Р Е
Ш Е Н
И Е
№…..
гр.В.Търново, 05.02.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на седемнадесети януари две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№2795 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба,
подадена от „Ф И ЕАД със седалище гр.С срещу Г.Ю.С. от гр.*****, с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът излага
твърдения, че на 04.07.2015г. между „П Ф Б”ООД и ответника е сключен договор за
потребителски кредит №*********, по силата на който кредиторът предоставил на
ответника в качеството кредитополучател сума в размер на 400лв. , като
последният се задължил да я върне, ведно с уговорените лихви и такси на 45
седмични погасителни вноски. Сочи се, че страните по договора договорили
фиксирана лихва в размер на 54,64 лв., такса за оценка на досие в размер на 20
лв., както и допълнителна услуга „кредит у дома”, за която се дължи такса в
размер на 233,12лв. Ищецът заявява, че с подписването на договора
кредитополучателят удостоверил получаването на заемната сума в пълния й размер.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил всички задължения по договора за
кредит, преустановил е плащанията, като падежът на първата неплатена вноска
е 06.09.2015г. Ищецът сочи, че е
настъпил крайния срок на договора на 21.09.2015г., с което са станали изискуеми
всички суми по договора. На следващо място ищецът излага твърдения, че на
28.07.2016г. между кредитора „П Ф Б” ООД и ищеца е сключен договор за
прехвърляния на вземания, като сочи, че по силата на този договор е прехвърлено
на ищеца вземането на кредитора от кредитополучателя по процесния договор за
кредит, посочен в Приложение №1 към договора за цесия. Заявява, че в полза на ищеца има издадено пълномощно, с
което стария кредитор упълномощава новия кредитор да уведомява длъжниците,
чийто вземания са прехвърлени. Ищецът заявява, че е уведомил ответника с писмо
с обратна разписка, получено на 14.10.2016г. Ищецът заявява, че се снабдил със
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по частно гр.дело №1998/2018г. по описа
на ВТРС за сумите 354,15лв.-главница, 23,86лв.-договорна лихва, за периода
06.09.2015г.-21.09.2015г., 22,02лв.-лихва за забава за периода
06.09.2015г.-31.05.2018г.,146,99лв.-такси за периода 06.09.2015г.-21.09.2015г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
до окончателното изплащане, която е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5
от ГПК и след дадени указания от съда,ищецът предявил настоящите положителни
установителни искове за установяване дължимост на горепосочените суми по
заповедта за изпълнение. Отправя искане за уважаване на исковите претенции.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В първото открито съдебно заседание ответникът се
явява лично и заявява, че признава изцяло предявените срещу него искове по
основание и размер.
Със становище от 20.12.2018г.
депозирано по делото от ищцовото дружество е направено искане, предвид
направеното от ответника признание на исковете, съдът да постанови решение при
признание на иска на основание чл.237 ГПК.
Съдът счита, че е
допустимо да се произнесе с решение при признание на иска. Не са налице
пречките, визирани в чл.237 ал.3 ГПК. В конкретния случай, съдът намира, че
признатото право е такова, с което ответникът може да се разпорежда, както и че
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави.
Ищецът
е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се
произнесе и за разноските в заповедното производство. Съдът като съобрази
разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК приема, че в случая на ищеца се дължат
направените разноски, въпреки заявеното от ответника признание на исковете,
поради обстоятелството, че ответникът не е изпълнил задълженията си към ищеца и
в този смисъл е станал причина за завеждане на заповедното и настоящото исково производство.
В конкретния случай разноските в заповедното производство, включени в заповедта
за изпълнение са 75лв., от които държавна такса в размер на 25лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. В исковото производство
направените от ищеца разноски са 175 лв. за държавна такса, като има заявена
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По отношение
претенцията на ищеца за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство
съдът следва при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение да
съобрази действаща към настоящия момента редакция на разпоредбата на чл.78 ал.8
от ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като с оглед разпоредбата на чл.37 от Закона за
правната помощ вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
съдът намира, че следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за
настоящото исково производство в размер на 100лв., който е минималния размер
предвиден в цитираната разпоредба. При това положение общият размер на
разноските на ищеца за заповедното и исково производство възлиза на 350лв.,
като с оглед уважаване на исковата
претенция, следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 350 лв.
за разноски в заповедното и в настоящото исково производство за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
Предвид
гореизложеното и по реда на чл.237 ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Г.Ю.С. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ
на „Ф И” ЕАД с ЕИК ******* седалище и адрес на управление гр. ********* сумата 354,15 лв./триста петдесет и четири лева и петнадесет стотинки/ - главница по договор за потребителски кредит №********* от
04.07.2015г.; договорна
възнаградителна лихва в размер на 23,86 лв. /двадесет и три лева и осемдесет и шест стотинки/ за периода от 06.09.2015 г. до 21.09.2015 г. ; лихва за забава в
размер на 22,02 лв. /двадесет и два
лева и две стотинки/ за периода от 06.09.2015 г. до 31.05.2018 г.; такси в размер на 146,99 лв. /сто четиридесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки/ за периода 06.09.2015
г. до 21.09.2015 г.; ведно със законна лихва
върху главницата от подаване на
заявлението в съда /25.06.2018 г./ до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 957 от 27.06.2018г. по частно гражданско
дело №1998/2018г., по
описа на Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА Г.Ю.С. с ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на „Ф И”
ЕАД с ЕИК ******** седалище и адрес на управление гр.***********
сумата общо 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направени от ищеца
разноски за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по частно гр.дело 1998/2018г по описа на ВТРС и в настоящото
исково производството.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
След
влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д.№1998/2018г.
на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: