РЕШЕНИЕ
№ 1044
гр. Бургас, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20222120107518 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В. В. Г., родена на *** г.,
гражданин на У., действаща чрез своята майка и законен представител К. В. И.,
временно пребиваващи в Република България, адрес: гр. Бургас, ул. ****, уточнена с
допълнителни такива, срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София – 1407, район ****, представлявано заедно от *****, с която се
претендира осъждането му за заплащане на сумата от 1 250 лева - главница,
представляваща част от общата претендирана такава в размер на 5 000 лева, като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на възникнал пътен
инцидент на 05.08.2022 г. около 21. 58 часа в гр. Бургас, на бул. „Демокрация“, срещу
турското консулство, когато детето било блъснато при пресичане на пешеходната
пътека, за което бил съставен протокол за ПТП от 08.08.2022 г., ведно със законната
лихва за забава върху горната сума от деня на увреждането – 05.08.2022 г., на
предявяване на исковата молба – 21.11.2022 г., до окончателното й изплащане. Моли се
и за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Излага се, че за настъпването на ПТП-то е виновен водача на лек автомобил М.
с рег. № **** - ****, поради което и било изготвено искане за заплащане на
обезщетение пред застрахователя му – ответното дружество, от който получи отказ за
изплащане на обезщетение. За това се и предявява настоящия частичен иск за
1
обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в
повърхностни охлузвания по тялото, контузия на лакътя, преживения стрес и страх,
останалата най-вече психическа травма, довели до панически страх у детето.
Правното основание на предявения иск е чл. 429, ал. 1, предл. 1-во във връзка с
чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 497, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането.
Ответното дружество е депозирало в законоустановения срок отговор на
исковата молба, с който не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” за процесния
лек автомобил към датата на настъпване на ПТП-то, но се твърди, че липсват
доказателства за установяване на механизма на настъпване на ПТП-то, като се оспорва
представения в тази връзка констативен протокол и се анализира доказателствената му
стойност. Наред с това се излага, че липсва протовоправно поведение на водача на
лекия автомобил, който е карал много бавно и причината за сблъсъка била попадането
на пострадалата в опасната зона за спиране. Сочи се, че виновен за настъпването на
ПТП-то е не водачът на лекия автомобил, а пешеходецът. При условията на
евентуалност се навеждат и доводи за съпричиняване от страна на ищцата, която в
нарушение на ЗДвП е предприела внезапно пресичане на пътното платно. С горните
мотиви се излага, че търсеното обезщетение не се дължи. Наред с това се оспорва и
размера на претендираното такова, като се излага, че при евентуалната основателност
на претенцията, искът бил основателен за сумата от 1 000 лв. По отношение на законна
лихва се излага, че същата би била дължима от изтичането на 3-месечен срок от датата
на поканата, която в случая била отправена на 02.09.2022 г. Също търси присъждане на
разноските по делото.
Макар ищцата да е непълнолетна, неуведомяването на Дирекция „Социално
подпомагане“ - гр. Бургас не представлява съществено процесуално нарушение в
случая, тъй като в настоящото производство не се застрашават права и интереси на
момичето, а се охраняват нейните права и интереси по реализиране на съответно
парично вземане от отговорното лице, като в процеса участва майка й - аргумент в този
смисъл от решение № 24 от 9.03.2020 г. на БАС по в. т. д. № 11/2020 г.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в
нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото не се спори, че е налице валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между ответното дружество и собственика на процесния лек автомобил
М. с рег. № *** към 05.08.2022 г.
Установява се, че на 05.08.2022 г. е настъпил инцидент с ищцата, както от
представения по делото констативен протокол, така и от събраните гласни
2
доказателства. Видно от протокола водачът на лекия автомобил **** приближавайки
към пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8.1 /широки непрекъснати
линии, успоредни на оста на пътя/ и сигнализирана с пътен знак Д17 /пешеходна
пътека/ не пропуска преминаващите по нея – В. и А. Г., които пресичали от ляво на
дясно по посока на движението, като ги блъска и допуска ПТП, за което на виновния
водач е съставен акт за установяване на административно нарушение.
От показанията на свидетеля ** се установява, че непосредствено след
инцидента е получил обаждането от майката на децата, която била много притеснена и
споделила, че са били блъснати на пешеходна пътека. Свидетелят пристигнал 5 минути
след обаждането на мястото на инцидента, където били пристигнали вече двама
полицаи и една линейка. Там били и виновният водач и неговата спътничка. Децата
разхождали кучето и били блъснати на пешеходната пътека. Те помислили, че колата е
спряла, за да пропусне преминаването им през пешеходната пътека, а в последствие се
оказало, че водачът само е намалил, но не е спрял, и така се стигнало до сблъсъка, като
въобще не е имало спор и съмнения, че той е виновен за инцидента. Детето било
закарано с линейката до болница, където било прегледано и било установено, че няма
сериозни травми, след което се прибрали у дома. Тя обаче на следващите дни била
видимо стресирана и изплашена, страхувала се да ходи по улиците и изобщо, като
постепенно с времето преодоляла страховете си.
Непосредствено след инцидента ищцата е посетила Центъра за спешна
медицинска помощ, видно от представената по делото медицинска документация,
където е установено нараняване на лакътя и коляното.
Въз основа на така установените факти, релевантните за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя,
при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ - да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция, което в случая е сторено от страна на ищеца, но е
получил отказ за изплащането на обезщетение. Нормата на чл. 429, ал. 1 от КЗ,
предвижда, че с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Доколкото прякото право на увредения, установено със закона -
чл. 432, ал. 1 от КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от
деликвента и е функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко
задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата /така
решение № 238/20.06.2008 г. по т.д.№ 942/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС/. Т.е при пряк иск
срещу застрахователя следва да се установи противоправно поведение на
3
застрахованото лице, вредите, които е претърпял ищеца, причинна връзка между
деянието и вредите. Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
При това съдът приема, че по делото се установява, че са налице елементите от
състава на непозволеното увреждане. Застрахованото лице – водач, виновно е
причинило инцидент, като не е спрял на пешеходна пътека, като от това е пострадала
ищцата. Относно вината на водача, следва да се отбележи, че тя се предполага до
доказване на противното, каквото насрещно доказване по делото не бе проведено.
Наред с това следва да се отбележи, с оглед доводите на ответника в тази насока, че
съгласно разпоредбата на чл.114 от ЗДвП на пешеходците е забранено да навлизат
внезапно на платното за движение и да пресичат платното за движение при ограничена
видимост. По делото не установи ищцата обаче да е навлязла внезапно на платното за
движение или да го е пресякла при ограничена видимост. Отделно от това според
разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека
водачът (в случая П.П.) на нерелсово пътно превозно средство (автомобилът е такова
средство) е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, което очевидно не е сторено, след
като се е стигнало до сблъсък с преминаващите пешеходци. От това ищцата е
претърпяла нараняване на лакътя и коляното, като е изпитала стрес и страх, което е
съвсем естествено, с оглед механизма на настъпване на ПТП-то, които са продължили
известно време след инцидента. При това съдът намира за справедлив размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди сумата от 1 250 лева, поради
което и иска за главницата следва да бъде уважен до този размер, както е и заявена
претенцията, който размер съдът счита, че съответства на принципа за справедливост и
напълно обезщетява претърпените от ищцата вреди.
Във връзка с акцесорната претенцията за законна лихва следва да се отбележи,
че според разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ застрахователят дължи законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106, ал. 3 от КЗ. В случая искането на
застрахователя за представяне на краен съдебен акт, доказващ виновността на водача,
не представлява искане по реда и условията на чл. 106, ал. 3 КЗ. При това и според
решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о. в хипотезата на
пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ (какъвто е предявен по делото) в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се
включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава
за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя. В случая в отговора на исковата
молба ответното дружество известява, че претенцията е предявена на 02.09.2022 г.,
4
като липсват твърденията и подкрепящи ги доказателства, да е заведена по-рано, при
което съдът намира, че законната лихва за забава следва да се присъди от тази дата.
При този изход на спора следва да бъде присъдено възнаграждение в полза на
адвокат С. К. на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в
размер на 425 лв., определено в минимален размер в съответствие с разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери за адвокатските възнаграждения.
Съответно неоснователна е претенцията на ответното дружество за присъждане
на разноски по делото.
Следва на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да се осъди ответника да заплати
държавна такса по сметка на съда в размер на 50 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Осъжда „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София – 1407, район ****, представлявано заедно
от *****, да заплати на В. В. Г., родена на *** г., гражданин на У., действаща чрез
своята майка и законен представител К. В. И., временно пребиваващи в Република
България, адрес: гр. Бургас, ул. ****, сумата от 1 250 лв. /хиляда двеста и петдесет
лева/ - главница, заявена като частичен иск от общата претендирана такава в размер
на 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на възникнал пътен инцидент на 05.08.2022 г. около 21. 58 часа в гр. Бургас,
на бул. „Демокрация“, срещу турското консулство, когато В. Г. била блъсната при
пресичане на пешеходната пътека от водача на лек автомобил М. с рег. № *** -
застрахован при „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС“ АД по договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, за което е образувана щета № ****439, ведно
със законната лихва за забава върху горната сума от 02.09.2022 г. до окончателното
й изплащане.
Осъжда „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София – 1407, район ****, представлявано заедно
от *****, да заплати на адвокат С. К. К., адрес на кантората: гр. Бургас, ул. ****,
сумата от 425 лв. /четиристотин двадесет и пет лева/ на основание чл. 38 от
ЗАдв.
Осъжда „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София – 1407, район ****, представлявано заедно
от *****, да заплати държавна такса по сметка на Бургаския районен съд в размер
на 50 лв. /петдесет лева/.
5
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6