Решение по дело №372/2013 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 318
Дата: 21 юни 2019 г. (в сила от 12 септември 2019 г.)
Съдия: Румяна Атанасова Танева
Дело: 20135500900372
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 декември 2013 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                /21.06.                        2019 година                          град С.З.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД           ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На  08.05                                                                          2019 година

В открито заседание в следния състав:

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА

 

СЕКРЕТАР: Таня Кемерова

изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА

т.д. № 372 по описа за 2013 година,

за да се произнесе, съобрази:

        

         Предявен  е иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК и при условията на евентуалност иск по чл. 74 от ТЗ

В исковата молба ищецът твърди, че е акционер в „П.“ АД и че притежава 237 500 броя обикновени и поименни акции, представляващи 47,5% от капитала на дружеството. Посочва, че „П.” АД е едноличен собственик на капитала на множество търговски дружества, като едно от тези дружества е „И.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. ***.

Посочва, че на 29.11.2013 г., при справка в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, установил, че по партидата на „И.“ ЕООД, е подадено заявление образец А4 с вх. № 20131129122107 за вписване на промени в представителството на дружеството, както следва: Г.С.М. да се заличи като управител и законен представител на дружеството и на негово място да се впише П.Г.З..

Към заявлението е приложен документ, озаглавен „Протокол № 13116/13.11.2013 г. от заседание на Съвета на директорите на „П.“ АД“, видно от който на 13.11.2013 г. лицата Д.Е., А.К., М.Т.Б. и Ц.И.Д., представящи се за членове на Съвета на директорите на дружеството, са взели решение за освобождаване на Г.С.М. като управител на дружеството и за избор на П.Г.З., на негово място.

Сочи, че посочените решения на СД са нищожни /липсващи и невзети/, тъй като заседание на СД на дружеството не е свиквано и не е провеждано на 13.11.2013г.

Твърди се, че на 13.11.2013 г. не е провеждано заседание на СД на „П.“ АД. Посочените като участващи лица - Д.Е., А.К., М.Б. и Ц.Д., не са участвали и не са гласували в заседание на СД на дружеството. Ищецът заявява, че  доколкото е успял да разбере, някои от тези лица не са били на територията на Република Б. и нямало как да са участвали в каквото и да било заседание на този орган.

След като заседание на СД на „П.“ АД не е провеждано на 13.11.2013г., то решенията, които се твърди, че са взети на тази дата не съществуват, те са нищожни /липсващи и невзети/, но същевременно неправомерно са обективирани в писмен документ и са подадени в ТР за вписване на промени въз основа на тях. Именно тези решения са нищожни съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. по описа на ВКС, ОСГК.

При условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че заседание на СД е проведено на 13.11.2013 г., то твърди, че процесните решения са нищожни, тъй като са взети от лица, които не са валидно избрани за членове на СД на дружеството и не могат да извършват волеизявления като такива.

Твърдяното заседание на СД от 13.11.2013 г., е проведено в състав: Д.Е., А.К., М.Б. и Ц.Д.. Ищецът сочи, че никое от тези лица не е действителен член на СД на дружеството и няма право да извършва волеизявления като част от колективния орган за управление.

Лицата А.К., М.Т.Б. и Ц.И.Д. са вписани като членове на СД на дружеството на 13.11.2013 г. въз основа на твърдени решения на ОСА на дружеството, уж проведено на 13.11.2013г. Тъй като такова общо събрание никога не е свиквано и провеждано и твърдените като взети на него решения на ОСА са нищожни и съответно въз основа на тях са вписани несъществуващи обстоятелства в ТР, затова ищецът завел искова молба, с която на основание чл. 29 от ЗТР, моли съда да приеме за установено, че са несъществуващи вписаните с № 20131113171518 по партидата на „П.“ АД обстоятелства, въз основа на решения на ОСА и СД на дружеството от 03.05.2011 г., вкл. обстоятелствата досежно заличаването на М.В.С., С.М.К. и О. Т.Т., като членове на Съвета на директорите на дружеството и вписването на тяхно място на А.К., Ц.И.Д. и М.Т.Б.. Срещу посочените решения завел и искова молба по чл. 74 от ТЗ за отмяната им като незаконосъобразни като взети в противоречие със закона и устава на „П.“ АД, по който иск е образувано търг. дело № 1621/2012 г. по описа на ВОС, висящо към настоящия момент.

Счита, че след като решенията на ОСА от 03.05.2011 г., вкл. решенията за освобождаване на М.С., О. Т. и Стоян Кръстев като членове на СД и избор на М.Б., Ц.Д. и А.К., са нищожни, то такива са и решенията, взети с участието на тези лица, представящи се за членове на СД.

Посочва се, че Д.Е. и А.М. са освободени като членове на СД на дружеството с решение на ОСА на дружеството, проведено на 14.12.2012 г. Заличаването им в Търговския регистър не е извършено до момента, тъй като регистърните производства по вписване на тези промени са спрени с актове на съда за спиране на съответните регистърни производства, до приключване на съответното дело по чл. 74 от ТЗ.

След като А.К., М.Т.Б., Ц.И.Д. и Д.Е., не са членове на СД на дружеството, те не могат да участват на заседания, да гласуват, да вземат решения и да формират валидна воля, обвързваща колективния орган на управление, респ. дружеството.

Решенията, които се твърди, че са взети от СД на „П.“ АД на 13.11.2013 г., са взети от лица, които нямат качеството членове на СД на дружеството. Ето защо, ищецът счита, че същите са нищожни и следва да се прогласят за такива.

При условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че процесните решения не са нищожни, то твърди, че същите са незаконосъобразни и взети в нарушение на императивните разпоредби на закона и устава на „П.” АД по изложените по-горе съображения.

В допълнение отбелязва, че в случай, че се приеме, че лицата, посочени като участващи в процесното заседание на СД действително имат качеството на такива, то твърди, че твърдяното заседание е проведено нередовно, тъй като А.М. не е поканен да участва и в ТР не са представени доказателства, установяващи обратното.

Моли съда, да прогласи нищожността на решения на Съвета на директорите на „П.” АД за освобождаване на Г.С.М. като управител на „И.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. *** и за избор на негово място на П.Г.З., обективирани в документ, озаглавен „Протокол № 13116/13.11.2013 г. от заседание на Съвета на директорите на „П.“ АД.

Евентуално, в случай, че съда счете, че взетите решения, изброени по-горе, не са нищожни, ищецът прави искане да се отменят същите като незаконосъобразни, като взети в нарушение на императивните разпоредби на Търговския закон и устава на „П.” АД.

 

В срок е депозиран  писмен отговор на исковата молба, в който ответникът посочва, че по дефиниция искът по чл.71 от ТЗ е предоставен на всеки член на дружеството за защита на правото му на членство и отделните му членствени права, когато те бъдат нарушени от други органи на дружеството, различни от Общото събрание. Сочи, че такъв иск може да има за предмет установяване на действителни членствени права, оспорени или нарушени от орган на дружеството и е насочен към съобразяване на органа с действителните права на акционера.

Правен интерес от предявяване на иска по чл.71 от ТЗ е винаги налице, когато се оспорват права на съдружник или акционер, или обема на тези права. Правният интерес е конкретен и той се преценява с оглед заявените факти и обстоятелства.

В конкретния случай, ответникът посочва, че ищецът не е изложил такива факти и обстоятелства, от които да е видно кои точно негови членствени права са нарушени и по какъв начин промяната в представителството на собствено на ответника дружество е нарушило тези му права.

От обстоятелствената част на исковата молба ставало ясно, че се прави опит да бъдат оспорени решения на Общото събрание на акционерите, взети на 03.05.2011 г., на което е избран и въз основа, на което е вписан настоящия СД.

Следователно, ищецът нямал правен интерес от завеждане на настоящия иск, защото не били нарушени негови членствени отношения, поради което предявения иск счита за недопустим и производството по делото следва  да бъде прекратено.

Ако все пак се преценяло, че искът е допустим, то той по своята същност, счита че е неоснователен. Сочи се, че не отговарят на истината твърденията, че не е провеждано заседание на СД на 13.11.2013г. Тези решения са взети надлежно, съобразно закона и устава на дружеството, поради,което са и вписани в Търговския регистър.

Ответникът счита, че не е вярно и твърдението, че лицата, провели процесното заседание не са действителни членове на СД, защото решението на ОС за техния избор от 03.05.2011г. било нищожно или незаконосъобразно. Това можело да се установи само в един процес по чл.74 от ТЗ. По посоченото от ищеца т.дело № 1621/2012г. на Варненски окръжен съд, заведено по реда на чл.74 от ТЗ имало влязло в сила определение за прекратяване на делото относно този иск поради недопустимост /ч.т.дело № 4138/2013г. на ВКС, Второ ТО/.

Нямало вписани и решения на ОС на ответното дружество, с което Д.Е. и А.М. да са освобождавани като членове на СД.

Моли съда, да   отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск и да се присъдят на ответното дружество направените по делото разноски.

Ищецът е депозирал допълнителната искова молба, в която посочва, че партидата в ТР на „И.“ ЕООД на 05.12.2013 г. е извършено вписване именно на атакуваните решения взети на 13.11.2013г.

Така вписаните обстоятелства са несъществуващи, тъй като решенията, въз основа на които е извършено горецитираното вписване по партидата на „И.“ ЕООД, са нищожни, невзети, по съображенията, изложени в исковата молба.

Ищецът посочва, че вписването в Търговския регистър на посочените нищожни решения налага изменение на предявените от него искове, поради което моли същите да се считат искове,  с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 29 от ЗТР.

По отношение на възраженията за допустимостта на исковете, наведени от процесуалния представител на „П.” АД с отговора на исковата молба, заявява следното:

Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на „П.” АД за недопустимост на предявените искове.

Ищецът твърди, че за него е налице интерес от предявените искове, тъй като е акционер в „П.” АД, като притежава 237 500 броя обикновени и поименни акции, с право на глас, представляващи 47,5% от капитала на дружеството. „П." АД е едноличен собственик на капитала на десетки търговски дружества, едно от които е „И.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. ***.

По отношение на възраженията за неоснователност на иска, наведени от процесуалния представител на „П.” АД с отговора на исковата молба, заявява следното:

Неправилни са направените от ответната страна твърдения за неоснователност на исковете.

Отново заявява и поддържа всички изложени в исковата молба факти и обстоятелства.

Счита, че всички решения на СД, обективирани в „Протокол № 13116/13.11.2013г. от заседание на Съвета на директорите на „П.“ АД“, са нищожни /липсващи и невзети/, тъй като заседание на СД на дружеството изобщо не е свиквано и не е провеждано на 13.11.2013г.

Твърди, че на 13.11.2013г. не е провеждано заседание на СД на „П.“ АД. Посочените като участващи лица - Д.Е., А.К., М.Т. В. и Ц.И.Д. в действителност не са участвали и не са гласували в заседание на СД на дружеството.

След като заседание на СД на „П.“ АД не е провеждано на 13.11.2013 г., то решенията, които се твърди, че са взети на тази дата не съществуват, те са нищожни /липсващи и невзети/, но същевременно неправомерно са обективирани в писмен документ. Нищожно е и вписване с № 20131205153259 на промени по партидата на „И.“ ЕООД, тъй като е извършено въз основа на несъществуващи решения.

При условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че заседание на СД е проведено на 13.11.2013г., то твърди, че процесните решения са нищожни, тъй като са взети от лица, които не са валидно избрани за членове на СД на дружеството и не могат да извършват волеизявления като такива.

Твърдяното заседание на СД от 13.11.2013 г., е проведено в състав: Д.Е., А.К., М.Б. и Ц.Д.. Никое от тези лица не е действителен член на СД на дружеството и няма право да извършва волеизявления като част от колективния орган на управление.

Лицата А.К., М.Т.Б. и Ц.И.Д. са вписани като членове на СД на дружеството на 13.11.2013 г. въз основа на твърдени решения на ОСА на дружеството, уж проведено на 03.05.2011 г. Тъй като такова общо събрание никога не е свиквано и провеждано и твърдените като взети на него решения на ОСА са нищожни и съответно въз основа на тях са вписани несъществуващи обстоятелства в ТР. Срещу посочените решения, ищецът завел друга искова молба за прогласяване тяхната нищожност, респективно отмяната им като незаконосъобразни като взети в противоречие със закона и устава на „П.“ АД, по която е образувано търг, дело № 1621/2012 г. по описа на ВОС, а също и търг, дело № 371/2013 г. по описа на Старозагорски окръжен съд.

В отговора си процесуалният представител на ответника твърдял, че нищожността, респ. незаконосъобразността на твърдените решения на ОСА на дружеството, уж проведено на 03.05.2011 г. можело да се установи само в процес по чл. 74 от ТЗ, а този процес (търг. дело № 1621/2012 г. по описа на ВОС) бил прекратен, като прилагал препис от определение на ВКС, Второ ТО по ч.т.д № 4138/2013 г. Ищецът счита, че посоченото твърдение на първо място е невярно по отношение на правните средства, с които може да се установи нищожност, респективно да се търси отмяна, поради незаконосъобразност на горепосочените решения. С иска по чл. 74 от ТЗ може да се търси отмяна на решение на Общото събрание на дружество, а прогласяване на неговата нищожност може да се търси с установителния иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК. На следващо място, представената в отговора информация е непълна, с което се цели превратното й възприемане. Както се виждало и от приложеното в отговора на исковата молба определение на ВКС, предявените от ищеца искове (по които е образувано търг. дело № 1621/2012 г. по описа на ВОС) са: главни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, с които моли да бъде признато за установено, че Общите събрания на акционерите на „П.“ АД на 18.04.2011 г. и на 03.05.2011г. не са провеждани и решенията, за които се твърди, че съществуват не са взети, поради което да се прогласят за нищожни и искове по чл. 74 от ТЗ, предявени в условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че посочените Общи събрания са проведени, с искане да се отмянят   решенията като незаконосъобразни. Сочи, че прекратено е единствено производството по евентуалните искове по чл. 74 от ТЗ, мотивирано с изтичане на преклузивния срок за предявяването им, а по главните искове за прогласяване нищожността на процесните решения производството е висящо, видно и от приложената към настоящата допълнителна искова молба електронна справка по делото от страницата на ВОС.

След като решенията на ОСА от 03.05.2011г., вкл. решенията за освобождаване на М.С., О. Т. и Стоян Кръстев като членове на СД на дружеството и за избор на М. В., Ц.Д. и А.К., са нищожни, то такива са и решенията, взети с участието на тези лица, представящи се за членове на СД на „П.“ АД.

Д.Е. и А.М. са освободени като членове на СД на дружеството с решение на ОСА на дружеството, проведено на 14.12.2012 г. и с решение на ОСА на дружеството, проведено на 15.11.2013 г. Заличаването им в Търговския регистър не е извършено до момента, тъй като регистърните производства по вписване на тези промени са спрени с актове на съда за спиране на съответните регистърни производства, до приключване на съответните искови производства по чл. 74 от ТЗ.

След като М.Т.Б., Ц.И.Д., Д.Е., А.М. и А.К. не са членове на СД на дружеството, те не могат да участват на заседания, да гласуват, да вземат решения и да формират валидна воля, обвързваща колективния орган на управление, респ. „П.“ АД.

Посочва се, че решенията, които се твърди, че са взети от СД на „П.“ АД на 13.11.2013 г., са взети от лица, които нямат качеството членове на СД на дружеството. Ето защо, същите са нищожни и следва да се прогласят за такива.

При условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че процесните решения не са нищожни, то твърди, че същите са незаконосъобразни и взети в нарушение на императивните разпоредби на закона и устава на „П.’’ АД по същите, изложени по-горе съображения, както и тези, изложени в първоначалната искова молба.

Моли, да се уважат предявените искове и да се прогласи нищожността на решенията на Съвета на директорите на „П.” АД за освобождаване на Г.С.М. като управител на „И.“ ЕООД, ЕИК *** и за избор на П.Г.З. за управител на дружеството, обективирани в документ, озаглавен „Протокол № 13116/13.11.2013г. от заседание на Съвета на директорите на „П.“ АД“.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че са несъществуващи/нищожни вписаните с № 20131205153259 по партидата на „И.“ ЕООД промени, въз основа на горните решения от 13.11.2013 г.

Евентуално, в случай, че се счете, че взетите решения, изброени по-горе, не са нищожни, моли да се отменят същите, като незаконосъобразни и взети в нарушение на императивните разпоредби на Търговския закон и устава на „П.” АД.

Постъпил е по делото допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който ответникът поддържа изложеното в отговора на исковата молба.

Посочва, че ищецът, както в исковата си молба, така и в допълнителната такава не е изложил такива факти и обстоятелства, от които да е видно кои точно негови членствени права са нарушени и по какъв начин промяната в представителството на собствено на ответника дружество е нарушило тези му права.

Същият, не по предвидения в закона ред правел опит да оспори решения на Общото събрание на акционерите, взети на 03.05.2011г., на което е избран и въз основа, на което е вписан настоящия СД.

Следователно, ищецът нямал правен интерес от завеждане на настоящия иск, защото не са нарушени негови членствени отношения, което правело предявения иск недопустим и производството по делото следвало да бъде прекратено.

Счита, че искът е и неоснователен, тъй като не отговаряли на истината твърденията, че не е провеждано заседание на СД на 13.11.2013г. Сочи, че тези решения са взети надлежно, съобразно закона и устава на дружеството, поради което са и вписани в Търговския регистър.

Заявява, че не е вярно и твърдението, че лицата, провели процесното заседание не са действителни членове на СД, защото решението на ОС за техния избор от 03.05.2011г. било нищожно или незаконосъобразно. Счита, че това би могло да се установи само в един процес по чл.74 от ТЗ, а по т.дело № 1621/2012г. на Варненски окръжен съд, заведено по реда на чл.74 от ТЗ има влязло в сила определение за прекратяване на делото относно този иск поради недопустимост/ч.т.дело № 4138/2013г. на ВКС, Второ ТО/

Ответникът посочва, че няма вписани и решения на ОС на ответното дружество, с което Д.Е. и А.М. да са освобождавани като членове на СД.

Моли да се отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск и да се присъдят на ответното дружество направените по делото разноски.

 

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е постъпила молба вх.№ 6015/03.05.2019г. от „П.” АД (в открито производство по несъстоятелност), представлявано от О. Т.Т., в качеството му на законен представител и изпълнителен директор на търговското дружество, в която посочва, че му е известно, че т.д. № 372/2013 г. е било спряно до приключване на редица производства, както и на 366/2013 г. на ОС С.З.. Посочва, че им е известен  изходът по спора в т.д. № 366/2013 г. на ОС С.З., който приключил с разглеждане на всички инстанции в полза на ищеца г-н М.В.С.. С решение с № 331/05.07.2018г., постановено по т.д. № 366/2013 г. на Окръжен съд С.З., съдът признава за установено по отношение на “П.” АД /в открито производство по несъстоятелност/, ЕИК ***, че обстоятелствата, вписани с вписване № 2131113171518 по партидата на дружеството в търговския регистър при Агенция по вписвания, а именно: Промяна в седалището и адреса на управление на дружеството от гр. В., ул. *** на гр. С.З., бул. ***; Заличаване на О. Т.Т., като законен представител и изпълнителен директор на дружеството и вписване на Д.Е. на негово място; Заличаване на М.В.С., С.М.К. и О. Т.Т. като членове на Съвета на директорите на дружеството и вписването на А.К., Ц.И.Д. и М.Т. Брата на тяхно място; Обявяване на изменен устав на “П.” АД, СА НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ. Въпросът за състава на съвета на директорите е решен със сила на присъдено нещо между страните и безспорно е било установено, че горният състав на Съвета на директорите е нелигитимен, в такъв състав той никога не е съществувал.

Посочва, че на 07.09.2018 г., горното решение е влязло в сила. С вписване № 20180910151625 по партидата на „П.“ АД в ТР, са заличени промените, вписани с вписване № 2131113171518. Сочи, че действието на вписването му, като член на Съвета на директорите на „П.“ АД и като представляващ дружеството било възобновено.

Предвид горното и  на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, в качеството му на представляващ ответника по делото „П.“ АД (в несъстоятелност), с ЕИК ***, признава в пълен обем всички предявени против дружеството искове по т.д. № 372/2013 г. по описа на ОС С.З..

Декларира, че са му известни последиците от действията, с оглед особеният текст на чл. 370 от ГПК, както и правните последици от направеното от него признание на иска.

 

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено, че по делото са налице предпоставките за произнасяне с решение по реда  чл.237, ал.1 ГПК. С   молба, представена в съдебно заседание на 08.05.2019г. ответната страна е направила изрично изявление за признание на иска чрез представляващия дружеството О. Т.Т.. С оглед събраните по делото доказателства, исковата претенция се явява основателна, което не се оспорва от страните. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда. Предвид направеното признание на иска, съдът намира същия за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло

Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да прогласи нищожността на решенията на Съвета на директорите на „П.” АД за освобождаване на Г.С.М. като управител на „И.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.*** и за избор на негово място на П.Г.З., обективирани в документ, озаглавен „Протокол №1311б/13.11.2013г.” от заседание на Съвета на директорите на „П.” АД.

Съдът не дължи произнасяне по  евентуалния иск, с правно основание чл.74 ТЗ , тъй като главния иск е уважен.

 Водим от горното, съдът

                                         

 Р   Е  Ш  И :

 

ПРОГЛАСЯВА за  нищожни решенията на Съвета на директорите на „П.” АД (н), с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.В. *** за освобождаване на Г.С.М. като управител на „И.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.*** и за избор на негово място на П.Г.З., обективирани в документ, озаглавен „Протокол №1311б/13.11.2013г. от заседание на Съвета на директорите на „П.” АД.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред П. апелативен съд.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: