№ 3006
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110108038 по описа за 2022 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Производството е образувано по искова молба на П. С. Ш., против С. П. И., в която
се твърди, че ищецът претърпял два инцидента, разхождайки кучето си –съответно на
22.12.2021г., около 19 часа в град София, малко след пешеходната пътека, водеща към моста
над реката в района на *** когато той и домашният му любимец били нападнати от куче,
порода „Стафордширски бултериер” без повод и намордник, като бил ухапан на два пъти по
ръката, в опит да разтърве двете кучета, и на 9.2.2022г., около 19,20 часа, когато кучето му
отново било нахапано от същото куче. Предявява главен осъдителен иск с правно основание
чл.45 ЗЗД, съединен при условия на евентуалност, с осъдителен иск с правно основание
чл.50 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – сумата 800 лева за
първия и сумата от 500 лева за втория инцидент и сумата 50 лева – обезщетение за
имуществени вреди – разходи, заплатени от ищеца за издаване на съдебно – медицинско
удостоверение.
В законоустановения срок до 13.10.2022г., ответникът не е подал писмен отговор.
Преди насроченото о.с.з. на 24.11.2022г., е представил болничен лист, с молба да се даде
възможност да организира защитата си, като след това изявление, по делото не е постъпило
становище по основателността на предявения иск.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите настраните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и 3 от
ГПК, установи следното:
По главния иск. Според чл.45 ЗЗД във вр. с чл.51, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За да е основателен така
1
предявеният иск, следва да бъде доказано по делото пълно и главно, че поведението на
ответника е противоправно, че са настъпили вредите, описани в исковата молба, както и
пряката и непосредствена причинна връзка между тези вреди и поведението на ответника.
Вината, съгласно разпоредбата на чл.45ал.2 ЗЗД, се предполага, до доказване на противното.
Относно първият инцидент, от 22.12.2021г. Съдът намира, че първият елемент от
фактическия състав е установен, с представения акт за установяване на административно
нарушение № 22-26К-027-8.2.2022г., съставен от Столичен инспекторат към Столична
община, в който е прието, че на 22.12.2021г., при разходката на куче, порода
Стафордширски бултериер, ответникът не е поставил повод на кучето. От представените от
Столична община, район Средец, извадка от електронния регистър на Столична община,
ведно с декларация, е видно, че ответникът С. И. е декларирал домашно животно –
компаньон с порода Стафордширски бултериер на име ***, с кафяв цвят на козината. От
показанията на разпитания от СРС свидетел К. Я., се установява, че през м.12.2021г.,
ищецът му се обадил разтревожен след случка по време на разходна на собственото, на
ищеца куче, което било нападнато от куче без повод от същата порода, ищецът се опитал да
разтърве двете кучета, но бил нахапан от чуждото куче. Свидетелят принтирал снимки на
нахапванията, като разпознава приложените по делото копия. Ето защо, се налага извод, че
ответникът, чрез бездействие – непоставянето на повод на домашния си любимец – кучето
от порода Стафордширски бултериер на име ***, е допуснал да се случи инцидент с
участието на същото куче на 22.12.2021г. Двете доказателствени средства – писменият
документ и гласните доказателствени средства, се подкрепят, ето защо съдът ги кредитира,
като подкрепени от останалите, събрани по делото доказателства – препис на сигнал от
22.12.2021г. от около 21,42 часа, подаден от ищеца на онлайн платформата на Столична
община, епикриза на преглед, извършен от Ветеринарномедицинска клиника „Дай лапа” на
22.12.2021г. за установена ухапна рана от зъби на домашния любимец – компаньон Начо,
лист за извършен преглед на ищеца П. Ш. на 23.12.2021г., около 13,30 часа, в който е
вписана установена рана на лява ръка, съдебно – медицинско удостоверение, което сочи, че
констатираните рани на лява ръка съставляват разкъсно – контузни рани, които могат да
бъдат причинени от ухапване от куче, които са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Ответникът, който на основание чл.154,ал.1 ГПК би черпил
благоприятни последици от доказване на правоизключващи факти, не ангажира
доказателства нито относно обстоятелство, че домашният любимец – компаньон на ищеца,
кучето Начо, е агресивно, нито, че това куче също е било без повод. Отделно, такива
твърдения по делото не са наведени в срока за отговор на исковата молба. Следователно,
при съобразяване на изложеното в открито съдебно заседание от свидетеля Я., че ищецът
винаги разхожда кучето си с поставен повод, както и непосредственото впечатление на
свидетеля от кучето – че същото не е агресивно, погажда се добре с ново куче вкъщи,
доведено от приятелката на ищеца, води на извода, че причината за нападението над ищеца
и домашния му любимец – компаньон се корени в допуснатото от ответника бездействие.
Разпоредбата на чл.177,ал.1,т.3 от Закона за ветеринаромедицинската дейност изрично
забранява разхождането на кучета без повод, а на агресивните кучета, и без намордник. По
2
делото, ответникът нито твърди, нито е представил доказателства, че кучето, на сочената
дата е бил с поставен повод, или с поставен намордник, поради което, при събраните
доказателства се налага обоснованият извод, че вина за евентуално настъпилите вреди носи
ответникът.
Вторият елемент от фактическия състав е настъпването на описаните в исковата
молба вреди – физически, както и психически болки и страдания. Те могат да бъдат
обобщени, според твърденията на ищеца в исковата молба, в две групи – физически травми
и психическо страдание.
Първата група е установена със съдебно – медицинското удостоверение, лист за
преглед на пациент, и представените копия на фотоснимки. От медицинското удостоверение
е посочено, че травматичните увреждания са причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Втората група вреди, които се твърди да са причинени от деянието, са психически.
Свидетелят Я. сочи, че вследствие на инцидента, ищецът Ш. бил разтревожен, разстроен,
както и ядосан, променил се дневния му режим, като разхождал кучето си на места,
различни от обичайните, за да избегне среща с ответника и неговото куче.
За да е основателен така предявения иск, и на ищеца да се дължи обезщетение за
неимуществени вреди за претърпени душевни болки и страдания, следва да е налице и пряка
и непосредствена връзка между поведението на ответника и доказаните по делото душевни
болки и страдания. Причинната връзка в гражданското право е от значение в две отношения
– за да се установи дали определено поведение е годно да причини определени настъпили
вреди / тоест, причинната връзка е от значение за обективното основание за настъпване на
отговорността, поради принципа, че без вина няма отговорност, освен в изрично
предвидените случаи/ и, в някои случаи, за обема на отговорността.
Относимо към настоящия случай е първото направление - причинната връзка като
основание за отговорността. Да е налице причинна връзка между поведението на ответника
и настъпилите вреди означава, да е установено по делото, че настъпилите вреди са
причинени от конкретното укоримо от правна гледна точка поведение на ответника, това
поведение да е „условие, без което не може“, condition sine qua non, без което поведение,
тези вреди нямаше да настъпят. Казано обратно, ако се премахне поведението на ответника,
то и вредата нямаше да настъпи. Тази връзка между поведението и настъпилите вреди е
обективен факт от действителността, който може и следва да бъде установен при
разглеждане на делата за гражданските последици от деликти за всеки конкретен случай.
Такава пряка, непосредствена причинна връзка, е установена и същата е причинна връзка е
житейски обоснована, като логична при всеки индивид с нормална психика. Житейски
логично е всяко лице да изпита страх и силен стрес от непоследствена заплаха върху
физическата си същност, стрес и безпокойство от случилото се.
За последиците от деянието, за които се установи причинна връзка, се следва
обезщетение за неимуществени вреди. При преценката на справедливия, според
3
разпоредбата на чл.52 ЗЗД размер на обезщетението, съдът прецени следните правно
релевантни обстоятелства, съобразно указанията, дадени в т. 11 от Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленума на ВС въз основа на какви обстоятелства съдът преценява
критериите за понятието "справедливост", а именно: “такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване съС.ието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.“ Пострадалият
е изпитал вследствие на преживяното страх , стрес, безпокойство, както и физическа болка,
притеснение за домашния му любимец – компаньон, който също е пострадал от случката.
Ето защо, искът е основателен за пълния му предявен размер, съобразно диспозитивното
начало в процеса, от 800 лева, обезщетение за неимуществени вреди, както и за сумата от 50
лева – обезщетение за имуществени вреди – сторен от ищеца разход за съдебно –
медицинско удостоверение.
Относно инцидента от 9.2.2022г. – от представените доказателства – заснемане на
екран на мобилно устройство, за подадено обаждане до спешен телефон „112”,
постановление на СРП, с което е отказано образуване на досъдебно производство за
случилото се, но основно от разпита на свидетеля К. Я., се установява, че през м.2.2022г.
получил обаждане от ищеца Ш., който бил потресен, че отново кучето било нападнато от
кучето от порода Стафордширски бултериер на име ***, което отново било без повод.
Вследствие на нападението, домашният любимец - компаньон на ищеца бил с частично
отхапано ухо, като ищецът бил уплашен, ядосан, че отново се е случило нападение над
домашния му любимец. Поради лечението на кучето, ищецът разстроил съня си, тъй като по
препоръка на ветеринаря следвало да става през нощта, за да полага грижи за кучето Начо.
П. бил притеснен и за самото куче, което не скимтяло и го било страх да излиза.
Изложеното наложило известно време П. да разхожда кучето си във вътрешния двор на
сградата, в която живее.
Според теорията на гражданското право, обезщетението за вреди вследствие на
деликт, в частност, обезщетението за неимуществени вреди, като всяка отговорност, има
освен санкционна функция – делинквентът да бъде санкциониран за противоправното си
деяние; също така – обезщетителна функция – да замести накърненото с деликта благо, а
при невъзможност същото да се замести, да достави на увреденото лице заместваща
престация, която да облекчи страданията; също така и превъзпитателен характер – да
възспира и двете страни – увреден и делинквент от последващо извършване на подобни
деяния. В този смисъл, съдът кредитира представения АУАН, връчен на ответника на
8.2.2022г., ден преди втория инцидент, който, очевидно, не го е възпрял на следващия ден
отново да изведе домашния си любимец без поставен повод, което е довело до причиняване
на нови вреди на ищеца. При присъждане на обезщетение за втората случка от 9.2.2022г.,
съдът съобразява и трите посочени функции, като предимство следва да се даде на
превъзпитателната функция на обезщетението - очевидно, въпреки причинените вреди,
вследствие на първата случка, установеното агресивно поведение на домашния любимец –
4
компаньон на ответника, ответникът не е взел необходимите мерки, за да предотврати
следващ инцидент с участието на кучето му, включително няма доказателства, че кучето е
било разхождано на повод на датата 9.2.2022г.
Това обстоятелство, както и обстоятелството, че видно от извлечение от онлайн
платформата на Столична община, че ищецът е подал още поне 5 сигнала относно същото
куче, и обстоятелството, че се разхожда без поставен повод, налага извода, че поведението
на ответната страна, при извеждане на кучето се изразява в трайно неглижиране на
безопасността на околните и техните домашни любимци – компаньони, поради което и
искът, с оглед диспозитивното начало, следва да се уважи за пълния предявен размер от 500
лева.
На основание чл.84,ал.3 ЗЗД, при дължимост на обезщетение за вреди вследствие на
деликт, деецът е в забава и без покана, а обезщетение за забава в размер на законната лихва
се следва от датата на двата деликта.
При уважаване на главния иск, искът с правно основание чл.50 ЗЗД следва да се
остави без разглеждане.
Относно разноските по производството:
На основание чл.78,ал.1 ГПК, ответникът следва да възстанови всички сторени от
ищеца разноски по делото, които се изразяват в: сумата от 100 лева внесена държавна такса
и сумата от 450 лева платено възнаграждение за адвокат.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. П. И. ЕГН ********** с адрес ***, етаж 1 да заплати, на основание
чл.45 ЗЗД на П. С. Ш. ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл.45 ЗЗД сумата от 800
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – физически и психически болки
и страдания, претърпени от ищеца, допуснати от ответника вследствие на разхождане на
домашен любимец – компаньон Стафордширски бултериер на име *** на 22.12.2021г. в
нарушение на разпоредбата на чл.177,ал.1, т.3 ЗВМД, без поставен повод; заедно със
законната лихва от 22.12.2021г. до плащането, сумата от 50 лева –обезщетение за
имуществени вреди - сторени от ищеца разходи за заплащане на съдебно – медицинско
удостоверение; на основание чл.45 ЗЗД сумата от 500 лева – обезщетение за неимуществени
вреди – психически болки и страдания, претърпени от ищеца, допуснати от ответника
вследствие на разхождане на домашен любимец – компаньон Стафордширски бултериер на
име *** на 9.2.2022г. в нарушение на разпоредбата на чл.177,ал.1, т.3 ЗВМД, без поставен
повод; заедно със законната лихва от 9.2.2022г. до плащането, както и сторените по делото
разноски от 550 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск с правно основание чл.50 ЗЗД, за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени на 22.12.2021г., и
5
9.2.2022г., вследствие на поведението на собственото на ответника С. П. И. куче
Стафордширски бултериер на име ***, което, на първата дата, ухапало ищеца и кучето му, а
на втората дата – кучето на ищеца.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6