РЕШЕНИЕ
№ 218
гр. Айтос, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20232110100359 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 32, ал.2 ЗС.
Производството по делото е образувано по ИМ на Ф. Г. Х. ЕГН **********, чрез адв.
М.С., съд. адрес: ***, против ответниците С. М. Е., ЕГН**********, и Х. К. Ш., ЕГН
**********, съд.адрес: ***, двете чрез адв.Н.А.. Иска се разпределение на ползването на
съсобствен недв.имот, представляващ УПИ V-64, находящ се в кв.27 no плана на ***,
одобрен със заповед № РД-09-304 от 27.10.1997г., с площ от 1135 кв.м., при граници: изток-
улица, запад - УПИ VII-66, север- УПИ IV-63 и юг- УПИ VI-65. Твърди, че страните са
съсобственици на имота, като ищцата е собственик на 483 кв.м. ид.ч., а ответниците /в
съсобственост/ на общо 605 кв.м. ид.ч. Сочи, че ползването на имота било разпределено с
договор от 20.12.1982г., но поради настъпили нови обстоятелства /вл. в сила решение по
гр.д.№ 45/22 г. на АРС/ се налагало ново разпределение на ползването на имота. Твърди, че
не могат да постигнат съгласие с ответниците за начина на разпределение на ползването на
имота. Моли съдът да извърши разпределение на ползването, съответстващо на
притежавания дял в съсобствеността от всяка страна.
В срока по чл.131 и сл. ГПК е постъпил ОИМ от ответника С.Е., намирайки иска за
неоснователен, молейки за отхвърлянето му. Намира, че е невъзможно да се реализира
предложения от ищцата начин на разпределение на ползването на имота, твърдейки, че
същата ползва по-голяма част от полагащата й се. Сочи, че всички предложени от ищцата
варианти включвали или премахване на постройки или правело ползването на постройките
на ответницата невъзможно чрез ограничаване на достъпа до тях, което съдебната практика
не допускала. Счита, че уреждането на отношенията между страните следвало да се
осъществи доброволно. Претендира разноски.
В срока по чл.131 и сл. ГПК е постъпил ОИМ от ответника Х.Ш., намирайки иска за
недопустим и неоснователен, развивайки подробни съображения в отговора. Твърди да е
придобила по наследство ¼ ид.ч. от 605/755 ид.ч. кв.м. от процесния имот, искайки спиране
1
на делото до приключване на подадена молба по чл. 304 ГПК за отмяна на вл. в сила
решение по гр.д.№ 45/22 г. на АРС. Моли за отхвърляне на иска, претендирайки разноски.
След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните доказателства,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: Безспорно се
установява, че страните са съсобственици на процесния недвижимия имот, при следните
квоти – за ищеца 483 кв.м. ид.ч., а ответниците /в съсобственост/ на общо 605 кв.м. ид.ч.
Ищцата е придобила посочените ид.ч. по силата на НА №10/22.01.1982 г. за дарение и по
силата на НА №36/05.04.2000 г. за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане. Ответницата С.Е. се легитимира като съсобственик по силата на НА
№140/18.12.1981 г. за дарение, НА №17/22.01.1982 г., както и съобразно НА № 99/09.08.1982
г. за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане. По делото като
надлежен ответник бе конституирана и страната Х.Ш. /дъщеря на първоначалната
ответница/, т.к. същата притежава по наследство от баща си ¼ ид.ч. от 605 ид.ч. кв.м., т.е. от
съсобствеността върху имота видно от представените по делото доказателства /починалият
К.Енчев на 05.07.2013г. е придобил в съсобственост с ответницата в режим на СИО 605/755
кв.м. от имота по силата на НА № 99/09.08.1982 г. за прехвърляне на имот срещу задължение
за издръжка и гледане, ответниците са негови наследници по закон, като същевременно е
налице отказ от наследство от сина на починалия /И.Енчев/ –л.81-87 от делото/.
По делото е извършена СТЕ, по която ВЛ е изготвило основно и допълнително
заключение. Съгласно основното заключение процесният имот представлява УПИ V-64,
находящ се в кв.27 no плана на ***, с площ от 1183 кв.м. ВЛ е представило скица,
отразяваща съществуващото положение в имота на сградите и постройките в него, като ВЛ е
отразило частите от имота, които се ползват от страните със зелен цвят /за ответницата/ и
светло син цвят /от ищцата, ползваща на практика малко по-голяма част от квотата си в
съсобствеността, ползвайки 528 кв.м. при полагащи и се 505 кв.м. съгласно заключението/.
ВЛ е дало в заключението два различни варианти на разпределение съобразно квотите на
съсобственост, като в последното о.с.з. по делото ВЛ е пояснило, че за осъществяване на
предложения втори вариант от основното заключение е необходимо да се съборят част от
съществуващите в имота сгради на ответниците. ВЛ е изготвило и доп.заключение,
предлагайки различен трети вариант за разпределение, като в последното о.с.з по делото е
уточнило, че за осъществяване на този вариант е нужно също събаряне на част от сграда на
ответниците, както и че единствено при вариант 1 от основното заключение няма да се
засегнат съществуващите постройки в имота. Основното и допълнителното заключението на
ВЛ по СТЕ не бяха оспорени от страните и се приемат от съда, като обективно и
компетентно изготвени.
Производството по чл.32 ал.2 ЗС е производство на спорна съдебна администрация.
Съдът не е сезиран с правен спор, а замества липсата на мнозинство от съсобствениците,
като постановява това, което мнозинството е следвало да реши с оглед на най-
целесъобразното използване на общата вещ. Веднъж разрешен въпросът за начина на
ползване на вещта, той може да бъде пререшаван при настъпило изменение на фактическото
положение, като няма пречка това да се извърши от мнозинството от съсобствениците,
2
съответно от съда по реда на чл.32 ал.2 ЗС. В това производство компетентността на съда е
ограничена до въпроси на управление, което се взема с мнозинство от съсобствениците, а не
с единодушие. Съдът постановява решението си съобразно съществуващото фактическо
положение на общия имот без да съобразява предвиждания или изменения на застроителния
план. Решението на съда по чл.32 ал.2 ЗС не създава в полза на съсобственик вещно право
върху отредените им за ползване реални части от общия имот, а е само реализация на
правото на съсобственика да ползва общата вещ съобразно предназначението й, без да пречи
на останалите участници в общността да упражняват правата си. При разпределяне на
ползването съдът следва да съобрази квотите на страните, квадратурата на имота, ползите от
определените дялове, както и индивидуалните права върху намиращите се в дворното място
постройки, които са изключени от разпределението. Ако в дворното място всеки
съсобственик притежава в индивидуална собственост отделен обект, то тогава
разпределението следва да бъде съобразено с оглед на осигуряване на достъп на всеки
съсобственик до него, излаз на улица за всеки дял, съответствие на дела с квотата. Искът за
разпределяне ползването на съсобствена вещ по чл.32 ал.2 ЗС може да бъде предявен и от
съсобственика, притежаващ повече от половината от общата вещ. Нормата на закона не
поставя ограничения с оглед квотата в съсобствеността. Решението по чл.32 ал.2 ЗС има
изпълнителна сила и за съсобственика, притежаващ мажоритарен дял от вещта, винаги ще е
налице правен интерес от предявяването на такъв иск /ТР № 13/10.04.2013 г. на ОСГК на
ВКС/. В производството следва да участват всички съсобственици на имота, като съдът във
всички случаи изследва дали е налице съсобственост между страните и какви са квотите им
в съсобствеността, както и следва да съобрази действителното положение на имота и да
отчете този вариант на разпределение на реално ползване, който максимално да се
доближава до фактическото положение и е свързан с най-малки неудобства за страните.
В случаите, при което е налице извършено разпределение на ползване било по общо
съгласие на страните, по решение на мнозинството или след съдебна намеса, при решаване
на спорна съдебна администрация, то ново разпределение може да бъде искано и извършено
при настъпило изменение на фактическото положение. В настоящия случай се твърди в
исковата молба, а и се установява, че е налице такова - вл.в сила съдебно решение по чл.109
ЗС, с което страните по делото са осъдени да преместят оградата със съседния имот и да
предадат владението върху 58 кв.м., които според действащия рег.план са част от съседния
УПИ /л.16-23 от делото/, действително съставляващо промяна във фактическото положение
и настъпило след сключения договор за разпределение на ползването от 20.12.1982г. /л.13 от
делото/, обуславящо извод за разглеждане на молбата по същество.
Макар и в обем на идеална част, правото на собственост на съсобственика включва
трите правомощия - да се владее собствената идеална част, да се ползва съвместно с другите
съсобственици и да се разпорежда с нея при известни ограничения /правото на изкупуване/.
При осъществяване на съдебна администрация в отношенията между съсобствениците при
определяне начина на ползване на имота, съдът следва да съблюдава изискването,
ползването да отговаря в най-пълна степен на правата на съсобствениците, да не се засягат
3
извършените от тях подобрения т.е най-целесъобразното ползване на имота от
съсобствениците по фактическото положение на този имот към момента на разрешаването
на спора-при наличието на построените към този момент жилища, стопански и др.
постройки. Съдебната администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС се осъществява при съобразяване с
фактическото състояние и предназначението на вещта и съдът няма право да предписва
каквито и да било бъдещи преустройства или да постановява премахване на постройки или
други съоръжения /Р.№ 71/19.04.2011г. на ВКС по гр.д.№ 727/2010г.; Р.№ 147/01.02.2016г. на
ВКС по гр.д.№ 3037/2015г. и др. /.
Поради това в случая с оглед предложените варианти следва да се избере този, при
който при наличното неравенство на квотите на страните , при ползването имотът се запазва
във вида, в който съществува и отчитайки съществуващите в него сгради, постройки и
съоръжения. Също така, когато в общото дворно място всеки от съсобствениците притежава
в индивидуална собственост отделен жилищен обект, разпределението на ползването на
терена следва да отговаря на следните изисквания: осигуряване на всеки съсобственик на
достъп до жилището му и до складовите помещения към него; дял от мястото, съответстващ
на притежаваните идеални части; излаз на улицата за всеки дял /Р. № 1798/29.11.1999 г., гр. д.
№ 584/99 г., IV г. о./. В конкретния случай се установява, че страните по делото имат неравни
права в процесния имот, посочени по-горе. Съдът намира, че следва да се приеме първия
вариант за разпределение на ползването от основното заключение по СТЕ, т.к. при него са
налице всички гореизброени критерии, които следва да се имат предвид при предложеното
разпределение: отчетени са правата на страните в съсобствеността и техните квоти, както и
съществуващите в дворното място постройки. Вещото лице при предложения вариант е
отчело начина на ползване на постройките в имота от страните, ползваните от тях входове
към сградите, предназначението на всички постройки в имота и осигуряването на достъп до
тях за страните, които ги ползват; осигуряване на излаз на улица за всички съсобственици,
като се е съобразил и с правилата на ЗУТ. С оглед на горното съдът счита, че
разпределението на ползването следва да бъде извършено по този вариант предложен в
заключението /л.49 от делото, като разпределението на ползването не е свързано с
преустройство, обуславящо извод за основателност на искането по чл.32, ал.2 ЗС. Следва да
бъде разпределено ползването на процесния имот с площ от 1135 кв.м. съобразно
изработената от ВЛ скица № 2-по светло сините линии за ищцата, по зелените линии за
ответниците, при обща за ползване площ от страните с площ от 25 кв.м., защрихована на
скицата с кафяв цвят.
С оглед изхода на делото, разноските следва да останат в тежест на страните така,
както са направени и не следва да се присъждат /Р. № 71/19.04.2011 г. по гр. д. № 727/2010 г.,
II г. о. на ВКС/. С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на съсобствения между ищцата Ф. Г. Х. ЕГН **********,
4
чрез адв. М.С., съд. адрес: ***, и ответниците С. М. Е., ЕГН**********, и Х. К. Ш., ЕГН
**********, съд.адрес: ***, двете чрез адв.Н.А., недвижим имот, представляващ УПИ V-64,
находящ се в кв.27 no плана на ***, одобрен със заповед № РД-09-304 от 27.10.1997г., с площ
от 1135 кв.м., при граници: изток- улица, запад - УПИ VII-66, север- УПИ IV-63 и юг- УПИ
VI-6, съобразно Вариант I /СКИЦА №2/ към основното заключение по СТЕ, депозирано на
08.09.23г. по делото, находяща се на л.49 от делото, както следва:
Ф. Г. Х. ЕГН **********, ще ползва частта от имота, очертана със светло сините
линии в скицата, С. М. Е., ЕГН**********, и Х. К. Ш., ЕГН **********, ще ползват частта
от имота, очертана със зелените линии в скицата, при обща за ползване площ от страните с
площ от 25 кв.м., защрихована на скицата с кафяв цвят.
ОБЯВЯВА Вариант I /СКИЦА №2/ към основното заключение по СТЕ по делото,
находяща се на л.49 от делото за неразделна част от настоящото решение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на страните за присъждане на разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Бургаския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5