№ 260
гр. Сливен, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20232230103193 по описа за 2023 година
Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че за периода от 20.12.2019 г. до 19.12.2022 г.,
ответникът И. В. В. има задължения към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр.
Пловдив, за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна
вода и отвеждане на канална вода в размер на 808,39 лева, както и мораторна лихва към
главницата за периода от 29.02.2020 г. до 31.12.2022 г. в размер на 100,69 лева, за обект
находящ се на адрес: *****.
Сочи се, че ответникът има качеството на потребител съгласно разпоредбата на чл.3
ал.1 от наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл.2 ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги от ВиК оператор гр. Пловдив – собственик на водоснабдените СОС находящи се на
адрес ****. Същият е собственик на водоснабдените обекти съгласно Договор за доброволна
делба от 18.09.2015 г., където има учредено право на строеж за водоснабдените имоти. В
имота на потребителя ВиК услугите са се отчитали по наличните водомери с номера в
системата на дружеството № 00102783897 /монтиран в СОС ет.1 офис 2/, № 00102783899
/монтиран в СОС ет.1 офис 4/, № 00102783903 /монтиран в СОС ет.2 офис 3/.
Предвид възникналото задължение ищцовото дружество е предприело действия за
събиране на дължимите суми, като е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК и по повод на нея е било образувано ЧГД № 1092/2023 г. по описа на РС
Сливен. По посоченото дело е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
против длъжника и ответник по настоящия иск.
Предвид изложено се моли съда да постанови решение, с което да признае за
1
установено, че И. В. В. дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД - гр.
Пловдив, сумата от 808,39 лева, представляваща неплатени задължения за консумирана
питейна вода и отведена канална вода за периода от 20.12.2019 г. до 19.12.2022 г., както и
мораторна лихва за периода от 29.02.2020 г. до 31.12.2022 г. в размер на 100,69 лева, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се направените в заповедното и в настоящото производството разноски.
В предоставения едномесечен срок, от назначения особен представител на ответника
е постъпил отговор на исковата молба, в който счита иска за допустим, но неоснователен.
Излага аргументи в тази насока и моли съда да отхвърли исковата претенция. Оспорва
представените с исковата молба писмени доказателства.
В с.з. ищцовото дружество редовно призовано, не изпраща представител. Депозирана
е молба от процесуален представител, с която уведомява съда, че поради неотложни
служебни ангажименти, юрист на дружеството не може да присъства в с.з. Моли да се даде
ход на делото. Поддържа исковата молба и становище към отговора на исковата молба. Ако
ответната страна не оспорва размера на задължението и начина на формиране на сумите,
моли да не се назначава експертиза с цел да не се натоварва процеса с разноски. Няма други
доказателствени искания. По същество счита исковете за доказани по основание и размер и
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответната страна
дължи претендираните суми. Претендира разноските по делото.
Ответникът, редовно призован, не се явява в с.з. Представлява се от назначен особен
представител, който моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като
неоснователен на основанията посочени в отговора на исковата молба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
За периода от 29.02.2020 г. до 31.12.2022 г., ищцовото дружество „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД гр. Пловдив, е начислило на ответника по делото И. В. В. сума за
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 808,39 лева, както и
мораторна лихва към главницата за периода в размер на 100,69 лева, за обект находящ се на
адрес: *****.
На 14.03.2023 г. „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Пловдив е подало
заявление до Районен съд – Пловдив с искане за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК по извлечение от сметка на длъжника за посочената по-горе сума и лихви
за забава. Делото е изпратено по подсъдност на РС Сливен. Със Заповед № 663 от 15.03.2023
г., постановена по ЧГД № 1092/2023 г., състав на Районен съд – Сливен е осъдил ответника
по настоящото гражданско дело да заплати на ищеца сумата от 909,08 лева, от които
главница – 808,39 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна
вода за периода от 20.12.2019 г. до 19.12.2022 г. за обект находящ се в *****, Аб. № ****,
мораторна лихва 100,69 лева, начислена за периода от 29.02.2020 г. до 31.12.2022 г., ведно
2
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението и разноски в общ
размер на 75 лева.
Представена е справка за неплатени задължения на ответника в размер на 808.39 лева
главница и 100.69 лева лихва.
Видно от представените по делото три броя електронни карнети, количествата
питейна вода, канал и пречистване са отчитани дистанционно чрез радиоотчет.
Приета е като доказателство справка, издадена от Служба по вписвания- гр. Пловдив,
от която се установява, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сграда,
предназначение- за офис с площ 76.10 кв.м. в ***** .
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество срещу ответника
е основателен по следните съображения:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК е
установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск ищецът следва да докаже факта, от който
произтича вземането му и неговият размер. В негова тежест е да докаже фактите,
пораждащи претендираното и оспорено право.
Видно от приетите по делото писмени доказателства за периода от 20.12.2019 г. до
19.12.2022 г., ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Пловдив е
начислило на ответника по делото И. В. В. сума за изразходвана питейна вода за обект
находящ се в *****, на обща стойност 909,08 лева, от които главница – 808,39 лева и
мораторна лихва 100,69 лева, начислена за периода от 29.02.2020 г. до 31.12.2022 г.
За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника
по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на
услугите за исковия период на обекта, находящ се в ****, че ищецът е изправна страна по
договора, както и да установи размера на претенциите.
Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора зависи от
това, дали ответникът притежава качество на "потребител" на В и К услуги по смисъла на §
1, т. 2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(ЗРВКУ). За да възникне това качество, ответната страна следва да е собственик или
3
ползвател на имот, за който се предоставят съответните услуги. В тази връзка по делото е
представена справка от Агенция по вписвания , Служба по вписвания- гр. Пловдив, от която
се установява, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сграда, предназначение-
за офис с площ 76.10 кв.м. в ***** .
С оглед изложеното, съдът приема, че И. В. е титуляр на вещното право на
собственост на имота, за който се твърди да е доставена вода, респ. има качеството на
потребител на процесния имот, и има задължение да заплаща на оператора на В и К услуги,
какъвто се явява ищцовото дружество по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗРВКУ, стойността на
потребените услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода, по цени, одобрени
от ДКЕВР.
По делото се установи и, че ищцовото дружество е доставяло питейна вода и е
отвеждало канална вода за процесния период от 20.12.2019 г. до 19.12.2022 г. поради което
се явява изправна страна по договора. В тази насока съдът съобрази, че отчитането на
доставеното на и изразходваното от ответника количество вода за посочения период се е
извършвало дистанционно, чрез "радиоотчет", което се доказва от представените с исковата
молба три броя електронни карнети .Видно от същите в имота на ответника са монтирани
три броя водомери. Доколкото отчетът се осъществявал електронно, то не е необходимо
физическо посещаване на имота от инкасатор за установяване на доставеното количество
питейна и отведена канална вода за всеки конкретен месец.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава следва да се отбележи,
че по силата на чл. 33, ал. 2 и чл. 44 от Общите условия на "Водоснабдяване и канализация"
ЕООД – гр. Пловдив, приложими в настоящия случай, потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след фактурирането, в
противен случай дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
първия ден на настъпване на падежа.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице материалноправните
предпоставки за уважаване на предявената претенция на ищеца, а именно ответникът, в
качеството му на потребител на В и К услугите да заплати на ищцовото дружество
стойността на доставената от последното питейна и отведена канална вода.
Предвид обстоятелство, че съдът приема, че искът е доказан по основание и размер
следва да разгледа своевременно направеното от ответника, в срока по чл. 131 ГПК,
възражение за изтекла погасителна давност за част от вземанията,
Задълженията на потребителите на ВиК услуги, представляват задължения за
периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на
тях е приложима давността по чл. 111, б. "в" ЗЗД – кратката тригодишна давност. В този
смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на
ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
4
станало изискуемо.
В чл. 31, ал. 1 /чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия е предвидено, че потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за използвани ВиК услуги в 30–дневен срок след
датата на фактуриране. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на
14.02.2023 г. Погасени по давност са вземанията за периода от 20.12.2019 г. до 23.01.2020 г.
в размер на 11.19 лева главница и лихва в размер на 2.24 лева, съгласно приложената по
делото справка от ищцовото дружество за дължими лихви.
Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение с което да признае по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество главница в размер на 797.20 лева
за доставена и незаплатена питейна вода за посочения по- горе период и лихва в размер на
98.45 лева.
Като законна последица от уважаване на иска за главница, ще се уважи и претенцията
за законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14.02.2023 г.
до окончателното плащане, каквото искане е направено в исковата молба и за която е
издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът бива осъден да заплати на ищеца сторените
разноски в производството, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 75 лева д.т.
, юриск. възнаграждение, което съдът определя в размер на 90 лева и депозит за особен
представител в размер на 380 лева, както и 25 лева д.т. и 45 лева юриск. възнаграждение в
заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. В. В. с ЕГН ********** от
*****, че ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД гр. Пловдив
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември”
№ 250, главница в размер на 797.20 лева, представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода за периода от 15.02.2020 г. до 19.12.2022 г. за обект находящ се в
*****, Аб. № ****, мораторна лихва 98.45 лева, начислена за периода от 29.02.2020 г. до
31.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.02.2023 г., до окончателното
изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница в размер на 11.19 лева и лихва в размер
на 2.24 лева като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА И. В. В. с ЕГН ********** от *****, ДА ЗАПЛАТИ на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД гр. Пловдив с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 направените в
настоящото производство разноски в размер на 75 лева д.т. , юриск. възнаграждение в
5
размер на 90 лева и депозит за особен представител в размер на 380 лева, както и 25 лева
д.т. и 45 лева юриск. възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. № 1092/2023 г.
по описа на РС Сливен.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6