Решение по дело №8115/2010 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 436
Дата: 10 февруари 2012 г. (в сила от 20 февруари 2013 г.)
Съдия: Даниела Душкова Павлова
Дело: 20103110108115
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2010 г.

Съдържание на акта

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                      

№ 436/10.02.2012 год.

 

В    ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІV - ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесети декември  две хиляди и единадесета  година  в състав:

          Районен съдия: Д.П.

 

при участието на секретаря Хр.И.  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8115 по опис на ВРС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен  е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

Ищецът Р. В.М.  с ЕГН ********** *** претендира да се приеме за установено, че ответниците   П.Х.Д. с ЕГН **********  и  М.П.Д. с ЕГН  **********   не са собственици на   недвижим имот с идентификатор *** по кад.карта на гр.Варна, местност  „***”  с площ *** кв.м., при граници: имоти с идентификатори ***.  Ищецът сочи, че е собственик на имота по наследяване и земеделска реституция, а ответниците не притежават право на собственост за процесния имот.  Претендира присъждане на разноски за производството. 

В срока за отговор е постъпил такъв от ответниците с който сочат,  че са собственици на имота, като са придобили правото на собственост по силата на саморъчно  завещание от *** г. Заявяват и алтернативно придобивно основание – изтекла кратка придобивна давност, считано от *** г.  чрез присъединяване владението на праводателката им. Последната е установила собствеността върху възстановения й по силата на съдебно решение имот по предявен иск с пр.осн.чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Молят иска да се отхвърли като неоснователен.

 За обосноваване наличието на правен интерес от предявения установителен иск, ищецът твърди, че е единствен наследник на З.М. *** и с решение № *** г. на ПК Варна на неговите наследници е признато правото на собственост за лозе от 3 дка в терен по пар.4 на местност „***”. Същият имот е част от притежавания от наследодателя имот от*** дка по нот.акт № *** г. 

В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат молбата и отговора. 

Съдът,  след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

Относно активната процесуална легитимация на ищците: Видно от представеното реституционно решение  № *** г. на наследниците на З.М. Г. е признато правото на собственост за *** от *** дка в терен по пар.4 на град Варна, местност ***, имот пл.№ *** от КП от 1956 г., а по плана на старите граници на м.*** имотът представлява част от пл.№ ***, заявен с пореден № 1 от заявлението и установен с нот.акт № *** г. Видно от същият нотариален акт З.М.Г. е придобил право на собственост чрез договор за продажба *** от ***дка, находящо се във Варненските лозя, местност ***, при граници: К.З.М., отвъд Т.К., Н.Т.в, з.С..  Видно от представените, издадени от Община Варна удостоверения за наследници ищецът се легитимира като наследник по закон на З.М. Г.

  Относно процесуална легитимация на ответниците, която не се оспорва и направеното от тях възражение за собственост,  съдът приема, че ответниците  са пасивно процесуално легитимирани лица по предявения иск.

  Ответниците заявяват право на собственост за процесния имот по наследяване по завещание  съгласно саморъчно завещание от *** г. В т.2 на същото е посочено, че Н.А.Х. с ЕГН ********** завещава на  М.П.Д. и П.Х.Д. *** – *** с решение на съда № **** година, при граници: дере, дървен мост и път. 

 С цитираното съдебно решение от 23.05.2001 г., постановено по гр.д.№ 5892/2000 г. на ВРС, приложено на л.16 от делото е признато за установено спрямо ПК Варна правото на Н.А.Х. да възстанови правото си на собственост  като наследница на Г.П.К. и М.Г.Х.  за *** от *** дка, находяща се в гр.Варна, местност „***”, при граници: дере, дървен мост, дере и път до дерето на осн.чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.  Въз основа на същото съдебно решение с решение № *** г. на ОСЗГ Варна на наследниците на   Г.П.К. и М.Г.Х.  е възстановено в съществуващи стари реални граници правото на собственост за *** от *** дка, находяща се в терен по пар.4 в местност  „***”, заявен с пореден № 1 от заявлението и установен с решение от *** г.  

