№ 817
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20221100902110 по описа за 2022 година
Предявени са субективно съединени искове по чл. 92, вр. чл. 266 ЗЗД от А.Д.Д.
ООД, ЕИК: **** с искане за солидарно осъждане на ответниците П.С. ЕАД, ЕИК: **** и
П.Е.Е.С. АД, ЕИК: **** за сумата от 43 893, 42 лева, представляваща дължима на основание
чл. 44, вр. чл. 8 от Договор за изпълнение на строително-монтажни работи от 28.08.2020
година и Анекс № 1, неразделна част от същия от 29.01.2021 година неустойка за забава в
плащането на задълженията на ответниците – възложители за дължимите възнаграждения в
полза на ищеца за изпълнени и приети договорени строително-монтажни работи /СМР/.
Ищецът твърди, че е изпълнил възложените с договора и допълнително с Анекс № 1
СМР, за които в хода на работата за издавани и съответните Протоколи обр. 19 и работите са
приемани без забележки. Твърди, че въпреки надлежното фактуриране на извършваните
СМР в хода на строителството, същите са заплащани, но със забава - след срока по чл. 8, вр.
чл. 5 от договора и след покана. Претендира неустойка за забава по една проформа фактура
за начислен аванс по Протокол обр. 19 № 8 и по 7 броя фактури /окончателни плащания с
приспаднат аванс/ по Протоколи обр. 19 № 3,5,7,8,9,10 и 11, издадени в периода 06.01.2021
година - 16.09.2021 година. Сочи, че е поканил и двамата ответника да заплатят начислената
неустойка. Ищецът поддържа и че ответниците са солидарно задължени по договора, тъй
като са страна – възложител по него и на основание чл. 121 ЗЗД солидарността произтича от
уговореното в договора. Поддържа и че ответникът П.С. ЕООД е бил определен да приема и
погасява възнагражденията по договора по уговореното между страните. Във връзка с
наведените от ответниците възражения, сочи че възлаганията на конкретните СМР по
договора са се осъществявали по електронен път, като от електронната кореспонденция е
видно и кои документи са съставяни и относими към договореното в чл. 5 и с оглед
извършване на окончателните заплащания. Настоява и че датата на съставяне на трите
Протокола обр. 19, цитирани в отговорите на ИМ, също е видна от електронната
кореспонденция, разменена между страните. Отделно, оспорва и че всички документи,
описани в чл. 5 от договора са били приложими, тъй като така са установени отношенията
между страните в процеса на работа и ответниците не са правили възражения в тази насока.
Намира, че няма правно значение обстоятелството, че е извършвал фактуриране само по
1
отношение на единия ответник и това не променя възникналата солидарна отговорност.
Ищецът не оспорва, че договореният краен срок за изпълнение на СМР е бил 26.10.2020
година, но сочи, че работата е продължила и след тази дата, поради неосигуряване нормален
достъп до обекта от възложителите и съответно – обективна невъзможност за изпълнение в
срок на СМР. Поддържа, че СМР са завършени и Окончателен протокол съставен на
09.11.2021 година, като намира, че в случая не е било необходимо издаването отделно и на
сертификат за приемане.
Ответниците подават идентични отговори на исковата молба, като оспорват
предявените искове. На първо място, оспорват възникването на солидарна отговорност по
договора, тъй като няма изрична уговорка в този смисъл, както и че ответникът П.С. АД не
носи отговорност за задълженията по договора, поради липса на издадена фактура на негово
име. Сочат, че не е ясна датата на част от съставените в хода на строителството Протоколи
обр. 19 /основание за издаване на част от фактурите/ и също така – липсват издадени
проформи фактури, както и са издавани фактури само на един от ответниците, в нарушение
на договореното, което намират относимо към установяване падежа на задълженията.
Намират и че при издаване на процесните фактури са нарушени норми от данъчните закони
и счетоводството на ищеца не е водено редовно, както и че ищецът не е предал на който и
да е било от ответниците и проформа – фактура /съобразно уговореното/ и документите по
чл. 5. Счита и че при някои от фактурите, ищецът съвсем произволно е определил падежа на
задълженията. Ответниците оспорват бланкетно и без конкретни твърдения изпълнението на
СМР в качествено отношение. Сочат и че преди 26.10.2020 година няма издаден
окончателен протокол и сертификат за приемане, което също прави претенцията за
неустойка необоснована. Считат за неизпълнение задълженията на ищеца обстоятелството,
че същият не е съставял законовоизискуемите документи, което прави необосновано
плащането по фактурите, а ищецът е следвало да изпълни всички изисквания по чл. 8 и чл. 5
от договора. Сочат и че всички твърдения на ищеца относно разменена електронна
кореспонденция касаят друг договор между страните за СМР от 08.04.2021 година, който не
е предмет на делото, както и намират представените в тази връзка документи за
антидатирани.
При така изложените твърдения на страните, ищецът носи тежест да докаже 1.)
наличието на облигационни отношения с ответника по договор за изпълнение на СМР и
анекс към него, с предмет и съдържание по представения по делото, вкл. съдържащ и
валидна неустоечна клауза и уговорка за солидарно поемане на задълженията по договора;
2.) изпълнение на възложена работа в претендирания обем и на стойност, съобразно
уговореното и изискванията по договора; 3.) приемане на работата от ответника без
забележки; 4.) размер на дължимото и договорено възнаграждение; 5.) падежите, на които
ответниците са дължали плащане на извършените и приети СМР; 6.) размер на
претендираната неустойка.
Ответниците носят тежест да докажат възраженията си.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Наличието на облигационни отношения между страните по Договор за изпълнение на
строително-монтажни работи от 28.08.2020 година и Анекс № 1 от 29.01.2021 година, с
предмет и съдържание по представения по делото, вкл. съдържащ и валидна неустоечна
клауза не е спор по делото факт.
От представения по делото и неоспорен като съдържание писмен договор от
28.08.2020г. и Анекс 1 от 29.01.2021 година за изпълнение на строително-монтажни работи,
е видно, че ответниците като възложители са възложили на ищеца, като изпълнител, да
извърши срещу заплащане „Архитектура – изпълнение на облицовки /асансьорни фоайета//“
2
в Офис сграда с обществено обслужване, паркинги и помещение за трафопост в поземлен
имот 68134.4081.9686, а с анекс, неразделна част от договора, от 29.01.2021 година, са
възложили изпълнението на облицовки нива В1- L13 и съобразно одобрената техническа
документация за проекта. Неразделна част от договора и анекса са и Количествено –
стойностни сметки /КСС, в които са посочени общо, приблизителните стойности на
уговорените СМР – 361 211,59 лева с ДДС по договора и 200 253,13 лева с ДДС по анекса/.
Според установеното в чл. 5, отчитане на работата е следвало да се осъществява на
месечна база - до 25-то число на съответния месец на изпълнение на съответните работи,
чрез подписване на Протокол обр. 19, КС, протоколи, декларации и т.н. Според чл. 6,
възложителят следва в срока по чл. 8 да прегледа документите и направи своите възражения,
като плащането по Протоколите обр. 19 следва да се извършва, както следва:
Авансово 80 % след представяне на Протокол обр. 19 - до 10-то число на месеца,
следващ този на представяне на Протокола обр. 19, след представяне на документите
по чл. 5 и предадена проформа фактура;
Остатъкът от разликата между авансово платената и дължимата сума по Протоколи
обр. 19 за приетите работи – в 7-дневен срок от издаване и предаване на фактура, след
одобряване в срок до 20-то число на следващия представянето на месечния отчет и
следващите се документи месец.
Според чл. 44, възложителят дължи неустойка за всяко забавено плащане в сроковете
по чл. 8 от договора, в размер на 0.5% на ден от стойността на неплатените работи, но не
повече от 10% от общата приблизителна стойност на договора.
От заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира,
тъй като е мотивирано и пълно, в обхвата на знания на вещото лице се установява, че
осчетоводяване на процесните фактури, които са издадени към Протоколи обр. 19 /и една
авансова/, е съобразно правилата за осчетоводяване и при ищеца и при ответника,
осчетоводил договора /П.Е.Е.С. АД, ЕИК ****/, макар и със закъснение спрямо установените
срокове по ЗДДС за издаване на фактури спрямо възникване на данъчното събитие. Вещото
лице сочи, че приложените към исковата молба 8 броя данъчни фактури с издател „А.Д.Д.“
ООД и получател "П.С.“ АД, ЕИК **** са осчетоводени при този ответник като задължение
по сметка 401 — Доставчици към А.Д.Д. ООД и той е ползвал данъчен кредит. При ищеца
фактурите са осчетоводени по сметка 411 - Клиенти, аналитично за „П.Е.Е.С.“ АД (с
предходно наименование „П.С.“ АД) с датите им на издаване, отчетен е приход от продажба
на услуги и е начислен дължимия данък ДДС.
Съгласно заключението, общата стойност на фактурите е в размер на 314 867,57 лева,
от която сума е удържана гаранция в размер на 35 846,90 лева, тоест, сумата за плащане по
приложените фактури е 279 020,67 лева, която е и платена, като надплатена по фактура №
8322/12.03.2021 г. е сума в размер на 68,02 лева.
От показанията на разпитания свидетел Т., които съдът кредитира, тъй като са дадени
под страх от наказателна отговорност, съответстват на представените писмени
доказателства и свидетелят има преки впечатления относно фактите, относими към
предмета на спора, се установява следното. Същият е бил ръководител на техническия отдел
в ищцовото дружество, пряко ангажиран с работите по изпълнение на поетите задължения
по процесния договор и анекс. Според свидетеля, е имало забавяне с около 10-12 месеца
спрямо договорените срокове, което е било първоначално по причина за неосигуряване
„фронт“ или обективна възможност за започване на работите, поради тяхната
технологичната последователност в изпълнение на видовете СМР на обекта и впоследствие
- поради финансови затруднения и неплащане на дължимите суми по договора в срок, като
работата е окончателно приключена и приета в края на 2021 г. Според Т., самият той до 25-
то число на всеки месец е подготвял актовете за изпълнените работи в месеца, като всички
документи /вкл. приемо-предавателни протоколи, проформи фактури, фактури, сметки за
3
разплащане и др./ се подавали и разменяли между страните по електронна поща /като за
възложителите определеното лице за контакт е бил техническият ръководител на обекта от
тяхна страна - Г.В. и неговите технически сътрудници/, а част от документите при
възможност са подписвани от страните. Свидетелят сочи, че е имало забавяне от страна на
ответниците в изпълнение на задълженията им за преглед и потвърждаване на СМР по
протоколите и изпълнената работа за месеца, както и включително за заплащане на
дължимите суми. Сочи и че всички необходими съпътстващи документи са предавани
своевременно на възложителя на „П.С.“ АД /напр. техническите спецификации, ръководство
за експлоатация и др./ - в електронен и писмен вариант. Според Т., съгласие за окончателен
приемо-предавателен протокол е постигнато, но същият е бил част от електронна
кореспонденция между страните.
По делото са приети като писмени доказателства разменени между страните
електронни писма, по отношение на които ответниците не оспорват да са разменени, но
възразяват, че касаят друг сключен между същите страни за същия обект договор за СМР.
Последното обстоятелство не е спорно между страните, но възражението е неоснователно,
тъй като видно от представените доказателства е налице пълно съвпадение между сумите по
отделните Актове обр. 19, съставяни във връзка с процесния договор и анекс и посоченото в
електронната кореспонденция. Следователно и предвид липсата на доказателства за
противното, посочените и разменени между страните имейли, представени и приети по
делото, касаят именно процесния договор и анекс. Същите, обаче, противно на заявеното от
ищеца, не установяват конкретни дати на получаване на процесните фактури/проформа
фактура от страна на някой от ответниците, в който смисъл няма събрани и други
доказателства по делото. Тук е мястото да се добави и че именно върху ищеца е тежестта на
доказване на изгодния за него факт, като проведе пълно и главно доказване относно
конкретните дати, на които всяка от фактурите е предадена на възложителите, съгласно
изискването на чл. 8 от договора и за определяне началото на 7-дневния срок за плащане.
Същевременно, от показанията на свидетеля Т. се установява, че всички
придружаващи изпълнението на работите и изискуеми документи, своевременно са
предадени на възложителя /сертификати, ръководства и др./. В този смисъл и представените
писмени доказателства не съдържат възражения, на който и да е от възложителите, че такива
документи са липсвали. Поради това, съдът приема, че по отношение на всяка от фактурите
изискванията по чл. 5 от договора са спазени и месечният отчет е извършван надлежно от
изпълнителя, като комуникацията се е осъществявала между определените в чл. 56 от
договора лица, както и по посочения в чл. 5.1 от договора начин /чрез съответния
електронен адрес за кореспонденция/.
На следващо място, от заключението на вещото лице и писмената кореспонденция се
установява, че фактура на основание изпълнени СМР по Протокол 3 от 24.11.2020 година е
издадена на 06.01.2021 година, осчетоводена при ответника на 20.01.2021 година и
заплатена на 04.02.2021 година. Видно от доказателствата на л. 103 – 107, протокол № 3 и
проформа фактура са съгласувани между страните до 15.12.2020 година. Същевременно,
както беше посочено, няма доказателства за това на коя дата, съобразно установените
срокове и тяхното начало по чл. 8, изр. последно от договора, фактурата е
предадена/получена от възложителите. Действително, Т. сочи, че всички документи са
изпращани по електронен път на ответника – П.С. АД – в сроковете по договора, но не са
налице доказателства за конкретните дати на получаване на фактурата, преди нейното
осчетоводяване на 20.01.2021 година.
Фактурата с основание СМР по Протокол 5 без дата е издадена на 12.03.2021 година,
осчетоводена при ответника на 06.04.2021 година и заплатена на 22.06.2021 година. Видно
от доказателствата на л. 105, 110, 111, протокол № 5 без дата и проформа фактура са
съгласувани между страните до 29.01.2021 година, поради което съдът приема, че към тази
4
дата са изпълнени условията по чл. 5 от договора и работите, описани в протокол 5. Отново,
обаче, не са налице доказателства, установяващи конкретна дата на получаване на фактурата
от ответника на датата, предхождаща тази на осчетоводяването й на 06.04.2021 година,
поради което и възраженията, свързани с липсата на дата на протокола са без значение.
Аналогични изводи могат да се направят и за фактурите, издадени на основание Протокол №
7,8, които също са без дата, а именно: фактури № 8661 и 8566 от 19.08.2021 година и
05.07.2021 година, осчетоводени на 03.11.2021 година и заплатени на 04.11.2021 година, с
отчетени и съгласувани работи като количество и стойност по тях към 25.03.2021 година,
видно от доказателствата на л. 111-114.
Фактурите № 8660 и 8449 по отчетените и приети работи по протоколи № 9 и 10 от
18.08.2021 година и 24.03.2021 година, издадени на 19.08.2021 година и 17.05.2021 година,
осчетоводени на 06.10.2021 година и на 25.06.2021 година от ответника, са заплатени
съответно - на 19.10.2021 г. и 01.09.2021 година, а тази № 8706 по Протокол № 11 от
18.08.2021 година е осчетоводена при ответника на 07.10.2021 година и заплатена на
19.10.2021 година.
Единствено фактура № 8656 от 05.07.2021 година, осчетоводена при ответника на
03.11.2021 година се отнася до авансово плащане по Протокол № 8, съобразно уговореното в
чл. 8, изр. първо от договора. По същата са извършени две плащания – на 02.07.2021 година
и на 04.11.2021 година.
Осчетоводяване на фактурите от ответника, който е ползвал данъчен кредит по тях,
както и извършените от възложителя плащания по тях на всички отчетени като изпълнени
работи по договора и анекса, представляват извънсъдебно признание на фактите на
изпълнение на работата, нейното надлежно отчитане и приемането й без забележки. Това
признание има противопоставима на ответниците доказателствена сила, тъй като касае
неизгодни за тях факти, а и се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства –
двустранно подписани протоколи, фактури и др. Протоколи обр. 19 са подписани от
представители и на двете дружества и удостоверяват също неизгодни за ответниците факти,
а именно – приемане на изпълнените от ищеца СМР, описани по вид и количество в
документите, както и липсата на отразени забележки по тях и също се характеризират с
противопоставима на тази страна /издател на документа/ доказателствена стойност, тъй като
също обективират извънсъдебно признание на тези факти. В горния смисъл е установената
практика на ВКС, обективирана в Решение № 181 от 10.02.2016 г. по т. д. № 2079 / 2014 г. на
Върховен касационен съд, 1-во тър. Отделение, Решение № 138 от 17.10.2011г. на ВКС по
т.д. № 728/2010г. на II т.о. и др..
Следователно, установява се, че ищецът е изпълнил всички СМР по процесните
протоколи образец 19 и издадени въз основа на тях фактури/проформа фактура, а
ответниците като възложител са приели работата без възражения, че работата не съответства
на поръчаното в качествено или количествено отношение, като са осчетоводили фактурите и
извършили плащане на пълните суми, за които са издадени, съответстващи на количеството
и вида на СМР по съгласуваните протоколи 19 и стойностни сметки към тях.
Или, установява се още една от предпоставките за уважаване на иска, а именно:
изпълнение на възложена работа в претендирания обем и на стойност, съобразно
уговореното и изискванията по договора и приемане на работата от ответника без
забележки. Съответно, възникнало е задължението за ответниците за заплащане и на
съответното и уговорено възнаграждение в размер на стойността по издадените
фактури/аванс – по представената проформа фактура по Протокол 8.
Спорен по делото е въпросът как е възникнала отговорността за ответниците и дали
същите са солидарни длъжници.
В практиката на ВКС /напр. решение № 213 от 06.01.2017 г. по гр. д. № 5864/2015 г.,
IV ГО на ВКС и решение № 24 от 03.04.2013 г. по т. д. № 998/2011 г., на I То на ВКС/ е
5
възприето, че съдът следва да прецени вследствие на уговореното между страните и по реда
на чл. 20 ЗЗД, какви са действителните отношения между кредитора, длъжника,
съзадължените лица. Прието е, че за възникване на договорно солидарно задължение не е
необходимо това да се формулира в специална клауза в договора, а е достатъчно смисълът
на поетите задължения да води до извода, че няколко длъжници дължат една и съща
престация на един кредитор и той може да иска изпълнението й от всеки от тях заедно или
поотделно.
В случая, съдът намира, че е приложим общият режим на пасивната солидарност,
уреден в чл. 121-127 от ЗЗД. Този извод се налага при тълкуване волята на страните,
съобразно обективираното съдържание в писмения договор. В текста на договора и анекса
ответниците са наименовани като „Възложител“ общо, а с клаузата на чл. 4 са поели общо
задължението за заплащане на дължимите по договора възнаграждения и в чл. 44 – на
дължимите неустойки. От посоченото съдът намира, че действителната воля на страните е
била насочена към това дружествата - Възложител да бъдат солидарни длъжници при
условията на чл. 121 от ЗЗД по отношение на поетите от тях задължения по договора. Без
значение в тази връзка е издаване на фактури само на единия от тях и съответно –
осчетоводяването им само от П.С. АД, тъй като установяване на разплащателните
отношения само с един от ответниците е за улеснение и яснота и не изключва
приложимостта на института на уговорената солидарност.
Ето защо, съдът приема, че в договора е уговорена солидарна отговорност на двамата
ответниците за заплащане на дължимите по договора суми за възнаграждение и неустойки.
На следващо място следва да се отговори и на въпроса в забава ли са ответниците в
плащанията на задълженията по процесните фактури/проформа фактура за авансово
плащане, съобразно уговореното в договора.
В чл. 8 от договора е прието, че авансовите плащания са дължими до 10-то число на
месеца, следващ месеца на представяне на Протокол 19 и документите по чл. 5 и проформа
фактура, а плащане на сумите по фактури, дължими като окончателно възнаграждение за
изпълнените СМР по тях – до 7 работни дни от издаване и предаване на фактурата.
Дължимата неустойка по чл. 44 от договора е именно за неспазване на установените в чл. 8
срокове на плащания. Предвид изричната уговорка на страните относно началото на срока
по чл. 8 от договора, посоченият във всяка от фактурите срок за плащане /14-дневен от датат
на фактура/ е неприложим.
Описаните по-горе писмени доказателства и основно представената по делото
електронна кореспонденция установяват, че към датата на осчетоводяване на всяка от
фактурите от ответника, всички протоколи 19 са били представени на възложителя
/съответно – работите приети/, а свидетелят установява и че това е било сторено и по
отношение на документите по чл. 5, вкл. проформа фактури. Същевременно, вече беше
посочено и че липсва проведено от ищеца пълно и главно доказване относно конкретните
дати на предаване/получаване на фактурите от страна на ответниците, съответно – за
началото на срока по чл. 8, вр. чл. 44 от договора. Именно заради това и съдът приема за
доказано, че предаването на всяка от процесните фактури, по смисъла на чл. 8, е настъпило
на датата на осчетоводяване на фактурите от ответника.
При това положение, следва да се вземе предвид вариант 2 на заключението по
съдебно – счетоводната експертиза, в който размерът на определената, съобразно клаузата
на чл. 44 от договора неустойка, е в размер на 9 139,29 лева и не надхвърля максималния
размер от 10% от общата приблизителна стойност на договора /от 43 893,41 лева/.
Във връзка с възраженията на страните следва да се допълни и че липсата на издадени
проформа фактури съгласно чл. 8 по всеки от протоколите се свързва само с отлагане срока
за плащане на дължимата окончателна сума за изпълнените за месеца СМР и няма
отношение към забавата в плащане на дължимото възнаграждение за приетата работа,
6
въпреки липсата на авансово плащане. Още повече, от представената електронна
кореспонденция и гласните доказателства е видно, че изпълнителят своевременно е
изпращал на възложителя съответните документи, вкл. проформа фактури и протоколи обр.
19, а ищецът и не претендира неустойка за забава в авансовите плащания освен това по
Протокол № 8, за което е налице издадена и заплатена проформа фактура.
В заключението, искът е основателен за посочения размер от 9139,29 лева.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от всяка от страните е заявено искане за
присъждане на разноски, следва да се присъдят такива, съответно на уважената – за ищеца и
на отхвърлената – на ответника част от иска и по представените до края на устните
състезания доказателства за сторени разноски.
Ищецът своевременно е заявил претенция за присъждане на разноски от 1755, 74 лева
за ДТ и 700 лева за вещо лице, съгласно списък по чл. 80 ГПК. Съобразно уважената част от
исковете са му дължими общо 511,32 лева.
Всеки от ответниците претендира разноски от по 4993,20 лева за адвокат, с начислен
ДДС, за които са представени и доказателства. От тях, съобразно отхвърлената част от
исковете, са им дължими по 3953,54 лева.
Така мотивиран Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 266 ЗЗД П.С. ЕАД, ЕИК: **** и П.Е.Е.С.
АД, ЕИК: **** да заплатят солидарно на А.Д.Д. ООД, ЕИК: **** сума в размер на 9139,29
лева, представляваща дължима на основание чл. 44, вр. чл. 8 от Договор за изпълнение на
строително-монтажни работи от 28.08.2020 година и Анекс № 1, неразделна част от същия
от 29.01.2021 година неустойка за забава в плащането на задълженията на ответниците –
възложители за дължимите възнаграждения в полза на ищеца за изпълнени и приети
договорени строително-монтажни работи /СМР/ по фактури, както следва: по Фактура №
********** от 06.01.2021 г.; Фактура № ********** от 12.03.2021 г.; Фактура № **********
от 17.05.2021 г.; Фактура № ********** от 05.07.2021 г. за извършено авансово плащане;
Фактура № ********** от 05.07.2021 г.; Фактура № ********** от 19.08.2021 г.; Фактура №
********** от 19.08.2021 г.; Фактура № ********** от 16.09.2021 година, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда- 18.11.2022 г.
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 43893,42 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П.С. ЕАД, ЕИК: **** и П.Е.Е.С. АД,
ЕИК: **** да заплатят на А.Д.Д. ООД, ЕИК: **** сума в размер на 511,32 лева – съответни
разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, А.Д.Д. ООД, ЕИК: **** да заплати на
П.С. ЕАД, ЕИК: **** сума в размер на 3953,54 лева – съответни разноски в настоящото
производство и на П.Е.Е.С. АД, ЕИК: **** сума в размер на 3953,54 лева – съответни
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7
8