О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / .03.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав, в закрито заседание, проведено
на 13.03.2019г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлия БАЖЛЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: Наталия
НЕДЕЛЧЕВА
Никола
ДОЙЧЕВ – мл.с.
като разгледа докладваното от съдия Н. Неделчева
ч.
гр. дело №359 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по частна жалба на М.Г.Й. срещу определение №652/13.12.2018г., с което е
прекратено производството по претенцията
му да бъде осъден ответника Товаро -
разтоварна ЕООД, ЕИК *********, да заплати невнесените от ответника осигуровки
за ДОО и здравноосигурителни вноски за периода 06.08.2013 – 30.09.2014г. и
периода 01.08.2016 – 13.08.2018г., както и да бъде установен по отношение на
ответника Товаро - разтоварна ЕООД, ЕИК
********* трудовия стаж на ищеца М.Г.Й., ЕГН **********, като общ работник в Товаро - разтоварна ЕООД, за периода 06.08.2013 –
30.09.2014 г и периода 01.08.2016. Жалбоподателят счита, че по делото са
представени доказателства, от които е видно, че трудовата книжка на ищеца се
намира в ответното дружество.
Чрез депозирания писмен
отговор, „Товаро-разтоварна ЕООД
изразява становище за недопустимост, евентуално –неоснователност на
частната жалба.
За да се
произнесе, съдът съобрази следното:
Обжалваното
определение е постановено на 13.12.2018г., а съобщението за него е редовно
получено от ищеца чрез неговия пълномощник на 07.01.2019г. Следователно,
едноседмичният срок за обжалване, с оглед разпоредбата на чл. 60, ал.4 ГПК
изтича на 14.01.2019г. Именно на тази дата, видно от пощенското клеймо на плика
/на стр. 6 от наст. Дело/ частната жалба е изпратена по пощата.
Следователно,
частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима,
а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по кумулативно съединени искове,
предявени от Митко Й. за осъждане на ответника Товаро - разтоварна ЕООД, ЕИК *********, да му
заплати невнесените осигуровки за ДОО и здравноосигурителни вноски за периода
06.08.2013 – 30.09.2014 г и периода 01.08.2016 – 13.08.2018г.; за установяване
по отношение на ответника трудовия стаж на ищеца като общ работник в
Товаро - разтоварна ЕООД, за периода
06.08.2013 – 30.09.2014 г и периода 01.08.2016г.; за заплащан на обезщетение за
недопускане до работа, както и за осъждането му да заплати на ищеца полагащото
му се, но не изплатено трудово възнаграждение за м. 10.2015г., за заплащане на
обезщетение от работодателя за задържане на трудовата книжка на ищеца за
периода от 29.10.2015г. до 13.08.2018г.
С 5 броя последователни разпореждания както
следва: №1921/29.08.2018г.; №2071/17.09.2018г.;
№2172/28.9.2018г. №2280/15.10.2018г. и
№2507/13.11.2018г., производството по предявените искове е било оставяно
без движение, като на ищеца са давани пълни, конкретни и мотивирани указания във
връзка с допустимостта и констатираните
нередовности на предявените искове.
С обжалваното определение
№652/13.12.2018г. съдът е прекратил производство по два от предявените искове:
за осъждане на ответника да заплати на ищеца невнесените осигуровки за ДОО и
здравноосигурителни вноски за периода 06.08.2013 – 30.09.2014г. и периода
01.08.2016 – 13.08.2018г., както и да бъде установен по отношение на ответника
трудовия стаж на ищеца М.Г.Й., ЕГН **********,
като общ работник в Товаро - разтоварна
ЕООД, за периода 06.08.2013 – 30.09.2014 г и периода 01.08.2016г. За да се
произнесе в този смисъл, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че ищецът не
е посочил пълен и точен размер на претендираните суми, което е негово
задължение, а не задължение на вещото лице, тъй като констатациите на същото не могат да заместят твърденията на ищеца
относно липсващи или непълни елементи на исковата молба. Съобразил е също, че
за ищеца липсва правен интерес от предявяване на такова искане, тъй като не е
наведено твърдение, че тези осигуровки се дължат лично на него, а по-скоро
претендира те да бъдат изплатени в полза на държавния бюджет.
За да прекрати производството в частта
по иска за признаване на трудов стаж, е съобразил, че въпреки дадените изрично
указания с 2 бр. разпореждания в тази насока, ищецът не е представил
удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит
стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице,
което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени
или унищожени по чл. 5, ал. 1 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред, ако твърди, че документите не са нито
загубени, нито унищожени, да уточни правния си интерес от предявяването на иска,
нито е посочил, че искът е предявен и срещу
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт,
което е предпоставка за допустимост на иска съобразно разпоредбата на чл. 5 от
ЗУТОССР.
За да се произнесе,
настоящият състав съобрази следното:
От изложеното в жалбата не
става ясно дали се обжалва определението в частта досежно искането за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца сумите, дължими за здравни и осигурители вноски, но за прецизност на
изложението следва да се отбележи, че така предявеното искане е недопустимо при
липса на изложени твърдения, че ищецът вече лично е внесъл същите за своя
сметка Според константната съдебна практика, при евентуално уважаване на
предявения иск за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение,
работодателят ще бъде задължен да внесе същите съобразно размера на
определеното от съда брутно трудова възнаграждение. По силата на чл. 272, ал. 1, т. 3 и т. 4 от КТ работодателят има задължение,
предвидено в чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ и задължение,
предвидено в чл. 6 от КСО, да удържа дължимите от работника или
служителя данъци и осигурителни вноски. Тези удръжки работодателят е задължен
да направи и без съгласието на работника или служителя, поради което е прието,
задължението му към последния е в размер на остатъка от чистата сума за
получаване / в този см. Решение № 166 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. №
220/2009 г., III г. о., ГК/. Когато се присъжда брутното трудово
възнаграждение, тъй като данъкът и осигурителните вноски са публични държавни
вземания /чл. 162, ал. 2,
т. 1 от ДОПК/, а в
изпълнителното производство държавата се смята винаги присъединен взискател за
дължимите й от длъжника публични вземания, съгласно чл. 458 от ГПК, то съдебният изпълнител при събиране
на дължимото трудово възнаграждение е длъжен да отдели суми за изплащане на
тези задължения.
Във връзка с искането за
признаване на трудов стаж по съдебен ред, следва да се отбележи /както е
направил и първоинстанционният съд/ , че процедурата е ясно и точно разписана в
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Според разпоредбата на чл. 5, ал.1 ЗУТОССР
трудов стаж, придобит след 31
декември 1999 г. може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник
или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за
заплати и други, че документите са
загубени или унищожени.
В разпоредбата на чл.4,
ал.3 от същия закон изрично е посочено, че искова молба, към която не е
приложено удостоверение по чл. 5, се оставя без движение, като на
ищеца се дава срок за представянето му. Ако удостоверението не бъде представено
в 7-дневен срок, исковата молба се връща на ищеца.
По настоящото дело, на
ищеца са дадени изрични и точни указания в този смисъл, но въпреки това удостоверение,
издадено от работодателя, че документите са изгубени или унищожени не са
представени. Действително, би могло да има затруднения във връзка със снабдяването
с това удостоверение, но ако е имало такава, то ищецът е следвало да поиска
съдействие от съда, посредством снабдяване със съдебно удостоверение, което да
му послужи за тази цел пред работодателя. Изискването за представяне на подобно
удостоверение е във връзка с допустимостта на предявения иск, същото е изрично
и конкретно посочено в законовата разпоредба и неговото представяне е
задължение на ищеца. Разпоредбата на чл. 190 ГПК е неприложима в случая, тъй
като се отнася за документ, който е вече създаден и съществува в държане на насрещната
страна, но заинтересованата страна не
може да се снабди. Докато в настоящия случай се касае за удостоверение, което
следва да бъде издадено по нарочна молба на ищеца, и не представянето му по делото води до недопустимост
на производството по чл. 5 ал.1
ЗУТОССР.
Следва
да се отбележи също, че въпреки изрично дадените му указания в тази насока, с молба вх. № 5546/11.10.2018г.
/стр. 33-34 от първ. дело/, ищецът е уточнил, че „Искът за установяване на
трудов стаж отправя само към работодателя си“.
Доколкото
съобразно разпоредбата на чл. 3, ал.2 ЗУТОССР, искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу
работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт, и предвид изявлението на ищеца, настоящият състав намира, че са били
налице пречки за разглеждане на предявения иск поради ненадлежна пасивна процесуално-правна
легитимация. При констатирана нередовност досежно надлежния ответник, и
непредявяване на иска към задължителен/необходим другар, съдът дава съответните
указания на ищеца, като при неизпълнението им следва да прекрати производството.
По изложените съображения,
съдът намира, че искът за установяване на трудов стаж по съдебен ред е бил
ненадлежно предявен и въпреки дадените указания, констатираните нередовности не
са били отстранени в предоставения от съда срок.
Предвид което, правилно и
законосъобразно, след неговото изтичане, първоистанционният съд е прекратил
производството в тази част като недопустимо.
С оглед съвпадащи изводи
на двете инстанции, частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното определение.
С
оглед изложеното, и на осн. чл. 278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №652/13.12.2018г.
постановено по гр. дело №932/2018г. по
описа на ВPC, 2-ри състав, В ЧАСТТА, с която е ПРЕКРАТЕНО производството по
претенцията на ищеца М.Г.Й., ЕГН **********, да бъде осъден ответника
Товаро - разтоварна ЕООД, ЕИК *********,
да заплати невнесените от ответника осигуровки за ДОО и здравноосигурителни
вноски за периода 06.08.2013 – 30.09.2014 г и периода 01.08.2016 – 13.08.2018г
, както и да бъде установен по отношение на ответника Товаро - разтоварна ЕООД, ЕИК ********* трудовия
стаж на ищеца М.Г.Й., ЕГН **********,
като общ работник в Товаро -
разтоварна ЕООД, за периода 06.08.2013 – 30.09.2014 г и периода 01.08.2016.
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: