Р Е Ш Е Н И Е
№ 337
гр.Русе,
08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Бисерка Василева и с участието на прокурора Георги Манолов, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 319 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба,
подадена от Втора районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“
гр. Русе (Втора РСПБЗН – Русе) против решение № 116/14.04.2021г., постановено
по АНД № 114/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено наказателно
постановление № НП-ПБЗН-РС2-1/06.01.2021 г., издадено от началника на Втора
РСПБЗН – Русе. С наказателното постановление, за две нарушения по чл.140, т.2
от ЗВМР, на основание чл.260, ал.1 от същия закон, на Й.П.Й. *** са наложени
две административни наказания „глоба“, всяко в размер на 200 лева. В жалбата се
твърди, че оспорваното съдебно решение е неправилно поради противоречие с
материалния закон. Цитирана е практика на друг районен съд, с която, според
касатора, се обосновава налагането на административните наказания на Й., в
качеството му на управител на етажната собственост. Моли решението на
въззивната инстанция да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго,
с което наказателното постановление да бъде потвърдено.
Ответникът
по касационната жалба - Й.П.Й., чрез процесуалния си представител, е представил
писмено становище, в което счита същата неоснователна и моли решението на
районния съд да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски по
представен списък.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Счита, че изводите на районния съд съответстват на закона, поради което
решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.
Съдът,
като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу
невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
За да отмени наказателното
постановление районният съд е приел, че касационният ответник, в качеството на
управител на етажната собственост в жилищен блок, находящ се в гр.Русе, бул.“Тутракан“
№ 48, принципно не може да бъде адресат на разпорежданията, за неизпълнението
на които е санкциониран и следователно не би могъл да бъде и субект на
административните нарушения, изразяващи се в неизпълнението на тези
разпореждания. Аргументи в тази насока съдът е извел от нормите на ЗУЕС,
уреждащи правомощията на управителите на етажната собственост, както и от
разпоредбите на Наредба № 8121з-647/2014 г. на МВР и МРРБ, сочещи кои са
отговорните лица за осигуряване на пожарната безопасност в сградите.
Фактическите и правни изводи на
въззивната инстанция следва да бъдат споделени. Те се подкрепят от събраните по
делото доказателства и съответстват на материалния закон.
Единственият довод на касатора е, че
при сгради в режим на етажна собственост разпореждане по чл.125, ал.1, т.1 от ЗМВР може да се връчи на управителя на етажната собственост, като същите лица
могат да носят и административнонаказателна отговорност за неизпълнение на
дадените им задължителни указания. Този довод се обосновава с приложено към
жалбата решение на Районен съд – Смолян. В хода на делото по същество касаторът
сочи, че в процесния случай административните наказания не са наложени за
непремахване на горимите материали и други вещи от общите части на сградата, а
за неизпълнение в срок на даденото на Й. разпореждане.
Настоящият съд намира посочените
възражения за неоснователни. След анализ на разпоредбите на чл.3 и чл.5 от
Наредба № 8121з-647/2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите (Наредба № 8121з-647), чл.6, ал.1, т.19 и чл.23 от ЗУЕС, въззивната инстанция е достигнала до обоснования извод, че касационният
ответник, в качеството на управител на етажната собственост, не може да бъде адресат
на задължението по чл.140, т.2 от ЗМВР за изпълнение на писмените разпореждания
на органите за пожарна безопасност, с които се предписва премахването на горими
материали (шкафове и газова бутилка), поставени от наемател на индивидуален
обект в сградата, съответно да бъде субект на нарушението по чл.260, ал.1 от
същия закон.
Според чл.5, т.1 от Наредба №
8121з-647 собствениците или ръководителите на обектите са тези, които носят
отговорност за създаване на организация за осигуряване на пожарна безопасност и
спазване на изискванията на тази наредба. Легална дефиниция на понятието
„ръководители“ се съдържа в разпоредбата на § 1, т.8 от ДР на наредбата, където
е посочено, че това са лицата, които
изпълняват функции, свързани с ръководство или управление, или които
представляват държавни органи, организации, юридически лица или физически лица.
От своя страна функциите на управителя на етажната собственост са регламентирани
в чл. 23, ал. 1 от ЗУЕС и същите не включват нито ръководство, нито управление
(въпреки съвпадението на термините), нито представителство на юридически или
физически лица, съобразно дефиницията за „ръководител“ на Наредба № 8121з-647. Основните
функции на управителя на етажната собственост са свързани с изпълнението на
решенията на общото събрание и следене за спазване на вътрешния ред в етажната
собственост, като останалите функции имат предимно технически и информационен
характер. Разпоредбата не предвижда управителят, под каквато и да е форма, да е
представител на отделните собственици в етажната собственост или пък да му се
възлагат задължения, нормативно вменени на собствениците. Представителната му
власт е ограничена, съгласно чл.23, ал.3 от ЗУЕС, до действията по обикновеното
управление на етажната собственост и категорично не включва, както правилно е
приел и районният съд, правомощия по разпореждане с чужда лична собственост,
оставена в общите части на сградата. Съгласно чл.6, ал.1, т.19 от ЗУЕС, задължение
лично на собствениците
на индивидуални обекти в сградата в етажна собственост е да не извършват
дейности в общите части на сградата, които нарушават нейната пожарна
безопасност. Управителят на етажната собственост не може да бъде задължен да
извършва действия по отстраняване на допуснатите от собствениците нарушение на
това задължение вместо тях. Той не разполага и със санкционни правомощия,
посредством упражняването на които да може да задължи собствениците/обитателите
на индивидуални обекти в сградата, да изпълнят нормативно предвидените за тях
задължения. Според чл.57, ал.1 от ЗУЕС, управителят разполага единствено с
правомощието да участва, наред с още двама собственици, при съставянето на
протокол, в който да бъде описано установеното нарушение по този закон. Този
протокол обаче не замества АУАН, а може да бъде само основание за съставянето
на такъв акт, ако общинската администрация прецени, че има извършено нарушение.
Дори обаче за нарушението по чл.6, ал.1, т.19 от ЗУЕС да бъде наложено административно
наказание на отговорния собственик, то това няма да доведе до изпълнение на
издадените писмени разпореждания за реалното премахване на горимите материали
от общите части на сградата. Следователно, очевидно е, че управителят на
етажната собственост не може да носи отговорност при евентуалното неизпълнение
на посоченото задължение от страна на това лице.
Не може да бъде споделена и тезата на
касатора, че в конкретния случай касационният ответник е санкциониран не за
непремахване на процесните горими материали и пожароопасни вещи, а за
неизпълнение на даденото разпореждане. Доколкото съдържанието на
разпорежданията е да се премахнат вещите и материалите и разпорежданията са
адресирани до Й.Й., то очевидно неизпълнението, което съставлява изпълнителното
деяние на установените административни нарушения, се изразява именно в
непремахване на процесните горими материали и вещ, т.е. касационният ответник е
санкциониран именно за тяхното непремахване от общите части. А, както вече се
посочи, след като те (вещите) са чужда собственост, за управителя липсва правна
възможност да ги премахне без съгласието на собственика им, респективно не е
налице и обективна правно регламентирана възможност за изпълнение на
разпорежданията.
По изложените съображения следва да
се приеме, че като
е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е
постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде
оставен в сила.
С оглед изхода на делото, на
основание чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.63, ал.3 от ЗАНН, в полза на касационния
ответник следва да бъдат присъдени направените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лева, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 17.05.2021 г. ( на л.17). Деловодните разноски, на основание § 1,
т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на Регионална дирекция
„ПБЗН“ – Русе, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.39, ал.6 от ЗМВР и чл. 17, ал. 4 от Правилника за устройството и дейността на МВР.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №
116/14.04.2021 г., постановено по АНД № 114/2021 г. по описа на Районен съд -
Русе.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Русе, да заплати на Й.П.Й., с ЕГН **********,***, сумата от 350 лева – деловодни разноски в
касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: