№ 89
гр. Габрово , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ива Димова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Ива Димова Гражданско дело №
20214200100013 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2
от ТЗ във вр. чл. 79 от ЗЗД.
Предмет на иска е заявената от ищеца „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД,
ЕИК *********, чрез пълномощника старши юрисконсулт К.О. със съдебен адрес в гр.
София, район Възраждане, ул. "Св. София" № 5 против В. Ц. В. с адрес в гр. С., ЖК
************* №*, вх. А, ет. 5, ап. 15 и М. СТ. В. с адрес в гр. С., ул. „************“ № 28,
ет. 1, ап. 1 с цена на иска 179 787,51 лева. Приложил е доказателства за твърдените факти и
обстоятелства. След направена справка се установи, че ответника М.С. е с фамилия
С, видно от представеното копие на личната му карта /л.69-72/ и справка в НБДНаселение
/л.74, 75/, считано от 16.05.2019 г.
В исковата молба се твърди, че на основание сключен договор за предоставяне на
ипотечен кредит от 10.01.2008 г., ответниците дължат сума в размер на 179 787,51 лв., от
които: падежирали договорни лихви от 13.01.2021 г. вкл. до 15.12.2017 г. вкл. са общо 38 бр.
с обща сума -23 991,67 лв.; падежирали наказателни лихви за периода от 13.01.2021 г. вкл.
До 15.12.2017 г. вкл. са общо 38 бр. с обща сума 3 327,98 лв.; падежиралите главници от
15.12.2020 г. вкл. до 15.12.2015 г. вкл. са общо 61 бр. с обща сума – 4829,72 лв.; след
15.12.2020 г., считано от 15.01.2021 г. до 15.12.2037 вкл. падежирали 204 бр. месечни
погасителни вноски в размер на 720,22 лв. и една последна месечна погасителна вноска от
15.01.2038 в размер на 713,26 лв. Общият размер на оставащите вноски е 147 638,14 лв. /204
бр. погасителни вноски, всяка в размер на 720,22 лв./ и една последна месечна погасителна
вноска в размер на 713,26 лв., като от цитираните суми общият размер на оставащите
1
договорни лихви е 82 546,79 лв., а на оставащите главници е в размер на 65 091,36 лв.
Претендира се законната лихва върху главница от датата на постъпване на исковата молба в
съда до погасяване на процесите суми по дълга. Позовават се на настъплила предсрочна
изискуемост по кредита и правят доказателствени искания. Претендират разноски.
В законния срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците, чрез
адв. Д. от Габровска адвокатска колегия. Счита, че не е настъпила предсрочната
изискуемост по кредита от фактическа и правна страна. Оспорва процесния договор за
предоставяне на ипотечен кредит от 10.01.2008 г. В същия не било изяснено датата, на
която ще се осигурят средствата по посочената банкова сметка, както и че липсва размера на
средствата по месечната анюитеттна вноска по договора. Твърдят, че сумата от 73 600,00 лв.
не им е превеждана. За тринадесет години ищецът не е предприел никакви действия спрямо
тях. За първи път научават за финансовите претенция с получаване на исковата молба.
Позовават се на настъпила давност по отношение на всички претендирани от ищеца суми.
Считат за нищожни и неравноправни клаузите по чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от договора.
Претенцията на ищеца за оставащата договорна лихва в размер на 82 546,79 лв. е в разрез с
приетото в т. 2 от ТР № 3/27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Претендират
разноски.
В съдебно заседание 15.06.2021 г. ищецът е направил изявление за частичен отказ от
предявения осъдителен иск срещу ответниците за сумата от 82 546,79 лв., представляващи
договори лихви, дължими на основание чл. 5, ал. 1 то Договор за предоставяне на ипотечен
кредит за периода 15.01.2021 г.- 15.12.2037 г. и поддържа предявения иск в останалата му
част. С протоколно определение от същата дата, съдът е прекратил производството по
делото по отношение на сумата 82 546,79 лв. за периода 15.01.2021 г. – 15.12.2037 г., на
основание чл. 233 от ГПК.
С определение № 126 от 18.03.2021 г., съдът е разпределил доказателствената тежест
между страните и е изготвил предварителен доклад, който им е предоставен своевременно.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните
е възникнало облигационно правоотношение по сключен Договор за ипотечен кредит от
10.01.2008 г., с който им е била отпусната сумата от 73 600 лева, със срок от 360 месеца,
считано от 15.02.2008 г. Уговорено е, че сумата от 73 600 лева се обезпечава с учредяване на
договорна ипотека. Крайният срок за издължаването е 15.01.2038 г. Ипотеката е била
подновена на 03.01.2018 г. Договорът е бил сключен между ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА АД и В. Ц. В.. Същият е подписан от ОББ АД, като кредитор, от една страна и от
друга страна от В.Д. В., като кредитополучател и ипотекарен длъжник, и от М.С. В. –
съпруг, който се явява ипотекарен длъжник.
Кредитът е бил отпуснат за закупуване и ремонт на недвижими имоти,
представляващи:
1. ПИ с пл. № 262 с площ 730 кв.м, за който е отреден УПИ VІІІ-262 от кв. 39 по плана
на село М., община С. с площ от 740 кв.м. – незастроен при граници: улица с осови точки 74-
2
76; УПИ ІХ-262; УПИ ІІІ-266,277 и УПИ VІІ-268 и
2. УПИ ІХ-262 по плана на село М., община С. с площ от 893 кв.м., заедно с
построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 58 кв.м., Стопанска
постройка – обор с площ от 32 кв.м. и Стопанска постройка – плевня с площ от 50 кв.м.,
както и всички подобрения, приращения и насаждения в имота, при граници на същия:
улица с осови точки 73-74-76; УПИ VІІІ-262; УПИ І -263-264, УПИ ІІ-265.
Предоставеният кредит е бил усвоен на два транша – 32 000,00 лв. и 41 600,00 лв.,
като първият транш е бил за закупуването на имотите, а вторият за техния ремонт. Била е
договорена главница, която се олихвява с лихва в размер на 11,25 % годишно. При
просрочие е била уговорена наказателна лихва в размер на 5 пункта над договорения в чл. 5,
ал. 1 лихвен процент. Уговорено е, че при пълно или частично плащане на две погасителни
вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем. Ипотеката е била подновена на
03.01.2018г.
За доказване на размера на исковата претенция е назначена съдебно -счетоводна
експертиза. Вещото лице е установило, че задължението на ответниците по предоставения
банков кредит, към датата на подаване на исковата молба е: главница в размер на 69 921,08
лв. за периода 15.12.2015 г.-14.01.2021, от които падежиралата главница е в размер на 4
829,72 лв. и предсрочно изискуема – 65 091,36 лв. Лихвата, считано от 15.12.2017 г.-
14.01.2021 г. е в размер на 27319,65 лв., в т.ч. договорна лихва в размер на 23991,67 лв. и
наказателна лихва върху просрочената главница в размер на 3 327,98 лв. Размерът на
непадежиралата лихва е 82546,78 лв., но за тази сума има направен отказ.
Вещото лице е установило, че кредитът е усвоен на два пъти, както следва: на
16.01.2008 г. , чрез превод от сметката на кредитополучателя В. Ц. В. по сметка на Ц.Г.Д..
Сумата на трансакцията е в размер на 32 000,00 лв. На 18.01-2008 г. чрез теглене в брой се
усвояват още 41 600,00 лв.
Установено е, че по кредита са направени следните вноски: на 16.01.2008 г. – вноска
в размер на 736,00 лв. по клиентската сметка с титуляр В.В.; на 28.02.2008 г. вноска от
721,00 лв.; на 19.03.2008 г. е направена вноска в размер на 750,00 лв.; на 10.04.2008 г. –
вноската е в размер на 780,00 лв.; на 15.04.2008 г. – вноска от 720,22 лв.; на 15.05.2008 г.
вноска от 2,15 лв. и на 05.01.2009 г. – 0,47 лв. От 06.01.2009 г. до датата на изготвяне на
експертизата няма правени погашения по кредита. Последното плащане по кредита е
направено на 15.04.2008 г.
Предсрочната изискуемост по кредита е обявена на длъжниците с исковата молба.
Във връзка с установеното, от правна страна съдът приема следното:
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 86 от ЗЗД. При условията на
пълно и главно доказване ищецът следва да установи наличието на валидно облигационно
отношение между страните по делото, произтичащо от договор за кредит, изпълнение на
поетите от ищеца задължения за предоставянето на сумата по договора за кредит на
3
ответниците, изпадането в забава на длъжниците, осъществяване предпоставките по
договора, за да възникне правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем, надлежното
уведомяване на ответниците за последното и размера на претендиралите вземания.
На първо място от процесуалния представител на ответниците се оспорва
настъпването на предсрочната изискуемост. По този въпрос, за предсрочната изискуемост
на вземането по договор за банков кредит е формирана последователна съдебна практика,
вкл. и задължителна такава на ВКС. Съгласно мотивите към т. 18 на ТР№ 4 от 18.06.2014 г.
на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип на чл. 20а ЗЗД настъпва с волеизявление на едната страна и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще
счита целия кредит за предсрочно изискуем, вкл. вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на волеизявлението не са изискуеми. Това изявление следва да достигне до
длъжника – кредитополучател, като без значение е дали ще бъде прието и същото поражда
действие при наличие на обективните предпоставки за предсрочната изискуемост съгласно
договора или закона. С Решение 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, І ТО, е
прието, че релевантен по съществото на спора по осъдителен иск за вземане въз основа на
договор на банков кредит, поради упражнено от страна на банката право да обяви кредита за
предсрочно изискуем, е фактът на съобщаване на длъжника от страна на банката на това
нейно изявление, като същото може да бъде обективирано в самата искова молба и поражда
правни последици с връчването на препис от нея на ответника по иска. В самия договор е
предвидена възможност да се обяви кредита за предсрочно изискуем – чл. чл. 17, ал. 2.
В конкретния случай препис от исковата молба, в която е направено изявление за
предсрочна изискуемост на вземането, е връчена лично на В. Ц. В. и М. СТ. В. на 18.02.2021
година, поради което длъжниците са редовно и своевременно уведомени за настъпилата
предсрочна изискуемост по договора за кредит.
Във връзка с така приетото, възражението за ненастъпила предсрочна изискуемост по
договора е неоснователно и предсрочната изискуемост е надлежно съобщена на длъжниците
по договора. За чистота на изложението следва да се има предвид, че предявените искова са
осъдителни, а не установителни по реда на чл. 422 от ГПК и в случая не е приложимо
изискването на т. 14 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
На следващо място, в отговора на исковата молба от ответниците е наведено
възражение за нищожност и неравноправност на клаузите по чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от договора
без да конкретизира в какво се състои нищожността и неравноправността на тези клаузи.
Направеното възражение е относимо към наличието на нищожни клаузи в съглашенията, за
което съдът следи служебно. Ответниците може да се позовават на неравноправни клаузи,
касаещи начина на определяне и размера на лихвите и тяхната едностранна промяна от
4
страна на банката, както и условията за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита,
тъй като имат качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ЗЗП. Легалната
дефиниция е дадена в чл. 143 от ЗЗП. Съгласно чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи
в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. От представеното заверено
копие на договора за предоставяне ипотечен кредит е видно, че договора е подписани, като
от кредитодателя ОББ АД, така и от кредитополучателя и ипотекарен длъжник В.В. и от
ипотекарния длъжник М.В. /С/.
Съгласно чл. 5 от договора, главницата по кредита се олихвява с лихвен процент в
размер на 11,25 % годишно. Олихвяването се извършва ежемесечно. В ал.3 е предвидена
възможност за едностранна промяна на лихвения процент, за което следва да се уведоми
кредитополучателя. От събраните по делото документи се установява, че от момента на
подписване на договора за предоставяне на ипотечен кредит – 10.01.2008 г. Лихвата по него
не е била променяна и не са подписвани нови анекси към него. Към момента на сключване
на договора, банката не е разполагала с методология за определяне на лихвения процент. В
чл. 6 е уговорена наказателната лихва при забава , която е в размер на 5 пункта над
договорения в чл. 5, ал. 1 лихвен процент.
Предпоставките за определяне на една договорна клауза за неравноправна са:
клаузата да не е индивидуално уговорена; да е сключена в нарушение на принципа на
добросъвестността; да създава значителна неравнопоставеност между страните относно
правата и задълженията - съществено и необосновано несъответствие между правата и
задълженията на страните; да е сключена във вреда на потребителя.
Прието е, че основният критерий за приложимост на изключението по чл. 144, ал. 3,
т. 1 ЗЗП е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от
търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на
свободния пазар и/ или от държавния регулатор. Само тогава търговецът/ доставчикът на
финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция
за неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като увеличението на
престацията, макар и едностранно, не зависи пряко от неговата воля.
Оспорените договорни клаузи трябва да отговарят на критерия за изключване на
общия принцип, въведен с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, т.е. те трябва да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е получил достатъчно
конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени
цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин. Уговорката в договор за
банков кредит, предвиждаща възможност на банката за едностранна промяна на
договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор основани, както е
и когато такова договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства и са извън
контрола на доставчика на услугата е неравноправна с оглед общата дефиниция на чл. 143
ЗЗП.
5
На кредитополучателят следва да се представи предварително методът на
изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана
изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната
тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни индекси и/или индикатори, както и от
правната природа на договора за банков кредит е изведена необходимостта от постигнато
между съконтрахентите съгласие за начина на формиране на възнаграждението на
кредитодателя, т. е. да е налице конкретна формула за определяне на възнаградителната
лихва - съществен елемент от съдържанието на този вид банкови сделки. Когато
потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина,
метода, по който кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му
финансова услуга, както и когато методологията, създадена от банката - кредитор, например
с нейни вътрешни правила, не е част от договора за кредит, банката не може да се счита за
добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП, за
да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП. Налице е константна съдебна практика
на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 60160 от 08.06.2021 г. на ВКС по т.д. №
2751/2019 г., І т.о., решение № 77/15 г. по гр. д. № 4452/14 на ВКС, ГК, III г. о., решение №
424/15 по гр. д. № 1899/15 на ВКС, ГК, IV г. о. /посочено в раздел І от изложението/,
решение № 51/16 по т. д. № 504/16 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/16 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 205/16 по т. д. № 154/16 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 165/16 по т. д. №
1777/16 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 201/17 г. по т. д. № 2780/15 г. на ВКС, ТК, II т. о. и
други съдебни актове.
Въпреки указаната доказателствена тежест на ищеца, че следва да докаже, че
оспорените от ответниците клаузи в договора са индивидуално уговорени, това не бе
сторено в настоящото производство, поради което същите са сключени в нарушение на
принципа за добросъвестността, създават съществено и необосновано несъответствие между
правата и задълженията на страните и като резултат се явяват във вреда на потребителя
/Решение № 60160 от 08.06.2021 г. по т.д. № 2751/2019 г., І т.о. на ВКС/. Клаузата на чл. 5 от
договора дава възможност на ищеца нерегламентирано да променя едностранно условията
на договора въз основа на непредвидено в него основание, което води до нищожност по
смисъла на чл. 146, ал.1 във вр. с чл. 143, т. 10 от ЗЗП.
Нищожността на отделни клаузи на договора не влече нищожността на целия
договор, поради което размерът на договорената главница следва да се определи, съобразно
постигнатите от страните договорености. Съобразно гореизложеното ответниците ще
дължат сумата за падежиралата и предсрочно изискуема главница.
Съдът намира, че съгласно изложеното по-горе оспорения чл. 7 от договора не е
неравноправен, тъй като ясно и точно се определя първоначалната такса, която се дължи ,
която ще е в размер на 1% от главницата и годишната такса, която е определена на 0,1 %
върху остатъка на главницата. За кредитополучателя разбираемо е договорено какви такси
ще дължи на кредитодателя.
6
На следващо място, в отговора на исковата молба се прави възражение за изтекла
погасителна давност, във връзка с така предявената претенция.
Ищецът е заявил с исковата молба, че претендира да се осъди ответника да му
заплати: 23 991,67 лв. - падежирали договорни лихви за периода 13.01.2021 г. вкл. -
15.12.2017 г., общо 38 бр.; 3 327,98 лв. - падежирали наказателни лихви за периода
13.01.2021 г. вкл. - 15.12.2017 г. вкл., общо 38 бр.; 4 829,72 лв. - падежиралите главници
15.12.2020 г. вкл. - 15.12.2015 г. вкл., общо 61 бр.; 65 091,36 лв. – предсрочно изискуема
главница по договора за кредит; законна лихва върху претендираната главница от датата на
постъпване на искова молба в съда до погасяване на процесните суми по претендирания
дълг. В съдебно заседание ищецът е направил отказ от иска по отношение на
претендираната в исковата молба сума в размер на 82546,79 лв., представляваща договорни
лихви за периода 15.01.2021 г. – 15.12.2037 г., като в тази част съдът е прекратил
производството по делото.
Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента:
бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен период от време. Съгласно
чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо,
като според ал. 2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Съгласно чл.
111, буква "в" от ЗЗД с три годишна давност се погасяват периодичните задължения, вкл. и
тези за лихви, като съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното задължение се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар за тях давността да не е
изтекла.
За задълженията по договор за банков кредит срокът на погасителната давност е 5
години, за лихви и неустойки срокът на погасителната давност е 3 години. Погасяването по
давност на задължението за главница съгласно чл. 119 от ЗЗД води до погасяване на
допълнителните задължения за лихва, независимо дали за нея е изтекъл срока на
погасителната давност.
Видно от представения Договор за жилищен и ипотечен кредит от 10.01.2008 г. на
ответниците по иска е била предоставена сума в размер на 73 600 лева със срок от 360
месеца. Срокът на договора е до 15.01.2038 г. /чл. 13/. От прието заключение на вещото лице
се установява, че последната вноска по кредита е направена на 15.04.2008 г., а от 15.05.2008
г. не е имало погашения по кредита. От датата на последната вноска, вноски по кредита не
са правени. Заявени са за плащане вноски, за които не е изтекла погасителната давност.
Претендират се падежирали главници в размер на 4 829,72 лв. за периода 15.12.2015
г. – 15.12.2020 г. За да се уважи така претендираната сума следва да се вземе предвид, че
давностния срок за главниците е пет годишен. Исковата молба е подадена на 14.01.2021 г.,
поради което давностния срок по отношение на вноската 15.12.2015 г.-15.01.2016 г., която е
7
в размер на 59,44 лв. е изтекъл и не следва да се уважава. Следва да се присъди на ищеца
сумата от 4 769,28 лв. и до този размер, искът е основателен и доказан.
В исковата молба се претендира падежирала договорна лихва в размер на 23 991,67
лв. за периода 15.12.2017 г. - 13.01.2021 г. Тази клауза съдът намира за неравноправна,
съответно нищожна, поради което искът в тази част следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за 3 327,98 лв. - падежирали наказателни лихви за
периода 15.12.2017 г.- 13.01.2021 г. вкл., също е прието, че клаузата, с която се уговаря е
нищожна, поради което не е породила действие и в тази част претенцията следва да бъде
отхвърлена.
Претендирана за присъждане е и сумата от 65 091,36 лв. – предсрочно изискуема
главница по договора за кредит, която в своя размер е доказана, съгласно приетото по
делото заключение на вещото лице
Във връзка с това, основателна е претенцията на ищеца за падежирали главници в
размер на 4 769,28 лв. за периода 15.01.2016 г. – 15.12.2020 г. и за предсрочно изискуема
главница в размер на 65 091,36 лв. Общо дължимата сума от ответниците, по предсрочно
обявения кредит е в размер на 69 860,64 лв. и до тази сума предявения иск следва да бъде
уважен. В останалата част за падежирала договорна лихва в размер на 23 991,67 лв. за
периода 15.12.2017 г. - 13.01.2021 г., падежирали наказателни лихви за периода 15.12.2017
г.- 13.01.2021 г. вкл., в размер на 3 327,98 лв. или общо за 27 319,65 лв. искът следва да бъде
отхвърлен, поради неравноправност на чл. 5 и 6 от договора за ипотечен кредит, съответно
нищожност на договорените клаузи. Върху уважената част на иска се дължи и законна
лихва, считано от 18.02.2021 г. – датата на получаване на исковата молба от ответниците.
По отношение на разноските.
Ищецът е претендирал да му бъдат заплатени разноски в размер на 8 241,50 лв. по
представен списък по реда на чл. 80 от ГПК, от които: държавна такса за предявяване на
иска – 7 191,50 лв.; депозит за хонорар на вещо лице 600,00 лв.; юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450,00 лв. В хода на производството беше направен отказ от
иска за сумата 82546,79 лв.- договорна лихва за периода 15.01.2021 г. – 15.12.2037 г. Във
връзка с така направения отказ от иска, държавната такса от 3 301,87 лв. следва да бъде
понесена от ищеца.
В тежест на ответната страна остава сумата за държавна такса в размер на 3 889,63
лв., която се явява разликата между внесената сума за държавна такса от 7 191,50 лв. и тази
по исковата претенция, за която има направен отказ, която е в размер на 3 301,87 лв.
Претендира се юрисконсулстко възнаграждение в размер на 450,00 лв., което е
съобразено с определеното възнаграждение по чл. 25, ал. 2, пр.2 от Наредбата за заплащане
8
на правната помощ във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, тъй като материалния
интерес е над 10 000,00 лв.
Ответниците следва да понесат разноски в общ размер на 1 919,41 лв.
Ответниците са претендирали разноски в настоящото производство за адвокатски
хонорар по реда на чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата във р.чл.5, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 5
125,00 лв., който ще бъде съобразен с уважената и отхвърлената част на иска.
Съобразно отхвърлената част на иска на ответникът се дължат разноски в размер на
3131,84 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД В. Ц. В. с
адрес в гр. С., ЖК ************* №*, вх. А, ет. 5, ап. 15 и М. СТ. В. с адрес в гр. С., ул.
„************“ № 28, ет. 1, ап. 1 да заплатят на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД,
ЕИК *********, чрез пълномощника старши юрисконсулт К.О. със съдебен адрес в гр.
София, район Възраждане, ул. "Св. София" № 5 сумата от 69 860,64 лв. /шестдесет и девет
хиляди осемстотин и шестдесет лева и 64 ст./, която сума е формирана както следва:
падежирали главници в размер на 4 769,28 лв. за периода 15.01.2016 г. – 15.12.2020 г. и
предсрочно изискуема главница в размер на 65 091,36 лв., ведно със законната лихва
считано от 18.02.2021 г. до окончателното и изплащане, като в останалата част до сумата от
97 180,29 лв. /деветдесет и седем хиляди сто и осемдесет лева и 29 ст./, за разликата от 27
319,65 лв. /двадесет и седем хиляди триста и деветнадесет лева и 65 ст./ отхвърля като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В. Ц. В. с адрес в гр. С., ЖК ************* №*, вх. А, ет. 5, ап. 15 и М.
СТ. В. с адрес в гр. С., ул. „************“ № 28, ет. 1, ап. 1 да заплатят на „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, чрез пълномощника старши юрисконсулт К.О.
със съдебен адрес в гр. София, район Възраждане, ул. "Св. София" № 5 сумата от 1919,41 лв.
/хиляда деветстотин и деветнадесет лева и 41 ст./– разноски за настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, чрез
пълномощника старши юрисконсулт К.О. със съдебен адрес в гр. София, район Възраждане,
ул. "Св. София" № 5 да заплати на адвокат М.М. Д. от Габровска адвокатска колегия сумата
от 3131,84 лв. /три хиляди сто тридесет и един лева и 84 ст./, разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
9
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. Велико Търново в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на чл. 259 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
10