Определение по дело №25238/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 23839
Дата: 15 септември 2022 г. (в сила от 15 септември 2022 г.)
Съдия: Пламен Генчев Генев
Дело: 20211110125238
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23839
гр. София, 15.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110125238 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на СТ. М. М. срещу ИЛ. ЛЮБ. ИЛ..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез особения си представител
е подал отговор на исковата молба чрез назначен особен представител.
С исковата молба са представени документи, които са допустими,
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна,
поради което следва да се приемат като писмени доказателства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 17.10.2022 г. от 14:45 часа ,
за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и
приложенията.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 232, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД и чл. 92, ал.1
ЗЗД от СТ. М. М. срещу ИЛ. ЛЮБ. ИЛ. с искане ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 7800 лв., представляваща наемна цена по
договор за наем от 08.10.2018г. за ползването на обект, находящ се в гр.
София, ж.к. „* за периода от 01.05.2019г. до 31.05.2020г., ведно със законната
лихва от 05.05.2021г. до окончателното плащане, сумата от 200 лв.,
представляваща незаплатена такса за поддръжка и управление на етажната
собственост на сградата за периода от м.11.2019г. до м.05.2020г., ведно със
законната лихва от 05.05.2021 г. до окончателното плащане, сумата от 686.16
1
лв., представляваща незаплатени ВиК услуги за периода от м.10.2019г. до
м.05.2020г., сумата от 2735.69 лв., представляваща незаплатена топлинна
енергия за периода от м.12.2018г. до м.05.2020г., както и сумата от 11090.35
лв., представляваща неустойка начислена на основание чл.7.1 от договора за
наем от 08.10.2018г. за периода от 01.06.2020г. до 05.12.2020г., ведно със
законната лихва от 05.05.2021г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за наем, сключен на 08.10.2018г., като на
10.10.2018 г. имотът бил предаден на ответника срещу задължението за
плащане на месечна наемна цена от 600 лв. Поддържа, че срокът на договора
бил 12 месеца, след изтичането на които същият се превръщал в договор за
неопределен срок. Твърди, че шест месеца след сключването му ответникът
започнал да изпада в забава по отношение плащането на наемната цена и
консумативите. Посочва, че на 24.04.2020 г. изпратил до ответника
предизвестие за прекратяване на договора, считано от 01.05.2020г. Ищецът
заявява, че на 29.04.2020г. получил по електронен път писмо от наемателя, че
имотът ще се ползва от неговата майка и детето на съпругата му. На
05.05.2020 г. е изпратено ново писмо с допълнителен срок за освобождаване
на имота до 01.06.2020г. Било образувано гр.д. № 29196/2020г. по описа на
СРС, 30 състав, срещу ответника с правно основание чл. 310, ал.1, т.2, вр. чл.
233 ЗЗД, като имотът бил предаден на 06.12.2020 г., ден преди заседанието,
поради което искът бил отхвърлен. Поддържа, че за периода от 01.05.2019г.
до 31.05.2020г. размерът на незаплатената наемна цена възлиза на 7800 лв. (по
600 лв. за 13 месеца), като се дължи и неустойка за продължаване ползване на
имота след прекратяване на договора, възлизаща на 11090.35 лв. или по 1800
лв. на месец за периода 01.06.2020г.-05.12.2020г. В исковата молба е
посочено, че ответникът не бил заплатил такса за поддръжка и управление на
общите части в размер на 200 лв., както и консумативи за вода и топлинна
енергия в общ размер от 3421.85 лв. (706,24 лв. вода и 2752.67 лв. топлинна
енергия). Уточнява, че претенцията за консумативи за електроенергия
включва и годишното изравняване за отoплителен период м.10.2019г.-
м.04.02020г. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначен особен
представител, е депозирал отговор на исковата молба. Посочва, че според
чл.3.4 от договора същият се прекратява при забава с повече от 5 дни след
падежа на плащането на наемната цена (до 5-то число на месеца), предвид
което договорът следва да се счита прекратен от 11.05.2019 г. и след тази дата
не следва да се претендира заплащане на наем. Оспорва ответникът да е
ползвал имота след м.05.2020г., заради което за този месец не се дължи
наемна цена. Оспорва иска за неустойка, като прави възражение за нейната
нищожност, а в условията на евентуалност-за нейната прекомерност. Оспорва
претенциите за разходи за консумативи като недоказани. Моли съда да
отхвърли иска.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл.
2
232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД е да докаже следните обстоятелства: наличието на
облигационно отношение по договор за наем на процесния имот през
процесния период, по силата на което наемодателят е предоставил на
наемателя за временно ползване процесния имот срещу задължението на
наемателя да заплаща уговорения наем.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл.
232, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД е да докаже следните обстоятелства: наличието на
облигационно отношение по договор за наем на процесния имот през
процесния период, по силата на което за наемателя е възникнало задължение
да заплащат разходите, свързани с ползването на недвижимия имот, а именно
за изразходвана вода, топлинна енергия и такси към етажната собственост,
както и размерът на задължението.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
В доказателствената тежест на ищеца по иска с правно основание чл.
92, ал.1 ЗЗД е да докаже наличието на наличието на облигационно
правоотношение с ответника, по силата на което за последния е възникнало
задължение за плащане на неустойка, ползване на имота след прекратяване на
договора, както и размера на неустойката.
В доказателствената тежест на ответника при установяване на тези
обстоятелства е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и
наведените възражения за нищожност на неустоечната клауза, респ. нейната
прекомерност.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи
доказателства за размера на претенцията за такса за поддръжка и управление
на етажната собственост на сградата за периода от м.11.2019г. до м.05.2020г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
3
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4