени в момента на заверяване на сметката на дружеството, поради което разходите са както реално извършени, така и заплатени от бенефициента на изпълнителя съобразно приложимото национално законодателство . Не следва обратния извод от посочения анекс с недостоверна дата-31.04.2018г., тъй като от обстоятелството , че впоследствие страните са изменили клаузи от сключения договор /независимо от момента/ , не обосновава извод за изкуствено създадени условия за получаване на помощта. Видно от посочената като изменена клауза на чл.6,ал.1,т.2 от договора от 19.05.2016г.,  не се касае и за съществено изменение на същата. Не могат да бъдат споделени и доводите , че паричната гаранция е освободена , тъй като, видно от банковите извлечения, са внесени суми за такава , но същата не е освободена . Движението на сумите по сметките е с различно, посочено в платежните документи , основание.

Не се установяват и обстоятелствата по чл.41,ал.1,т.1 и т.7, посочени от административния орган като основание за отказ. На първо място не се установява нито коя от хипотезите е имал предвид административния орган по т.1 , нито са посочени конкретни документи, които са неясни, нито е налице несъответствие на представените документи с действителното фактическо положение, тъй като инвестицията е реално изпълнена. Не са индивидуализирани и конкретни документи , представени от ползвателят на помощта пред РА , които са невярно съдържание, неистински и/или преправени, нито са посочени конкретните пороци на тези документи. В съдебното производство не е оспорена истинността нито относно автентичност , нито относно истинност /на свидетелстващите/, на нито един от събраните в настоящето производство писмени документи , поради което същите обвързват съда както относно автентичността им , така и относно верността им /относно свидетелстващите документи/. Не е налице и хипотезата на чл. 41, ал. 1, т. 3 от Наредбата, която не е визирана изрично от административния орган за осъществена от ползвателя. Съобразно посоченото по-горе е установено постигането на целта по чл. 2 от Наредбата-да се повиши качеството на живот и да се запази културната идентичност и традиции в селските райони чрез дейности по чл. 4 от Наредбата за възстановяване, реставрация, ремонт и/или реконструкция на сгради с религиозно значение, не е установено и неспазване на критериите за подбор, тъй като не се сочи , че бенефициентът не отговаря на изискванията за предоставяне на финансова помощ.

Не се установяват и основанията за отказ по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т.8, от договора, сключен между ДФЗ и ползвателя Църква „Свето възнесение господне“ , визирани от административния орган , съответни на основанията по чл.41,ал.1,т.1 и т.7 от наредбата по изложените вече съображения.

Не представлява основание за отказ и установеното завишаване на стойността на договорените дейности с оглед представените фактури с различна стойност. Съобразно чл.39,ал.1 от Наредбата  РА след извършване на посочените в разпоредбата проверки одобрява или мотивирано отказва изплащането на част или цялата финансова помощ след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрената и реално извършената инвестиция. Завишаването на стойността на договорените дейности не е основание за пълен отказ за изплащане на инвестицията. Съобразно горната разпоредба РА следва да изплати финансова помощ, съответстваща на одобрената и реално извършена инвестиция. От назначената по делото експертиза се установява , че не е налице пълно съвпадение на позициите по двете КСС , а различието в идентичните дейности е 5,26%, като видно от заключението пазарна стойност на извършените дейности е по-висока от актуваните с ППП дейности от „Вийом“ЕООД, поради което отразената във фактурата, издадена от „Вийом“ЕООД, стойност следва да се приеме за действителна. От друга страна самата фактура, издадена от Вийом“ЕООД  на жалбоподателя , не е оспорена в настоящето производство по реда на чл.193 от ГПК.

Предвид горното обжалваният акт е незаконосъобразен. При правилно установена фактическа обстановка административният орган е постановил решение , основаващо се на предположения, в нарушение на чл.145,т.3,т.4 и т.5 от АПК. Разпоредбата на чл.39,ал.1 от Наредбата задължава РА да постанови решението си след извършване на всички необходими проверки за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрената и реално извършената инвестиция. Съобразно ал. 3 срокът за произнасяне по ал.1 може да бъде удължен, когато по реда на ал. 1 и 2 са събрани данни и/или документи, от които възниква съмнение за нередност – до установяване от РА на всички факти и обстоятелства, необходими за изясняване на случая, а при установени съмнения за наличие на престъпни обстоятелства – до постановяване на влязъл в сила акт на компетентния орган. Видно от горната разпоредба, съмнението за наличие на престъпни обстоятелства; каквото е налице у административния орган , който с идентични на обжалвания акт съображения , е отправил сигнал до прокуратурата, във връзка с който е образувано досъдебно производство преди произнасянето на административния орган с настоящия акт , не може да бъде основание за отказ за изплащане на финансовата помощ, а единствено за удължаване на срока за произнасяне след изясняване на обстоятелствата с влязъл в сила акт на компетентния орган, което обаче е предоставено на неговата преценка . В случая административният орган е постановил решението си в нарушение и на горните административно-производствени правила.

Предвид горните съображения жалбата е основателна. Решението на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“-гр.София, с което се отказва изплащането на пълния размер на финансова помощ, заявена със заявка за плащане №05/07/6/0/00164/3/01 по Договор № 05/07/6/0/00164 от 15.05.2017г., следва да бъде отменено като незаконосъобразно. На основание чл.173,ал.2 от АПК преписката следва да бъде върната на органа за ново произнасяне съобразно изложеното по-горе по тълкуването и прилагането на закона.

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените от него разноски за производството, в размер на 2000 лв, представляващи заплатена държавна такса в размер на 1700 лв и възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лв. Разноските за адвокатско възнаграждение няма данни да са реално изплатени на адвокат-пълномощника, поради което съобразно ТР №6/2012г. не се следват на страната. Не са налице основанията по чл.38,ал.1 от ЗА, посочени в договора.

Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

                              Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 05/07/6/0/00164/3/01/04/01 с изх.№ 01-2600/1515 от 14.04.2020г. на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“-гр.София, с което се отказва изплащането на пълния размер на финансова помощ, заявена от Църква „Свето възнесение господне“-с.Куделин, представлявана от М.В.М., със заявка за плащане №05/07/6/0/00164/3/01 по Договор № 05/07/6/0/00164 от 15.05.2017г., в размер на 460329,59 лв .

ВРЪЩА преписката на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“-гр.София, за ново произнасяне по Заявка за плащане №05/07/6/0/00164/3/01 по Договор № 05/07/6/0/00164 от 15.05.2017г. на Църква „Свето възнесение господне“-с.Куделин.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“-гр.София, да заплати на Църква „Свето възнесение господне“-с.Куделин, представлявана от М.В.М., разноски по делото в размер на 2000 лв /две хиляди лв/, представляващи заплатена държавна такса в размер на 1700 лв и възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                            Административен съдия :