№1
грС., 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110174102 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са от ищеца „ТоплофикациС.” ЕАД искове с правно чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците било налице
облигационно отношение, възникнало въз основа договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи обвързвали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е доставял топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в грС., ж.к. „Х.“, бл. 42, вх., ап.,
аб.№ ..., чиято цена не била заплатена в предвидения в общите условия срок.
Поради което предявява настоящите искове за осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца при условията на разделна отговорност при квоти от по 6/8
за З. З. И., 1/8 за Г. Г. М. и 1/8 за М. Г. М. следните суми: сумата от 2 531,56
лв. главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.,
ведно със законна лихва от 29.12.2021 г. до изплащане на вземането, лихва
върху главницата за топлинна енергия в размер на 413,50 лв. за периода от
15.09.2019г. до 26.10.2021г., сумата от 47,12 лв. главница за дялово
разпределение за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020 г, ведно със законна
лихва от 29.12.2021 г. до изплащане на вземането, както и лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 9,87 лв. за периода от
30.11.2018г. до 26.10.2021 г. Претендира и разноски по производството.
Ответниците Г. М. и М. М. в срока по чл. 131 ГПК оспорват
предявените искове с твърдението, че наследодателката им Р. И. не е била
собственик на процесния имот, както и че ответниците живеели на друг адрес
и никога не били ползвали процесния имот. Релевират възражение за изтекла
погасителна давност на вземанията. Поради което молят за отхвърляне на
предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът З. И. е депозирал отговор на
исковата молба, с който признава предявените искове. Твърди, че е едноличен
собственик на процесния имот и че останалите двама ответници никога не са
ползвали процесния имот.
Конституираното по реда на чл.219, ал.1 ГПК трето лице-помагач на
1
страната на ищеца „Бруната” ООД изразява становище за основателност на
исковата молба и за осъществяване на дяловото разпределение в съответствие
с действащите за периода нормативни правила.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и
че през процесния период в сградата, в която се намира
процеснияттоплоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение
от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и
водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
С депозирания отговор по чл. 131 ГПК ответницата З. И. признава
предявените искове като твърди, че тя е изключителен сосбтвеник на имота и
че ответнците никога не са го ползвали. Този факт не се оспорва от
ответниците, напротив същите потвърждават, че никога не са живяли в
процесния имот и че той никога не е бил тяхна собственост. Поради
изложеното може да се направи извод, че ответницата З. И., в качеството на
едноличен сосбтвеник на процесния имот е потребител на топлинна енергия в
процесния имот, респ. между нея и ищцовото дружество е налице
облигационно отношение. Съдържанието на това правоотношение е уредено
от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния
период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото
дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са
представени доказателства в тази насока. Общите условия обвързват
ответниците дори и без да саприети изрично съгласно разпоредбата на чл.
150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на
което за ищеца „ТоплофикациС.” ЕАД е налице задължение да доставя в
топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение
2
да заплащат нейната цена, в качеството му на потребители на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за
енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по
тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с
пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответницата се намира в сграда –
етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на
процесния имот е сключила договор с „Топлоконтрол”ООД за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се
представят доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено
по надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145
ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за
отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
Не се спори по делото и с изготвеното определение за насрочване е
отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът че до процесния
имот е доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018г. до 30.04.2020г. за
претендираната от ищеца цена, както и че за същия период е извършва услуга
дялово разпределение при дължимо възнаграждение в посочения в исковата
молба размер.
Предвид изложеното и съобразно дизпозитивното начало в
гражданския процес ответницата З. И. дължи заплащането на претендираната
сума за доставена в имота топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г.–
30.04.2020 г., съобразно посочената в исковата молба квота -6/8. Към същата
следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за
дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36
от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на
чл. 10 от Общите условия на договорите между „ТоплофикациС.” ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. Отделно от това, по делото не се доказа ответницата или
техния наследодател да е възразил срещу извършеното дялово разпределение
в установените срокове. Исковте спрямо ответниците Г. М. и М. М. следва да
бъдат отхвърлени изцяло като неосноватални и недоказани.
3
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за периода 15.9.2019 г. до 26.10.2021г. са приложими Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С
оглед основателността на иска за топлинна енергия, основателен е и искът за
лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия спрямо
ответницата З. И., размерът на която съдът определи по чл.162 ГПК в размер
на 310,12 лева като същият следва да бъде уважен в рамките на
предявения от ищеца размер спрямо този ответник.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхожд
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква и за двете страни.
Ищецът е сторил разноски за заплатена държавна такса в рамер на 120,08
лева и за юрисконсултско възнграждение, което с ооглед правната и
фактическа сложност на делото съдът определя в размер на 100 лева.
Съобразно уважената част от исковите претенции в полза на ищеца следва да
бъде присъдена сума в общ размер от 164,52 лева.
Ответниците Г. М. и М. М. са сторили разноски за заплатено адвокатско
възнграждение в размер на по 300 лева, което предвид изхода на спора следва
да бъде присъдено.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. З. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: грС., ул. „П.“
№, бл. вх., ет., оф.18 ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИС.” ЕАД, ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: грС., ул. „Я.” № на осн. основание
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми:
сумата от 1898.67 лв. главница за топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 29.12.2021 г. до
изплащане на вземането, лихва върху главницата за топлинна енергия в
размер на 310,12 лв. за периода от 15.09.2019г. до 26.10.2021г., сумата от
47,12 лв. главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до
30.04.2020 г, ведно със законна лихва от 29.12.2021 г. до изплащане на
вземането, както и лихва върху главницата за дялово разпределение в размер
на 7,40 лв. за периода от 30.11.2018г. до 26.10.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИС.” ЕАД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: грС., ул. „Я.” № искове с правно основание
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на Г. Г. М., ЕГН ********** със съдебен адрес: грС., ул. „П.“ №,
бл. вх., ет., оф.18 да заплати на ищеца следните суми: сумата от 316,45 лв.
4
главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.,
ведно със законна лихва от 29.12.2021 г. до изплащане на вземането, лихва
върху главницата за топлинна енергия в размер на 51,69 лв. за периода от
15.09.2019г. до 26.10.2021г., сумата от 5,89 лв. главница за дялово
разпределение за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020 г, ведно със законна
лихва от 29.12.2021 г. до изплащане на вземането, както и лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 1,23 лв. за периода от
30.11.2018г. до 26.10.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИС.” ЕАД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: грС., ул. „Я.” № искове с правно основание
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на М. Г. М., ЕГН ********** със съдебен адрес: грС., ул. „П.“ №,
бл. вх., ет., оф.18 да заплати на ищеца следните суми: сумата от 316,45 лв.
главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.,
ведно със законна лихва от 29.12.2021 г. до изплащане на вземането, лихва
върху главницата за топлинна енергия в размер на 51,69 лв. за периода от
15.09.2019г. до 26.10.2021г., сумата от 5,89 лв. главница за дялово
разпределение за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020 г, ведно със законна
лихва от 29.12.2021 г. до изплащане на вземането, както и лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 1,23 лв. за периода от
30.11.2018г. до 26.10.2021 г.
ОСЪЖДА З. З. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: грС., ул. „П.“
№, бл. вх., ет., оф.18 да заплати на ТОПЛОФИКАЦИС.” ЕАД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: грС., ул. „Я.” №, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 164,52 лева – разноски в производство.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИС.” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: грС., ул. „Я.” №, да заплати на Г. Г. М., ЕГН ********** със
съдебен адрес: грС., ул. „П.“ №, бл. вх., ет., оф.18 на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 300,00 лева – разноски за адвокатско възнграждение в
производство.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИС.” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: грС., ул. „Я.” №, да заплати на М. Г. М., ЕГН ********** със
съдебен адрес: грС., ул. „П.“ №, бл. вх., ет., оф.18 на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 300,00 лева – разноски за адвокатско възнграждение в
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „ТоплофикациС.” ЕАД –„Бруната“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5