МОТИВИ към ПРИСЪДА № 170 от 29.10.2015 г.,

постановена по НОХД № 1642/ 2015 г. по описа

на Районен съд-гр.Бургас

 

 

Съдебното производство по делото е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна прокуратура - Бургас, с който против подсъдимите Р.К.А. ЕГН ********** и З.К.А. ЕГН **********,***, и Х.К.А. ЕГН ********** ***, е повдигнато обвинение за това, че на 01.03.2014 г. в землището на гр. Камено, област Бургас, на територията на „Л.“ АД в кабелна естакада, находяща се в „Парк за съхранение на етилов окис“, чрез използване на техническо средство - ножовка, подсъдимите Р.А. и З.А. - при условията на опасен рецидив, подсъдимият Х.А. – в условията на повторност в немаловажен случай, след предварителен сговор в съучастие като съизвършители, отнели чужди движими вещи - 75 м КИП кабел тип контролен с параметри 10х3х1.0 на стойност 75,00 лева; 38 м КИП кабел тип контролен с параметри 2x2x1,3 на стойност 19,00 лева и 40 м захранващ телефонен кабел контролен тип 10х3х1 на стойност 40,00 лева, всичко вещи /кабели/ на обща стойност 134,00 /сто тридесет и четири/ лева, собственост на „Л.“ АД от владението на П.Н.Н., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. второ и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „Б“ от НК  – за подсъдимите Р.А. и З.А., и по чл.195, ал. 1, т. 4, предл. второ, т. 5 и т. 7 от НК, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, вр. с чл. 28 ал. 1 от НК – за подсъдимия Х.А..

Производството е служебно насрочено от съда и е разгледано по реда на чл.371 т.2 и следващите от Глава ХХVІІ НПК – „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, по искане на подсъдимите и техния защитник.

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура – гр. Бургас поддържа обвиненията срещу подсъдимите, които счита за доказани по безспорен начин за всеки от тях, и с оглед императивната разпоредба на чл.373 ал.3 НПК, пледира за престъплението по чл.196 ал.1 т. 2 от НК подсъдимите Р.А. и З.А. да бъде признати за виновни и да им се наложат наказания „Лишаване от свобода” в размер на 3 години, които да бъдат редуцирани по реда на чл. 58а ал.1от НК до окончателен размер от 2 години за всеки, подс. Х.А. да бъде признат за виновен за престъплетнието по чл. 195 ал.1 т.4,5 и 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 28 ал.1 от НК да му бъде наложено наказание  „Лишаване от свобода” в размер на 3 години, което да бъде редуцирано по реда на чл. 58а ал.1от НК до окончателен размер от 2 години, тримата подсъдими да изтърпят ефективно наложените им наказания „Лишаване от свобода” в окончателен размер от 2 години при първоначален строг режим в затвор, а предявеният от юридическото лице, претърпяло вреди от престъплението граждански иск в размер на 134 лева да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.

„Л.” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, индустриална зона гр. Бургас, представлявано от Председателя на Управителния съвет - С.М.А., чрез упълномощен юрисконсулт е предявило за съвместно разглеждане в съдебното производство граждански иск срещу тримата подсъдими за сумата от 134лева-обезщетение за причиненинет на дружеството имуществени вреди от непозволено увреждане чрез осъществената от подсъдимите кражба. В съдебно заседание процесуалният представител на гражданския ищец моли предявената гражданска претенция да бъде уважена в пълен размер, като подсъдимите бъдат осъдени да заплатят солударно да дружеството исковата сума.

 Подсъдимите и техният защитник не оспорват фактическата обстановка по обвинението, всеки подсъдим признава изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и се  съгласява да не се събират доказателства за тях, признава се за виновен по повдигнатото му  обвинение. Защитникът се солидаризира с предложените от прокурора наказания по отношение на подсъдимите Р.А. и З.А., а за подсъдимия Х.А. моли да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, което след редукцията по чл. 58а ал.1 от НК да бъде сведено до окончателен размер от 1 година „лишаване от свобода”. Счита предявеният граждански иск за основателен и доказан. В последната си дума всеки от тримата подсъдими моли да му бъде определено наказание съобразно предложеното от защитника им.

 

 

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

На основание чл. 373 ал.3 вр. чл. 372 ал.4 НПК, съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно направените от подсъдимите самопризнания, както следва:

            Подсъдимият Р.К.А. ЕГН ********** е роден на *** ***, и е циганин, български гражданин, без образование - неграмотен, неженен, осъждан, понастоящем изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора гр. Бургас.

Към инкриминираната по делото дата 01.03.2014 г. спрямо подс. Р.А. са били налични 4 влезли в сила присъди за извършени престъпления, като към същата дата той е изтъррпял ефективно наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца по споразумение по НОХД № 6836/ 2011 г. по описа на Районен съд-гр.Варна за времето от 08.02.2012 г. до 18.01.2013 г., както и общо ефективно наказание 9 месеца „Лишаване от свобода”, наложено му с определението по НЧД № 502/ 2012 г. по описа на Районен съд-гр. Варна, в сила от 07.03.2012 г., измежду наказанията по НОХД № 3665/ 2011 г. и по НОХД № 2507/ 2011 г., двете по описа на Районен съд-гр.Варна,  което общо наказание е изтърпял ефективно на 08.11.2012 г.

Подсъдимият З.К.А. ЕГН ********** е роден на *** ***, и е циганин, български гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, понастоящем изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора гр. Бургас.

Към инкриминираната по делото дата 01.03.2014 г. спрямо подс. З.А. са били налични 4 влезли в сила присъди за извършени престъпления, като към същата дата той е изтъррпял ефективно наказание „Лишаване от свобода” за срок от 8 месеца по споразумение по НОХД № 4980/ 2012 г. по описа на Районен съд-гр.Бургас, в сила от 08.01.2013 г., както и ефективно наказание 3 месеца „Лишаване от свобода”, наложено му по НОХД № 6836/ 2011 г. по описа на Районен съд-гр.Варна, в сила от 25.01.2012 г., приведено в ефективно изпълнение на основание чл. 68 ал.1 от НК  с определението по НЧД № 286/ 2013 г. по описа на Районен съд-гр. Бургас, в сила от 08.03.2013 г.

            Подсъдимият Х.К.А. ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. Варна, живее в с. Свобода, община Камено, бл. 23, и е циганин, български гражданин, без образование- неграмотен, неженен, осъждан, понастоящем изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора гр. Бургас.

Към инкриминираната по делото дата 01.03.2014 г. спрямо подс. Х.А. са били налични 7 влезли в сила присъди за извършени престъпления по чл. 194 и чл. 195 от НК,, като към същата дата с определението по НОХД № 352/ 2012 г. по описа на Районен съд-гр. Айтос, в сила от 04.06.2013 г. спрямо него са определени общи наказания, както следва: „Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, отложено на основание чл. 69 ал.1 вр. чл. 66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години, по НОХД № 352/ 2012 г. по описа на Районен съд-гр. Айтос, НОХД № 770/ 2012 г. и НОХД № 1096/ 2012 г., двете по описа на Районен съд-гр. Бургас, както и „Пробация” за срок от 1 година по НОХД № 4414/2010 г. и НОХД № 3294/ 2011 г., двете по описа на Районен съд-гр. Бургас, и отделно наказание „Обществено порицание” по НОХД № 4416/ 2011 г. по описа на Районен съд-гр. Бургас.

В следобедните часове на 01.03.2014 г. подсъдимите Р.А. и З.А. *** на гости на родителите си в с. Свобода, община Камено, област Бургас, с които живеел и брат им подс. Х.А.. След като пили алкохол, на свечеряване тримата подсъдими решили пешком да отидат да крадат кабели от територията на „Л.” АД. Взели ножовка за рязане на метал и по черен път стигнали пешком до оградата на  „Парк за съхранение на етилов окис“ на територията на рафинерията. През дупка в оградата тримата влезли на територията на парка и се отправили към преминаващата от там кабелна естакада, свързваща основното производство на „Л.” АД с „Парк за съхранение на етилов окис“. Подсъдимите Р.А. и Х.А. се изкачили на естакадата, където с помощта на ножовката започнали да режат кабели от видовете КИП кабел тип контролен с напречно сечение 10х3х1.0 мм, КИП кабел тип контролен с напречно сечение 2x2x1,3 мм, и захранващ телефонен кабел контролен тип 10х3х1.0 мм. Подсъдимият З.А. останал долу, под мястото, където се намирали другите двама, като следял за приближаването на охраната. Първите двама срязали кабелните трасета на по три места, и така отделили общо 75 м КИП кабел тип контролен с параметри 10х3х1.0 мм, 38 м КИП кабел тип контролен с параметри 2x2x1,3 мм и 40 м захранващ телефонен кабел контролен тип 10х3х1.0 мм. Р.А. и Х.А. слезли от естакадата, в двора нарязали споменатите парчета кабел на по-къси части, след което тримата подсъдими заедно изнесли с влачене кабелите извън оградата на „Парк за съхранение на етилов окис“. Подс. Х.А. се върнал до дома си в с. Свобода, за да осигури транспорт за окраднатото, а останалите двама подсъдими останали да пазят кабелите. След връщането на подс. Х.А., тримата натоварили отнетото на каруцата, собственост на баща им, и така го отнесли до дома на родителите си в с. Свобода. В полуразрушена постройка, отстояща недалеч от здома им, тримата насекли кабелите на по0къси парчета и на открит огън изгорили външната им изолация. Оставили в споменатата постройка получените метални парчета за през нощта.

На следващия ден-02.03.2014 г., подс. Р.А. се срещнал със свид. Стефан Стефанов от гр. камено, и след като разбрал, че и Стефанов има метални отпадъци, които иска да продаде, двамата решили да организират общ превоз на метала до пункт за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали, находящ се в гр.Бургас, местност „Капчето”, стопанисван от „Ю” ЕООД. Спазарили се със свид. С.С., притежаващ л.а. „Ауди”, сив цвят, да ги откара до пункта срешу сума от по 15 лева за всеки. С. приел и откарал двамата до посочения пункт, където подс. Р.А. продал на свид. Асен Димитров-изкупчик в пункта, общо 28 кг медни отпадъци от проводници, както и известно колимчество нераждаема стомана за обща сума от 200 лева., След връщането си в с. Свобода, подс. Р.А. платил на свид. С. обещаната сума от 15 лева, а останалите пари поделил с другите двама подсъдими.  

В хода на досъдебното производство били извършени два огледа на местопроизшествие – един на мястото на отнемането при кабелната естакада (л. 69-71, 76, 77 от ДП), и друг в споменатата по-горе необитаема постройка близо до дома на подсъдимите, където последните рязали и горили изолацията на проводниците (л.72-75 от ДП). В споменатата постройка била открита метална изолация за проводници, аналогична с тази на отнетите проводници. При проведената неформална беседа на свид. Бойко Димитров, служител в РУ на МВР-гр. Камено, най-напред с подс.З.А., а впоследствие и с останалите двама подсъдими, те самостоятелно признали за извършената кражба и посочили какво са сторили с отнетото.

Вещото лице по назначената в досъдебното производство съдебно-оценъчна експертиза (л. 79, 80 от ДП) е дало заключение, че общата стойност на всички отнети проводници към инкриминираната дата 01.03.2014 г. е възлизала на 134 лева.

Така описаната фактическа обстановка се приема от съда за установена въз основа на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимите Р.А., З.А. и Х.А. са направили самопризнание по смисъла на чл. 371 т.2 НПК, и се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства – обясненията на подсъдимите в качеството на обвиняеми в досъдебното производство, показанията на свидетелите Павел недялков, Бойко димитров, Стефан Стефанов, Асен Димитров и С.С., протоколите за огледи на местопроизшествие, за добровно предаване,  заключението на оценъчната експертиза, справките за съдимост на тримата подсъдими и другите събрани в досъдебното производство писмени доказателствени материали. Доказателствената съвкупност е хомогенна, еднопосочна и годна в обемно и съдържателно отношение да обоснове по категоричен начин обвиненията, повдигнати на всеки от подсъдимите по делото.

 

ПРАВНИ  ИЗВОДИ

С оглед установена по делото фактическа обстановка съдът намери, че по изложения по-горе начин подсъдимите Р.А. и З.А. са осъществил от обективна страна престъпния състав по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. второ и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „Б“ от НК, а подс.   Х.А. – по чл.195, ал. 1, т. 4, предл. второ, т. 5 и т. 7 от НК, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, вр. с чл. 28 ал. 1 от НК  - в условията на опасен рецидив за първите двама, в условията на повторност в немаловажен случай за третия, чрез използване на техническо средство – ножовка, след предварителен сговор в съучастие като съизвършители, отнели чужди движими вещи – различни кабели на обща стойност 134,00 лева, собственост на „Л.“ АД от владението на П.Н.Н., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят.

 Квалификацията на кражбата като проявна форма на рецидивна престъпност (опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б. „Б” от НК) по отношение подсъдимите Р.А. и З.А., и  съответно като специален рецидив (повторност по смисъла на чл. 28 ал.1 от НК) досежно подс. Х.А. е надлежно обоснована от изброените в началото на изложението ефективни наказания „Лишаване от освобода”, изтърпени от първите двама подсъдими, и множеството осъждания на третия подсъдим за престъпления по чл. 194 и чл. 195 от НК, аналогични на настоящото престъпление, както и обстоятелството, че настоящата им престъпна деятелност попада в границите на 5-годишния срок, дефиниран в чл. 30 ал.1 от НК от влизане в сила на предходните им осъждания.

От субективна страна, деянието е извършено от всеки подсъдим виновно, при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл.1 НК. Несъмнено, всеки от тях още преди да извърши престъплението е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал именно тяхното настъпване, с цел противоправно да се облагодетелства чрез отнемане и присвояване на чуждите вещи. Присвоителното намерение подсъдимите демонстрирал веднага след деянието чрез координирани свместни действия за пренасяне и скриване на отнетото на известно само за тях място, горене изолацията на проводниците и следващата на идната сутрин продажба на същите срещу пари, които тримата разделили и употребили за задоволяване на собствените си нужди. Водещият мотив за извършване на престъплението е нуждата да се сдобият с финансови средства, за постигането на която цел подсъдимите не са изпитвали съмнения, нито скрупули да нарушат закона. Същевременно, всеки от подсъдимите ясно е съзнавал участието и на останалите двама в намисленото престъпление, разделението на ролите при конкретните действия за отнемане, изнасяне и разпореждане с вещите, а решението да извършат престъплението подсъдимите са взели заедно, в спокойно обстановка часове преди неговото осъществяване, което обосновава извода да наличието на предварителен общ престъпен сговор по смисъла на чл. 195 ал.1 т. 5 от НК, при немаловажност на случая.

 

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЯТА

За престъплението по  чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. второ и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „Б“ от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода” от 3 до 15 години, а за това по чл.195, ал. 1, т. 4, предл. второ, т. 5 и т. 7 от НК, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, вр. с чл. 28 ал. 1 от НК  - „Лишаване от свобода” от 1 до 10 години. Разпоредбата на 58а ал.1 от НК, приложима във връзка с чл. 373 ал.2 НПК, задължава съда  при постановяване на осъдителна присъда да определи наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК, след което да го намали с една трета.  Подсъдимите са е направили самопризнания на обстоятелствата по обвинението по реда на чл. 371 т.2 НПК, одобрени от съда с определение по чл. 372 ал.4 НПК. При определяне вида и размера на наказанието, съдът съобрази, че за извършеното престъпление надлежното наказание по вид следва да е задължително „Лишаване от свобода” по отношение и на тримата подсъдими, с оглед предвидените специални минимуми на наказанието по чл. 196 ал.1 т. 2 от НК и по чл. 195 ал.1 т. 4,5 и 7 вр. чл.28 ал.1 от НК, и обстоятелството, че подсъдимите са осъждани неколкократно преди деянието, а Р.А. и З.А. са изтърпявали и ефективни наказания „Лишаване от свобода”. При наличните по делото доказателства съдът намира, че в случая действително са налице смекчаващи вината и отговорността обстоятелства за всички подсъдими, но тези обстоятелства не са нито изключителни, нито дотам многобройни, та да обосноват приложението на привилегията по чл. 55 ал.1 от НК чрез определяне на наказанието по минимума за съответното престъпление, който в случая е 3 години „Лишаване от свобода” за престъплението по чл. 196 ал.1 т. 2 от НК, и съответно 1 година „Лишаване от свобода” за престъплението по чл. 195 ал.1 от НК.

При определяне конкретния размер на наказанието, съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, която прецени като сравнително по-ниска от обичайната обществена опасност за подобен род посегателства, отчитайки включените в обвинението квалифициращи признаци на кражбата, твърде ниската стойност на отнетото и обстоятелствата, че по отнетите проводници в момента на отнемането им не е текло напрежение.

Досежно степента на обществена опасност на подсъдимите съдът от една страна взе предвид липсата на видим поправителен ефект от изтърпените преди настоящото престъпление наказания „Пробация” и ефективно „Лишаване от свобода” за подсъдимите Р.А. и З.А., и съответно условно наказание „Лишаване от свобода” за подс. Х.А.. Съдът отчете и обстоятелството, че при извършване на престъплението, спрямо подсъдимия Х.А. са били постановени и влезли в сила значително по-голям брой присъди, отколкото спрямо по-възрастните му братя, и липсват данни тези осъждания да са го възпряли от участие в кражбата, нито да са подпомогнали неговото поправяне и превъзпитание. От друга страна съдът съобрази направеното от всеки подсъдим още в досъдебното производство самопризнание, потвърдено и пред съда, тежкото им социално и материално положение, недобрите им образователни и квалификационни характеристики, силно редуциращи възможностите да си намерят работа, за да не се налага да вършат престъпления. Съдът отчете и направените от подсъдимите в съдебното производство самопризнания, изразеното разкаяние за извършеното, решението им да признаят фактите по повдигнатите им с обвинителния акт обвинения, както и да се признаят за виновни по тези обвинения пред съда. Най-после съдът отбелязва и относително еднаквото участие на всеки подсъдим в замислянето, планирането и осъществяването на престъплението, при липса на изявен измежду тях лидер в тази престъпна дейност.

При наличието на горните обстоятелства досежно деянието и извършителите съдът приема, че независимо от различната наказуемост, следваща от различната квалификация на престъплението за подсъдимите, следващите им се наказания трябва да са еднородни и съотносими като размер и условия на изтърпяване, и следва да бъдат определени по реда на чл. 54 ал.1 от НК, при превес на смекчаващите обстоятелства, по вид  „Лишаване от свобода”, а по размер- за срок от 3 години за всеки подсъдим. Така отмерените наказания подлежат на задължителна редукция по реда на чл. 58а ал.1 от НК до окончателен размер от 2 години „Лишаване от свобода”, каквото следва да бъде наложено на всеки от тях. Определените наказания следва да се изтърпят ефективно в затвор при първоначален „строг” режим”, на основание чл. 60 ал.1 и чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС.

По убеждението на съда, така индивидуализираните по вид и в еднакъв за тримата подсъдими размер наказания съответстват в пълна степен на извършеното престъпление, участието на всеки подсъдим в него, и данните относно съдебното им минало. Едновременно с това, санците съдържат потенциал да способстват за постигане целите на генералната и специалната превенция, съгласно предвиденото в чл. 36 НК - както за поправянето и превъзпитанието на подсъдимите, така и да им се отнеме възможността в перода на изтърпяването на наказанието да вършат други престъпления, тъй щото извършителите да бъдат изведени и дистанцирани от средата на лица, склонни към извършване на престъпления, и спрямо всеки от тях да се осъществи концентрирано пенитенциарно въздействие от органите и по реда, предвидени в ЗИНЗС.

 

ГРАЖДАНСКИ ИСК

Предвид решението на съда по въпросите за престъплението, неговото авторство и следващите се за него наказания, предявеният от „Л.” АД, ЕИК **,  представлявано от Председателя на Управителния съвет - С.М.А., граждански иск за солидарно осъждане на тримата подсъдими да заплатят на дружеството  причинените му с престъплението имуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 134 лева се явява доказан по основание и размер. Безспорно е доказано, че претърпените от ищцовото дружство имуществени вреди в посочения размер са пряка и непосредствена последица от кражбата на собствените му вещи, с което в патримониума му е настъпило намаление в същия размер. Единствена причина за настъпването на тези вреди е именно поведението на тримата подсъдими, които чрез отнемане на вещите на ищеца са го лишили от тях. Наред с извършеното престъпление, в гражданскоправен контекст подсъдимите виновно са осъществили „непозволено увреждане” по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, поради което дължат възстановяване на вредите от стореното. По тези съображения съдът уважи предявения граждански иск изцяло като основателен и доказан, осъди подсъдимите солидарно за заплатят на ищеца претендираното обезщетение в размер на 134 лева.

 

 

РАЗНОСКИ

С оглед решението по въпросите за деянието, вината и отговорността, на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимите Р.К.А., З.К.А. и Х.К.А. следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. Бургас сума в размер на 45,00 лева, представляваща направените в досъдебното производство деловодни разноски, като всеки от тях заплати припадащата му се една трета част в размер на 15,00 лева, основание чл.88, ал.1 от НПК, вр. чл.78, ал.6 от ГПК подсъдимите  следва да заплатят в полза на Държавата по сметка на Районен съд Бургас, сумата от 50.00 лева, представляваща следващата се върху уважения граждански иск държавна такса, като всеки от тях заплати припадащата му се една трета част от сумата в размер на  16,67 лева, както и държавна такса за служебно издаване на изпълнителни листи в размер на 5.00 /пет/ лв. за всеки подсъдим.

 

Така мотивиран, съдът постанови присъдата.

 

                                                           

 

Председател:

Вярно с оригинала: Г.Ст.