М О
Т И В
И
към присъда № 18/13.08.2020г. по НОХД № 294/2020г. на СлОС
Съдебното производство е образувано
по повод на внесения от Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт п.д. № 45/20г.
от 30.06.2020г. против Ж.П. *** за престъпление по чл.343 ал.3 предл. последно
б.“б“ предл. първо вр.ал.1 б.“в“ предл.1 вр.чл.342 ал.1 от НК.
Производството пред СлОС е по реда
на глава двадесет и седма от НПК т.е. с проведено съкратено съдебно следствие пред
първата инстанция.
В с.з. представителят на Окръжната
прокуратура заявява, че поддържа обвинението против подсъдимия Ж.П.П. така
както същото е било повдигнато и предявено с обвинителния акт. Намира, че
същото е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства /които
подкрепят и направеното от подсъдимия самопризнание/ и настоява подсъдимият Ж.П.П.
да бъде признат за виновен по него и съответно осъден. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при
условията на чл.58а ал.1 от НК /с оглед на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК/,
като съответно да му бъде определено наказание при отчитане на наличните предимно
смекчаващи отговорността му обстоятелства т.е. в размер на минималния предвиден
в закона, а именно три години лишаване от свобода. С оглед наличните по делото
обстоятелства имащи отношение към отговорността се обосновава извод за наличието
на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. В тази
връзка прокурорът настоява изпълнението на наложеното на подсъдимия Михаил
Стоянов Кибаров наказание две години лишаване от свобода /след редукцията по
чл.58а ал.1 от НК/ да бъде отложено за изпитателен срок от четири години.
Предлага подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от три
години. Настоява за присъждане на направените разноски, както и за връщане на вещественото
доказателство, ако бъде направено такова пискане от частните обвинители.
В настоящото наказателно
производство пострадалите Й.Т.Г. и П.Т.Щ. – съответно син и дъщеря на починалия
Т.Г. к., по тяхно искане бяха конституирани единствено като частни обвинители.
Същите не бяха конституирани в качеството на граждански ищци, тъй като не
предявиха граждански искове против подсъдимия за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди от деянието, предмет на настоящото
наказателно производство. Пострадалите Т.Й.Т., А.Й.Т., Е.Й.Т., А.Й.Т., К.Й.И., С.Д.Щ.,
А.Д.Щ., И.Д.Щ. и Д.Д.М., редовно призовани не се явиха в разпоредително респ. в
съдебно заседание, проведено по реда на глава 27-ма от НПК, като в срока по чл.77
ал.3 респ. чл.85 ал.3 от НПК от тях не постъпиха искания за конституирането им
като частни обвинители и граждански ищци.
Конституираните частни обвинители Й.Т.Г.
и П.Т.Щ., чрез упълномощените си повереници, а частния обвинител Й.Т.Г. и
лично, заявяват, че поддържат повдигнатото от прокурора обвинение против
подсъдимия. Намират, че същото е доказано по несъмнен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства, както и от самопризнанието на самия
подсъдим. Аргументира се тезата за наличие на многобройни отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства – качеството му на професионален
водач с дългогодишен опит, който не е проявил необходимите бдителност и
внимание; пътувал е по познат за него участък от пътя, по който не е имало
препятствия за видимостта; проявил е невнимание и не е забелязал пешеходеца на
добре обозначена, сигнализирана и осветена пешеходна пътека; пострадал е уязвим участник в
движението; нарушено е основополагащо правило за движение; конкретните
особености на пътната обстановка; многобройните нарушения на правилата за
движение то страна на подсъдимия, за които той е санкциониран по
административен ред. Оспорва се твърдението за оказана от страна на подсъдимия
помощ на пострадалия, като в тази връзка се сочи, че всъщност той единствено се
е обадил на тел. 112 и е обезопасил по някакъв начин местопроизшествието, което
представлява единствено изпълнение на един граждански и нравствен дълг, но не е
оказване помощ на пострадалия по смисъла на НК. Акцентира се и върху разпространеността
и завишената степен на обществената опасност на този вид престъпления и
необходимостта от по-строги наказания. Сочи се и липсата на съпричиняване на резултата
от произшествието от страна на пострадалия. Настоява се подсъдимият да бъде
признат за виновен по него и да бъде осъден като му бъде наложено наказание
лишаване от свобода в размер около средния предвиден в закона, което да бъде
редуцирано по реда на чл.58а ал.1 от НК, но да не бъде отлагано по реда на
чл.66 от НК, а да бъде търпяно ефективно.
Подсъдимият Ж.П.П., лично и чрез упълномощения си
защитник, не оспорва обвинението, още повече, че прави признание по реда на
чл.371 т.2 от НПК т.е. признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за
тези факти. Заявява, че не е искал да стане произшествието респ. резултата от
него и се изразява съжаление за случилото се. Обяснява поведението си с отклоняване
на вниманието, поради което не е видял пешеходеца на пешеходната пътека. Основната
теза на защитата на подсъдимия е свързана с обосноваване на необходимостта на
подсъдимия да бъде наложено наказание при наличие на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства т.е. в размер под минималния минималния предвиден в
закона. Алтернативно се претендира налагане на наказание в размер на минималния
размер лишаване от свобода, който да бъде редуциран по реда на чл.58а ал.1 от НК с една трета. Обосновава се наличието на законовите предпоставки
изпълнението на така наложеното наказание да бъде отложено по реда на чл.66 от НК за подходящ изпитателен срок. По отношение на предвиденото наказание
лишаване от право да управлява МПС, защитата на подсъдимия обосновава тезата,
същото да бъде наложено в размер, който да бъде съобразен с размера на
наложеното наказание лишаване от свобода след неговата редукция и да не бъде
увеличаван. Самият подсъдим изразява съжаление за случилото се и също настоява евентуално
наложеното му наказание да не бъде търпяно ефективно поради изложените от
защитата му съображения.
От извършения внимателен анализ на
събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността
си, Сливенският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Ж.П.П. е роден на ***г***.
С постоянен и настоящ адрес ***. Български гражданин е. Има завършено средно
образование. Вдовец е. Пенсионер е. Не е осъждан.
Подс. Ж.П. придобил правоспособност
като водач на МПС, категория „В" и „М" от 24.11.1975г., а
впоследствие и за категории „С", „D", „ВЕ", „СЕ", „DE"
и „Ткт" през периода от 1979г. до 1984г. Последното му издадено от ОД на
МВР - Сливен СУМПС № ********* от 29.09.2011г. е с валидност до 29.09.2021г.
В периода 2003г. - 2008г. за
извършени нарушения по ЗДвП, спрямо него
са издавани четири наказателни постановления, всички с наказание „глоба"
от 30 до 100 лева, като за две от тях са му отнети и общо 14 точки от
контролния талон, служебно възстановени през 2014г. Също така, за периода от
2010г. - 2017г. за нарушения по ЗДвП са му съставени също четири фиша, отново
всички с наказание „глоба" от 20 до 100 лева. Подсъдимият е заплатил
наложените му глоби по всички фишове и последно наложената му през 2008г. по
наказателно постановление.
На 21.07.2017г. подс. Ж.П. придобил
в собственост и регистрирал по надлежния ред лек автомобил „**" с peг. №
*******. Обичайно управлявал автомобила за придвижване от местоживеенето си в
гр.Нова Загора, ул. „Цар Самуил" № 75 до местоработата си, като шофьор в
Община Нова Загора. С оглед този факт и дългогодишния си стаж като шофьор подсъдимият
бил отлично запознат с организацията на движение в гр. Нова Загора.
Към 22.11.2019г. притежаваното от подс.
Ж.П. МПС било с преминат по надлежния ред технически преглед и с валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност". Същият ден, след 17.00 часа
с приключване на работното време, подсъдимият посредством личния си автомобил „**"
с peг. № ******* се насочил в добро здравословно състояние от местоработата си
в сградата на Община Нова Загора, ул. „24-ти май" към дома си на ул. „*******" № ***. Както обичайно, в
част от маршрута си осъществявал управлението на МПС по ул. „Цар
Освободител" с посока на движение от юг на север. Движението по пътното
платно на посочената улица към този момент се извършвало в две разделени
насрещни ленти по без неравности и наклон, мокър вследствие дъжд дребнозърнест
асфалт, при положителни температури и включено улично осветление, поради
настъпващата тъмна част от денонощието. С оглед края на работния ден,
движението било интензивно, но пред автомобила управляван от подс. Ж.П. в
неговата лента за движение липсвали други моторни превозни средства, които да
пречат на видимостта му. Непосредствено зад него, на около десет метра
дистанция се движил свид. Т.М., управлявайки личния си лек автомобил „Форд"
с peг. № ******.
Подсъдимият управлявал автомобила
си със скорост от около 41 км/ч, като приближавайки в участъка по ул. „Цар
Освободител" към известна му и обозначена с пътна маркировка и предхождащ
пътен знак пешеходна пътека, тип „Зебра" преди образуващото се Т-образно
кръстовище с ул. „Кирил и Методий" намалил скоростта до 30 км/ч. При тази
скорост на движение, явяваща се разрешена за пътния участък, подс. Ж.П. не
възприел пресичащия пешеходната пътека с предимство с посока от запад на изток
пешеходец пострадалия Т.Г. к., ЕГН ********** от гр.Нова Загора.
Като водач на МПС подс. Ж.П. нарушил
правилата за движение регламентирани в ЗДвП, а именно разпоредбата на чл.119
ал.1 от ЗДвП, съгласно която: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре", като не пропуснал преминаващият с предимство Т. к., а продължил
движението си в собствената си лента. Последвал удар в зоната на пешеходната
пътека, в лентата за движение на подсъдимия между лявото странично огледало на
управлявания от него лек автомобил и тялото на пострадалия Т. к., вследствие на
което последният се завъртял по посока обратна на часовниковата стрелка с
отхвърляне на четири метра от мястото на удара и падане върху пътното платно.
Вече възприемайки удара, подс. Ж.П.
активирал спирачната система на автомобила си до спирането му в дясно на
лентата си за движение. Движещият се зад него свид. Т.М., без да бъде пряк очевидец на възникналото ПТП,
също спрял автомобила си и след като възприел лежащият на пътното платно
пострадал Т. к. незабавно подал от мобилния си телефон с номер **********
сигнал на ЕЕН 112, регистриран от системата в 17.11 часа на 22.11.2019г. Четири
минути по-късно свид. М. подал втори сигнал, доколкото не бил пристигнал специализиран автомобил на
ЦСМП - Нова Загора.
Междувременно, още с излизането си
от автомобила си, подс. Ж.П. приближил падналия на пътното платно пешеходец
пострадалия Т. к. и установил, че същият диша тежко, със стенания, без
възможност за движение и с кръвотечение от областта на главата. С цел оказване
на незабавна помощ, подсъдимият подал от мобилния си телефон с номер **********
сигнал на ЕЕН 112, като се представил с имената си. Независимо подадения от
него сигнал е регистриран в системата в 17.12 часа на 22.11.2019г.
Сигнал до ЕЕН 112 в 17.13 часа на
22.11.2019г. е регистриран и с подател свид. В.И. от гр.К., който преминал през участъка на ПТП управлявайки
лек автомобил „Митцубиши Паджеро" с peг. № ******** без да става пряк
очевидец на механизма на възникването му.
Въз основа на подадените сигнали,
на местопроизшествието пристигнали екипи на полицията и спешна помощ.
Пострадалият Т. к. бил откаран в ЦСМП - Нова Загора, за което узнал синът му Й.Т.Г.,
а впоследствие и дъщеря му П.Т.Щ..
От страна на свид. Н.М.
- младши автоконтрольор при РУ - Нова
Загора е извършена проверка с техническо средство „Дрегер Алкотест 7410+"
с фабр. № ARRK 0638 на останалия на местопроизшествието подс. Ж.П., като
цифровата индикация на уреда не отчела наличие на алкохол в издишания въздух.
Пред свид. Михалев подсъдимият обяснил механизма на настъпилото ПТП, за което
първият съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
154/22.11.2019г.
От водача подс. Ж.П. не е вземана
кръвна проба. Дежурен екип при РУ - Нова Загора извършил оглед на
местопроизшествие, за което е изготвен нарочен протокол с фотоалбум. В хода на
огледа е приобщено като веществено доказателство 1 бр. шапка с козирка, носена
от пострадалия Т. к., поставена в полиетиленов плик, запечатан със стикер №
135338/22.11.2019г.
С оглед състоянието му,
пострадалият Т. к. бил откаран от ЦСМП - Нова Загора в Спешно отделение на МБАЛ
„Д-р И. *** и по-късно около 18.40 часа на 22.11.2019г. бил приет в ОАИЛ на
същото лечебно заведение с диагноза „ПТП. Съчетана травма" в крайно тежко
общо състояние, неконтактен, с продължаващо отделяне на кървави секрети от
устната кухина и грубо везикуларно дишане. Въпреки предприетите реанимационни
действия и консултации с неврохирург, състоянието на пострадалия к. продължило
да се влошава и в 09.09 часа на 23.11.2019г. починал в МБАЛ „Д-р И. ***, за
което е издаден Акт за смърт № 1337/24.11.2019г. от Община Сливен.
Според заключението на вещото лице
д-р Т. Ч. по
извършената в хода на досъдебно производство съдебно-медицинска експертиза на
труп № 225/2019г., причината за настъпване на смъртта на Т.Г. к. е автомобилна
травма, като вследствие ударът от МПС е последвало падане със значителна сила
към повърхността на терена на местопроизшествието с получаване на множество
травматични увреждания - разкъсно-контузни рани в областта на дясното слепоочие
и дясната половина на главата; депресионно счупване на черепа вдясно с
образуване на костен фрагмент предизвикващ масивни кръвоизливи в областта на
меките черепни покривки; дифузна травма на мозъка и оток с вклиняване на
малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор; значителна гръдна травма с
контузионни кръвоизливи в белите дробове; леко изразена коремна травма;
счупване на шийката на дясна бедрена кост, счупване на дясна главулечна ямка и
десен клон на дясна седалищна кост с кръвоизливи в областта на меките им
тъкани. С оглед получените наранявания и основно вследствие тежката
черепномозъчна травма със счупване на черепа, придружена от кръвоизливи,
пострадалият к. е изпаднал в дълбоко коматозно състояние, като смъртта му е
била неизбежна, независимо от оказаната му професионална медицинска помощ. В
заключението е прието, че смъртта на пострадалия к. е в пряка и непосредствена
причина от получените вследствие ПТП телесни наранявания, а механизмът им на
причиняване кореспондира изцяло с установената фактическа обстановка от пътния
инцидент.
Според протокол за
съдебно-химическа експертиза № 176/25.11.2019г., извършена от вещо лице М.П.- експерт в НТЛ при ОД на МВР - Сливен не е
установено наличие на етилов алкохол или друго упойващо вещество във взетата
кръвна проба на 22.11.2019г. приживе от пострадалия Т. к..
Според заключението на извършената
в досъдебното производство съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от
вещото лице Ж. Д., скоростта на движение на лекия автомобил „**" с peг. № *******
управляван от подс. Ж.П. преди настъпване на ПТП е била около 41 км/ч и
съответно е определена опасна зона за спиране около 23 метра. Съобразно това, подс.
Ж.П. е имал техническата възможност да предотврати ПТП при своевременното
възприемане на пешеходеца и предприемане на аварийно спиране. От своя страна,
пострадалият Т. к. не е имал възможност да възприеме опасността от удар и да
предотврати произшествието. Скоростта на движение на лекия автомобил „**"
с peг. № ******* управляван от подс. Ж.П. към момента на удара в района на
пешеходната пътека с тялото на пострадалия Т. к. е определена на около 30 км/ч.
Със заключението е прието, че техническите причини довели до възникване на ПТП
са технически неадекватните и несъобразени действия на водача на МПС подс. Ж.П.
с пресичащия пътното платно в района на пешеходна пътека пешеходец. Технически
правилно е било намаляването на скоростта на движение до осигуряване на
безопасното пресичане от пешеходеца и спирането при необходимост.
С протокол за доброволно предаване
от 22.11.2019г. в досъдебното производство е приобщен на оптичен носител
видеофайл от камера за видеонаблюдение със запис на възникналото ПТП. В хода на
извършена съдебно-техническа експертиза, представена с протокол №
1/31.01.2020г. от Иванка М. *** са извлечени снимкови кадри в хронологичен ред,
онагледяващи действията на участниците в ПТП и приложени във фотоалбум.
От приложена по досъдебното
производство справка се установява, че към 22.11.2019г. техническото средство
„Дрегер Алкотест 7410+" с фабр. № ARRK 0638, с което е извършена проба на подс.
Ж.П. е било успешно преминало калибровка и респективно показанията му са били в
норма.
Фактическата обстановка, такава
каквато е възприета от съда се покрива с изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт и същата не се оспорва от страните.
С оглед на разпоредбата на чл.373
ал.3 от НПК съдът прие за установени обстоятелствата изложени, като се позова
на направеното самопризнание от страна на подсъдимия и на доказателствата
събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
Така описаното непосредствено по-горе
като фактическа обстановка настоящият съд прие за установено по несъмнен и
безспорен начин, в резултат на извършения от съда внимателен и подробен анализ
на всички събрани и проверени в хода на проведеното съкратено съдебно следствие
доказателства и доказателствени
средства, съответно преценени както поотделно, така и в съвкупността си -
обясненията на подсъдимия Ж.П., депозирани в досъдебното производство;
показанията на свидетелите Й.Г., П.щ., Н.М., Т.М. и В.И., депозирани в досъдебното производство;
заключенията на вещите лица по съдебномедицинската на труп, техническата, химическата
и авто-техническата експертизи, изготвени в досъдебното производство; писмените
доказателствени материали – протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбум,
протокол за доброволно предаване и видеофайл на магнитен носител, констативен
протокол за ПТП и справка за техническо средство „Дрегер Алкотест 7410+" с
фабр. № ARRK 0638, справка за нарушител/ водач за подс. Ж.П., справка от
Районен център 112 - Бургас и магнитен носител, препис-извлечение от акт за
смърт и удостоверение за наследници, характеристична справка за подс. Ж.П.,
справка за съдимост и декларация за СМПИС; вещественото доказателство - 1 бр.
шапка с козирка, носена от пострадалия Т. к., поставена в полиетиленов плик,
запечатан със стикер № 135338/22.11.2019г.
Съдът обсъди обясненията на подс. Ж.П.,
изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено
средство като всички останали доказателствени средства, тези обяснения
представляват и основно средство за защита на подсъдимия, още повече, че той е
в най-голяма степен заинтересуван от изхода на делото, а и не носи наказателна отговорност
в случай, че изнесе факти, които не отговарят на действителността. В
досъдебното производство на подсъдимия е била предоставена възможност да даде
обяснения и той е депозирал подробни такива. Изложил е твърденията си за
случилото се във връзка възникването и протичането на произшествието, като е
заявил, че не е възприел пострадалия на пешеходната пътека. Обясненията на подсъдимия са подробни,
последователни и непротиворечиви. Те не противоречат на останалия
доказателствен материал вкл. на показанията на разпитаните свидетели, както и
на заключението на автотехническата експертиза относно механизма на възникване
и протичане на ПТП. В тази връзка обясненията на подсъдимия в много голяма
степен допринасят за изясняването на съществени обстоятелства от предмета на
доказване по настоящото делото и с оглед на съдържанието и естеството им същите
следва да бъдат напълно кредитирани.
В съдебната фаза подсъдимият прави признание
по реда на чл.371 т.2 от НПК на фактите съдържащи се в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
Съдът намира, че следва да се
кредитират изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като
същите са последователни и непротиворечиви, макар и в различна степен същите са
относими към предмета на доказване и допринасят за изясняването на определени
обстоятелства от него.
От тези показания от по-съществено
значение са тези депозирани от свидетелите Т.М. и В.И. Тези
свидетели са пътували с леки автомобили, които е пристигнали на мястото на
произшествието непосредствено след настъпването му. Те не са очевидци на
механизма на произшествието и не се възприели настъпването на удара между
автомобила на подсъдимия и пострадалия, но са възприели местоположението и
състоянието на тези превозното средство и пострадалия, както и поведението и
състоянието на подсъдимия, както и състоянието на пострадалия. Свид. Т.М. се е движел с автомобила си непосредствено след
автомобила на подсъдимия и въпреки, че е не е възприел удара с пешеходеца, но е
видял светването на стоп-светлините на този автомобил и маневрата му
непосредствено преди спирането. Показанията им са подробни и последователни,
непротиворечиви и съвпадащи си по отношение на съществените обстоятелства,
които изясняват.
От показанията на свидетелите Й.Г.
и П.Щ. – съответно син и дъщеря на пострадалия Т. к. се установяват
обстоятелства касаещи отношенията между тях, както и такива относно това по
какъв начин и кога са научили за станалото ПТП. Те не изясняват обстоятелства
свързани с механизма на възникване и протичане на самото произшествие, а
възпроизвеждат това, което са научили чрез други лица.
От показанията на свид. Н.М. – мл.
автоконтрольор в група „Пътен контрол“ при РУ на МВР – Нова Загора, се
установяват обстоятелства около конкретната пътна обстановка след
произшествието, поведението на подсъдимия, както и факта, че при изпробването
на последния с техническо средство, уредът е показал отрицателна проба, поради
което не е бил издаден талон за изследване и не е била иззета кръвна проба.
Показанията на този свидетел са важни и с оглед на това, че пред него
подсъдимия е разказал какво се е случило т.е. как е възникнало и протекло
произшествието, като тези негови твърдения напълно съответстват както на
депозираните по-късно обяснения в качеството на обвиняем, така и на
заключението на автотехническата експертиза.
Съдът кредитира напълно и
заключенията на вещите лица по съдебномедицинската на труп, техническата,
химическата и авто-техническата експертизи, изготвени в досъдебното
производство. Тези заключения са подробни, пълни, обосновани и не пораждат
никакво съмнение по отношение на правилността им. Същите в действителност и в
много голяма степен допринасят за изясняването на съществени обстоятелства
включени в предмета на доказване - механизма на причинените увреждания и
причината за смъртта респ. характера на телесните увреждания на пострадалия,
причините за възникването на ПТП и механизма на неговото протичане вкл.
техническите причини за това, липсата на алкохол в кръвта на пострадалия.
Заключенията са депозирани от компетентни вещи лица, в чиято добросъвестност и
професионални знания съдът няма никакви основания да се съмнява. В частност от
особено важно значение е заключението на вещото лице по авто-техническата
експертиза както за изясняване на най-съществените обстоятелства от предмета на
доказване по делото, така и с оглед преценката на достоверността на обясненията
на подсъдимия, респ. направеното от него признание по реда на чл.371 т.2 от НПК
на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът намира, че следва да се
кредитират писмените доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им
по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните следствени действия са
изготвени в съответствие както с общите
изисквания на чл.100 и сл. от НПК, така и на специалните изисквания за
конкретното процесуално действие и следователно са годни доказателствени
средства по отношение на извършеното по време и установено чрез тези действия.
Посоченото по-горе веществено
доказателство също допринася за изясняването на определени обстоятелства от
предмета на делото, в частност разположението на тялото на пострадалия на
пътното платно след удара.
При така установеното от фактическа
страна и въз основа на обсъдените и коментирани доказателствени материали,
настоящият съд направи следните правни изводи:
С деянието си, описано подробно
по-горе, от обективна и субективна страна подсъдимият Ж.П.П. е осъществил признаците на състава на
престъплението по чл.343 ал.3 предл. последно б.“б“ предл. първо вр.ал.1 б.“в“
предл.1 вр.чл.342 ал.1 от НК, като на 22.11.2019г. в гр.Нова Загора при
управление на собствено МПС - лек автомобил „**“, с **, с посока на движение от
юг на север по ул. „Цар Освободител“ преди кръстовището с ул. „Кирил и Методий“
на обозначена с пътна маркировка тип „Зебра“ пешеходна пътека нарушил правилата
за движение регламентирани в ЗДвП, а именно разпоредбата на чл.119 ал.1, от ЗДвП, съгласно която: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре“, като не пропуснал преминаващият с
предимство и с посока на движение от запад на изток пешеходец Т.Г. к., ЕГН **********
от гр. Нова Загора и непредприемайки спиране предизвикал ПТП, вследствие на
което по непредпазливост причинил смъртта му.
От обективна страна и с оглед на
приетото за установено от фактическа страна въз основа на коментираните по-горе
налични по делото доказателствени материали, е несъмнено, че подсъдимият е
управлявал автомобил на посочените по-горе дата и място с посочената по-горе
скорост на движение и е допуснал цитираното нарушение на правилата за движение
по посочения текст от Закона за движение по пътищата, в резултат на което е
възникнало ПТП, при което са били
причинени телесни увреждания на пострадалия, в резултат на което впоследствие е
настъпила смъртта му.
Безспорно е, че подсъдимият като
водач на управлявания от него лек автомобил е нарушил разпоредбата на чл.119
ал.1 от ЗДвП, според която е бил длъжен при приближаване към пешеходна пътека
да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре.
Нарушеното от страна на подсъдимия
правило на движение касае едно от основните задължения на водачите на превозни
средства да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението
като пешеходците и в частност при приближаване към пешеходна пътека да пропусне
преминаващия по нея пешеходец, като намали скоростта или спре.
Няма съмнение, че при управление на
автомобила подсъдимият е допуснал именно това нарушение на правилата за
движение, като с оглед заключението на вещото лице по авто-техническата
експертиза, водачът на автомобила е имал техническата възможност да предотврати
пътнотранспортно произшествие при своевременно възприемане на опасността възприеме
пешеходеца и предприемане на аварийно спиране..
По делото е установено по несъмнен
и категоричен начин, че пътнотранспортното произшествие и причинените в
резултат на него телесни увреждания и впоследствие смърт на пострадалия са
пряка последица от допуснатото от страна на подсъдимия нарушение на цитираното
по-горе правило за движение от ЗДвП.
По отношение на характера на
причинените телесни увреждания, механизма на получаването и причината за
смъртта на пострадалия, по делото не се спори въобще и е несъмнено, че
описаните от вещото лице по съдебномедицинската експертиза телесни увреждания в
резултат на ПТП, вследствие на което пострадалия е починал, както и че е налице
пряка и непосредствена връзка между нарушаването на правилата за движение,
възникването на ПТП респ. последиците от него - нараняванията и настъпването на
смъртта на пострадалия.
Няма никакво съмнение и по
отношение на наличието на квалифициращото обстоятелство по чл.343 ал.3 от НК –
произшествието е станало респ. деянието е извършено на пешеходна пътека.
Пострадалият се е движел по пешеходната пътека съвсем правомерно и именно на
нея е бил блъснат от управлявания от подсъдимия автомобил. За подсъдимия не е имало
никаква причина да не забележи пешеходеца т.е. не е имало препятствия на
пътното платно, които да му попречат да възприеме своевременно пострадалия и да
реагира като намали скоростта или спре преди пешеходната пътека, така както
изисква закона.
Няма съмнение и по отношение на
това, че пострадалият от своя страна по никакъв начин не е нарушил правилата за
движение. Той се е движел абсолютно правомерно по пешеходната пътека и
следователно с поведението си не е допринесъл за настъпването на ПТП и
резултата от него.
От субективна страна деянието на
подсъдимия е извършено по непредпазливост. Същият не е целял пряко настъпването
на престъпния резултат, но е могъл съобразно квалификацията си на водач на МПС
и е бил длъжен в съответствие с особеностите на конкретната пътна обстановка да
предвиди настъпването на общественоопасните последици. Задължението му за предвиждането на тези
общественоопасни последици е произтичало от задължението му да знае и да спазва
Закона за движението по пътищата и в частност разпоредбата на чл.119 ал.1 от ЗДвП. Подсъдимият обективно е имал възможност при приближаване на пешеходната
пътека да намали скоростта или да спре, за да пропусне движещия се по нея
пешеходец, за което е имал достатъчно време и разстояние.
Като причини и условия за
извършване на престъплението съдът преценява проявеното от страна на подсъдимия
незачитане на основни правила за движение, регламентиращи задълженията при
приближаване към пешеходна пътека, както и относно поведението му спрямо
пешеходците, както и да не извършва маневри в нарушение на предписанията на
закона относно тяхното извършване.
Съставомерността на деянието на
подсъдимия т.е. обстоятелството, че той е извършил посоченото престъпление и
правната му квалификация не се оспорва от страните по делото.
С оглед на направените по-горе
констатации касаещи съставомерността на извършеното от подсъдимия, същият
следва да бъде признат за виновен в извършването на престъплението по чл.343
ал.3 предл. последно б.“б“ предл. първо вр.ал.1 б.“в“ предл.1 вр.чл.342 ал.1 от НК, като на 22.11.2019г. в гр.Нова Загора при управление на собствено МПС - лек
автомобил „**“, с **, с посока на движение от юг на север по ул. „Цар
Освободител“ преди кръстовището с ул. „Кирил и Методий“ на обозначена с пътна
маркировка тип „Зебра“ пешеходна пътека нарушил правилата за движение
регламентирани в ЗДвП, а именно разпоредбата на чл.119 ал.1, от ЗДвП, съгласно
която: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре“, като не пропуснал преминаващият с
предимство и с посока на движение от запад на изток пешеходец Т.Г. к., ЕГН **********
от гр. Нова Загора и непредприемайки спиране предизвикал ПТП, вследствие на
което по непредпазливост причинил смъртта му.
При определянето на вида и размера
на наказанията, което следва да бъдат наложени на подсъдимия за извършеното от
него престъпление, съдът се съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на
общата част на НК като вид и размер на санкцията за този вид престъпления /със
задължителното приложение на чл.58а от НК с оглед на разпоредбата на чл.373
ал.2 от НПК/, отчете степента на обществената опасност както на дееца, така и
на всяко неговото деяние, взе предвид подбудите мотивирали подсъдимия да
извърши конкретното престъпление, прецени и всички останали обстоятелства
влияещи върху размера на отговорността и съответно спази изискванията визирани
в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигането на целите на наказанието.
Съдът отчете обстоятелството, че
предвид зачестилите напоследък транспортни произшествия вкл. и с човешки
жертви, в резултат на което годишно в страната загиват повече хора отколкото
при някои дълготрайни военни конфликти, принципно този вид деяния са с повишена
степен на обществена опасност, което от своя страна обуславя необходимостта от
по-строга наказателна политика като един факторите за ограничаването на тази
неблагоприятна тенденция.
От друга страна съдът прецени, че
подсъдимият не е с по-висока от типичната за извършителите на този вид
престъпления степен на обществена опасност, а и че извършеното от него също не
е с много висока степен на обществена опасност /нетипична за този вид
престъпления/, съобразявайки същевременно и обстоятелството, че подсъдимият Ж.П.
е бил санкциониран неколкократно по административен ред за допуснати нарушения
на правилата за движение по ЗДвП.
С оглед на цитираната по-горе
разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК относно задължителното приложение на чл.58а от НК съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при
условията на чл.54 от НК, а именно лишаване от свобода, чийто размер да бъде
намален с една трета по реда на чл.58а ал.1 от НК.
Като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства бяха отчетени неговата възраст, социалното му и
семейно положение – пенсионер и вдовец, попроявените самокритичност, разкаяние
и съжаление, процесуалното му поведение в хода на цялото наказателно
производство и приноса му за разкриване на обективната истина; необремененото му
съдебно минало, положителните му характеристични данни, както и оказаната от
него помощ на пострадалия.
Неоснователни са възраженията на повереника
на частните обвинители, че поведението на подсъдимия непосредствено след
произшествието не следва да се квалифицира като оказване помощ на пострадалия,
а представлява единствено изпълнение на един граждански и нравствен дълг. По
делото е установено по несъмнен начин, че незабавно след като усетил удар,
подсъдимият спрял автомобила си /и повече не го преместил до идването на
органите на полицията/, отишъл при пострадалия, обадил се на тел. 112 и съобщил
добросъвестно за случилото се, като по никакъв начин не се е опитвал да скрие
самоличността си. Освен това е обезопасил мястото на произшествието вкл. и
самия пострадал да не бъде допълнително наранен. Вярно е, че не е предприемал други
действия спрямо пострадалия, но в конкретния случай това не се е налагало, а и би
било опасно за самия пострадал ако спрямо него се извършат действия от
некомпетентно лице. В този смисъл подсъдимият действително е направил всичко,
което е могъл в конкретната обстановка за оказване помощ на пострадалия.
Съдът отчете и някои отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства и в частност предишните наказания,
наложени му по административен ред, за допуснати нарушения по ЗДвП, както и
сериозността на допуснатото нарушение на правилата за движение в настоящия
случай.
Факт е, че подсъдимият е наказван
по административен ред за допуснати от него нарушения на правилата за движение неколкократно.
В периода 2003г. - 2008г. за извършени нарушения по ЗДвП, спрямо него са издавани четири наказателни
постановления, всички с наказание „глоба" от 30 до 100 лева, като за две
от тях са му отнети и общо 14 точки от контролния талон, служебно възстановени
през 2014г. Също така, за периода от 2010г. - 2017г. за нарушения по ЗДвП са му
съставени също четири фиша, отново всички с наказание „глоба" от 20 до 100
лева. Подсъдимият е заплатил наложените му глоби по всички фишове и последно
наложената му през 2008г. по наказателно постановление.
Независимо от горните констатации
по отношение на допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение,
за които е наказван по административен път, обаче, настоящата инстанция не
споделя тезата на повереника на частните обвинители, че подсъдимият е системен
нарушител на правилата за движение респ. че следва да бъде квалифициран като
недисциплиниран водач. Вярно е, че подсъдимият е бил наказван по
административен ред общо осем пъти за допуснати различни нарушения на правилата
за движение, но следва да се отчете и обстоятелството, че той е придобил
правоспособност да управлява МПС още през 1975г. и на фона на този
продължителен период от време въз основа на коментирания брой нарушения на
правилата за движение, не може да се обоснове извод, че се касае за системен
нарушител респ. недисциплиниран водач. Следва да се има предвид и това, че повечето
и по-сериозните нарушения /за които са издавани наказателни постановления, а не
фишове/ са от преди 2010г.
Във връзка с горното неоснователно
е и възражението на повереника на частните обвинители, че като отегчаващо
отговорността обстоятелство следва да се прецени и факта, че подсъдимият е бил
професионален водач на МПС. В конкретния случай той не е управлявал автомобила
в това си качество, поради което то не следва да бъде преценявано в негова
вреда.
Неоснователни са и възраженията, че
като отегчаващи отговорността на подсъдимия следва да се преценяват това, че
той е пътувал е по познат за него участък от пътя, по който не е имало
препятствия за видимостта; че е проявил невнимание и не е забелязал пешеходеца
на добре обозначена, сигнализирана и осветена пешеходна пътека; че е пострадал уязвим участник в
движението; че не е съобразил конкретните особености на пътната обстановка.
Касае се за особености на обстановката, при които е възникнало и е протекло
пътно-транспортното произшествие, още повече, че на практика тези обстоятелства
се включват или в съставомерността на деянието /нарушил е разпоредбата на
чл.119 ал.1 от ЗДвП, според която при приближаване към пешеходна пътека водачът
на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре/ или в правната квалификация на деянието като такова извършено на
пешеходна пътека. Съгласно разпоредбата на чл.56 от НК, не са квалифициращи
тези обстоятелства, които са били взети предвид от закона при определянето на
съответното престъпление.
Настоящата инстанция споделя тезата
на частното обвинение, че естеството и тежестта на допуснатото в конкретния
случай нарушение на правилата за движение следва да се прецени като отегчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като действително се касае за едно от
най-сериозните нарушения на правилата за движение регламентиращо поведението на
водачите на МПС спрямо движещите се на пешеходна пътека участници в движението.
При това положение съдът прецени, че на
подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода при значителен превес
на смекчаващите спрямо отегчаващите отговорността му обстоятелства т.е. в
размер на минималния, предвиден в разпоредбата на чл.343 ал.3 предл. последно
б.“б“ предл. първо от НК.
В този смисъл съдът прецени, че на
подсъдимия следва да се определи наказание лишаване от свобода за срок от три години.
Наличието на коментираното по-горе обстоятелство свързано с допуснатите
нарушения на правилата за движение респ. наказването по административен ред за
тях не само принципно, но и в конкретния случай не изключва възможността за определяне
на наказанието в размер на минималния предвиден в закона.
Въпреки наличието на няколко
/коментирани по-горе/ смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства /а и
предвид наличието и на такива, които да отегчават отговорността му/, настоящият
съд прие, че същите нито са толкова многобройни, нито имат такъв изключителен
характер, че да го мотивират да направи извод за несъразмерна тежест на
предвиденото най-леко наказание т.е. да определи наказанието при условията на
чл.55 от НК.
Определянето на наказание в
по-нисък размер вкл. под предвидения в закона минимум в конкретния случай не би
съответствало на степента на обществената опасност както на конкретното деяние
/свързано с допускане на сериозно нарушение на правилата за движение при
управление /, така и на степента на обществената опасност на този вид деяния
по-принцип, което налага необходимостта от провеждането на една по-строга
наказателна политика.
Съгласно разпоредбата на чл.58а
ал.1 от НК така определеният размер на наказанието лишаване от свобода от три
години следва да се редуцира с една трета и на подсъдимия следва да се наложи
наказание лишаване от свобода в размер на две години.
Съдът констатира, че по делото
липсват формални законови пречки за приложението на чл.66 от НК, доколкото подсъдимият
не е осъждан и определеното му наказание /след редукцията по чл.58а ал.1 от НК/
позволява това. Същевременно, с оглед на посоченото по-горе относно невисоката му
степен на обществената опасност, се стигна до извода, че за поправянето и
превъзпитаването на подсъдимия не е необходимо той ефективно да изтърпи
наложеното му наказание т.е. наказанието от две години лишаване от свобода
следва да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от
четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Определянето на такъв
размер на изпитателния срок също е съобразено с преценката относно
констатираната и коментирана по-горе степен на обществена опасност на подсъдимия
и деянието му респ. с изводите относно постигането на целите на наказанието.
Съдът прецени, че през този срок не е необходимо възлагането на полагане на
възпитателни грижи по реда на чл.67 ал.1 от НК, както и постановяването на
пробационна мярка по реда на чл.67 ал.3 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.343г от НК на подсъдимия Ж.П. следва да се наложи и наказанието лишаване от право да
управлява МПС. Съдът прецени, че това наказание следва да се наложи за срок равен
на срока на наказанието лишаване от свобода преди редукцията му по чл.58а ал.1
от НК, а именно за срок от три години. Продължителността на това наказание също
бе преценена с оглед на направените от съда констатации за степента на
обществената опасност на извършеното от подсъдимия и необходимостта същия да
бъде лишен от възможността отново да извърши такова престъпление за определен
период от време, като този период от време не може да бъде по-малък от размера
на наказанието лишаване от свобода, предвид разпоредбата на чл.49 ал.2 от НК. С
оглед разпоредбата на чл.58а ал.5 от НК, не е предвидено размера на това
наказание да се намалява с една трета т.е. недопустимо е редуцирането на
размера на определеното наказание лишаване от право да се управлява МПС.
По преценка на съда, така
наложените на подсъдимия Ж.П.П. наказания в максимална степен отчитат
обществената опасност на подсъдимия и на извършеното от него, както и наличните
останали /коментирани подробно по-горе в настоящите мотиви/ обстоятелства
влияещи върху размера на отговорността му и следователно максимално биха
способствали за да се постигнат целите на наказанието предвидени в разпоредбата
на чл.36 от НК.
С оглед на постановената осъдителна
присъда и по правилата на процеса, подсъдимият Ж.П. следва бъде осъден да заплати
в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Сливен направените по делото в
досъдебната му фаза разноски - общо в размер на сумата 751,35 лв.
Вещественото доказателство – 1 бр.
шапка с козирка, поставена в полиетиленов плик, запечатан със стикер № **г.,
след влизане на присъдата в сила следва да се върне на Й.Т.Г. - наследник на пострадалия Т.Г. к..
Ръководен от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Мотивите към присъдата са изготвени
на 27.08.2020г.