Р Е Ш Е Н И Е
№ 113
гр.Нови пазар, 02.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Нови пазар в публичното си заседание на двадесет
и седми май две хиляди и двадесета година, в следният състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА
НИКОЛОВА
СЕКРЕТАР : Галина Александрова
като разгледа докладваното от съдия Николова, гр.д. № 21
по описа на НПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е
искова молба, съдържаща обективно съединени искове с правно основание по
чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземането по издадена
заповед по ч.гр.д. № 1024/19г. на НПРС, срещу ответника за сумите: Предявена е
искова молба, съдържаща обективно съединени искове с правно основание по
чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземането по издадена
заповед по ч.гр.д. № 1466/19г. на НПРС срещу ответника за сумите: 1474,06лв.-
главница; 366,36 лв. договорна лихва за периода от 10.01.2018 г.до 27.10.2019
г.; 204,56лв. лихва за забава (мораторна лихва) за периода от 10.01.2018 г. до
подаване на заявлението до изплащане на сумата, както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 30.10.2019 г.
Ищецът сочи, че
по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
11.04.2018г., сключен между „Банка ДСК“ АД и „Агенция за събиране на вземания“
ООД и Приложение №1 към него от 13.06.2018 г. и потвърждение за сключена цесия
между двете дружества, в полза на ищеца е прехвърлено изцяло вземането,
произтичащо от договор за стоков кредит № ***г. между банката и ответника.
Съгласно договора за цесия, ищецът се е задължил да изпрати уведомления до
кредитополучателите за извършената цесия. Такова уведомление е изпратено до
ответника на 02.07.2018 г. на адреса посочен в договора, което не е получено от
ответника. Изпратено е и второ уведомление чрез куриер, което също е останало
невръчено.
Ищецът сочи, че
вземането му произтича от сключен на 27.10.2017 г. договор за стоков кредит № ***г.между
ответника и Банка ДСК в размер на 1474,06лв. за закупуването от Технополис
България ЕАД, на следните стоки: телевизор на стойност 1299лв. и застраховка
„Стандарт+“ в размер на 175,06лв. С извършването на плащането към търговеца,
кредиторът е изпълнил задължението си по договора. Търговецът е издал фактура
на стойност 1299лв., а застрахователят е издал Сертификат № ***г.
Съгласно
договора за кредит, ответникът се задължава да заплаща погасителни вноски, при
лихва в размер на 39,59%, като лихвата се начислява върху усвоената и
непогасена част от кредита. Общия размер на лихвата по кредита е 625,19лв. и
общата стойност на плащанията е в размер на 2 099,25лв.
Ответникът се
бил задължил да върне дадената сума за срок от 24 месеца, като размерът на
всяка погасителна вноска е 89,87лв., а последната вноска е в размер на 32,24лв.
Срокът на договора е изтекъл на 27.10.2019 г. и не е обявяван предсрочно за
изискуем.
Ищецът сочи, че
длъжникът не е изпълнил изцяло задълженията си по договора, като платеното от
него е в размер на 258,83лв., с които са погасени договорна лихва в размер на
258,83лв.
Предвид на
горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо ответника, че същия дължи на ищеца сумите по издадена заповед
по ч.гр.д. № 1024/19г. на НПРС, съответно 1474,06лв.- главница; 366,36 лв.
договорна лихва за периода от 10.01.2018 г.до 27.10.2019 г.; 204,56лв. лихва за
забава (мораторна лихва) за периода от 10.01.2018 г. до подаване на заявлението
до изплащане на сумата, както и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 30.10.2019 г.
Ответникът не е
представил писмен отговор на предявените спрямо него искове. Същия е запознат с
неблагоприятните последици от това.
С писмена молба по делото ищеца е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по реда на чл.238 и
чл.239 от ГПК.
Съдът намери, че са налице
предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, а именно: ответникът не представил в срок писмен отговор, не се е явил
в първото по делото заседание, за което е бил редовно призован, както и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В конкретния
случай на ответника са били дадени указания, че при неспазване на сроковете за
размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, както и при наличие на
предпоставките на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, съдът може да постанови
неприсъствено решение.
Съдът, въз основа на представените от
ищецът и събрани по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на
чл.239, ал.1 т.2 във вр. чл.12 от ГПК - договор за стоков кредит № ***г.; погасителен
план към договора; общи условия към
догооворите за стокови кредити, подписани от ответника; декларация от ответника
за предоставена преддоговорна информация; искане за стоков кредит; уведомително
писмо; касов бон от Технополис България ЕАД на стойност 1299лв.; съгласие за
присъединяване към групов договор за застраховка; ОУ за застраховане на
кредитополучатели по стокови кредити; рамков договор за покупко – продажба на
вземания № ***г.; допълнително споразумение към договор за цесия № ***г.;
потвърждение за цесия; извлечение от приложение към договор за цесия;
пълномощно по договор за цесия; уведомително писмо до ответника- 2бр.; обратна
разписка до ответника-2бр., намери исковете за доказани от фактическа и правна
страна, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1474,06лв.-
главница, включваща главницата на закупената по договора за стоков кредит стока
от 1299лв. и заплатената застрахователна премия в размер на 175,06лв., съгласно;
366,36 лв. договорна лихва за периода от 10.01.2018 г.до 27.10.2019 г.;
204,56лв. лихва за забава (мораторна лихва) за периода от 10.01.2018 г. до
подаване на заявлението до изплащане на сумата, както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 30.10.2019 г.
Не се претендират суми, основани на
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство.
Ищецът претендира
направените по настоящето дело разноски, както и тези по заповедното
производство.
По исковото производство
ищецът е направил разноски в общ размер на 119,10лв. за държавна такса. Освен
тях ищецът претендира и разноски за юрисконсулт в размер на 350лв. Общо се претендират
469,10лв.
Ответникът не е направил
разноски и не претендира такива по делото.
Съдът намира, че претендираното от ищеца
възнаграждеине от 350лв. за юрисконсулт по исковото производство не е
обосновано. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК,
в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение
в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв. От това се установява, че претендираните
350лв. за юрисконсулт са над допустимия размер. Съдът намира, че с оглед на
ангажираността на представителя на ищеца по нястоящето дело, което се изразява
в изготвяне на искова молба, отстраняване на нередовности и писмено становище,
други действия по делото не са извършвани и поради това на ищеца следва да се
присъди минимално дължимото възнаграждение за юрисконсулт, от 100лв. за
останалата част искането е неоснователно.
Претенциите на ищеца за
разноски са частично основателни съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК
следва да се уважат пропорционално на уважената част от исковете. По исковото
производство следва да му се присъдят разноски в размер на 219,10лв. и да се
отхвърли за разликата до 469,10лв.
Относно разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната
съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС следва да се отхвърли претенцията на ищеца за присъждане на
разноските по заповедното производство, които са в общ размер на 40,90лв. за ДТ
и 50лв. възнаграждение за юрисконсулт. Общо разноски в размер на 90,90лв. Претенциите
на ищеца са основателни и следва да се уважат.
На основание чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за
установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД,
спрямо М.Х.Р., с ЕГН ********** ***, че вземането на от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., изпълнителен
директор, за сумата от 1474,06лв. (хиляда четиристотин седемдесет и четири лева
и шест ст.), представляваща главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение № 847/01.11.2019
г. по ч.гр.д. № 1466/19г. на НПРС – 30.10.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, СЪЩЕСТВУВА.
ПРИЗНАВА за
установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, спрямо М.Х.Р., с ЕГН ********** ***, че вземането на от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., изпълнителен
директор, за сумата от 366,36лв. (триста шестдесет и шест лева тридесет и шест
ст.), представляваща договорна лихва за периода от 10.01.2018 г.до 27.10.2019
г., за която е издадена Заповед за изпълнение № 847/01.11.2019 г. по ч.гр.д. № 1466/19г.
на НПРС – 30.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, СЪЩЕСТВУВА.
ПРИЗНАВА за
установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, спрямо М.Х.Р., с ЕГН ********** ***, че вземането на от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., изпълнителен
директор, за сумата от 204,56лв. лихва за забава (мораторна лихва) за периода
от 10.01.2018 г. до подаване на заявлението – 30.10.2019г., за която е издадена
Заповед за изпълнение № 847/01.11.2019 г. по ч.гр.д. № 1466/19г. на НПРС – 30.10.2019
г. до окончателното изплащане на сумата, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал.1 от ГПК М.Х.Р., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕАД, с ЕИК:*********, направените по делото разноски в размер на 219,10лв. (двеста и
деветнадесет лева и десет стотинки), като отхвърля претенцията за разноски за
разликата до 469,10лв.(четиристотин шестдесет и девет лева и десет ст).
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС М.Х.Р., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕАД, с ЕИК:*********, сумата
от 90,90лв. (деветдесет лева и
деветдесет ст.), представляваща разноски, направени по заповедното
производство по ч.гр.д. № ч.гр.д. № 1466/19г.
на НПРС.
Неприсъственото решение на основание чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.
В едномесечен срок от постановяването на
неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено може да поиска
от Окръжен съд Шумен неговата отмяна, при наличието на предпоставките по чл.140
от ГПК.
Препис от постановеното решение да се връчи на
страните.
Районен съдия: …………………………
Галина Николова