От заключението на СТЕ, което съдът цени като компетентно дадено  се установява липса на идентичност между  имота по решение № *** г. на ОСЗГ Варна, признат за възстановяване на наследодателя на ищеца по нот.акт № *** г. и имота, възстановен по нот.акт № *** г. на ОСЗГ Варна на наследодателката на ответниците, тъй като по КП от 1956 г. не се установява идентичност по граници и съседи. Не е установено идентичност между признатия на ищеца имот и процесния имот пл.№ *** по ПНИ, с червени кръстчета,  който изцяло попада в имот стар № ***. При оглед на място се установява, че имот № *** е ограден от южната и източната страна с ограда от телена мрежа и бетонни  колове. Между имоти с №№ *** и *** /северната граница на ПИ ***/ няма материализирана граница.  За ПИ № *** - стар с площ *** дка съществува запис в имотния регистър на наследници на Г.К. и М.Х. За  съседни имоти не е открит запис за собственици с фамилно име Х.  Няма данни след справка с картния материал в Община Варна и оглед на място процесния имот или някой от съседните му да е бил отнет за внасяне в ТКЗС и в тази територия да е имало блок на ТКЗС предвид характера на релефа.

   От събраните гласни доказателства се установява, че Н.Х. имала голямо място в едно дере, отивало се по мостче – показанията на свид.Т. От показанията на свид.С. и К се установява, че Р. имал имот по наследство от дядо му, имот № *** се намирал в югоизточната част на  наследствения имот от *** дка. През *** г. Р. оградил имота, преди това в имота  *** години имало една жена, която го стопанисвала по постановление,  наричала се баба М.. Не са чували за М.Х. 

  При така установените факти с оглед доказателствената тежест, съответна на вида на предявения иск, съдът намира, че ответниците чрез пълно и главно доказване пред настоящата съдебна  инстанция са установили правото си  на собственост за процесния имот на соченото от тях придобивно основание – наследяване по завещание и земеделска реституция  по отношение на процесния имот, представляващ новообразуван имот пл. № *** по ПНИ СО „***”, а по кад.карта с идентификатор ***,  защрихован с червени кръстчета на приложената комбинирана скица. Не се  установи от доказателствата по делото идентичност  между признатия на ищеца имот, притежавания от наследодателя му имот и процесния имот. Твърденията на ищеца, че в терена в който попада имота на наследодателката на ответниците няма данни да е имало блок на ТКЗС са в противоречие с твърденията му за притежаван от  наследодателят му  земеделски имот в същата местност,  доколкото самият той твърди, че  е собственик  на процесния имот по наследяване и земеделска реституция.  След като не е установена идентичност между признатия за възстановяване на ищеца имот, притежавания от наследодателя му имоти и процесния, следва, че  ищецът не притежава право на собственост за процесния имот.  При  липса на активна материалноправна  легитимация на ищеца  и  доказани права на собственост от ответниците на заявеното от тях основание предявения иск съдът приема за неоснователен 

Ищецът следва да заплати на ответниците заплатено от тях възнаграждение за един адвокат в размер на *** лева по представени доказателства за това. 

 

 Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 ОТХВЪРЛЯ предявения от  Р. В.М.  с ЕГН ********** *** иск против  П.Х.Д. с ЕГН ********** и М.П.Д. с ЕГН  **********  за приемане за установено, че последните  не са собственици на   недвижим имот с идентификатор *** по кад.карта на гр.Варна, местност  „***”  с площ *** кв.м., при граници: имоти с идентификатори ***, на осн.чл.124 ГПК.

 

 

ОСЪЖДА Р. В.М.  с ЕГН ********** *** да заплати на  П.Х.Д. с ЕГН ********** и М.П.Д. с ЕГН  ********** сумата от  *** /***/ лева, представляваща разноски за производството, на осн.чл.78 ГПК.

 

 

Решението може да се обжалва с пред ВОС в двуседмичен  срок от връчване на съобщенията до страните.        

                                                                     

 

                                Районен съдия: