Р Е Ш Е Н И Е
№………./........ 10.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на
двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 937 по описа за 2017 г.,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
исковата молба,
заведена с вх. №21099/19.07.2017г., поправена по реда на чл.129, ал.2 от ГПК с
допълнителната молба вх. №22048/31.07.2017г.,
на
„ЕФФЕКТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Жеравна” №7, представлявано от управителя Т.Д., с която срещу Л.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, са
предявени искове с правно основание
чл.145 от Търговския закон и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите, за плащане на сумата 71 544,37 лева, представляваща дължимо
обезщетение за нанесени на дружеството вреди от неправомерни действия на
ответника К. като негов управител, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска – 19.07.2017г., до окончателното й
плащане. Претендира се и
осъждане на ответника да възстанови на ищеца направените разноски за
производството, основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.
Основните твърдения на ищеца „ЕФФЕКТ” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, по фактите, обосноваващи
исковата претенция, се свеждат до следното:
На 11.06.2010г. било
проведено общо събрание на съдружниците (ОСС) в „ЕФФЕКТ” ООД, на което било
взето решение за избор на управител в лицето на Т.Д.. Решенията на това ОСС
били оспорени от съдружника Л.К.. С влязло в сила на 15.01.2013г. решение по
търговско дело №994/2010г. по описа на Варненски окръжен съд (ВОС) предявения
от него иск с правно основание чл.74 от ТЗ бил отхвърлен в основната си част (в
т.ч. по отношение решението за избор на нов управител).
Междувременно, като
обезпечение на предявения иск е постановено спиране на вписването в Търговския
регистър на решенията на ОСС от 11.06.2010г. (определение по т.дело
№994/2010г.).
По заявление А4 от
26.04.2011г., подадено от съдружника Л.К., на 02.05.2011г. по партидата на дружеството, водена в Търговския
регистър, е била вписана промяна в представителството - Л.К. е бил вписан като
управител, представляващ заедно и поотделно с вписания управител Т.Д. (вписване
№20110502103044). Впоследствие с
влязло в сила на 08.05.2013г. решение
№1260/19.07.2012г. по т.д. №1092/2011г. на Варненски окръжен съд, е прието за
установено, че с това вписване (от 02.05.2011г.)
по партидата на „ЕФФЕКТ” ООД е било вписано несъществуващо обстоятелство.
Няколко месеца след
вписването си като управител, на 19.09.2011г. ответникът Л.К., като
представляващ „ЕФФЕКТ” ООД сключил с трето лице - „Силвър Лайън” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна, представлявано от Станка Йорданова Игнатова,
договор за счетоводна услуга. Този договор е бил сключен при липса на нарочно
решение на ОСС, каквото се изисква съгласно действащия към този момент
дружествен договор, и въпреки липсата на необходимост от това предвид факта, че
дружеството е имало назначен на трудов договор главен счетоводител, което
съставлява действие във вреда на дружеството.
Отделно от това, на
03.10.2011г. управителят Л.К. се явил пред нотариус във връзка със съставяне на
констативен протокол, в който той „в качеството си на управител на „ЕФФЕКТ”
ООД” потвърдил неизпълнение (изразяващо се в бездействие) на договорно
задължение на дружеството по договора за счетоводна услуга от 19.09.2011г.,
даващо основание на насрещната страна да претендира уговорената неустойка, представляваща
200% от стойността на договора.
Въз основа на договора
за счетоводна услуга от 19.09.2011г. и констативния протокол от 03.10.2011г. по
ч. гр. дело №14867/2011г. на Варненски районен съд (ВРС) в полза на „Силвър
Лайън” ЕООД бил издаден изпълнителен лист за сумата 50 000 лв., представляваща
дължима неустойка по т.9 и т.10 от договора, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 06.10.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумите
1 000 лв. - заплатена по делото държавна такса и 1 000 лв. - адвокатско
възнаграждение. Образувано било изп. дело №20117190400158 по описа на ЧСИ
Станислава Янкова, с peг. №719 в КЧСИ (изп. дело №158/2011г.), към което
впоследствие било присъединено и изп. дело №411/2014г. по описа на ЧСИ С.
Янкова, peг. №719.
След като управителят на
дружеството Т.Д. узнал за тези обстоятелства, подал пред заповедния Варненски
районен съд възражение срещу издадената в полза на кредитора „Силвър Лайън”
ЕООД заповед за изпълнение, оспорил и разпореждането за допускане на нейното
незабавно изпълнение.
В хода на образуваното
впоследствие исково производство по т. дело №3097/2011г. по описа на ВОС от
страна на Л.К. било направено изявление за признаване на предявения от
кредитора „Силвър Лайън” ЕООД иск, заявено било и оттегляне на подадените от
„ЕФФЕКТ” ООД възражение и частна жалба срещу заповедта за изпълнение и
допуснатото незабавно изпълнение. В резултат на тези действия постановеното по
т. дело №3097/2011г. по описа на ВОС решение, с което бил отхвърлен искът на кредитора „Силвър Лайън” ЕООД с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, било
обезсилено от въззивния Варненски апелативен съд (ВАпС) като, предвид оттеглянето на възражението
срещу заповедта за изпълнение,
исковото производство било прекратено като недопустимо (решение
№127/10.05.2013г. по в.т.д.№535/2012г. по описа на ВАпС, влязло в законна сила
на 28.03.2014г.). Наред с това
дружеството било осъдено да заплати на „Силвър Лайън” ЕООД сумата
3 450 лева – разноски по делото.
Въз основа на издадения му по това въззивно решение изпълнителен лист кредиторът „Силвър
Лайън” ЕООД образувал изп. дело №411/2014г. по описа на ЧСИ С. Янкова, peг.
№719 в КЧСИ, присъединено впоследствие към изп. дело №158/2011г.
В хода на воденото срещу
„ЕФФЕКТ” ООД принудително изпълнение по изп. дело №158/2011г. по описа на ЧСИ
С. Янкова, peг. №719, от наложен запор върху банкови сметки на дружеството в
„ПРОКРЕДИТБАНК” АД били събрани суми в общ размер на 26 176,52 лв., като
към 09.05.2012г. остатъкът от дълга бил в размер на 30 074,79 лв. От
страна на представляващия Т.Д. били осигурени финансови средства за
обезпечаване на това остатъчно вземане с цел спиране на изпълнителното
производство, като в хода на заповедното производство по ч. гр. дело
№14867/2011г., по сметка на ВРС била внесена парична гаранция в размер на
30 790,77 лева.
Тези действия по охрана
на интересите на дружеството не само не били зачетени от управителя Л.К., но и
били напълно злепоставени като на 02.08.2012г. същият подал до заповедния съд
по ч.гр.д. №14867/2011г. молба с искане постановеното спиране на изпълнителното
дело да бъде отменено като внесената по сметка на ВРС сума да бъде преведена по
посочена в молбата банкова сметка (*** „ЕФФЕКТ” ООД, нито на дружеството –
взискател).
Като резултат от тези
действия на управителя Л.К., извършени в нарушение на дружествения договор на
„ЕФФЕКТ” ООД от 17.03.2008г., при липсата на необходимост от сключването на
договора за счетоводна услуга от 19.09.2011г. и явната му безполезност за
дружеството, на последното били причинени реални вреди, съизмерими със
събраните в хода на заведеното срещу него изп. дело №158/2011г. и
присъединеното към него изп. дело №411/2014г. по описа на ЧСИ С. Янкова, peг.
№719 в КЧСИ, парични средства в общ размер на 71 335,14 лв., в това число 66
928,74 лв. по изп. дело №158/2011г. и 4 406,40 лв. по изп. дело №411/2014г.
Част от тази обща сума, съответстваща на 29 267,32 лв., била събрана от наложения запор върху
банковите сметки на „ЕФФЕКТ” ООД, за остатъка дружеството изпаднало във
финансови задължения по сключени договори за заем с цел осигуряване на парични
средства за плащането на дълговете по посочените изпълнителни дела.
Понастоящем
изпълнителното производство е приключило поради пълно погасяване на
задълженията на длъжника на „ЕФФЕКТ” ООД.
Претенция за
обезщетяване на причинените му от бившия управител Л. К. вреди ищецът „ЕФФЕКТ”
ЕООД предявил още на 06.03.2014г., като с решение по т.д. №439/2014г. на
Варненски окръжен съд, търговско отделение, потвърдено от въззивната съдебна
инстанция с решение по в.т.дело №598/2014г. по описа на Варненски апелативен
съд, същата е била уважена. За да обезсили това решение и да прекрати
производството по делото, касационната съдебна инстанция приела в решението си
(решение №188 от 20.12.2016г. по т.д. №1525/2015г. на ВКС, ІІ т.о.), че за
водене на иск с правно основание чл.145 от ТЗ е необходимо решение на
едноличния собственик на капитала на ЕООД, каквото в този случай не е било
налице.
Съобразявайки
задължителния характер на мотивите на ВКС, ищецът представя нарочно решение на
едноличния собственик на капитала на „ЕФФЕКТ” ЕООД за завеждането на настоящия
иск за обезщетяване на вредите, причинени на дружеството от неправомерните
действия на бившия му управител Л. К., взето на заседание от 03.07.2017г.
За доказване на тези
свои твърдения с исковите молби (първоначална и допълнителна), ищецът е
представил писмени доказателства, по негово искане е допусната и изслушана
съдебно – счетоводна експертиза, заключенията на която е прието по делото без
възражения от страните, изискани и приложени са делата по водените заповедно и
исково производства (ч.гр.д. №14867/2011г. по описа на ВРС, 34 състав, и т.д.
№3097/2011г. по описа на ВОС), както и по предходно водения спор между страните по чл.145 от ТЗ (т.д. №439/2014г. по описа на ВОС).
В съдебно заседание чрез
процесуалния си представител адвокат Д.
Е. АК-Варна ищецът заявява, че поддържа предявените искове и моли за
тяхното уважаване. Доводите на страната са допълнително развити в представени
писмени защити.
Ответникът
Л.И.К.,*** оспорва предявения иск по
чл.145 от ТЗ по основание и размер. Твърди, че сочените в исковата молба
договори за парични заеми не са сключени с негово участие, поради което не може
да се претендира обезщетение за евентуално вредоносно поведение от негова
страна. Отделно от това, по силата на тези договори ищцовото дружество било
получило определени парични средства, които са били използвани за посрещането
на негови изискуеми парични задължения, поради което няма как от тяхното
сключване за дружеството да са произлезли вреди. Не може, според ответника, да
се приеме за вреда и плащането на сумите по изп.д. №158/2011г. на ЧСИ С.
Янкова, тъй като тяхното принудително събиране се е наложило поради
неизпълнение от страна на „ЕФФЕКТ” ООД на поетите задължения по договора от
19.09.2011г., за което ответникът не може да бъде държан отговорен.
Оспорва твърдението на
ищеца, че за сключването на договора за счетоводна услуга от 19.09.2011г. е
било необходимо решение на ОСС за това, като твърди, че към този момент е бил в
сила обявения по партида на дружеството дружествен договор от 07.08.2009г.,
който не съдържа подобно изискване. Наред с това ответникът твърди, че договора
за счетоводна услуга от 19.09.2011г. не дублира по предмет дейността на щатните
счетоводители на ищцовото дружество, като сключването му е било необходимо и с
потенциална възможност да бъде полезен за него.
Оспорват се и ищцовите
твърдения за последващи виновни и противоречащи на дружествените интереси
действия на ответника като управител на „ЕФФЕКТ” ООД, като се твърди, че
явяването му пред нотариус на 03.10.2011г. за съставяне на констативен протокол
не представлява виновно поведение, а заявеното по т.д. №3097/2011г. на ВОС,
т.о., признание на иска не е в причинно-следствена връзка с крайното осъждане
на дружеството за разноски.
В условие на
евентуалност ответникът е направил възражение за погасяване по давност на
претенцията на ищеца, обосновано с твърдения, че договорът за счетоводна услуга
е сключен на 19.09.2011г., а решението на едноличния собственик на капитала на
ищцовото дружество за завеждане на иск по чл.145 от ТЗ е взето на 03.07.2017г.,
съответно искът е предявен на 19.07.2017г., т.е. след изтичане на повече от
тригодишен период.
В съдебно заседание чрез
процесуалния си представител адвокат И.З.,
АК-Сливен ответникът е развил допълнително възражение за недопустимост на
исковото производство, обосновано с твърдения, че представеното с исковата
молба решение на едноличния собственик на капитала за водене на процеса е
изключително общо, като не сочи нито елементите на вредата, нито нейния размер.
Това, според ответника, в случая е от значение, доколкото решението не съобразява
обстоятелството, че към момента на сключване на договора за счетоводна услуга,
за който ищецът твърди, че е породил вреди за дружеството, ответникът е имал
качеството на управител, което обаче впоследствие е признато за несъществуващо
обстоятелство с решението по т.д. №1092/2011г. на ВОС, а това е от значение за
реда, по който следва да бъде ангажирана неговата отговорност - по чл.145 ТЗ
или по общия режим на деликтната отговорност.
Оспорва се като
недоказан и размер на вредите над 50 000 лв., установен в наказателното
производство, като се поддържа становище, че осигуряването на парични средства
чрез сключени договори за заем само по себе си не води до вреди за дружеството.
Развито е и възражение
за съпричиняване от страна на ищцовото дружество на вредите, чието обезщетяване
претендира, обосновано с твърдения, че след влизането в сила на заповедта за
изпълнение длъжникът е имал различни по вид възможности, така че да
неутрализира нарастването на дълга, но не е сторил това, а е продължил да
оказва съпротива на процедурата по събиране на дълга.
Моли за отхвърляне на
предявените искове и осъждане на ищеца да му репарира сторените разноски по
делото.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и
приложимите към спора правни норми, за да се произнесе, взе предвид следното:
По предмета на спора.
Не е спорно, установява
се както от събраните по делото писмени доказателства, така и от справката в
търговския регистър (чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ), че на 02.05.2011г. по партидата на „ЕФФЕКТ” ООД, ЕИК *********, е
била вписана промяна в представителството - Л.К. е бил вписан като управител,
представляващ заедно и поотделно с вписания управител Т.Д. (вписване №20110502103044).
Това обстоятелство е
било заличено на 09.05.2013г. въз основа на решение №1260/19.07.2012г. по т.д.
№1092/2011г. на Варненски окръжен съд, влязло в сила на 08.05.2013г. Със същото е прието за установено, че с вписване №20110502103044 на Л.И.К. като
управител на „ЕФФЕКТ” ООД, ЕИК *********, по партидата на дружеството е вписано
несъществуващо обстоятелство. Както съдебното решение по иска по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ, така и последващото заличаване на вписаното обстоятелство имат
действие занапред (така и ТР №1/06.12.2002г. по тълк. дело №1/2002г. на ВКС,
ОСГК).
Не са спорни и основните
фактически твърдения на ищеца за осъществените от ответника Л.К. в периода от
вписването до заличаването му като управител (02.05.2011г. - 09.05.2013г.)
действия по сключване с трето лице - „Силвър Лайън” ЕООД, гр. Варна, на договор за счетоводна услуга от
19.09.2011г. (с нотариална заверка на подписите) и направено изявление в
констативен протокол от 03.10.2011г. на нотариус рег. №193 в НК за признаване
на неизпълнение на задължение на ищцовото дружество по този договор, съответно
за извършените от него действия в хода на развилите се впоследствие заповедно
производство и исковото производство по иска на кредитора по чл.422 от ГПК.
Същите се установяват надлежно и от събраните по делото писмени доказателства и
данните по приложените дела - ч.гр.д. №14867/2011г. на ВРС и търг. дело
№3097/2011г. по описа на ВОС.
Надлежно установен по
делото е и фактът, че с присъда №80/29.09.2016г. по НОХД №73/2016г. на
Варненски окръжен съд, н.о., влязла в сила на 04.10.2017г., ответникът Л.И.К. е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.220, ал.1 от НК за
това, че на 19.09.2011г. в гр. Варна, в качеството си на длъжностно лице -
управител на „ЕФФЕКТ” ООД Варна, съзнателно сключил неизгодна сделка - договор
за счетоводна услуга с изпълнител „СИЛВЪР ЛАЙЪН” ЕООД и от това за възложителя
„ЕФФЕКТ” ООД произлязла значителна вреда в размер на 50 000 лева, като му е
наложено и съответно наказание.
Съобразявайки
разпоредбата на чл.300 от ГПК с доклада си по делото съдът е указал на
страните, че установените с тази присъда фактически положения - извършването на
деянието (съзнателно сключване от страна на ответника Л.К. като управител на
„ЕФФЕКТ” ЕООД на неизгодна сделка, от което за дружеството е произлязла
значителна вреда), неговата противоправност и виновността на ответника, не
подлежат на отделно доказване в настоящия исков процес, имащ за предмет
гражданските последици от деянието, като същите се приемат за надлежно установени.
Спорните въпроси по
делото се извеждат при възраженията на ответника за неяснота относно
основанието за търсене на обезщетителна отговорност - специалната имуществена
отговорност по чл.145 от ТЗ или по общия режим на деликтната отговорност, изведено
и при оспорване на решението на едноличния собственик на капитала на ищцовото
дружество за водене на процеса, а в
условие на евентуалност: 1) за недоказаност на вреди за дружеството над
установения в наказателното производство размер от 50 000 лв.; 2) за
съпричиняване на вредите от страна на самото дружество – длъжник; 3) за
погасяване по давност на вземането на ищеца.
По допустимостта на исковете и приложимото право.
Отношенията между
управителя и управляваното от него дружество имат мандатен характер – чл.280 и
следващите от ЗЗД. Такава е и трайната съдебна практика. Вътрешните отношения
между управителя и управляваното от него търговско дружество се ползват с еднаква
степен на защита, независимо от това дали мандатността е валидно възникнала или
се касае за мнима такава. Във всички случаи добросъвестността в изпълнението на
мандата, а оттам и обезщетителната отговорност, не познава основание за
различно третиране. Във всички случаи лицето, което действа и осъществява
правомощията на управител, има качеството на довереник и е обвързан от
изискванията, установени в чл.281 от ЗЗД, за полагане на грижата на добрия
стопанин. Действията без представителна власт, било то по причина на мнимост на
мандата (изначална липса на мандат или последващо отпадане на мандата) или
надхвърляне обема на мандата, са източник на правоотношения, уредени в чл.282,
чл.289, съответно чл.60, чл.61 и чл.62 от ЗЗД.
От значение за
приложимостта на специалната имуществена отговорност по чл.145 от ТЗ е да се
установи дали осъществените от ответника действия почиват на валидно учреден
мандат, към който са приложими правилата, установени в чл.280 и сл. от ЗЗД или
се твърдят факти, които сочат на действия без представителна власт в хипотезата
на чл.60 и сл. от ЗЗД. В този ред правното значение на решението за заличаване
на вписването на управителя, поради това, че се касае за вписване на
несъществуващо обстоятелство, следва да се цени от гледна точка на правната
квалификация по чл.280 и сл. от ЗЗД или по чл.60 и сл. от ЗЗД.
Съставомерността на
обезщетителния иск се отнася до извършване на действия от конкретно лице,
настъпили вреди за дружеството, причинно-следствена обусловеност на увреждането
от извършените увреждащи действия. В този случай отново се намесват правилата
на чл.280 и чл.60 от ЗЗД. В хипотезата на чл.284 от ЗЗД от значение е
определянето на момента, в който най-рано във времето възниква задължението на
довереника (управителя) да уведоми доверителя (дружеството) за резултатите от
управлението на дружеството и да даде сметка. В хипотезата на чл.60 от ЗЗД
меродавен е момента, в който най-рано във времето дружеството е могло да поеме
организацията на своето счетоводно обслужване.
Обезщетителната
отговорност на мнимия довереник и тази на гестора, има различен фактически
състав. При мнимия довереник от значение е дали извършените от него действия са
задължителни за доверителя. Този въпрос се урежда в чл.290 от ЗЗД, което
правило определя за задължителни за доверителя тези действия на довереника, при
извършването на които не е знаел и не е могъл да знае, че е отпаднала или
изначално липсва валидна представителна власт, позволяваща му да осъществява
мандатно представителство. Елемента „задължителност” е съществен за
отговорността на мнимия довереник, тъй като, ако той въпреки че е знаел или
поне е могъл да знае за липсата на валиден мандат, позволяващ му
осъществяването на представителство от името и за сметка на дружеството, е
осъществил увреждащите дружеството - доверител действия, то липсва основание за
задължителност на тези действия и съответно на техния резултат спрямо мнимо
представлявания. В тази хипотеза се прилагат правилата на гестията, уредени в
чл.61 от ЗЗД. Ако обаче довереникът не е знаел и не е могъл да узнае за липсата
на валидна мандатна власт, то неговите действия и резултатите от тях, макар и
лишени от представителна власт, остават задължителни за доверителя. Или от
значение за определянето на правната квалификация на търсената обезщетителна
отговорност - по чл.60 или по чл.280 от ЗЗД, са конкретните твърдения за
основанията, с които е въведен обезщетителния иск.
В конкретния случай,
твърденията на ищеца се отнасят до следните правно значими факти:
Извършване от ответника
Л. К. на правни действия от името и за сметка на дружеството, изразяващи се в
сключване на договор за счетоводни услуги от 19.09.2011г. с нотариална заверка
на подписите.
Извършване пред нотариус
на правни действия от името и за сметка на дружеството, изразяващи се в
подписването на 03.10.2011г. на констативен протокол за признаване на
неизпълнение от страна на ищцовото дружество „ЕФФЕКТ” ЕООД на задължения по
договора за счетоводни услуги и възникнало в резултат на това задължения за
плащане на неустойка към кредитора „СИЛВЪР ЛАЙЪН” ЕООД.
Оттегляне на подадените
от ищцовото дружество „ЕФФЕКТ” ЕООД възражение по чл.414 от ГПК и жалби в
заповедното производство, образувано срещу него въз основа на действията по
подписване на договора за счетоводни услуги и протокола за признаване
задълженията на дружеството по този договор, довело като правен резултат до
влизане в сила на заповедта за изпълнение като неоспорена от длъжника.
С влязла в сила присъда
e установено, че в качеството си на управител на ищцовото дружество ответникът
на 19.09.2011г. е сключил неизгодна сделка
- процесния договор за счетоводни
услуги, от което за дружеството е произлязла вреда в размер на 50 000 лева.
Към датата на
извършването на тези правни действия ответникът е действал като управител на
дружеството. Заличаването му като управител е станало едва на 09.05.2013г.
При така твърдените от
ищеца факти, които не се оспорват от ответника, се налага извода, че в случая
са приложими правилата за мандата. Упражняваните с
предявените искове притезателни права се позовават на твърдения за факти,
отнасящи се до извършени управленски действия от ответника Л. К., за който се твърди, че до 08.05.2013г. осъществява длъжността
управител на „ЕФФЕКТ” ООД, в резултат на
които действия на ищцовото дружество е причинена имуществена вреда.
Представено от ищеца „ЕФФЕКТ” ЕООД е и нарочно
решение по чл.147, ал.2, във вр. с чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ на едноличния собственик на капитала от 03.07.2017г. за
търсене на имуществена отговорност по чл.145 от ТЗ за причинени на дружеството
вреди от ответника Л.К., действал като негов управител към датата на сключване
на договора за счетоводни услуги от 19.09.2011г. С това решение
правото на върховния орган на дружеството да извърши
преценка дали да търси имуществените последици от неизпълнението
на задълженията на неговия бивш управител или да опрости отговорността му с
вземане на решение по чл.137, ал.1, т.5 от ТЗ е надлежно упражнено. Изискваното
от ответника детайлизиране в самото решение на всички обстоятелства, относими
към тази отговорност (в т.ч. и посочване на точен размер на вредата) съдът
намира за прекомерно и не почиващо на закона.
Въз основа на горното
съдът приема, че предявеният от ищцовото дружество срещу неговия бивш
управител обезщетителен иск по чл.145, във вр. с чл.141, ал.4 от ТЗ и
чл.281 от ЗЗД е допустим.
По същество на спора.
Както вече беше
посочено, в процесния случай увреждащото деяние, длъжностното качество на
неговия извършител като управител на дружеството - ищец, вредата и причинно-следствената
им обусловеност са произнесени с влязла в сила присъда по НОХД №73/2016г. на
Варненски окръжен съд. По силата на чл.300 от ГПК тези въпроси не подлежат на
преразглеждане. Не подлежи на преразглеждане в настоящото исково производство и
размера на причинените на дружество вреди, установен в наказателното
производство. Посочената в присъдата сума от 50 000 лева съответства на
начислената неустойка по сключения от ответника договор за счетоводни услуги,
за която наказателния съд е приел, че съставлява значителна материална щета за
дружеството.
От данните по
приложеното ч.гр.д. №14867/2011г. на ВРС се установява, че в полза на кредитора
„Силвър Лайън” ЕООД срещу длъжника „ЕФФЕКТ” ООД е била издадена заповед за
изпълнение №8697/07.10.2011г., допуснато е нейното незабавно изпълнение и е
издаден изпълнителен лист за следните суми: 50 000 лв. – дължима неустойка
по т.9 и т.10 от договор за счетоводни услуги от 19.09.2011г., законната лихва
върху тази сума, считано от 06.10.2011г. до окончателното й плащане и
2 000 лв. – разноски за заповедното производство. Въз основа на този
изпълнителен лист кредиторът „Силвър Лайън” ЕООД е образувал изп. дело
№158/2011г. по описа на ЧСИ С. Янкова, peг. №719.
В изпратената до
длъжника „ЕФФЕКТ” ООД покана за доброволно изпълнение (ПДИ) изх.
№01873/31.10.2011г. (л.91 от делото) са вписани посочените по-горе суми по
изпълнителния лист като изрично е изчислена и законната лихва до този момент –
311,06 лева. Указано е и, че е наложен запор върху всички банкови сметки на
длъжника в ПРОКРЕДИТ БАНК АД, ПИБ АД и ЦКБ АД.
В издадено впоследствие
удостоверение от съдебния изпълнител – изх. №01014/06.07.2012г. (л.105, ч.гр.д.
№14867/2011г. на ВРС) е удостоверено, че по изп. дело №158/2011г. са събрани
суми от наложения запор върху банковите сметки на длъжника в ПРОКРЕДИТ БАНК АД,
част от които са били изплатени на взискателя; към посочената дата -
06.07.2012г., остатъкът от дълга е в размер на 30 690,77 лева.
На 26.07.2012г.
длъжникът „ЕФФЕКТ” ООД е внесъл по сметка на Варненски районен съд сумата от 30
790,77 лева като гаранция за остатъка на вземането на кредитора и е поискал
спиране на изпълнителното производство. Искането е било уважено от заповедния
съд и с определение №10977/31.07.2012г. е постановено спиране на принудителното
изпълнение по изп. дело №20117190400158 на ЧСИ С. Янкова. Впоследствие по
разпореждане на съда от 15.01.2015г. тази сума е била преведена по сметка на
частния съдебен изпълнител за погасяване на задълженията на длъжника по
възобновеното изп. дело №158/2011г.
От заключението на
изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) се
установява, че от изпълнения запор по банковите сметки на „ЕФФЕКТ” ООД до
25.06.2012г. на частния съдебен изпълнител са били преведени суми в общ размер
на 29 388,32 лева (таблица 1 на л.6 от заключението).
Впоследствие към изп.
дело №158/2011г. e присъединено изп. дело №20147190400411 (изп. дело №411/2014г.),
образувано по издадения на кредитора „Силвър
Лайън” ЕООД изпълнителен лист по т. дело №3097/2011г. на ВОС за присъдените му
по делото разноски в общ размер на 3 450 лева.
От заключението на ССчЕ
(таблица 1 на л.6 от заключението) се установява, че след датата 25.06.2012г.
от изпълнения запор по банковите сметки на „ЕФФЕКТ” ООД на ЧСИ допълнително са преведени
суми в общ размер на 486 лева (на 03.01.2013, съотв. на 20.03.2014). Общият
размер на събраните чрез този изпълнителен способ средства от длъжника е 29
874,32 лева.
Съгласно издадени от ЧСИ
С. Янкова две справки – изх. №466/03.02.2015г. и изх. №427/02.02.2015г.
(л.141-142 от делото), към посочените в справките дати размерът на дълга по
изп. дело №158/2011г. е 6 850,41 лева, а по присъединеното към него изп. дело
№411/2014г. – 4 406,40 лева. Превод на тези суми по банковата сметка на
съдебния изпълнител е нареден от длъжника „ЕФФЕКТ” ЕООД на 13.02.2015г.
(л.152,153 от делото). Ефективното плащане на тези суми от длъжника се
установява и от вещото лице по приетата ССчЕ.
При тези фактически
положения и като се съобрази удостоверението на ЧСИ С. Янкова изх.
№891/25.02.2015г. (л.154 от делото), че изп. дело №158/2011г. и присъединеното
към него изп. дело №411/2014г. са приключили поради пълното погасяване на
дължимите суми, обосновано следва да се
приеме, че по посочените изпълнителни дела ищцовото дружество – длъжник е
платило суми в общ размер на 71 921,90 лева (29 874,32 лева – постъпили суми от
изпълнителния запор на банкови сметки; 30 790,77 лева – от внесената гаранция;
6 850,41 лева и 4 406,40 лева – платени суми от длъжника). Именно тази сума се
приема като съответна на реално претърпените от дружеството материални щети от
действията на ответника по сключване на неизгоден за дружеството договор и
признаване на неизпълнение на задълженията по него, породило правото на
кредитора да търси уговорената неустойка, съответстваща на 200% от цената на
договора. Безспорно е, че плащането на тази сума води до намаляване на
имуществото на дружеството като ирелевантно за тази преценка е как са били
осигурени необходимите за това парични средства – от налични суми по банковите
сметки на дружеството, продажба на дружествено имущество, постъпления от
търговска дейност и/или от привлечени заемни средства.
Предявения от
дружеството иск в размер на 71 544,37 лева безспорно се обхваща в размера
на така установената вреда, поради което съдът приема, че предявеният иск е
доказан и по размер.
Възражението на
ответника за съпричиняване на вредите от страна на ищцовото дружество не може
да бъде споделено.
Видно от данните по
приложените ч.гр.д. №14867/2011г. на ВРС и т. дело №3097/2011г. на ВОС
дружеството чрез другия си управител Т. Д. е оспорило съществуването на
вземането на кредитора като е предприело всички възможни способи за защита на
накърнения си интерес. До прекратяване на образувания по реда на чл.422 от ГПК
исков процес и влизането в сила на заповедта за изпълнение се е стигнало
единствено поради зачетеното от въззивния съд (по в.т.д.№535/2012г. на ВАпС)
като валидно изявлението на ответника Л. К. като управител на дружеството за
оттегляне на подаденото възражение по чл.414 от ГПК. Именно поради това ищецът
е бил принуден да изпълни, заплащайки в хода на образуваното изпълнително
производство както неправомерно създадения от ответника дълг към третото лице
„СИЛВЪР ЛАЙЪН” ЕООД, така и разноските по самото изпълнение. С оглед на това не
може да се приеме, че оспорването от страна на дружеството на извършените от
управителя Л. К. действия и произведеното в резултат на това парично задължение
е допринесло за настъпването на вредите. Следва в тази връзка да се зачете и
влязлата в сила присъда на наказателния съд, с която изрично е установено, че
тези действия на ответника К. съставляват престъпление срещу представляваното
от него търговско дружество и му е нанесло значителна вреда.
Като неоснователно се
преценява и възражението на ответника за погасяване по давност на вземането на
ищеца.
Въпросът относно
давността следва да се разгледа и произнесе съгласно правилото на чл.284 от ЗЗД
и чл.141, ал.4 от ТЗ, въз основа на оттеглянето на управителния мандат от
дружеството - доверител. Началната дата, от която започва да се изчислява
давностния срок, е момента, в който ответникът след оттеглянето на управленския
мандат от дружество е бил длъжен да даде отчет за процесните управителни
действия и сметка за резултата от тях. Това е момента, от който дружеството
най-рано може да вземе решение по чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ за завеждане на
искове по чл.145 от ТЗ срещу управителя, чийто управителен мандат е оттеглен.
Самото вписване на
прекратяване на управителния мандат е факт с правно значение по чл. 115, б.”д”
от ЗЗД, което правило определя, че докато управителят е на служба, давността по
обезщетителните искове на дружеството спрямо последния не тече. Заличаването на
това обстоятелство от Търговския регистър става факт едва на 09.05.2013г. въз основа на влязлото в сила на
08.05.2013г. решение
№1260/19.07.2012г. по т.д. №1092/2011г. на Варненски Окръжен съд. Следователно,
давностния срок следва да се изчислява от 09.05.2013г. Давността в случая е общата 5 годишна и към датата на
предявяване на настоящия иск – 19.07.2017г., същата не е била изтекла.
Изложеното съдът приема
за достатъчно за обосноваване на крайния извод за основателност на предявения
иск. Същият следва да бъде уважен в пълния му размер така, както е предявен.
Сумата от 71 544,37 лева следва да се присъди ведно с дължимото
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска – 19.07.2017г., до окончателното й плащане.
С оглед този изход на
спора и предвид разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК основателно се явява и
искането на ищеца за осъждане на ответника да му репарира сторените за
производството разноски. Съобразно представения списък по чл.80 ГПК (л.364),
претендира се от ищеца сума в общ размер на 6 491,77 лв., включваща платени
адвокатски хонорар, възнаграждение на вещо лице и държавни такси за водене на
иска, за допускане на обезпечение и за издаване на
обезпечителни заповеди. Като относими към настоящото производство и доказани
като направени се приемат разходи в общ размер на 6 411,77 лева (в т.ч. 2
861,77 лв. – платена държавна такса (л.184); 3 240 лв. – платено адвокатско възнаграждение (л.363, л.365-366);
300 лв. – внесен депозит за експертиза (л.337), изплатен на вещото лице; 10 лв. - платени държавни такси за издадени два броя
обезпечителни заповеди (л.190, л.244).
Действително, ищецът е
внесъл и суми от по 40 лв. като държавни такси по молбите му за допускане на
обезпечение на предявените искове, но такива такси нито са искани от страната,
нито са били дължими (аргумент от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, чл.22, т.1), поради което същите не съставляват разходи
по делото, а подлежат на връщане на ищеца при направено нарочно искане и
посочване на банкова сметка, ***ведена от съда. Наред с това се установява и
дублиране на внесената на 11.12.2017г. държавна такса, т.е. общо са внесени на
тази дата 80 лева.
По изложените мотиви
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Л.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕФФЕКТ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Жеравна” №7, представлявано от
управителя Т.Д., сумата 71 544,37
лева (седемдесет и една хиляди
петстотин четиридесет и четири лева и тридесет и седем стотинки),
представляваща дължимо обезщетение за нанесени на дружеството вреди от
неправомерни действия на ответника К. като негов управител, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска – 19.07.2017г., до окончателното
й плащане, на основание чл.145 от
Търговския закон и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, както
и сумата 6 411,77 лева (шест хиляди
четиристотин и единадесет лева и
седемдесет и седем стотинки),
представляваща направени разноски за производството, на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните
пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок, считано
от датата на връчване на препис от същото на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: