РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 86
гр. Пловдив, 16
януари 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К.,
като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 2203
по описа за 2022 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производство по
реда на чл.197 и сл. от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
2. Образувано е по
жалба на Т.П.Т. в качеството й на едноличен търговец с фирма “ИВОН
– Т.Т.”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, чрез адвокат С.,
против Решение № 276/29.07.2022 г.
на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е потвърдено Постановление за
налагане на обезпечителни мерки (ПНПОМ) с изх. № С220016-022-0044122/27.06.2022
г., издадено на основание чл. 200 във връзка с чл. 202, ал. 1, във връзка с чл.
195, ал. 1-3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), от В.А., на
длъжност главен публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт и се иска неговата отмяна. Твърде се, че жалбоподателката е
заплатила вноските, предмет на изпълнителното дело още през 2016 г. Сочи се, че
от справка от системата на НАП е видно, че същата е с непрекъснати
здравноосигурителни права, т.е. ако тя не е заплатила съответните вноски за
2016 г., то би следвало да е отразена като лице с прекъснати
здравноосигурителни права. Към жалбата са приложени вносни бележки за платените
вноски. Претендират се сторените в производството разноски.
3. Ответникът по
жалбата – Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител,
счита жалбата за неоснователна, поради което иска тя да бъде отхвърлена.
Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа
фактическите и правни основания за неговото постановяване. Претендира се
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Процесното
постановление е обжалвано, в предвидения за това срок, пред горестоящия в
йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е
потвърдил. Така постановеният от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив резултат и
подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален
срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. Както вече бе казано, с Решение № 276/29.07.2022 г. на
Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е потвърдено ПНПОМ с изх. №
С220016-022-0044122/27.06.2022 г. издадено от В.А., на длъжност главен публичен
изпълнител при ТД на НАП Пловдив.
За
да постанови този резултат, ответният административен орган е приел следното от
фактическа и правна страна:
За
събиране на публични задължения на Т.П.Т., ЕГН **********, в т.ч. и в
качеството на ЕТ ИВОН - Т.Т. с ЕИК *********, е образувано изпълнително дело № *********/2022
г. Задълженията представляват неплатени здравни осигурителни вноски по годишни
декларации образец № 6 за 2016 г., а именно декларация вх. № 163581601885686/18.02.2016
г. и декларация с вх. № 163581701531654/24.02.2017 г.
На
жалбоподателката е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение с изх. № С220016-048-0025538/14.02.2022
г., връчено лично на 02.03.2022 г., с което същата е уведомена за образуваното
изпълнително дело и за размера на дължимите задължения, поканена е да ги
изпълни в 7-дневен срок от съобщаването, като в съобщението са указани правата
на лицето, както и последиците от неизпълнението.
С
оглед липсата на доброволно изпълнение и за да осигури събираемост на
установените ликвидни и изискуеми задължения на длъжника, публичният изпълнител
е издал ПНОМ с изх. № С220016-022-0044122/27.06.2022 г., издадено на основание
чл. 200 от ДОПК и чл. 202, ал. 1, във връзка с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК, с
което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка, ***,
вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, находящи се в БАНКА ДСК АД, за сумата в
размер на 245.80 лв. За наложения запор е изпратено Запорно съобщение изх. №
С220016-003-0037813/27.06.2022 г. до банката. От банковата институция е получен
отговор с изх. № 17-10-7091062/1/27.06.2022 г., с който публичният изпълнител е
информиран за наложените запори върху вземания на длъжника по посочените
сметки.
В
изпълнение на изпратено разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх. №
С220016-029-0025707/30.06.2022 г., на 06.07.2022 г. по сметка на ТД на НАП
Пловдив е постъпила сума от БАНКА ДСК ЕАД в размер на 245.93 лв., която е
разпоредена от публичния изпълнител за погасяване на публичните задължения на
лицето (с Разпореждане изх. № С220016-125-0192782/06.07.2022 г.). С оглед
погасяване на задължението по запорното съобщение, публичният изпълнител е
издал Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № С220016-024-0027186/06.07.2022
г.
Посочено
е, че ответният административен орган дължи произнасяне по законосъобразността
на ПНОМ с изх. № С220016-022-0044122/27.06.2022 г., към момента на издаването
му.
Съгласно
разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ДОПК на обезпечение подлежат установените и
изискуеми публични задължения. Ал. 2 на чл. 195 от ДОПК допълва, че обезпечението се извършва, когато без него
ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение.
Целта на обезпечителните мерки е да се запази непроменено фактическото и правно
положение с цел да се обезпечи събирането на публичното задължение, т.е. на
обезпечение подлежат тези публични вземания, изрично изброени в чл. 162, ал. 2
от ДОПК, които са установени по предвидения в ДОПК ред. Безспорно според
ответника, по образуваното срещу жалбоподателя ИД № *********/2022 г. към
датата на издаване на оспореното постановление са били налице подлежащи на
принудително изпълнение публични вземания.
Сочи
се, че действащите закони са регламентирали и срокове за доброволно изпълнение
на установените публични вземания, в които обаче жалбоподателят не е изпълнил
доброволно вменените в негова тежест публични задължения. Констатирано е, че в
продължителен период от време жалбоподателят е бездействал, като не е платил
дължимите от него публични задължения. На длъжникът е връчено съобщение за
доброволно изпълнение, но такова не е последвало, което според Директора на ТД
на НАП - Пловдив е доказателство за наличие на затруднения за събирането на
установените и изискуеми към онзи момент публични задължения по изпълнителното дело
на лицето и необходимостта от налагане на обезпечителни мерки.
Осигурителните
декларации образец 6 представляват изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т.
2 от ДОПК, като налагането на обезпечителни мерки се предприема в хипотезата на
чл. 195, ал. 3, т. 2 от ДОПК - годно изпълнително основание, липса на
доброволно погасяване на ликвидни и изискуеми задължения и липса на имущество,
респективно недостатъчно имущество за погасяване на задълженията. Направен е
извод, че са налице всички предпоставки за издаване на обжалваното
постановление, като не са допуснати процесуални нарушения. Постановлението за
налагане на обезпечителната мярка е издадено в съответствие с целта на закона.
Самото постановление е издадено в предвидената от закона форма от компетентен
орган и съдържа всички изискуеми от чл. 196, ал. 1 от ДОПК реквизити.
С
тези съображения, ответният административен орган е формирал крайния си извод
за законосъобразност на оспореното пред него постановление.
ІV. За правото:
6. В случая,
административното производство по постановяване на оспореното решение, е
осъществено по реда на чл. 197, ал. 1 от ДОПК от материално компетентен орган и
е завършило с издаването на оспорения в настоящото производство акт, който е
постановен в изискваната от закона форма.
7. За разрешаване на настоящия административноправен спор е необходимо да се
съобрази следното:
Обсъжданото
постановление, е издадено без в същото да са изложени каквито и да било
фактически основания. Липсата на фактически основания за издаване на ПНОМ е
съществено нарушение на процесуалните норми, допуснато от публичният изпълнител,
което само по себе си е самостоятелно основание да се приеме, че същото е
незаконосъобразно. Мотивите, въз основа на които е издадено процесното
постановление за налагане на обезпечителни мерки се свеждат единствено до
извода, че „… ще се затрудни събирането на установеното
и изискуемо публично вземане по изпълнително дело № *********/2022 г. по описа
на същата дирекция (ТД на НАП гр.
Пловдив) в размер на 245,80
лв., в това число лихва 84,39 лв., главница 161,41 лв.“. Налице е пълна неяснота относно това как е
формиран този размер, въз основа на кои изпълнителни основания, какъв е видът
на обезпечаваните публични вземания.
Принципното правило на чл. 195, ал. 1
от ДОПК е, че подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични
вземания. Актовете, които установяват вземанията и представляват изпълнително
основание, са изчерпателно изброени в чл. 209 от ДОПК.
Налагането на запор се извършва от
публичния изпълнител с постановление за обезпечение (чл. 200 от ДОПК), което е
индивидуален административен акт, засягащ правната сфера на длъжника, съответно
подлежи на обжалване.
Следователно обезпечението не може да
се налага за бъдещи (неустановени) и все още неизискуеми вземания или пък за
вече платени публични задължения. Поради това, сред задължителните реквизити на
постановлението на публичния изпълнител за налагане на обезпечение, с оглед
идентифициране на установеното и изискуемо публично вземане, за което се налага
обезпечение са: фактическите и правните основания за издаването му;
наименованието, идентификационния номер, адреса за кореспонденция и постоянния
адрес, съответно седалището и адреса на управление на длъжника; размера на
публичното задължение и лихвите (чл. 196, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от ДОПК).
В конкретния случая, каза се, самото
постановление е издадено при липса на фактическите основания – чл. 196, ал. 1,
т. 3 от ДОПК.
За да се спазят цитираните изисквания
на закона, вкл. и в аспекта на проверката му от горестоящия административен
орган, а и от съда, е задължително конкретно посочване на актовете, установяващ
всяко едно от публичните вземания, вкл. и индивидуализация
на последните по конкретен вид и размер, за да се прецени доколко въпросните
актове съставляват годно изпълнително основание, респ. доколко установените с
тях публични задължения са налични и изискуеми към датата на постановяване на
обезпечителните мерки.
В този смисъл в настоящото
производство безспорно подлежи на установяване, като доказателствената тежест
във всички случаи е на административния орган, фактът на наличието на
установени по надлежния ред и подлежащи на принудително събиране публични
вземания и то в конкретно визирания размер – все факти, които следва да намерят
отражение и в мотивите на административния акт, съобразно изискването на чл. 196,
ал. 1, т. 3 от ДОПК.
Липсата на мотиви в посочения смисъл
препятства защитата на страната в административното производство и е пречка за
осъществяването на съдебен контрол, включително във връзка с преценката за
спазване на принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК (съдът не е в
състояние да провери дали наложената обезпечителна мярка е необходима и
пропорционална).
8. Коментираната неясното (относно това как е
формиран този размер, въз основа на кои изпълнителни основания, какъв е видът
на обезпечаваните публични вземания),
водеща до липса на мотиви, е частично отстранена с атакуваното пред съда
Решение на горестоящия административен орган, доколкото в същото са посочени
изпълнителните основания, но от самото решение по никакъв начин не става ясно
как точно е определен подлежащия на принудително събиране размер на публичното
вземане.
9. Все в тази насока следва да се констатира, че по делото от страна на жалбоподателя са представени единадесет вносни бележки, от които се установява, че през 2016 г. същият е внесъл общо сумата в размер на 349,75 лв. за здравноосигурителни вноски, която съответства на сумата посочена в представената от ответника Декларация обр. 6 вх. № 163581701531654/24.02.2017 г. подадена от едноличния търговец. Проверка обаче, дали тези плащания действително са постъпили по съответната сметка на ТД на НАП гр. Пловдив, не е извършена. Това от своя страна възпрепятства съда да извърши преценка дали соченият от органите по приходите размер на публичното задължение е действително дължими и ако е, дали правилно е определен неговият размер.
9. В конкретния случай, доколкото процесното ПНОМ към настоящия момент вече е отменено от публичния изпълнител поради погасяване на твърдяното от приходна администрацията публично задължение, единственият път за защита на жалбоподателя е да подаде искане за възстановяване на събраната му без основание сума в размер на 245,80 лв. по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК. Именно в хода на това производство ще бъде извършена проверка на твърденията на едноличния търговец за цялостно внасяне на дължимите от негова страна здравноосигурителни вноски още през 2016 г.
10. Изложеното до тук има
за последица незаконосъобразност на оспореното Решение № 276/29.07.2022 г. на
Директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е жалбата на Т.П.Т. в
качеството й на едноличен търговец с фирма “ИВОН – Т.Т.”, с ЕИК *********,
против процесното ПНОМ, е оставена без уважение.
V. За разноските:
11. При посочения изход на
спора, на основание чл. 161 ал. 1, пр. 1 от ДОПК, на жалбоподателя, се дължат
извършените разноски по производството. Те се констатирах в размер на 50 лв. –
заплатената държавна такса.
12. По делото е представено
адвокатско пълномощно, в което е посочено, че процесуалното представителство е
по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. При това положение, в полза на адвокат А.В.С.,
ще следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 500.00 лв., съобразно
чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (ред., ДВ, бр. 68 от 2020 г.).
Така мотивиран,
Пловдивският административен съд, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
Решение № 276/29.07.2022 г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, с което жалбата
на Т.П.Т. в качеството й на едноличен търговец с фирма “ИВОН – Т.Т.”, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, против Постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх. № С220016-022-0044122/27.06.2022 г.,
издадено на основание чл. 200 във връзка с чл. 202, ал. 1, във връзка с чл.
195, ал. 1-3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, от В.А., на длъжност
главен публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, е оставена без уважение.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите гр. София, да заплати на Т.П.Т., в качеството й на едноличен търговец с фирма
“ИВОН – Т.Т.”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата в размер на 50 лв., представляваща заплатената държавна такса.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София, да заплати в полза на адвокат А.В.С., с личен номер ***, с адрес ***, сумата в
размер на 500 лв., адвокатско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: