№ 4088
гр. София, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20221110130513 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ
Ищецът .... в подадената искова молба излага твърдения, че на
11.08.2021г. в 14:50 часа в гр. ..... до бензиностанция „....с“ е реализирано
ПТП между л.а. марка „....“ модел „...“ с рег. №..... и л.а. марка „....“, модел
„...“ с рег. № ..... Посочва, че л.а. марка „....“ модел „...“ към датата на
настъпване на ПТП бил застрахован при ДЗИ Общо застраховане по
автомобилна застраховка „Каско“ и в тази връзка на водача на лекия
автомобил била заплатена сумата от 12 801 лв. за ремонтиране на увредения
автомобил, плюс сумата от 774,12 лв. за репариране на лекия автомобил.
Отделно от това посочва, че л.а. марка „....“, модел „...“ към датата на
настъпилото ПТП бил застрахован по автомобилна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника З...... На ответното дружество била изпратена
регресна покана за заплащане на посочената сума, като от последното била
заплатена сумата от 6 802,71 лв. Предвид изложеното, ищецът моли за
осъждане на ответника да заплати сумата от 7147,72 лв. и за заплащане на
направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор
1
на исковата молба, в който посочва, че същата е нередовна, тъй като не са
описани всички относими към настъпилото ПТП факти, както и че
дължимите суми не са посочени поотделно. Оспорва предявения иск както по
основание, така и по размер. Прави възражение за съпричиняване. В
условията на евентуалност моли, за намаляване на застрахователното
обезщетение. Оспорва механизма на настъпилото ПТП, както и констативния
протокол за него в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“, вината на
водача на л.а. марка „....“, модел „...“ и причинно следствената връзка между
настъпилото ПТП и претърпените вреди. Посочва, че щетите са могли да
бъдат отстранени на много по- ниски цени от тези, на които са били
ремонтирани. Моли, за отхвърляне на иска и за присъждане на направените
по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото релевантни
доказателства и взе предвид релевантните доводи на страните, намира от
фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 411, ал. 1 от КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие, на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника,
да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
С оглед твърденията на страните, безспорни и ненуждаещи се от
доказване са обстоятелствата, че към датата на настъпилото ПТП между
ищецът и собственика на л.а. марка „....“ модел „...“ е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ на
МПС, както и че ответникът е бил застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на сочения за виновен водач на МПС.
Всички останали факти подлежат на доказване от ищеца в настоящото
производство, като ответникът от своя страна следва да докаже твърдението
2
си за съпричиняване и плащането на претендираното обезщетение.
Съдът намира, че въпреки направеното възражение от страна на
ответника, по делото предвид всички събрани гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства е безспорно и категорично доказан
механизмът на настъпване на ПТП. В този смисъл са както свидетелските
показанията на разпитаните свидетели М. У. - водач на лекия автомобил
марка „....“ модел „...“ и свидетелката Д. С.- водач на лекия автомобил марка
„....“, модел „...“, така и изготвената и приета по делото съдебно -
автотехническа експертиза. Отделно от това, за установяване на механизма на
настъпилия инцидент способства и приложения по делото Констативен
протокол за настъпило ПТП. Действително, същият е писмено доказателство,
което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, но
доколкото същият се явява изцяло подкрепен от останалите събрани по
делото доказателства, съдът намира, че следва да го кредитира с доверие.
Видно от същия, като обстоятелства при които е настъпило ПТП- то са
посочени „Участник 1 (марка „....“, модел „...“) предприема маневра завива
на ляво за излизане от крайпътен имот (бензиностанция) и отнема
предимството на участник 2 (марка „....“ модел „...“ ) и реализира ПТП).
Предвид изложеното, съдът намира за безспорно доказано от всички събрани
по делото доказателства механизма на настъпилото ПТП.
По отношение на направеното възражение от страна на ответника за
вината за настъпилото ПТП съдът намира, че същата се доказва както от
събраните по делото гласни доказателства, така и от заключението на
изготвената автотехническа експертиза. В своя разпит пред настоящия
съдебен състав свидетелката Д. С., която е управлявала процесния л.а. марка
„....“, модел „...“ заявява, че е имало поставен пътен знак „Стоп“, като същата
е спряла, огледала се, но не е видяла движещия се л.а. марка „....“ модел „...“.
Отделно от това, същата заявява, че с водача на другия лек автомобил са
постигнали съгласие относно вината за настъпването на инцидента. Същите
обстоятелства се потвърждават и от заключението на вещото лице, което
посочва, че водачът на другият лек автомобил не е имал възможност да
предотврати настъпването на същото.
От приетото по делото заключение на изготвената съдебно -
автотехническа експертиза се установява, че всички щети в описа на
3
застрахователя – ищец се намират в причинно – следствена връзка с
процесното ПТП.
Предвид горното, съдът намира за установено по делото, че по време на
действието на сключения между ищеца и трето за делото лице
застрахователен договор по имуществена застраховка “Каско” за марка „....“
модел „...“, е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, в
резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени вреди, прекият
причинител на които и виновен за настъпилото ПТП е именно водачът на
марка „....“, модел „...“, чиято гражданска отговорност е била застрахована от
ответното дружество. В този смисъл намира и за безспорно доказан
предявения иск по основание.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение на основание чл. 411 от КЗ, суброгационните права на
застрахователя по имуществената застраховка не са в обема и в размера,
който последният е изплатил на собственика на увреденото МПС. Напротив,
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключение на вещо лице, без да се прилага
корекционен коефициент за овехтяване.
По отношение на размера на причинените вреди на управлявания лек
автомобил марка „....“ модел „...“ съдът намира, че следва да кредитира
изцяло заключението на изготвената съдебно - автотехническа експертиза.
Съгласно заключението на вещото лице стойността, необходима за
възстановяване на щетите по лекия автомобил, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на настъпване на ПТП, е 12801,31 лв., като предвид
нанесените щети е било задължително ремонтираните части да бъдат
заменени с нови такива. А като се прибави към тази сума и сумата от 774,12
лв. за репатриране на увредения лек автомобил, дължимото застрахователно
обезщетение се равнява на сумата от 13490,43 лв., с включени в тази сума 15
лв. ликвидационни разноски.
По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се
установява, че ответникът извънсъдебно е възстановил на ищеца сумата от
6802,71 лв., поради което остава дължима сумата от 7147,72 лева.
Предвид изложеното, съдът намира искът за изцяло основателен.
4
По отношение на направеното възражение от страна на ответника за
съпричиняване:
Настоящата съдебна инстанция намира, че същото следва да бъде
доказано от ответника, който се позовава на него. В този смисъл, съдът
намира, че видно от всички събрани по делото доказателства направеното
възражение се явява неоснователно такова. От разпита на свидетеля У. пред
настоящия съдебен състав се установява, че същият, управлявайки собствения
си л.а. марка „....“ модел „...“ за първи път е имал възможност да възприеме
лекия автомобил марка „....“, модел „...“ на 5-6 метра от неговия автомобил,
което изключва възможността да избегне настъпилия инцидент. Същият
посочва, че въпреки това се е опитал да избегне настъпилото ПТП, като
завърти волана надясно, но му е било невъзможно да го избегне. Все в тази
връзка е и заключението на изготвената по делото съдебно - автотехническа
експертиза, видно от която водачът на л.а. марка „....“ модел „...“ е можел да
предотврати настъпването на процесното ПТП, ако се е движел със скорост
по - малка или равна на 8,60 км/ч., каквото задължение същият няма, предвид
обстоятелството, че максимално разрешената скорост в този пътен участък е
била 40 км/ч. Предвид изложеното и доколкото по делото не се събраха
доказателства свидетелят У., като водач на л.а. марка „....“ модел „...“ да е
нарушил по някакъв начин правилата за движение по пътищата и по този
начин да е допринесъл за настъпването на ПТП, то съдът намира, че това
възражение на ответника се явява неоснователно и голословно такова.
Въпреки вменената му доказателствена тежест, ответникът не установи при
условията на пълно и главно доказване така направеното възражение, поради
което същото се явява неоснователно.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер от 1490,77
лв., представляваща сбор от сторените от последния съдебно - деловодни
разноски в настоящото производство, от които 285.91 лв. за държавна такса,
350 лв. - за депозит за вещо лице, 30 лв. - за депозит за разпит на свидетел и
824,86 лв. с ДДС - за адвокатско възнаграждение.
Ответникът няма право на разноски за настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411, ал. 1 от КЗ З..... АД, ЕИК .... със
седалище и адрес на управление: ...., да заплати на ...., ЕИК ...., със седалище
и адрес на управление: ...., сумата от 7147,72 лв., представляваща дължимо
регресно вземане за платено по застраховка "Каско" застрахователно
обезщетение по щета, образувана при ищеца под № .... по преписка 4.... от
12.08.2021г. във връзка с ПТП, реализирано на 11.08.2021г. в 14:50 часа в гр.
..... до бензиностанция „....с“ между л.а. марка „....“ модел „...“ с рег. №..... и
л.а. марка „....“, модел „...“ с рег. № ...., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
08.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК З..... АД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: .... да заплати на да заплати на ...., ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление: ...., сумата от 1490,77 лв. – разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6