РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. Пловдив, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300500258 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Еос матрикс” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****, чрез пълномощника му по
делото адв. Д. П., против Решение №262448 от 04.11.2021г., постановено по гр.д.
№19741/2019г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХV гр. с., с което е отхвърлен
предявения от дружеството против М. Н. П., ЕГН **********, иск за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
3000 лв.- частично претендирана главница от общо дължима главница в размер на
16030,16 лв. по договор за кредит от 30.01.2013г., сключен с „Прокредитбанк
България“ АД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК-
03.09.2019г., и сумата от 913,32 лв.- договорна лихва за периода 01.09.2016г.-
03.09.2019г., за които суми по ч. гр. дело №14306/2019г. по описа на Районен съд-
Пловдив, 4-ти бр.с., е била издадена Заповед №7959/05.09.2019г. за изпълнение на
парично задължение по член 410 от ГПК. В жалбата са изложени доводи за
неправилност на решението, като се иска отмяната му и постановяване на ново
решение, с което предявените искове да бъдат уважени.
1
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата страна- М. Н.
П., ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. С. М., с който се иска
обжалваното решение да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл.269, изр. второ от ГПК
следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във
въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми, като въззивният съд, като инстанция по
същество, се произнесе по съществуващия между страните правен спор.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни искове с правно
основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.240, ал.1 и
ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 99 от ЗЗД за признаване за установено,
че ответникът М. Н. П. дължи на ищеца „Еос матрикс” ЕООД следните суми:
сумата от 3000 лв.- частично претендирана главница от общо дължима главница в
размер на 16030,16 лв. по договор за кредит от 30.01.2013г., сключен с
„Прокредитбанк България“ АД, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК- 03.09.2019г., и сумата от 913,32 лв.- договорна лихва за периода 01.09.2016г.-
03.09.2019г., за които суми по ч. гр. дело №14306/2019г. по описа на Районен съд-
Пловдив, 4-ти бр.с., е била издадена Заповед №7959/05.09.2019г. за изпълнение на
парично задължение по член 410 от ГПК.
Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени
доказателства, че на 30.01.2013г. между „Прокредитбанк /България/“ АД, от една
страна, като кредитор, и от друга страна- „Соня- петролиум“ ЕООД,
представлявано от М. Н. П., като кредитополучател, и Н. Г. П. и М. Н. П., като
солидарни длъжници, е бил сключен договор за кредит, по силата на който банката
е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 40000 лв., който
кредитополучателят се е задължил да издължи на 36 вноски, заедно с уговорените
лихви и такси съгласно условията на договора. С договора солидарните длъжници
2
Н. Г. П. и М. Н. П. са се задължили да отговарят спрямо банката за изпълнение
на задълженията на кредитополучателя по договора. На 18.04.2016г. между
„Прокредитбанк /България/“ АД, като цедент, и ищцовото дружество „Еос матрикс“
ЕООД, като цесионер, е бил сключен договор за прехвърляне на парични
вземания, съгласно Приложение №1А от който вземанията на „Прокредитбанк
/България/“ АД по посочения договор за кредит от 30.01.2013г. са били
прехвърлени на ищеца.
С отговора на исковата молба ответникът М. Н. П. е направила
възражение, че има качеството на поръчител по договора, както и че
отговорността й е погасена съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗЗД поради
изтичане на предвидения в същата шестмесечен срок за предявяване на иск
против длъжника. Тези доводи са основателни. Видно от приложения по делото
договор за кредит, кредитополучател по същия е дружеството „***- петролиум“
ЕООД, на когото съгласно чл.1 от договора кредитът е отпуснат с цел
осигуряване на оборотни средства за осъществяваната търговска дейност.
Съгласно клаузите на договора /чл.1-чл.4/ задължено лице за издължаване на
кредита заедно с уговорените лихви, такси и комисионни е именно
кредитополучателят, а солидарните длъжници са се задължили да отговарят пред
кредитора за изпълнението на задълженията му. При така постигнатите между
страните уговорки се налага изводът, че лицата, посочени като солидарни
длъжници, са се задължили пред банката като поръчители по смисъла на чл.138,
ал.1 от ЗЗД и имат такова качество, поради което и по отношение на
отговорността им следва да намерят приложение правилата за поръчителството.
Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗЗД поръчителят остава задължен и
след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против
длъжника в течение на шест месеца. Съгласно задължителните указания, дадени в
Тълкувателно решение №5 от 21.01.2022г. на ОСГТК на ВКС по т.д. №5/2019г.
при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни
вноски шестмесечният срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД тече от настъпване на
изискуемостта на целия дълг. В случая съобразно изложените от ищеца твърдения в
исковата молба падежът на последната погасителна вноска по договора е настъпил
на 09.02.2016г., от когато е започнал да тече срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД за
предявяване на иск от кредитора против длъжника. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е депозирано в съда на 03.09.2019г., т.е.
след изтичане на повече от шест месеца от датата на настъпване на
изискуемостта на целия дълг, поради което отговорността на ответника М. П., в
качеството й на поръчител, е преклудирана. Ето защо предявеният иск е
неоснователен и следва да се отхвърли.
3
До същите фактически и правни изводи е стигнал и
първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК се препрати и към мотивите му.
Предвид неоснователността на въззивната жалба жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 380 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262448 от 04.11.2021г., постановено по гр.д.
№19741/2019г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХV гр. с.
ОСЪЖДА „Еос матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рачо Петков- Казанджията” ***, да заплати на М. Н.
П. от гр. П., ул. „****, ЕГН **********, сумата от 380 лв.- разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4