РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Кюстендил, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Тина Р. Малинова
като разгледа докладваното от Тина Р. Малинова Гражданско дело №
20231520102488 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
"УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, пл."Св.Неделя" 7, действащо чрез пълномощник, със
съдебен адрес: гр.С., ул."***" ***, ет.*, срещу С. М., с ЕГН: **********, с
адрес: гр.***, ул. "***" **, вх.*, ет.*, ап *.
В исковата молба, поправена впоследствие с допълнително подадена
такава, се твърди, че по заявление по чл. 417 от ГПК, депозирано от
"УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД на 03.02.2020 г. било образувано ч.гр.дело №
204/2021 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, по което заповедният съд
постановил Разпореждане, с което било отказано издаването на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, а срещу отказа на съда била подадена частна
жалба, която не била уважена от ОС-Кюстендил. Впоследствие били дадени
указания на заявителя за предявяване на осъдителен иск на основание чл.415,
ал.1, т.3, вр. чл.415, ал.3 ГПК.
Заявява се, че на 10.05.2017 г. бил сключен Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № ***/0030/46973500 между "УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК" АД като кредитодател и С. М. като кредитополучател и по силата
1
на този договор, ищцовата банка била предоставила на ответника кредит в
размер на 2 000 лева, който се усвоявал като овърдрафт по разплащателна
сметка, при лихвен процент в размер на пазарен лихвен индекс, който
представлявал едномесечен Софибор плюс фиксирана надбавка от 12,925% и
към дата на подписване на договора, общият размер на лихвения процент за
договорна лихва бил в размер на 12,95%. Съгласно чл.3 от договора, целта на
кредита била за текущи разходи. Посочено е, че при просрочие на дължимите
по кредита, суми, се дължало обезщетение за забава в размера на законната
лихва, като крайният срок за погасяване на кредита бил 10.05.2018 г. и при
условията на чл.12.1 от договора за кредит, а лихвите по кредита се
издължавали ежемесечно, на десето число от месеца в съответствие с чл.
12.2.1 и чл.7 от договора.
Твърди се още, че поради нарушение от страна на ответника-
кредитополучател на условията на Договор за банков потребителски кредит на
физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №
***/0030/46973500, сключен на 10.05.2017 г., изразяващо се в излизане на
неразрешен овърдрафт, на основание чл.17 от посочения договор, ищцовата
банка обявила ползвания кредит, ведно с лихвите за просрочие, за предсрочно
изискуем, без да било необходимо да уведомява кредитополучателя, считано
от 10.05.2019 г., което било отразено в счетоводните книги, като ищцовата
банка била изпратила покана за доброволно изпълнение до
кредитополучателя чрез ЧСИ Н. С., която се считала за редовно връчена на
25.08.2020 г., след залепване на уведомление на адреса на кредитополучателя
и неявяване от негова страна да получи книжата в указания му двуседмичен
срок.
Правното основание за начисляване на дължимите наказателни лихви
в размер на 290,74 лева се намирало в 5.4 от договора
С оглед гореизложеното е отправено искане съдът да осъди С. М., с
ЕГН: ********** да заплати на "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, с ЕИК:
*********, следните суми:
983,94 лева – главница, от които 983,59 лева разрешен овърдрафт и
0,35 лв. – неразрешен овърдрафт, ведно със законната лихва от 02.02.2021 г.;
290,74 лева – дължими наказателни лихви, съгласно договора за
кредит, считано от 12.09.2019 г. до 02.02.2021 г.;
2
72,00 лева – разноски за уведомяване.
Претендират се и направените разноски в заповедното производство:
26,93 лева за заплатена държавна такса и 60 лева – за адвокатско
възнаграждение, както и сторените такива по настоящото дело, включително
заплатен адвокатски хонорар.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез назначения му от съда
особен представител адв. В. Р., АК – Кюстендил, е подал отговор на исковата
молба, с който счита предявения иск за допустим, но изцяло неоснователен по
основание и размер, като намира, че изложената в исковата молба фактическа
обстановка била невярна и относно изложеното в исковата молба
обстоятелство, че на 20.01.2016 г. ищцовата банка предоставила на ответника
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № ***/0030/46973500, ищцовата страна следвало да
докаже извършването на надлежно плащане по сметката на ответника, както и
размера на отпуснатия заем. Не се възразява да бъдат приети приложените по
делото писмени доказателства, като е отправено искане съдът да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен.
В проведените по делото открити съдебни заседания ищцовото
дружество, редовно уведомено, не изпраща представител, като с
предварително подадена молба, ведно с уточнителна такава, моли за даване
ход на делото в отсъствие на представител на ищеца, поддържа исковата молба
и направените с нея доказателствени искания.
Ответникът не се явява, представлява се от назначения му от съда
особен представител – адв. В. Р.. Изразява становище за допустимост, но
неоснователност и недоказаност на предявените искове, с оглед на което се
иска отхвърлянето им. Претендира заплащането на адвокатски хонорар.
По делото са ангажирани писмени доказателства и е назначена
съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е изслушано в
съдебно заседание.
След цялостна преценка и задълбочен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, разгледан поотделно и в неговата
съвкупност, и като взе предвид изложените от страните доводите,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
От представеното по делото заверено копие на договор за банков
3
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № ***/0030/46973500 се установява, че същият е
сключен на 10.05.2017 г. между "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, в качеството
му на кредитор от една страна и С. М., като кредитополучател, от друга
страна, по силата на който е видно, че страните са се намирали във валидна
облигационна връзка помежду си, считано от дата на сключване на договора,
въз основа на който ищцовата банка се е задължила да предостави на
ответника кредит в размер на общо 2 000 лева, който се усвоявал като
овърдрафт по разплащателна сметка, с цел на кредита- за текущи разходи,
срещу насрещното задължение на ответника да върне заетата сума, ведно с
начислените върху него лихви. Видно от договора е и, че същият е сключен
при лихвен процент в размер на пазарен лихвен индекс, който представлявал
едномесечен Софибор плюс фиксирана надбавка от 12,925% и към дата на
подписване на договора, общият размер на лихвения процент за договорна
лихва бил в размер на 12,95%, като било уговорено, че при просрочие на
дължимите по кредита, суми, кредтополучателят дължал обезщетение за
забава в размера на законната лихва, като крайният срок за погасяване на
кредита бил установен на 10.05.2018 г. и при условията на чл.12.1 от договора
за кредит, а лихвите по кредита се издължавали ежемесечно, на десето число
от месеца в съответствие с чл. 12.2.1 и чл.7 от договора.
По делото са представени и заверени копия на Общите условия, при
които „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД предоставя потребителски кредити на
физически лица, явяващи се неразделна част от договора, на извлечение от
счетоводни книги по чл.60, ал.2 от ЗКИ, изготвено към 02.02.2021 г., както и
на покана за доброволно изпълнение до ответника, изпратена чрез ЧСИ Н. П.
С., с която на ответника е предоставен 14-дневен срок за изпълнение на
задълженията му, считано от получаването на поканата и на уведомление от
ЧСИ Н. С., ведно с разписка към него, от съдържанието на които се
констатира, че на 10.08.2020 г. на адреса на ответника е било залепено
уведомление, с което същият е бил уведомен, че във връзка с чл.47 от ГПК
следва в двуседмичен срок, считано от тази дата - 10.08.2020 г., да се яви в
кантората на ЧСИ-то за получаване на книжата, който срок е изтекъл на
25.08.2020 г.
Представени са Удостоверения за постоянен и настоящ адрес на С. М.,
както и писмо с изх.№ 11-03-2269/20.11.2024 г. на Община Кюстендил, видно
4
от съдържанието на което е, че към 19.11.2024г. на територията на общината
няма съставен акт за смърт на лицето С. М..
По делото е приета, без оспорвания и възражения от страните и
назначената и изготвена съдебно-икономическа експертиза, която съдът
кредитира изцяло като обективна и обоснована, вещото лице по която е
установило, че към 02.02.2021 г., задължението по процесния договор е
възлизало в размер на общо 1346,68 лева, от които главница/разрешен лимит -
983,59 лева, неразрешен лимит - 0,35 лв., 290,74 лв. - дължими лихви и 72 лв.
- разходи за уведомяване, като дължимата главница и лихви върху нея били в
общ размер на 1274, 68 лева. Експертът е пояснил, че през периода на
действие на договора са били допускани просрочия в плащанията на
задълженията, като последното погасяване било извършено на 21.05.2019 г. в
размер на 1160 лв. Посочено е, че как е изчислен ГПР съгласно договора и
какво включва, както и че ГПР, при описаните в експертизата допускания, би
бил в размер на 29,866%. Вещото лице е уточнило, че дължимите наказателни
лихви, съгласно договора са за периода от 12.09.2019 г. до 02.02.2021 г.- дата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК, като договорът е прекратен, считано от 10.05.2019 г. Извършваните
движения по кредита са описани подробно по дати, размер и начин в
Приложение №1 към заключението, като се посочва, че на 19.06.2018г. е
извършена операция с карта в размер на 8,02 лева, а на 01.06.2018г. теглене на
сума в размер на 9 403,20 лева.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните
по делото доказателства.
Съобразявайки така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове
по реда на чл.415, ал.1, т.3 вр. чл. 415, ал.3 от ГПК, с правно основание по
чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на банката – ищец, следните суми: 983,94 лева –
главница, от които 983,59 лева разрешен овърдрафт и 0,35 лв. – неразрешен
овърдрафт, ведно със законната лихва от 02.02.2021 г., дължими по Договор за
банков потребителски кредит на физическо лице от 10.05.2017г., усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка №***/0030/46973500, 290,74 лева –
5
дължими наказателни лихви, съгласно договора за кредит, считано от
12.09.2019 г. до 02.02.2021 г., както и 72,00 лева – разноски за уведомяване.
Предявените искове са допустими, тъй като с потвърдено от КОС,
Разпореждане № 260150 /03.02.2020 г. по описа на КРС, постановено по
ч.гр.дело 204/2021 г., съдът е отхвърлил заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист със
заявител "Уникредит Булбанк" АД , против С. М., поради различие между
претендираните суми и тези, посочени в извлечение от счетоводни книги,
както и приложеният договор, поради което с Разпореждане № 260341
/30.10.2023 г. по описа на КРС, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК е
указано на заявителя, че може в едномесечен срок от съобщението, да предяви
осъдителен иск за претендираните вземания, за което дължи довнасяне на
държавната такса по осъдителните искове, вследствие на което, в срока и в
изпълнение на указанията на съда, е подадена исковата молба.
При разпределение на доказателствената тежест между страните,
съдът е указал, че в тежест на ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е да
докаже и установи при условията на главно и пълно доказване всички факти и
обстоятелства, на които основава претенциите си, а именно възникването на
валидно облигационно отношение по силата на Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № ***/0030/46973500, сключен на 10.05.2017 г. между
ищеца и ответника по делото, при условията, посочени в договора,
изправността си по договора, предоставения на ответника кредит в посочения
размер, наличието на предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост,
респ. съобщение/уведомление/покана до ответника за настъпване на
предсрочната изискуемост и надлежното му/й получаване от него, размера,
валидността и основанието на наказателните лихви, както и направените
разноски за уведомяване в посочения размер.
На ответника, съдът е указал, че е следвало при установяване на
горните обстоятелства от ищеца да докаже погасяването на задълженията му
чрез връщане на сумата и плащане в уговорените срокове, както и да докаже
всички други свои правоизключващи, правопогасяващи и правоотлагащи
възражения.
Съдът е указал на страните и за кои факти и обстоятелства не сочат
6
доказателства, както и че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК ще провери служебно
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като
е предоставил възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.
В настоящия случай от доказателствата по делото се установява по
безспорен начин, че на 10.05.2017 г. между страните е възникнало валидно
правоотношение по силата на сключения и описан по-горе между тях, договор
за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт
по разплащателна сметка №***/0030/46973500, при условията, посочени в
него, въз основа на който ищецът, като кредитор е предоставил на ответника, в
качеството му на кредитополучател потребителски кредит в размер на 2 000
лева (две хиляди лева) за текущи разходи, като уговореният краен срок на
погасяване на кредита е бил 10.05.2018 г. Не са налице други данни по делото,
които да опровергават изложеното. На кредитополучателя са предоставени
Общите условия ОУ, при които „УниКредит Булбанк“ АД предоставя
потребителски кредити на физически лица - неразделна част от договора, като
с оглед съдържанието на договора става ясно, че кредитополучателят е
декларирал и, че е запознат с ОУ на банката и приема прилагането им при
уреждане на отношенията между тях във връзка със сключването и
изпълнението на договора.
От съдържанието на договора се установява, че кредитополучателят
заплаща на кредитора възнаградителна лихва – ГЛП в размер на 12,95%, която
се заплаща ежемесечно, а незаплатената дължима лихва се отнася като
усвоена част от овърдрафта, а ако той е усвоен изцяло – като
неразрешен овърдрафт - чл.11.2 от договора. Уговорено е и обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Съгласно чл.11.3 от договора, при
неиздължаване от страна на кредитополучателя на сумите по кредита, както и
в случаите на предсрочна изискуемост, цялата ползвана, но неиздължена част,
включително над разрешения лимит на овърдрафта се олихвявал с лихва за
неразрешен овърдрафт по т.5.4 от договора в размер на законната лихва от
10.00 %. Чл.12.1 от договора предвижда, че крайният срок за погасяване на
кредита се удължава многократно за период от още една година, при условие,
че кредитополучателят спазва условията на договора, не е в просрочие по
нито едно от задълженията си към кредитора и не е подал искане за отказ от
удължаване на срока. Според чл.17 от Договора, страните приемат, че при
неизпълнение, банката кредитор има право да обяви едностранно, без
7
предизвестие част или целият дълг за предсрочно изискуем.
Въз основа на експертизата и договора се установява, че кредитът е
бил усвоен от ответника чрез овърдрафт по разплащателна сметка, доколкото
за ответника вещото лице е констатирало, че има задължения, произтичащи от
процесния договор, които и до настоящия момент са останали непогасени,
като в тази връзка липсват както доказателства, така и каквито и да е било
твърдения за извършено от страна на ответника плащане на задълженията му
по договора. Посоченото се установява от констатираното от вещото лице в
експертизата, описано в Приложение 1 към същата, движение по банковата
сметка, обслужвала овърдрафта, подробно описано, вкл. по дати, суми и
основание. Отделно, от поясненията на експерта се установява и, че през
периода на действие на договора са били допускани просрочия в плащанията
на задълженията от страна на ответника, като последното погасяване е било
извършено на 21.05.2019 г. в размер на 1160 лв.
По отношение обявяването на предсрочната изискуемост по см. на чл.
60, ал. 2 ЗКИ следва да се спомене, че то предполага изявление на кредитора,
че ще счита целия кредит или непогасения остатък за предсрочно изискуем,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, като предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора. Изрично е посочено, че извлечението от
счетоводните книги на Банката установява вземането, но не представлява
документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на
Банката да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора
предварителна договорка при какви условия договорът за кредит става
предсрочно изискуем, не поражда действие, ако Банката изрично не е заявила,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това
заявление да е достигнало до длъжника. В случая от съдържанието на
приложената по делото покана за доброволно изпълнение до ответника такова
изявление от банката по отношение на процесния договор за кредит,
достигнало до длъжника, не се установява да е отправяно, тъй като в поканата
е записано, че поради изтичане на крайния срок, договорен с ответника за
погасяване (издължаване) и поради неизпълнение на задълженията му за
връщане на падежа на усвоените суми и следващите се върху тях лихви по
сключения между страните, договор, ответникът се уведомява, че към
20.01.2020 г. формираният към банката негов дълг възлизал в посочения в
8
поканата, размер.Прави впечатление, че в поканата за доброволно плащане са
споменати два договора, като по отношение на договор за кредитна карта от
09.05.2017 г., който не е предмет на настоящото дело, ответникът е уведомен,
че поради неизпълнение на задълженията си по този договор, предоставеният
кредит по него е обявен за предсрочно изискуем, а не процесният, както се
твърди в исковата молба.
Отделно от горното, настоящият състав намира, че така осъществено,
връчването на поканата за доброволно изпълнение така или иначе е и
нередовно. Това е така, доколкото предвиденият в чл. 47 от ГПК ред за
връчване на книжата представлява разписана от законодателя фикция за
получаване на съобщението, при наличие на точно определени предпоставки.
В тази връзка съдът намира, че при връчване на книжата съдебният
изпълнител следва да приложи нормата на чл. 47 от ГПК във всичките й
хипотези, като издири и връчи съответните книжа на постоянния или настоящ
адрес на адресата или по месторабота на същия. Неизпълнението на
разписаната процедура води до липса на редовно връчване по предвидения
ред. Така даденото разрешение е в съответствие и с постановките на решение
на СЕС по дело С-327/10 от 17.11.11 г., според което Регламент (ЕО) №
44/2001 допуска прилагането на разпоредба от вътрешното процесуално право
на държава членка, която поради заинтересованост да се избегне ситуация на
отказ на правосъдие позволява провеждането на производство срещу и в
отсъствието на лице, чието местоживеене не е известно, ако юрисдикцията,
сезирана със спора, се увери преди произнасянето по него, че за откриването
на ответника са предприети всички проучвания, изисквани от принципите на
дължимата грижа и на добросъвестността, а именно приложение на
разписаната процедура по връчване.
В конкретния случай съдът намира, че не е изпълнен фактическият
състав на разпоредбата на чл. 47 ГПК в неговата цялост, за да се фингира
връчване на книжата на ответника. Отбелязано е единствено извършените
посещения на известния адрес и констатация за отсъствието на адресата
според правилото на чл. 47, ал. 1 ГПК , като няма данни за това, че след
установяване отсъствието на ответната страна на посочения адрес е
извършена служебна справка за постоянен/настоящ такъв, респ. установяване
наличието на трудово правоотношение с оглед връчване по месторабота,
9
съотв. невъзможност за това.
Въз основа на горното и с оглед посоченото от ищеца в поканата за
доброволно изпълнение, че крайният срок за издължаване на ответника е бил
12.09.2019 г., то следва, че падежът на всички задължения по договора е
настъпил преди датата на приключване на устните състезания, вкл. и преди
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда.
По отношение на възникналото между страните облигационно
правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за
потребителския кредит,тъй като процесният договор за кредит безспорно е
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, е а ответникът в
настоящото производство има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1
от Закона за защита на потребителите. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от
ЗПК, разпоредбите на закона се прилагат и за договори за кредит под формата
на овърдрафт, когато кредитът трябва да бъде погасен в срок, по-дълъг от три
месеца, какъвто е настоящия случай, доколкото е предвиден едногодишен
срок за погасяване на предоставения кредитен лимит, а доколкото процесният
договор е сключен с потребител, е нужно съдът да следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в него.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като
същите са изискуеми при самото му сключване. В случая следва да се
отбележи, че в чл.11, т.10 от ЗПК е посочено, че договорът за потребителски
кредит следва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. В този смисъл съдът намира, че
процесният договор само формално отговаря на цитираната разпоредба,
доколкото липсва посочване на ГПР, като от договора не става и ясно по
никакъв начин какво точно се включва в него. Вещото лице е посочило
единствено, че договореният ГПР би бил в размер на 29,866%, съгласно
10
извлечение от сметката по кредита, като размерът е формиран на
база договорен лихвен процент – 12,95%, главница - 2 000 лева, месечна такса
3,60 лева и месечна застрахователна премия – 9,28 лева. Тоест, от експертното
заключение става ясно какъв би бил размерът на ГПР, ако в него бъдат
включени описаните допускания, без обаче тези данни да са отразени в самия
договор. Тоест, в договора ГПР не е посочен нито като абсолютна процентна
стойност, нито са описани взетите предвид допускания, използвани при
изчисляването му, поради което се създава неяснота относно начина на
формиране на ГПР, а оттам не се разбира какви и кои компоненти са включени
в него. Това от своя страна води до нарушаване на законовото изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин, уредено в чл.10, ал.1 от
ЗПК, с оглед на което за кредитополучателя се създава пречка и трудност да
извърши преценка относно ГПР. Практиката на СЕС /т.90 от решение на СЕС
по дело С-377/14; съображения 31 и 43 от Директива 2008/48; / приема, че от
особено важно значение е потребителят да е бил информиран за общия разход
по кредита под формата на процент, изчислен по единна математическа
формула, тъй като това води освен прозрачност, но и до предоставяне на
възможност на потребителя да направи сравнение относно предлаганите на
пазара оферти и условия за отпускане на кредит, както и да прецени обема на
задълженията, които поема. Също така, посочването в договора за кредит на
по-нисък и/или по-висок от действителния ГПР, представлява невярна
информация относно общите разходи по кредита и следователно относно
цената, което пък следва да се окачестви като заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл.6, пар.1 от Директива 2005/29/ЕО относно
нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители, тъй
като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по
отношение на съществен елемент на договора неговата цена, и го подтиква
или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен
случай не би взел. Именно поради тази причина законът въвежда
задължението в договора за кредит да бъде подробно описан винаги ГПР,
както и начина на формирането му, като в процесния договор очевидно това
не е направено, което води до съществено засягане на правата на потребителя,
тъй като е поставен в положение да тълкува клаузите на договора, а тази част
от договора се явява особено важна за интересите на потребителя, поради
което неяснотите и подвеждащото оповестяване на това изискуемо
11
съдържание, законът го регламентира като порок от най-висока степен.
Нещо повече, в случая от договора изобщо не става ясно и дали, и по какъв
начин е включена и посочената от вещото лице, застрахователна премия.
Непосочването в договора на ГПР, води до неговата недействителност,
поради нарушаване на чл.11, ал.1, т.10 във вр. с чл.22 от ЗПК. В тази връзка
може да се отбележи, че съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от
21.03.2024 г. по дело C 714/22 , когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички разходи,
предвидени в чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 23.04.2008 г., посочените разпоредби допускат този договор да
се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем, главница.
В случая, видно от разпоредбите на договора за кредит, е че в последния са
установени задължения за заплащане на комисионна и такси, освен
задължението за заплащане на възнаградителна лихва с посочване на
приложимия лихвен процент. В договора обаче липсва информация за
годишния процент на разходите по кредита – последният не е посочен, поради
което следва да се приеме, че при сключване на договора е допуснато
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл.23 от ЗПК, доколкото процесният договор за потребителски
кредит се явява недействителен, то следва потребителят да върне само чистата
стойност на кредита, но без да дължи лихва или други разходи по кредита,
като в случая от събраните по делото писмени доказателства, в частност и от
изгответната експертиза се установи, че ответникът дължи на ищеца
единствено главница в претендирания размер от общо 983,94 лева, от които
983,59 лева - разрешен овърдрафт и 0,35 лева - неразрешен овърдрафт, върху
която следва да се присъди и законна лихва, считано от 02.02.2021 г. до
окончателното й изплащане.
Претенцията за наказателни лихви в размер на 290,74 лева, като недоказана и
неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
На последно място, не се установи и доказа и дължимостта на сумата в
размер на 72 лева, представляващи разходи за уведомяване. Липсват както
твърдения какви конкретно са тези разходи, как са образувани и изчислени,
12
така и надлежни доказателства, че такива реално са извършени, поради
което претенцията за тази сума също следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
По разноските:
Предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него в исковия процес
и заповедното производство, на основание т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК, на ВКС, съдебни разноски, съразмерно на
уважената част от исковете.
Съдът съобрази, че в заповедното производство са били сторени
разноски за държавна такса в размер на 25 лева, а за адвокатско
възнаграждение, съгласно представен договор - в размер на 60 лева или общо
разноски в размер на 85 лева, като от тях ответникът дължи на ищеца сумата
от 62,10 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна
такса в размер на 125 лева, 427,47 лева депозит за особен представител на
ответника, 307,78 лева за адвокатско възнаграждение и 350 лева депозит за
вещо лице или общо 1210,25 лева. Съразмерно уважената част от иска,
ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 884,25 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцовото дружество дължи на
ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска, но доколкото
последният не е претендирал разноски и няма данни или доказателства да е
направил такива в производството, съдът намира, че разноски не му се дължат.
В хода на производството ответникът бе представляван от назначения му на
разноски на ищеца особен представител, осъществяващ процесуално
представителство, регламентирано с особени правила и произтичащо от
нарочен акт на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3
ГПК , който съгл. приетото в ТР 6/2013 , на ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да
получава възнаграждение за участието си по конкретно дело, доколкото
представителството му по делото е винаги възмездно - чл. 36, ал. 13 . Ето защо
на адв. Р. се дължи изплащане на сумата за това, която е внесена от ищеца по
делото и в който смисъл съдът се е произнесъл в съдебно заседание от
10.12.2024 г.
Ищецът следва да бъде осъден и на основание чл.77 от ГПК за
13
доплащане на възнаграждение на вещото лице, определено в размер на 78
лева в проведеното на 17.10.2024 г. открито съдебно заседание.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – Кюстендил.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.415, ал.1, т.3 вр. чл. 415, ал.3 от ГПК във
вр.с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, С. М., с
ЕГН: **********, с адрес: гр.***, ул. "***" **, вх.*, ет.*, ап ** да заплати на
"УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., пл."Св.Неделя" 7, действащо чрез пълномощник, със
съдебен адрес: гр.С., ул."***" ***, ет.* следните суми: 983,94 лева
(деветстотин осемдесет и три лева и 94 ст.), представляващи главница по
Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка №***/0030/46973500, от които: 983, 59
лева – разрешен овърдрафт и 0,35 лева – неразрешен овърдрафт, ведно със
законната лихва от 02.02.2021г. до окончателното погасяване на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани, предявените искове за
осъждане на С. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр.***, ул. "***" **, вх.*, ет.*,
ап **, да заплати на "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, пл."Св.Неделя" 7, действащо чрез
пълномощник, със съдебен адрес: гр.С., ул."***" ***, ет.*, следните суми:
290,74 лева (двеста и деветдесет лева и 74 ст.), представляващи дължими
наказателни лихви, съгласно Договор за банков потребителски кредит на
физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка
№***/0030/46973500, за периода от 12.09.2019г. до 02.02.2021г. и 72 лева
(седемдесет и два лева), представляваща разноски за уведомяване на
длъжника.
ОСЪЖДА на основание чл. чл.78, ал.1 от ГПК С. М., с ЕГН:
**********, с адрес: гр.***, ул. "***" **, вх.*, ет.*, ап **, да заплати на
"УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление на дейността: гр. София, пл. "Света Неделя" № 7, сумата в общ
14
размер на 884,25 лева, представляващи сторени разноски в настоящото
производство, както и сумата в общ размер на 62,10 лева- разноски,
направени в хода на заповедното производство по ч. гр.д. № 204/2021 г. по
описа на КРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 от ГПК, "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление на дейността: гр.
София, пл. "Света Неделя" № 7, да плати по сметка на Районен съд –
Кюстендил сума в размер на 78 лева (седемдесет и осем лева),
представляващи депозит по извършена съдебно-икономическа експертиза.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд-Кюстендил в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7,
ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
15