Р Е Ш Е Н И Е
415/7.7.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен
съд Шумен, IX-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено
на осми юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Д.Д.
като
разгледа докладваното от съдията ГД № 671/2019
г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, против Д.С.Д. ***,
с която по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, са предявени, в условията на
първоначално обективно кумулативно съединение, положителни установителни
искове, за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза
на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от Договор за потребителски кредит
№ 11197166/12.03.2015 г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
ответника - потребител, прехвърлено на ищеца с Договор от 14.09.2018 г., за
цесия, Приложение № 1, за което има образувано заповедно производство - ЧГД №
3655/2018 г., по описа на РС Шумен, като по реда на чл. 410 ГПК против длъжника
има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, с правно основание,
както следва: по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 4, вр.
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 17 375.36 /седемнадесет хиляди триста
седемдесет и пет лева и тридесет и шест стотинки/ лева – остатък от главница,
ведно с искане за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на
заявлението – 21.12.2018 г. до окончателно плащане; по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вр.
чл. 240, ал. 2, вр. чл. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 8
308.09 /осем хиляди триста и осем лева и девет стотинки/ лева – остатък от договорна
лихва върху главницата начислена за периода от 05.05.2015 г. до 03.04.2020 г.; по
чл. 86 ЗЗД и цена 4 115 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
09.08.2016 г. до 14.12.2018 г..
Ищецът обосновава исковата си претенция
твърдейки, че между “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с ЕИК ********* и
ответника бил подписан Договор № 11197166/12.03.2015 г., за потребителски
кредит, при Общи условия, в размер на 23 120.00 лева. Сумата била платена по
банкова сметка ***, от който длъжникът закупил стоки. Кредитът е следвало да
бъде върнат, ведно с лихва представляваща печалба, на 60 месечни вноски. Твърди
се, че ответникът преустановил плащанията от 09.06.2016 г.. В последствие с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.09.2018 г., Приложение № 1
към него от 14.09.2018 г, в съответствие с Договора за потребителски кредит и
чл. 26, ал. 1 ЗПК, на основание чл. 99 ЗЗД, кредиторът прехвърлил вземането си
на ищеца, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди се,
че ответникът дължи, както остатъка от главницата в размер на 17 375.36 и непогасена договорна лихва в размер на
8 308.09 лева, така и мораторна лихва върху главницата за периода от 09.08.2016
г. до 14.12.2018 г.. Поради неплащане на претендираните суми ищецът подал Заявление
по чл. 410 ГПК въз основа, на което било образувано ЧГД № 3655/2018 г., по
описа на РС Шумен, и била издадена Заповед за изпълнение. Моли да бъде признато
за установено, че поради неизпълнение на задължението по Договор за
потребителски кредит № 11197166/12.03.2015 г., ответникът дължи, паричното
вземане по издадената Заповед за изпълнение, както следва: 17 375.36 лв. – остатък
от главница; 8 308.09 лв. – остатък от договорна лихва върху главницата начислена
за периода от 05.05.2015 г. до 03.04.2020 г.; 4 115.36 лв. - мораторна лихва
върху главницата за периода от 09.08.2016 г. до 14.12.2018 г., ведно с искане
за присъждане на законна лихва върху главницата от 21.12.2018 г. до
окончателното плащане. Претендира разноски в исковото и заповедното
производства.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът
подал възражение за недължимост, поради което за ищеца е възникнал правен
интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена
издадената Заповед за изпълнение.
В срока по чл. 131 ГПК, с писмен отговор
на исковата молба, ответникът, чрез процесуален представител адв. К. ***,,
намира исковата молба, както за недопустима, така и за неоснователна.
Недопустимостта е обоснована с твърдението, че ищецът не разполага с активна
процесуална легитимация, тъй като с приложения Договор за цесия не се извеждал
еднозначен извод, че вземането срещу ответника е преминало в патримониума на
ищеца, че този Договор е влязъл в сила, както и че цената е платена, респ., че
именно вземането срещу него е цедирано. Възразява, че и до настоящият момент не
му била обявена предсрочна изискуемост на кредита. Оспорва исковата претенция
изцяло по основание и размер. Твърди, че бил плащал изцяло и в срок дължимите
погасителни вноски, а от обстоятелствената част на исковата молба, не било ясно
как и по какъв механизъм ищецът изчислил размера на главницата, договорната
лихва, вкл. и лихвата за забава.
В проведеното по делото съдебно
заседание ищецът не се явява, като подава молба, с която поддържа предявените
исковете. Ответникът, чрез процесуалния
си представител поддържа отговора. Прави възражения, както за неравноправност
на клаузи от договора противоречащи на добрите нрави, така и за липса на положителна,
процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск.
Относно възражението на ответника, че ищецът
не е активно процесуално легитимиран да предяви иска т. е. за липса на положителна,
процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, обосновано с
твърдение, подкрепено с писмени доказателства, за получено съобщение за извършено
прехвърляне на вземането предмет на делото, от ищеца – „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД в полза на трето за производството лице - „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, след завеждане на процесната искова молба, настоящият
състав на ШРС намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 226 ГПК ако в
течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото
следва своя ход между първоначалните страни. Приобретателят може да встъпи или
да бъде привлечен в делото като трето лице. Той може да замести своя праводател
само при условията на чл. 222 ГПК. Институтът „прехвърляне на спорно право” по
чл. 226 ГПК има приложение само в случаите, когато е станало по силата на
правна сделка между ищеца и трето лице. Последиците за прехвърлителя при
прехвърляне на спорното право са, че ищецът запазва качеството си на страна в
процеса, така че въпреки прехвърлянето, делото продължава между първоначалните
страни, като процесуалната легитимация на прехвърлителя, вече не се основава на
принадлежността на спорното право, а на произтичащото му от закона право да
води процес относно вече чуждо право. В тази хипотеза прехвърлителят става
процесуален субституент във формата на процесуална суброгация. В този смисъл е
TP № 1/2001 г., ГД № 1/2000 г., т. 9 ОСГК. Следователно прехвърлянето на
спорното право в хода на процеса не лишава ищеца от процесуална легитимация,
поради което възражението на ответника е неоснователно. Прехвърлянето на
спорното право в хода на процеса е материално правно релевантно, поради което
съдът е длъжен да го вземе предвид по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК, като в
диспозитива на съдебното решение следва да отрази, че има приобретател на
спорно право, но ако не го отрази съдебното решение не е порочно. В тази връзка
в съдебно заседание на 13.01.2020 г., съдът е оставил без уважение молбата на
третото лице – вторият цесионер „Агенция за събира на вземания“ ЕАД, да замени
ищеца - „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, поради изричното противопоставяне
на ответника, като е указал, че съдебното решение ще има последиците по чл.
226, ал. 3 ГПК.
Съдът, като взе предвид представените по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
От приетия по делото Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11197166/12.03.2015 г., /л.
4/ се установява, че от кредитора - „БНБ
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на длъжника - ответник в настоящото
производство, е предоставен кредит, в размер на 20 000 лв., сумата от 3 120 лв.
за плащане на застрахователна премия, както и такса „ангажимент“ в размер на
500 лв., при годишен процент на разходите – 26.17% и лихвен процент – 23%.
Кредитът е следвало да бъде върнат на 60 равни, месечни, погасителни вноски,
всяка в общ размер 615.81 лв., на определени дати в Погасителния план, наречени
„Падежни дати“, първа на 05.06.2015 г. и последна на 03.04.2020 г..
С
клаузата на т. 5, изр. 1 било договорено, при забава на една или повече месечни,
погасителни вноски, длъжника да дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на вземането (за
телекомуникационни услуги, напомнителни писма и/или други действия), извършени
по преценка на кредитора. При просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора
ставало предсрочно изискуемо в целия размер, включително всички определени от
този Договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава, всички разноски
за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от
Кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост – т. 5, изр. 2 от договора.
От приетите по делото Договор от 14.09.2018 г.
за
продажба и прехвърляне на вземания /л. 10/ между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С А клон България“ и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД; Приложение № 1 /л. 19/, както и Пълномощно № 3304/2018 г. /л. 18/, с
което „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е упълномощена да
представлява „БНП Париба Пърсънъл Файненс С А клон България“ и да уведомява
длъжниците за сцесията, се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С А клон
България“ /в качеството на цедент/ и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, /в
качеството на цесионер/, са сключили Договор, с който цедентът прехвърля
възмездно на цесионера вземания, произтичащи от договори за заем, описани в
Приложение № 1 към договора съдържащо списък на длъжниците и прехвърлените
вземания, от които е видно, че вземането на цедента по процесния договор за
кредит, е включено в предмета на договора за цесия от 14.08.2018 г.. С § 5, ал.
7 от Договора за цесия продавачът изрично упълномощава купувача да изпраща
писмени уведомления, с текст одобрен от продавача, до длъжниците за вземанията
предмет на Договора от името на продавача, като му предостави нотариално
заверено пълномощно по Приложение № 6.
Към исковата молба е приложено
Уведомително писмо до ответника, без дата /л. 22/, за извършеното
прехвърляне на вземания, доказателство за изпращане и съответно получаване, на
което не са представени. Доколкото същото е подписано от юк. Десислава
Александрова, чието пълномощно /л. 23/ е нотариално заверено на 27.11.2018 г.
следва, че това писмо е съставено след тази дата.
С отговора на исковата молба ответникът представя
Уведомително писмо от 22.05.2019 г. /л. 54/, връчено му, съгласно плик на
Български пощи /л. 55/ на 06.06.2019 г., с което му е съобщено за извършеното
прехвърляне на вземания от кредитора – „БНП Париба Пърсънъл Файненс С А клон
България“ на Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД.
Ответникът е представил и Уведомително
писмо от 22.05.2019 г. /л. 56/, от което се установява, че на 03.05.2019 г.
ищецът е цедирал вземането си към него в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, като е поканен в срок от 7 дни да плати на по посочена банкова
сметка ***.60 лева, включително начислена законна лихва, неустойка, такси и
други.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно, се установява, че общият
размер на дължимата сума по сключеният на 12.03.2015 г. от Д.С.Д. с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 11197166 е 36 948.60
лева, включваща: главница – 20 000.00 лева, договорна лихва – 13 828.00 лева и
застраховка – 3 120.00 лева, дължима на 60 броя равни месечни вноски, всяка в
размер на 615.81 лева, като със всяка месечна вноска е следвало да се погасява
сума в размер на 562.81 лева за главницата и договорната лихви и 52.00 лева за
застраховката. В деня на отпускане на кредита, съгласно т. 2 от договора, от длъжника е
била усвоена сума в размер на 15 557.52 лева, която е преведена по сметка на
13.03.2015 г.; сума в размер на 3 942.48 лева, с която е погасено задължение на ответника
по Договор PLUS-10358996, както и от кредитора е удържана
таксата ангажимент в размер на 500.00 лева. Вещото лице е установило, че застрахователната
премия, в размер на 3 120.00 лева, разсрочена за плащане към месечните вноски
по погасителния план, покрива за целия период на действие на кредита: от 00.00
часа на деня, в който се усвои сумата договорена по кредита до 24.00 часа на
датата по падеж на последната погасителна вноска, застрахователни рискове:
„Смърт“ в резултата на злополука или заболяване; „Инвалидност над 70%“ в резултат
на злополука или заболяване; „Продължителни болнични над 30 дни“ в резултат на
злополука или заболяване; „Нежелана безработица в резултат на уволнение над 30
дни“ и „Хоспитализация в резултат на злополука“. В периода от 05.05.2015 г. до
08.08.2016 г. от длъжника са направени общо 15 броя вноски в общ размер 9 285.15
лева (4 броя вноски в размер на 627.81 лева и 11 броя вноски в размер на 615.81
лева), с които са погасявани главница и лихви по кредита, както и вноските по
застраховката в общ размер 780.00 лева. Според заключението след 08.08.2016 г.
вноски не са правени. Вещото лице е установило, че вземането, произтичащо от процесния
Договора за потребителски паричен кредит е осчетоводено, както следва: от
12.03.2015 г. до 14.09.2018 г. - в счетоводството на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД; от 14.09.2018 г. до 03.05.2019 г. - в счетоводството на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и от 03.05.2019 г. до настоящия
момент - в счетоводството на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. По
отношение на допълнителната задача - за размера на средния годишен лихвен
процент вещото лице е установило, че за 2012 г. той е в размер на 8.91%, а за
2013 г. размерът е 8.24%., при което заключението е, че получения паричен заем
по договор за потребителски кредит № 11197166 с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД е сключен при значително по-висок годишен лихвен процент - 23.00 %.
Представени са и други неотносими към
правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, ШРС – девети състав намира за установено от правна страна следното:
От приобщеното ЧГД № 3655/2018 г., по
описа на РС Шумен, се установява, че в полза на ищеца по реда на чл. 410 ГПК е
издадена Заповед № 1834/27.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение, произтичащо от Договор за
потребителски паричен кредит № 11197166/12.03.2015 г. сключен между БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД и Д.С.Д., прехвърлено в полза на Агенция за контрол на
просрочени задължения ЕООД, с Приложение № 1 към Договор за цесия от 14.09.2018
г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, като ответникът
е осъден да плати на ищеца: 17 375.36 лева – главница; 8
308.09 лева - договорна лихва за периода от 05.05.2015 г. до 03.04.2020 г.; 4 115.36
лева - мораторна лихва за периода от 09.08.2016 г. до 14.12.2018 г., ведно със
законна лихва от 21.12.2018 г. до окончателно плащане на вземането, както и
сумата от 645.98 лева - разноски
по делото, от които 595.98 лева - държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника на 31.12.2018 г., които с възражение рег. № 561/14.01.2019 г. е оспорил
дължимостта, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя е
дадена възможност да предяви иск за установяване на вземането в едномесечен
срок, съобщението, за което му е връчено на 30.01.2019 г. и на 28.02.2019 г., с
писмо чрез куриер, е подадена настоящата искова молба, поради което
производството се явява допустимо, а предявените искове подлежат на разглеждане
по същество.
Основателността на иска, с правно
основание по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 4, вр. чл.
79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 17 375.36 - остатък от главница по Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11197166/12.03.2015 г., сключен между БНП „Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника, тъй като е за реално изпълнение, е
обусловено от наличието на следните елементи от фактическия състав, подлежащи
на установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, които, в
случай на Договор по смисъла на чл. 240 и сл. ЗЗД, са: 1/съществуване между
страните на валидно облигационно правоотношение; 2/дадена и получена от
ответника въз основа на Договор за заем парична сума и 3/изискуемост на поетото
насрещно задължение от ответника да върне предоставената сума в уговорен срок.
В тежест на ответника е да проведе пълно и насрещно доказване, че задължението
му е погасено – в случая чрез установяване на плащане в уговорените срокове на
дължими месечни вноски, ведно с надбавките, респ. наличието на основания,
изключващи претенцията на ищеца.
На първо място настоящият състав приема
за установено, че между БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника, е
сключен валиден Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-11197166/12.03.2015 г., с приложени Условия по договора, които са
неразделна част от него. С Договор от 14.09.2018 г. вземането е прехвърлено
възмездно от кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С А клон България“ в полза
на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, за което длъжникът е
уведомен, както с Уведомително писмо приложено към исковата молба, така и с Уведомително
писмо приложено от ответника към отговора на исковата молба. От една страна Уведомителното
писмо приложено към исковата молба изхожда от цесионера - „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД. Правилото е, че съобщението за прехвърлянето на
вземането трябва да изхожда от цедента, а не от цесионера. Това правило ясно
личи от разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД: „предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор
намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му
потвърди писмено станалото прехвърляне”. Доколкото прехвърленото вземане е
възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/,
напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за
прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор
/цедента/. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение
на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по
смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на
цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария
кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/. В този
смисъл е и задължителната съдебна практика - ТР № 1/11.11.1954 г., ОСГК. От
друга страна обаче, както в процесния случай, е допустимо съобщаването на
уведомлението за прехвърлянето на вземането, което изхожда от цедента, да бъде
извършено от цесионера в качеството му на упълномощено от стария кредитор лице.
В този смисъл е Р. № 137/02.06.2015 г., ГД № 5759/2014 г., ІІІ г. о.; Р. №
114/07.09.2016 г., ТД № 362/2015 г., т. 2, хип. 1, II т. о.; Р. №
156/30.11.2015 г., ТД № 2639/2014 г., ІІ т. о.. Съобразно установената съдебна
практика, получаването на съобщение за прехвърлено вземане в рамките на съдебно
производство по предявен иск не може да бъде игнорирано, поради което цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото
от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба,
с която новият кредитор е предявил иск за изпълнение на цедираното вземане.
Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса. Като факт,
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото,
с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е Р. №
123/24.06.2009 г., ТД № 12/2009 г., II т. о.; Р. № 3/16.04.2014 г., ТД №
1711/2013 г., І т. о.; Р. № 78/09.07.2014 г., ТД № 2352/2013 г., ІІ т. о. и др.
Следователно с получаване на препис от исковата молба с приложено уведомление
от цесионера, в качеството му на упълномощено от стария кредитор лице,
длъжникът – ответник в настоящото производство е надлежно уведомена за
сключения Договор за цесия, поради което процесната цесия има действие за него
и ако не твърди да е извършил плащане на прехвърлените суми, то цесионерът -
ищец се явява носител на тези вземания. При тази хипотеза следва да се приеме,
че е установена изискуемост на вземанията на ищеца.
На второ място, относно предаването на
сумата, в самия Договор между страните заемателят е удостоверил с подпис, че
при подписването от ответника му е предоставен заем в размер на 20 000 лв., посочени
като „Общ размер на кредита“, от която сума, съгласно приетото и неоспорено от
страните заключение на допуснатата по делото ССчЕ в съответствие с чл. 2 от
Условията по договора, в деня на отпускане, от длъжника е била усвоена сума в
размер на 15 557.52 лева, която е преведена по сметка на 13.03.2015 г. и сумата
3 942.48 лева, с която е погасено задължение на ответника по Договор PLUS-10358996, както и от кредитора е
удържана таксата „Ангажимент“ в размер на 500.00 лева, а застрахователната
премия в размер на 3 120.00 лева, е разсрочена за целия период на действие на
кредита на вноски от по 52.00 лева. Процесният Договор за потребителски кредит
не е оспорен като неавтентичен, в частта относно подписа на заемателя, поради
което, макар и частен, диспозитивен документ, има материална доказателствена сила
спрямо ответника относно отразените в него неизгодни факти. Следователно следва
да се приеме за установено, че от отпуснатия кредит е усвоена сумата 23 120.00
лева. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема за доказано, че
заемодателят е изпълнил задължението си по договора като намира, че ищецът е
доказал съществуването на твърдяното правоотношение превърнало се в задължение
на ответника за връщане на заетата сума. Вещото лице е установило, че в периода
от 05.05.2015 г. до 08.08.2016 г. от длъжника частично е погасена заетата сума
като са направени общо 15 броя вноски в общ размер 9 285.15 лева (4 броя вноски
в размер на 627.81 лева и 11 броя вноски в размер на 615.81 лева), с които са
погасявани главница и лихви по кредита, както и вноски по застраховката в общ размер
на 780.00 лева. Установено е, че след 08.08.2016 г. вноски по кредита не са
правени.
На трето място, предвид, че предмет на
Заявлението по чл. 410 ГПК следва да бъде падежирано вземане, основателността
на искова претенция за главница е предпоставено и от установяване изискуемост
на вземането. Изискуемостта на вземането по договор за кредит може да се изведе
или от настъпила предсрочна изискуемост или от изтичане на срока за връщане на
заетата сума. Предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем, уредена
в нормите на чл. 71 ЗЗД, представлява преобразуващо право на кредитора за
изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл. 20а, ал. 2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните, при което договорът се
изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на
предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен и ако
страните са уговорили заемът да се връща на вноски действието на погасителния
план отпада занапред. Волеизявлението
следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и поражда
действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната
изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. В процесния случай ответникът възразява като твърди,
че и до настоящият момент не му била обявена предсрочна изискуемост на кредита.
От
своя страна ищецът не представя доказателства, както
кредиторът да е изразил воля за упражняване на преобразуващо
право за изменение на договора от срочен в безсрочен, така и за изращане на
такова волеизявление до насрещната страна, но предендира мораторна лихва върху непогасената част от главница
считано от датата
на преустановяване на вноските по кредита, за което твърди, че е на 09.06.2016
г. до 14.12.2018 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда.. Съгласно клаузата на т. 5,
изр. 2 от договора при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става
предсрочно изискуемо в целия размер, включително всички определени от този
Договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава, всички разноски за
събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за
настъпването на предсрочната изискуемост. При наличието на така представените и
събраните по делото доказателства, съдът намира, че въпреки
предоставената с клаузата на т. 5, изр. 2 от договора
възможност, кредиторът не е упражнил валидно правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем преди подаване на исковата молба. По общо правило при
производство по исков ред, когато ищецът не представя доказателства да е
уведомил длъжника за упражняване на своето право за връщане на цялата
непогасена сума по кредита, длъжникът се счита за уведомен за първи път в деня,
в който е получил исковата молба. Следователно в хипотезата на производство по
исков ред, ако е налице забава в плащане на дължимите месечни вноски, кредитът
може да се счита за предсрочно изискуем относно неплатената част от главницата
и възнаградителната лихва, от датата на получаване исковата молба от ответника.
От друга страна следва да се вземе предвид обстоятелството, че срокът на
процесния Договор за кредит е изтекъл на 03.04.2020
г., когато е изтекъл срокът за плащане на последната погасителна вноска за връщане
на заетата сума, съгласно приетия и неоспорен по делото погасителен план, което
води до извода, че изискуемостта е настъпила след подаване на Заявлението по
чл. 410 ГПК и след като по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен ностоящият установителен
иск и то преди приключване на устните състезания в настоящото първоинстанционно
производство. Съгласно задължителните разяснения в ТР № 8/02.04.2019 г., ТД №
8/2017 г., ОСГТК, при проведено заповедно производство, ако предсрочната
изискуемост не е била валидно обявена на длъжника преди подаване на Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск, за установяване дължимост на вземане по договор за кредит, е допустимо да
бъде уважен само за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на сила
на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Разграничението
на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК не е условие за
редовност на исковата молба за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване
на Заявлението. Предвид изложеното следва да се приеме за установено, че падежът
на вземането е настъпил поради изтичане на срока за връщане на заетата сума, преди
приключване на устните състезания в настоящото първоинстанционно производство,
което води до основателност на предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск,
за установяване дължимост на вземане за главница по договора за кредит.
Съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК, ищецът
следва да установи, освен посочените релевантни факти, въз основа на които
претендира изпълнение, така и вземането си по размер. Съдът приема за
установено и доказано по делото, че по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11197166/12.03.2015 г., заемателят е получил
сумата от 23 120.00 лева, която е усвоил, както следва: 15 557.52 лева - по
сметка, 3 942.48
лева - погасено задължение на ответника,
500.00 лева – удържана таксата ангажимент, както и 3 120.00 лева –
договорена застрахователна премия. От неоспореното Заключение на приетата по
делото Съдебно-счетоводна експертиза се установява, че е платил в срок, през
периода от 05.05.2015 г. до 08.08.2016 г., 15 погасителни вноски в общ размер 9
285.15 лева (4 броя вноски в размер на 627.81 лева и 11 броя вноски в размер на
615.81 лева), с които са погасявани главница и лихви по кредита, както и вноски
по застраховката в общ размер на 780.00 лева. Ответникът не е доказал да е
изпълнил задълженията си по договора изцяло и в срок, поради което към датата
на приключване на устните състезания в настоящото първоинстанционно
производство, остатъкът от задължението по главницата, изчислен от съда, при
платена, в периода от 05.05.2015 г. до 08.08.2016 г., сумата 4 122,28 лв., от
която 3 342,28 по главницата и 780 лв. вноски по застраховката, е в размер на 18
997,72 лв., от която 16 657,72 лв. – по главницата и 2 340,00 лв. – по застрахователната
премия, поради което, с оглед диспозитивното начало в процеса, искът следва да
бъде уважен до предявения размер от 17 375,36 лева.
Ищецът претендира присъждане на законна
лихва върху главницата от датата на заявлението – 21.12.2018 г. до окончателно
плащане на задължението което искане следва да бъде уважено от този начален
момент.
Относно искът с основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и
цена 8 308.09 /осем хиляди триста и осем лева и девет стотинки/ лева – остатък
от договорна лихва.
Този иск е за присъждане в тежест на
ответника - заемател неплатени възнаградителни лихви върху главницата, за
периода от 05.05.2015 г. до 03.04.2020 г.. По общо правило уговорената в
договора за заем лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на
паричната сума за срока на договора и се дължи наред с главното задължение, ако
не противоречи на закона, което предполага на първо място изследване за неравноправност.
При преценката на договорната клауза за
възнаградителна лихва за неравноправност, каквото възражение е направено от
ответника, съдът съобрази, че съгласно параметрите и условията на договора
страните са уговорили фиксиран, годишен, лихвен процент по заема в размер на 23
% и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 26.17 %, при което общия
размер на уговорената договорна лихва, за периода от 05.05.2015 г. до
03.04.2020 г., възлиза на 13 828.00 лева. От една страна максималният размер на
договорната лихва /била възнаградителна или за забава/ е ограничен винаги от чл. 9 ЗЗД,
съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, в сила от ДВ, бр. 35/2014 г. годишният процент на разходите /ГПР/ по
кредита за потребителя не може да бъде по – висок от пет пъти законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с Постановление на
МС. Размерът на законната лихва е определен с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г.,
в сила от 01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта. От
друга страна според съдебната практика, няма пречка страните по договор да
уговарят плащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва. Прието
е, че ако договорната лихва надвишава трикратно размера на законната лихва, а
по обезпечен заем - двукратния размер на законната лихва, то е налице
неравноправие, тъй като в този случай така определеният размер на
възнаградителна лихва съществено превишава нейната обезщетителна функция по
повод предоставеното ползване на заемната сума. /В този смисъл Р. №
906/30.12.2004 г., ГД № 1106/2003 г., ІІ г. о.; Р. № 378/18.05.2006 г., ГД №
315/2005 г., ІІ г. о.; Р. № 1270/09.01.2009 г., ГД № 5093/2007 г., ІІ г. о.; Опр.
№ 901/10.07.2015 г., ГД № 6295/2014 г., ІV г. о.). Към момента на сключване на
договора основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ е бил 0,00 % и до настоящия
момент е в същия процент. Поради това най-високата стойност, която е имала
законната лихва за периода на действие на договора от момента на сключването му
е 10,00%. В този смисъл уговорената между страните договорна лихва не надвишава
3 пъти законната лихва по просрочени задължения. С клаузата, с която е
уговорена договорна лихва, не надвишаваща 3 пъти законната лихва по просрочени
задължения не е накърнен принципът за еквивалентност на насрещните престации, в
хипотезата на нарушение на добрите нрави, независимо, че според заключението на
вещото лице получения паричен заем по договор за потребителски кредит №
11197166 с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е сключен при значително по-висок
годишен лихвен процент - 23.00 %. спрямо размера на средния годишен лихвен процент,
който за 2012 г. е бил в размер на 8.91 %, а за 2013 г. размерът е 8.24%..
Изложеното води до извод за неоснователност на възражението за неравноправност
и произнасяне по основателността на исковата претенция.
В хипотезата, при която ищецът се позовава
на предсрочна изискуемост на кредита това обявяване води до изменение на
акцесорното задължение за възнаградителни лихви върху главницата, тъй като предсрочната
изискуемост съгласно чл. 71 ЗЗД има гаранционно - обезпечителна функция,
независимо, че съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора от
заемодатела поради неизправност на заемателя има за последица загуба на
преимуществото на срока при погасяване на задължението. Упражненият избор от
кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок, поради
съществуващия за него риск, преустановява добросъвестното ползване на паричната
сума от длъжника, поради което след настъпване на предсрочната изискуемост
уговореното възнаграждение за ползване на паричния ресурс за последващ период не
се дължи. Този извод се извежда от
уредбата на предсрочната изискуемост по договора за банков кредит: разпоредбата
на чл. 432, ал. 1 ТЗ е изрична относно размера на вземането на кредитора –
„предсрочно връщане на сумата по кредита” и изключва плащането на
възнаграждение в размер на уговорените за срока на договора лихви. Разграничение между предоставената сума по
кредита и дължимите възнаградителни лихви при предсрочна изискуемост на
вземането е направено и в разпоредбите на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и чл. 46, ал. 3 от
Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители. С волеизявлението за обявяване на
предсрочна изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага на основното
задължение по договора - за връщане на заетата парична сума и поставя длъжника
в забава, поради което по правилото на чл. 79, ал. 1 ЗЗД искането за изпълнение
може да се кумулира с искане за обезщетение за забавата, но изключва претенцията
за възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на
договора, поради което след този момент такова не се дължи. По изложените съображения, поради валидно
настъпилата предсрочна изискуемост по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11197166/12.03.2015 г., с връчване на исковата молба, респ.
получаването на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, размерът на вземането за
възнаградителна лихва за периода до настъпване на предсрочна изискуемост се
определя по действалия до този момент погасителен план, а за периода след
настъпване на предсрочната изискуемост - възнаградителна лихва не се дължи. Ето
защо искът за възнаградителна лихва върху главницата, с правно основание чл.
11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл.
71 ЗЗД и цена 8 308.09 лева, следва да бъде уважен, за периода от датата на
спиране на плащанията - 08.08.2016 г. /според
Заключението на вещото лице/ до 31.12.2018 г. - датата когато ответникът
получава Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, чийто размер изчислен от съда
възлиза на 6 973.65 лв., като искът до пълно предявения размер от 8 308.09
/осем хиляди триста и осем лева и девет стотинки/ лева, за периода от
01.01.2019 г. до 03.04.2020 г., следва да се остави без уважение, поради
неоснователност.
Ищецът не претендира присъждане на
законна лихва върху възнаградителна лихва, с което съдът, предвид диспозивното
начало в гражданския процес, следва да се съобрази.
Относно искът, с правно основание чл. 86 ЗЗД и цена 4 115 лева – мораторна лихва върху главницата, за периода от
09.08.2016 г. до 14.12.2018 г..
Ищецът претендира лихва върху главницата
по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11197166/12.03.2015 г., за периода от 09.08.2016 г. /датата
на спиране на плащанията по кредита/ до 14.12.2018 г. /дата преди връчване на Заявлението
по чл. 410 ГПК/, като се позовава на забава на длъжника - ответник в
изпълнението на конкретно задължение – връщане в цялост и в срок на заетата
сума. По правната си природа претендиратната лихва е обезщетение за вредите от
забава поради неизпълнение на парично задължение, тъй нар. „мораторна лихва“. Съгласно
разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В
общия случай мораторни лихви по правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължат, при
забава в изпълнението на парични задължения, наред с главното задължение, не
само върху главния дълг, но при забава в изпълнението на всички акцесорни
вземания - както договорни лихви, неустойка, така и върху други обезщетения. При
нормално развитие на облигационното отношение /при срочно изпълнение на парично
задължение/ обезщетителната /мораторната/ лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не се
дължи.. Следователно по правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва
или уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в специален закон
не е предвидено друго. В процесния случай
съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Това задължение
възниква не от договора или от закона, с предписание да се възнагради кредитора
за извършената от него работа, а само при поискване - чрез самостоятелен иск за
обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за
главницата – т. е. обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правата си,
произтичащи от забавата. Следователно при забавено изпълнение на целия дълг,
кредиторът следва да реализира по съдебен ред вземането си за лихва по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. В този смисъл, законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД представлява базата,
върху която се определя обезщетението за забава при неизпълнение на парично
задължение, същата се дължи само при поискване и няма характер на лихва като
възнаграждение за изпълнение на договорни задължения. В този слисъл искът за
мораторна лихва е акцесорен спрямо искът за главницата. От друга страна признатото
вземане за обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е еднородно по своя характер с
главницата и от момента на неговото определяне, то не се идентифицира със
законната лихва, чрез която е изчислено. Предпоставките за уважаването на иска
за мораторна лихва са: основателност на иска за главницата и ищецът да посочи
периода, за който се претендира лихвата, чийто размер се свързва с възникване
на главното парично задължение, като началният момент е деня на забавата на
длъжника, а крайният момент - датата на предявяване на исковата молба в съда,
както и размера на претенцията. Денят на забавата се определя съобразно
разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, според която при срочно задължение длъжникът изпада
в забава след изтичане на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение –
от деня, в който бъде поканен от кредитора. Следователно ищецът доказва, освен
основанието, от което произтича вземането му за лихва, т. е. договора, така и
забавата. Доказването на забавата се извършва с установяване момента на
изискуемост на главното вземане, като, ако главното вземане е с определен срок,
то доказването се осъществява с договора /арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД/. В процесния
случай главното задължение е, на първо място, периодично, по смисъла на
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД – страните по Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11197166/12.03.2015 г., са се споразумели, че връщането на
заема е на 60 погасителни вноски, всяка с месечен падеж, от който момент става
изискуема, като датата на първото плащане е 05.06.2015 г., и на второ място
срочно - има договорен краен срок за връщане на цялата заета сума – 03.04.2020
г., на която дата е настъпила изискуемост на целия остатък от заема. Поради спиране
на плащанията на 08.08.2016 г. /според
Заключението на вещото лице/ остатъкът по заема е могъл да бъде обявен за
предсрочно изискуем, от който начален момент следва забавата на длъжника. Доколкото
кредиторът не е обявил валидно предсрочната изискуемост на кредита преди
подаване на заявление по чл. 410 ГПК в съд – 14.12.2018 г., когато е образувано
ЧГД № 3655/2018 г., по описа на РС Шумен, то искът за обезщетение в размер
законната лихва върху главницата за периода от 09.08.2016 г. до 14.12.2018 г. -
датата предхождаща подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК, с правно основание чл. 86 ЗЗД и цена 4 115 лева
/мораторна лихва върху главницата/, се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Относно разноските: С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно
уважената част от исковете. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза
на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗЗП. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25 и чл.
26 предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в
исковото - от 100 до 300 лева. Съгласно чл. 1 от Наредбата съдът следва да определи
възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа.
Предвид изложеното, съдът като съобрази, че делото е с немалък материален
интерес, но не се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че в полза
на ищцовото дружество, следва да се определи разноски за юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 350,00 лева, от които: 50,00 лева - за
заповедното производство и 300,00 лева - за исковото производство. Към така
определеното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде прибавена и платената
от ищеца държавна такса в заповедното и исковото производство в общ размер на 1191.92
лева, като с оглед уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден
да плати на ищцовото дружество сума в общ размер на 925.15 лева, разноски в
заповедното и исковото производства. Доколкото „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД не е конституиран като страна в производството претендираните разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв., не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
Признава за установено, по реда на чл.
422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот
Волов” № 29, ет. 3, че ответникът Д.С.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи,
по Договор за потребителски паричен кредит № 11197166/12.03.2015 г. сключен с
БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, прехвърлен с Договор за цесия, Приложение № 1
от 14.09.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 14.09.2018 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД, прехвърлен с Договор от 03.05.2019 г. за цесия в
хода на процеса в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, 1335,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, сумата 17
375.36 /седемнадесет хиляди триста седемдесет и пет лева и тридесет и шест
стотинки/ лева – остатък от непогасена главница, платима по банкова сметка: ***
***, BIC/***: BPBI BG SF, в ТБ „***“ АД /б. *** АД/, за която по образувано ЧГД № 3655/2018 г., по
описа на РС – Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 1834/27.12.2018 г.,
за изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.12.2018 г. /датата на подаване на Заявление по чл.
410 ГПК/ до окончателно плащане, на основание чл. 11, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240,
ал. 1, вр. чл. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД
Признава за установено, по реда на чл.
422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот
Волов” № 29, ет. 3, че ответникът Д.С.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи,
по Договор за потребителски паричен кредит № 11197166/12.03.2015 г. сключен с
БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, прехвърлен с Договор за цесия, Приложение № 1
от 14.09.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 14.09.2018 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД, прехвърлен с Договор от 03.05.2019 г. за цесия в
хода на процеса в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, 1335,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, сумата 6
973.65 лева - остатък от неплатена договорна лихва върху главницата за периода от
01.01.2019 г. до 03.04.2020 г., платима по банкова сметка: *** ***, BIC/***:
BPBI BG SF, в ТБ „***“ АД /б. *** АД/, за която по образувано ЧГД № 3655/2018 г., по
описа на РС – Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 1834/27.12.2018 г.,
за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 11, ал. 1 ЗПК, вр. чл.
240, ал. 2, вр. чл. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД, като отхвърля
до пълно предявения размер 8 308.09 /осем хиляди триста и осем лева и девет
стотинки/ лева, начислена за периода от 05.05.2015 г. до 03.04.2020 г., като
неоснователен.
Отхвърля предявеният, по реда на чл.
422, вр. 415 ГПК, от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот
Волов” № 29, ет. 3, срещу Д.С.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***, иск за
признаване като установено между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата
4 115 лева - мораторна лихва, за периода от 09.08.2016 г. до 14.12.2018 г., върху
главницата по Договор за потребителски паричен кредит № 11197166/12.03.2015 г.
сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, прехвърлен с Договор за цесия, Приложение
№ 1 от 14.09.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 14.09.2018 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, прехвърлен с Договор от 03.05.2019 г. за
цесия в хода на процеса в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК
***, седалище и адрес на управление: гр. София, 1335,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, с правно
основание чл. 86 ЗЗД, за която по образувано ЧГД № 3655/2018 г., по описа на РС
– Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 1834/27.12.2018 г., за изпълнение
на парично задължение, като неоснователен.
Осъжда Д.С.Д., с ЕГН ********** и адрес:
***, да плати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот
Волов” № 29, ет. 3, сумата 925.15 лева, разноски в заповедното и исковото
производства, съразмерно уважената част от исковете, платима по банкова сметка:
*** ***, BIC/***: BPBI BG SF, в ТБ „***“ АД /б. *** АД/, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи
на страните, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7,
ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл.
259, ал. 1 ГПК.
След влизане в сила на решението,
приложеното ЧГД № № 3655/2018 г., по описа на РС-Шумен, да се върне в състава,
ведно с препис от настоящото решение.
Районен съдия:……………………