РЕШЕНИЕ
№
188
Самоков, 24.09.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми март
през две хиляди двадесет и първата година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 199 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
„Буриш хауз“ ЕООД, гр. Несебър, Ц.Й. ***, „Марияна консулт“ ООД, гр. Банкя, „Са фа ос“ ЕООД, гр. София и
Е.Л.П., гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес в гр. Москва,
Руска Федерация, са предявили срещу Етажна
собственост на сграда с идентификатор 65231.919.144.4 по одобрените
кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. Самоков, находяща се в
к. к. „Боровец“, Община Самоков, с адрес к. к. „Боровец“ № 63, хотел
"Айсберг“, искове за отмяна на решенията, взети от Общото събрание на собствениците
на самостоятелни обекти в посочената сграда - етажна собственост, проведено на 01.02.2020
г.
Ищците
твърдят, че са собственици на самостоятелни обекти в горепосочената сграда в
режим на етажна собственост (ЕС). Сочат, че на 01.02.2020 г. било проведено
общо събрание (ОС) на собствениците на самостоятелни обекти в сградата - етажна
собственост, на което били взети решения по посочения в протокола дневен ред. Твърди
се в исковата молба, че тези решения са незаконосъобразни поради нарушаване на
императивни разпоредби на Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС)
относно свикването и провеждането на ОС и относно формата и начина на вземане
на решенията.
В срока по
чл. 131 от ГПК ответникът Етажна собственост на сграда с идентификатор
65231.919.144.4 по одобрените КККР на гр. Самоков, представляван на основание
чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС от Димитър Теофанов Попов – управител на ЕС, е представил
отговор на исковата молба, в който е оспорил исковете, изразил е становище за
тяхната неоснователност и е изложил подробни твърдения и съображения, че
процесните решения са изцяло законосъобразни и са взети в съответствие с
материалния и процесуалния закон.
Заявеното с
отговора на исковата молба, подаден от ответната ЕС, за конституиране на „Първа
инвестиционна банка“ АД като трето лице – подпомагаща страна на страната на
ответника е оставено от съда без разглеждане, като на основание чл. 23, ал. 5
от ГПК съдът е допуснал самостоятелното участие на „Първа инвестиционна банка“
АД като ответник по делото (вж. необжалваното разпореждане по делото от
24.07.2020 г.) и е предоставил възможност на този ответник да представи отговор
на исковата молба.
В срока по
чл. 131 от ГПК ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД е представил отговор
на исковата молба, в който е оспорил
исковете, изразил е становище за тяхната неоснователност и е изложил
подробни твърдения и съображения за законосъобразност на процесните решения на
ОС, аналогични с тези, изложени в отговора на исковата молба, подаден от
управителя на ЕС.
В писмено
становище, постъпило в съда на 17.12.2020 г., т. е. преди началото на съдебното
дирене, ищецът „Буриш хауз“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Д.К., заявява, че
не възразява срещу даване ход на делото в негово отсъствие, поддържа предявения
от него иск по изложените в исковата молба съображения и оспорва отговорите на
исковата молба и изложените в тях твърдения.
Пред съда
ищецът „Марияна консулт“ ООД се представлява от пълномощника си адв. Калин
Комарски, който заявява, че поддържа предявения от дружеството иск и се солидаризира
със становището на пълномощника на ищеца „Буриш хауз“ ЕООД по отговорите на
исковата молба.
Ищците Ц.Й.Й.,
„Са фа ос“ ЕООД и Е.Л.П. не се явяват и не се представляват в проведените
открити съдебни заседания.
Ответната Етажна
собственост не се представлява пред съда.
Ответникът
„Първа инвестиционна банка“ АД се представлява от пълномощника си юрк. Калоян
Колев, който заявява, че поддържа становището по исковете, изразено с подадения
отговор на исковата молба.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и прецени по свое убеждение събраните по
делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищците са
предявили субективно съединени искове с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС.
Исковете са
допустими.
С исковата
молба са представени неоспорени в настоящото производство нотариални актове, от
чието съдържание се установява, че ищците се легитимират като собственици на
самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 65231.919.144.4 по одобрените
КККР на гр. Самоков, находяща се в к. к. „Боровец“, Община Самоков.
Легитимацията
на „Първа инвестиционна банка“ АД, гр. София като собственик на самостоятелни
обекти в сградата се обосновава с неоспорените н. а. № 81/2016 г. на нотариус
Борислав Механджийски, с район на действие съдебния район на РС – Самоков и постановления
за възлагане от 08.08.2019 г. на ЧСИ Васил Недялков по изп. д. № 20188640400117
по описа на същия. Правото на собственост на банката върху самостоятелни обекти
в сградата обосновава процесуалното й право на самостоятелно участие в
настоящото производство на основание чл. 23, ал. 5 от ЗУЕС. Исковият характер
на производството, искането на банката в молба от 28.04.2020 г. за
конституирането й като страна по делото и интересът й от самостоятелна защита
срещу исковете, обусловен от качеството й на собственик на самостоятелни обекти
в сградата, й отреждат единственото възможно качество в процеса, а именно – на
ответник, действащ в процеса лично, независимо че е представляван на основание
чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС от управителя на ЕС.
Не е
спорно, а и се потвърждава от съпоставката между датата на провеждане на ОС,
посочена в протокола от провеждането му – 01.02.2020 г. и датата на подаване на
исковата молба – 28.02.2020 г., че исковете са предявени в установения в чл.
40, ал. 2 от ЗУЕС преклузивен срок.
Исковете са
основателни.
От
събраните по делото писмени доказателства не се установява да е спазен редът за
свикване на ОС, установен в императивните разпоредби на чл. 13, ал. 1 - 3 от ЗУЕС.
Единствените
документи в тази насока са представените от управителя на ответната ЕС с
отговора му на исковата молба искане от ответника „Първа инвестиционна банка“
АД до управителя на етажната собственост „Мал тепе“ ЕООД, чрез управителя на
дружеството И.М.Д., получена от него на 06.01.2020 г. срещу подпис, за свикване
на ОС при посочен в искането дневен ред (л. 191 от делото), както и трудно
четимо копие от покана от управителя на „Мал тепе“ ЕООД до собствениците на
самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 65231.919.144.4 за свикване на
общо събрание на собствениците в сградата на 01.02.2020 г. от 11,00 ч. във
фоайето на сградата, находяща се в к. к. „Боровец“ № 63, хотел „Айсберг“ при
посочен в поканата дневен ред (л. 192 от делото).
Не са
ангажирани никакви доказателства за поставяне на поканата на видно и
общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни от датата, за
която е насрочено събранието. Съгласно чл. 13, ал. 1, изр. второ от ЗУЕС “Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват
върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя
протокол“. Видно е от по-достъпния за четене екземпляр от поканата, приложен към
частната жалба срещу определението на съда от 11.03.2020 г. (вж. материалите по
в. ч. гр. д. № 250/2020 г. на Софийския окръжен съд), че в най-долната част на
нейния текст не са посочени дата и час на поставянето й, но освен това, по
делото не е представен необходимия съгласно посочената разпоредба протокол,
удостоверяващ поставянето й на определени място, дата и час и затова съдът
приема, че такъв протокол липсва.
Освен това,
по делото са приети уведомление от ищеца „Буриш хауз“ ЕООД от 15.01.2020 г. и
от Ц.Й.Й. от 20.01.2020 г., получени от управителя на „Мал тепе“ ЕООД И.Д.
съответно на 16.01.2020 г. и на 22.01.2020 г., в които тези ищци сочат, че
поради неползване на собствените им обекти в сградата, респ. поради отсъствие
за повече от един месец, желаят, в случай на свикване на общо събрание на собствениците
в етажната собственост да им бъде изпратена покана на посочените физически
адрес, електронен адрес или по телефона на посочените телефонни номера. Не са
ангажирани никакви доказателства поканата за свикване на ОС на 01.02.2020 г. да
е изпратена на тези ищци по който и да е от указаните в уведомленията способи.
Липсата на
протокол по чл. 13, ал. 1, изр. второ от ЗУЕС и на уведомяване по реда на чл.
13, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС на ищците „Буриш хауз“ ЕООД и Ц.Й.Й. за свикване на
ОС обосновава извод, че провеждането на ОС не е надлежно разгласено, а това
опорочава свикването му като извършено в противоречие с императивни разпоредби
на закона. Нарушаването на тези разпоредби относно свикването на ОС пряко
засяга правата на ищците - собственици в ЕС, тъй като ограничава възможността
им да организират участието си в ОС и да се подготвят по предвидения дневен ред
за провеждането му, поради което е самостоятелно основание за отмяна на взетите
на това ОС решения, независимо дали тези собственици фактически са присъствали
на събранието.
Само за
пълнота следва да се отбележи, че доказателствените искания на ответника „Първа
инвестиционна банка“ АД за установяване при експертно изследване на комуникация
чрез платформата „Вайбър“, налична на телефонен апарат, ползван от негов
пълномощник, че на 15.01.2020 г. поканата за свикване на ОС е била налична в
хотел „Айсберг“, респ. че е била поставена на видно място там (последното дори
не се твърди изрично в доказателственото искане в с. з. на 21.12.2020 г. нито в
последвалата писмена молба за уточняването му от 31.12.2020 г.), са изцяло
неотносими към спазване на установената в ЗУЕС процедура по свикване на ОС. На
първо място, техническият напредък в съвременните комуникации не бива да се
надценява до степен да се претендира съдът да приеме за доказано по експертен
път залепване на поканата в точно определено време и на точно определено място,
най-малкото защото дори и чрез автентичност на комуникация чрез „Вайбър“ да се
установи съществуването на такава покана към 15.01.2020 г. и залепването й тогава
някъде, този тип комуникация по естеството си не може да установи дали на тази
дата поканата е залепена на изискваното от закона видно и общодостъпно място на
входа именно на сградата в етажна собственост. Далеч по-съществено е обаче
друго – твърдяното съдържание на „Вайбър“ - комуникация не може да замести императивната
необходимост от спазване на изискването на закона за удостоверяване на
поставянето на поканата на определени време и място чрез съставяне на протокол
за това, какъвто не е съставен. Това законово изискване е далеч по-семпло, но
създава значително по-голяма сигурност при установяване на тези обстоятелства,
като представлява форма за тяхното доказване. Затова, освен че по изложените по-горе
съображения спазването на изискванията на чл. 13, ал. 1, изр. първо от ЗУЕС за
поставяне на поканата на видно и общодостъпно място на входа на сградата в ЕС
не може да се установи чрез съдебно-техническа експертиза със задачите, както
са поставени от пълномощника на ответника „Първа инвестиционна банка“ АД, спазването на тези изисквания не може да се
установи и със свидетелски показания (чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК).
На следващо място, процесните
решения на ОС на ЕС, взети на 01.02.2020 г., са обективирани в протокол, който
не отговаря на императивните изисквания за форма и съдържание, установени в чл.
16, ал. 5 от ЗУЕС.
Видно е от представения протокол
за свикано Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в
режим на етажна собственост – хотел „Кокиче“/“Айсберг“ в к. к. „Боровец“ (не е
спорно, че това е сградата с идентификатор 65231.919.144.4 по КККР на гр.
Самоков), проведено на 01.02.2020 г., че той съдържа: датата и мястото на
провеждането на общото събрание; дневния ред; явилите се лица и идеалните части
от етажната собственост, които те представляват; същността на изявленията;
направените предложения; взетите решения по дневния ред и начина, по който са
гласували лицата – „за”, „против” и „въздържал се”. Представена е и присъствена
форма за това общо събрание. Тази присъствена форма представлява списък в
табличен вид с 5 колони, съдържащи данни за идентификатора на самостоятелния
обект, кратка идентификация на обекта, площ на обекта по кадастър в кв. м.,
идеални части по кадастър в кв. м. и процент на идеалните части. Присъствената
форма е подписана от явилите се на събранието собственици или техни
представители. Очевидно е, че този списък удостоверява единствено
обстоятелството кои собственици на самостоятелни обекти са се явили за
присъствие на ОС и какви са идеалните им части в ЕС.
Нито в протокола, нито в друг
отделен документ се съдържат подписи на лицата, които да удостоверяват начина,
по който те са гласували, а това е императивно изискване към формата и
съдържанието на протокола съгласно чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС.
Действително, съставянето на
списък на лицата, явили се за присъствие на ОС на ЕС (в случая наименуван
„присъствена форма“) не е излишно, а напротив – улеснява удостоверяването на
изискванията за кворум и мнозинство, както и спазването на разпоредбата на чл.
14, ал. 4 от ЗУЕС.
Измененията и допълненията в чл.
16, ал. 5 от ЗУЕС (обн. ДВ, бр. 26/2016 г.) налагат обаче категоричен извод, че
явилите се лица следва да удостоверят не само явяването си на ОС, а и начина,
по който са гласували - с подписа си в протокола или в отделен документ (ако
последното се налага за прегледност или от други практически съображения). Това
е формата и съдържанието на удостоверяването от тези лица на волеизявленията им
„за”, „против” или „въздържал се” по всяко от приетите решения. Може да се
отправят критики към правната техника при редакцията на новелата на чл. 16, ал.
5 от ЗУЕС (напр. изискването за посочване на начина на гласуване от
собствениците словесно предхожда изискването за вписване в протокола на
същността на изявленията, предложенията и взетите решения), но все пак самото
съдържание на разпоредбата на § 6, т. 1 от ЗИДЗУЕС (обн. ДВ, бр. 26/2016 г., в
сила от 05.04.2016 г.), с която се изменя и допълва чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС, ясно
сочи, че изискването за подпис е отнесено към удостоверяване на начина, по
който са гласували лицата, а не към удостоверяване на явяването им на ОС. Този
извод се подкрепя по аргумент от противното от съдебната практика, формирана
при действието на предходната редакция на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС, в която такова
изискване не е било налице и липсата му е обосновавала извод, че липсата на
подписи от етажните собственици, гласували против атакуваните решения, не е
опорочавала произнасянето на ОС на ЕС (Решение № 133/31.03.2015 г. по гр. д. №
632/2014 г. на ВКС, ІІ г. о.). При положение, че актуалната редакция на чл. 16,
ал. 5 от ЗУЕС, действала и към датата на провеждане на процесното ОС на ЕС,
предявява към съдържанието на протокола изискване той да съдържа начина, по
който са гласували лицата, удостоверен с подписите им независимо как са
гласували, то липсата на такива подписи (в протокола или в отделен документ),
които да удостоверяват именно начина на гласуване, представлява несъответствие
на протокола с императивно законово изискване към неговата форма и съдържание.
Решенията на ОС на ЕС са
юридически валидни, ако са обективирани в протокол от проведеното ОС с
нормативно установено минимално съдържание (чл. 16, ал. 4, изр. първо, вр. чл.
16, ал. 5 от ЗУЕС). Следователно неспазването на изискванията за форма и съдържание
на протокола, в частност – за удостоверяване с подписите на присъствалите на
него лица на начина, по който те са гласували „за”, „против” или „въздържал се”
по взетите решения, представлява нарушение на императивно законово изискване
към формата за валидност на самите решения. Решенията на ОС на една
неперсонифицирана общност, каквато е ЕС, не се подчиняват на режима на
недействителността на правните сделки по ЗЗД, но спазването на установената в
ЗУЕС процедура по приемането им е условие за тяхната действителност (в т. см.
Определение № 472/10.10.2018 г. по ч. гр. д. № 3504/2018 г. на ВКС, ІV г. о.).
Поради това установеното и
обсъдено по-горе неспазване на едно от императивните изисквания по чл. 16, ал.
5 от ЗУЕС относно формата и съдържанието на протокола от ОС на ЕС, в който са
обективирани взетите на 01.02.2020 г. решения на ОС, също е самостоятелно
основание те да бъдат отменени като незаконосъобразни (чл. 42, ал. 2, вр. чл.
40, ал. 1 от ЗУЕС), а не да бъдат прогласени за нищожни. Следва да се отбележи,
че в настоящото производство съдът има правомощие да отмени процесните решения
като приложи императивната правна норма на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС (в подобен
смисъл е и Решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС, І г. о.).
Всички решения, взети на
проведеното ОС на собствениците на самостоятелни обекти в сградата - етажна
собственост, са от естество да засегнат правата на ищците като собственици на
такива самостоятелни обекти, поради което и с оглед изложените самостоятелни
основания за отмяната им, всички те следва да бъдат отменени, като е
безпредметно обсъждането на съответствието им с останалите разпоредби на ЗУЕС,
на чието нарушение се позовават ищците в исковата молба.
По
разноските.
С оглед
изхода на делото и отправеното с исковата молба искане за присъждане на
разноски, такива се следват единствено на ищеца „Буриш хауз“ ЕООД, който е
внесъл държавна такса по исковете в размер 50 лв. и е платил адвокатско
възнаграждение в размер 400 лв. на процесуалния си представител адв. Д.К.
съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Ето защо
ответниците дължат на този ищец сумата 450 лв. за разноски по делото. Отговорността
за разноски не е солидарна, поради което всеки от ответниците следва да заплати
на ищеца „Буриш хауз“ ЕООД по половината от тази сума, т. е. по 225 лв.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ, на
основание чл. 42, ал. 2 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС),
по исковете с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, предявени от „Буриш хауз“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 9, бл. 1, ет. 1, ап. 3, Ц.Й.Й., ЕГН **********, с адрес ***, „Марияна консулт“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Банкя, Столична община, ул. „Варна“ № 94,
„Са фа ос“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Доспат“ № 13, ет. 2, ап. 1 и Е.Л.П., гражданин на Руската Федерация,
роден на *** г. в Новое Ляля, с постоянен адрес в Руската Федерация, гр.
Москва, Болшой Коптевский проезд, дом 10, корпус 2, квартира № 16, срещу Етажна собственост на сграда с
идентификатор 65231.919.144.4 по одобрените кадастрална карта и кадастрални
регистри (КККР) на гр. Самоков, находяща се в к. к. „Боровец“, Община Самоков,
с адрес к. к. „Боровец“ № 63, хотел "Айсберг“, ВСИЧКИ РЕШЕНИЯ, взети на проведеното
на 01.02.2020 г. Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в
сграда с идентификатор 65231.919.144.4 по одобрените КККР на гр. Самоков -
хотел „Кокиче“/“Айсберг“ в к. к. „Боровец“, Община Самоков.
РЕШЕНИЕТО е постановено при личното участие в производството на
основание чл. 23, ал. 5 от ЗУЕС на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков“ №
37, като ответник по делото.
ОСЪЖДА всеки от ответниците Етажна собственост на сграда с идентификатор
65231.919.144.4 по КККР на гр. Самоков, находяща се в к. к. „Боровец“, Община
Самоков, с адрес к. к. „Боровец“ № 63, хотел "Айсберг“ и „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Драган Цанков“ № 37, да заплати на ищеца „Буриш хауз“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 9, бл. 1, ет. 1, ап. 3, по 225,00 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: