ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 331
гр. Бургас, 03.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на трети август
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Кирил Гр. С.
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. С. Въззивно частно гражданско
дело № 20222000500299 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на Ю. С. С.
от с.Р., общ.Р. против определение на Окръжен съд – Бургас от 20.06.2022г.,
постановено по възз.гр.д.№637/2022г., с което е постановено спиране на
производството по делото. Страната сочи, че действително въпросът за
собствеността върху поземления имот има значение за разглеждане на делото.
В процесния случай обаче се оспорва наличието на преюдициалност на
заведеното пред РС-Айтос дело за отмяна на нотариалния акт от 2005г. по
отношение на процесното производство и не представлява предпоставка за
неговото спиране. Хипотетично се сочи, че при уважително за ищеца Х.С.
решение - за отмяна на нотариалния акт в полза на Ю., то собствеността
върху процесния имот ще бъде общо за петима наследници на родителите на
страните – наследствен и съсобствен за петимата наследници в т.ч. и на
самата Ю.. Сочи се, че изграденото от Х. е без разрешение и съгласие от
съсобственика Ю., нито е направена в съответствие със законовите
разпоредби за строеж – т.е. – тя е абсолютно незаконна. Поради това се налага
извода, че постройката представлява пречка за упражняване правата на
Юрмия като собственик в пълен обем – така както е приел и РС – Айтос с
решението си по гр.д.№731 по описа на съда за 2021г. Поради това се
претендира отмяна на определението на ОС – Бургас за спиране на
производството по възз.гр.д.№637/2022г. по описа на ОС – Бургас.
В законоустановения срок от страна на въззивника Х.С. чрез
процесуалния му представител е постъпил отговор на частната жалба на
ЮРМ. СМ. С.. Същата се оспорва като неоснователна, а обжалваното
определение се поддържа като правилно и законосъобразно. Сочи се, че в
частната жалба не са изложени съображения против изложените мотиви на
1
съда в атакуваното определение. Обратното – самата страна сочи, че въпросът
за собствеността върху поземления имот има значение за настоящото дело.
Страната сочи, че въпросът за собствеността върху имота е от значение аз
правилното решаване на спора по чл.109 от ЗС : - евентуалното уважаване на
иска в производството по гр.д.№524/2022г. би променило фактическата
обстановка и направените въз основа на това изводи по настоящото дело,
което би имало значение за правилното решаване на спора по него. Относно
изложеното в частната жалба за липсата на строителни книжа за процесната
постройка страната сочи, че тези обстоятелства се оспорват във въззивната
жалба и това са обстоятелства по съществото на спора като по отношение на
тях съдът ще се произнесе с окончателния си съдебен акт. Моли се за
оставяне в сила на обжалваното определение.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът установява
следното:
Производството по възз.гр.д.№637/2022г. по описа на ОС – Бургас е
било образувано по въззивната жалба на Х. С. С. от с.Р. против решението на
РС – Айтос по гр.д.№731/2021г. по описа на РС – Айтос, с което е уважен
иска на Ю.С. за премахване на масивна едноетажна постройка с площ от 52
кв.м и преустановяване на неоснователните си действия, която постройка се
намира в собствения на ищцата недвижим имот.
Преди първото по делото заседание от страна на въззивника Х.С. е
била депозирана молба по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК за спиране на
производството по делото, тъй като е предявил пред РС – Айтос иск за
прогласяване на нищожността на сделката по нот. акт №30/2005г., от която
ищцата – въззиваема – Ю.С. черпи правата си на собственик на процесния
недвижим имот. Излага се становището, че едно уважително решение ще
промени фактическата обстановка и ще има значение за правилното решаване
на спора по делото. Приложена е входирана искова молба от 16.06.2022г. в РС
– Айтос с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.26 ал.2 от ЗЗД.
В проведеното съдебно заседание на 20.06.2022г. е била докладвана
молбата на въззивника Х.С. за спиране производството по делото. След
излагане становищата на процесуалните представители съдът не е дал ход на
делото и е постановил спиране на производството по делото на основание
чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. Съдът е посочил, че в случая ищцата - въззиваема
черпи правата си на собственик на процесния имот по предявения иск по
чл.109 от ЗС от договор, обективиран в нот.акт, който се оспорва от
въззивника Х.С. по заведеното от него дело с №524/2022 по описа на РС –
Айтос. Като е прието наличие на преюдициалност на образуваното
производство по отношение на висящото по въззивното производство съдът е
счел, че същото следва да бъде спряно до приключване с влязло в сила
решение на производството по гр.д.№524/2022г. по описа на РС – Айтос.
Частната жалба на Ю. С. С. е допустима – депозирана е в
законоустановения срок от надлежна страна в производството по делото,
имаща правен интерес от обжалването. Внесена е и дължимата държавна
2
такса.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
Процесуалните предпоставки като условия за допустимост на иска,
обуславят допустимостта на процеса, а с това и правото и задължението на
съда да разгледа и реши по същество правния спор между страните.
Предпоставките се разграничават на абсолютни и относителни, според това,
дали за тях съдът следи служебно (както е при абсолютните –
подведомственост, процесуална правоспособност, дееспособност и др.), или
се вземат предвид само по отвод на страната (при относителните – чл.19,
чл.105, чл.117, ал.2 ГПК и др.). В съвкупността си всички те трябва да са
налице през цялото време на развитие на исковия процес и към момента на
постановяване на решението, за да бъде то валиден и допустим съдебен акт.
Отпадането на процесуална предпоставка, респ. възникването на процесуална
пречка в хода на делото, препятства развитието на процеса и винаги осуетява
допустимостта на решението като процесуално действие на съда, защото
прави ненадлежно упражняването на правото на иск. Това има за последица
липса на право и задължение за правораздавателния орган да извършва
процесуални действия, насочени към разглеждане и решаване на спора по
същество. Основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството
по делото се разглежда в правната теория (в преобладаващата част) като
абсолютна процесуална пречка за надлежното упражняване правото на иск.
По същността си спирането на производството представлява временна
недопустимост на развитието и завършването на висящия процес, забрана
през известен период от време да се извършват процесуални действия от съда
и страните по делото, насочени към решаване на спора по същество.
Конкретно, разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК предвижда, че съдът спира
производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението
по което „ще има значение за правилното решаване на спора”. Нормата е
аналогична на отменената по чл.182, ал.1, б.„г” ГПК (1952г.), съгласно която
съдът спира производството, „когато в същия или в друг съд се разглежда
дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на
предявения иск”.
Съгласно чл.109 Закона за собствеността, собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни
условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на
ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията
на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС.
Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на
собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е
необходимо ищецът да докаже на първо място - че е собственик на имота и на
следващо че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или
3
бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/ така Тълкувателно
решение № 4 от 6.11.2017г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2015г., ОСГК/.
В процесния случай правото на собственост на ищцата Ю.С. се
оспорва от въззивника Х.С.. Същият претендира нищожност на договора,
обективиран в нот.акт №30/2005г., въз основа на който същата се легитимира
като собственик на процесния имот, в който Х.С. е построил незаконни
стопански постройки към съществуващата къща. Ю.С. се е легитимирала като
собственик на цялото дворно място от 715 кв.м – УПИ V11 / седем/ - 172 в
кв.15 по плана на село Разбойна въз основа на приложения нот. акт
№30/2005г. за покупко-продажба на дворно място и паянтова жилищна сграда
от страна на Ю.С. от Смаил Кючюк и Емне Кючюк. Настоящият съдебен
състав намира, че изхода на спора по заведеното дело за оспорване
прехвърлителната сделка, от която Ю.С. черпи правата си на собственост е от
значение за правилното решаване на спора по делото по иска по чл.109 от ЗС.
Действително – както и частният жалбоподател е отразил в жалбата си – дори
и при положително за ищеца решение и отмяна на нотариалния акт,
процесният имот ще остане в съсобственост, при което и двете страни по
делото ще имат дялове като съсобственици. Ищцата Ю.С. при всички случаи
ще има право на собственост върху имота – макар и от изключителен
едноличен собственик на процесното дворно място ще запази качеството си
на съсобственик със съответната идеална част от този имот. Евентуалното
уважително решение обаче ще промени и качеството на ответника Х.С. – от
трето лице без права върху имота - на съсобственик с право на собственост
върху съответната идеална част и това ще има значение за правилното
решаване на спора по делото по негаторния иск. Наведените доводи, касаещи
законовите разпоредби за строеж са по съществото на спора и по тях съдът
следва да се произнесе с окончателния си съдебен акт. В този смисъл
спирането на производството от въззивния съд е законосъобразно и частната
жалба против определението за спиране следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна. Производството по гр.д.№524/2022г. по описа на РС –
Айтос е преюдициално по отношение на негаторния иск по чл.109 от ЗС , по
повод който е образувано производството по възз.гр.д.№637/2022г. по описа
на ОС – Бургас и спирането на производството по въззивното дело е
правилно.
По гореизложеното, Апелативен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Ю. С. С., ЕГН
********** с адрес – село Р., общ.Р. против Определението на Окръжен съд –
Бургас от 20.06.2022г., обективирано в протокол №897 от 20.06.2022г. на ОС
4
– Бургас, постановено по възз.гр.д.№637/2022г., с което е постановено
спиране на производството по делото до приключване с влязло в сила
решение на гр.д.№524/2022г. по описа на РС – Айтос.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5