Решение по дело №4092/2019 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер            262327                        Година 11.10.2021                           Град  ПЛОВДИВ

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                                         XIII граждански състав

На тринадесети септември                             две хиляди и двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

 

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 4092 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:                  

                 Производството е по иск за делба във фазата на извършването ѝ.

                 С влязло в сила Решение №261363 от 23.11.2020 г., постановено по гр. дело №4092/2019 г. по описа на ХІІІ граждански състав, е допуснато извършването на съдебна делба на съсобствен недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, Община Пловдив, Област Пловдив, одобрени със заповед № *** на *** на АГКК, с адрес гр. ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение на самостоятелния обект „жилище, апартамент” с площ от 93.30 кв.м при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия стаж ***, под обекта ***, над обекта ***, с прилежащи части - избено помещения № * с площ от 3.81 кв.м. и 1.236% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, ПРИ КВОТИ: 2/4(две четвърти) идеални части за П.С.И. и по 1/4(една четвърт) идеални части за всеки от съделителите М.Т.И. и Ю.С.Т..

                  Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

                  I.По извършване на делбата:

                   От страните не са представени надлежни писмени доказателства – одобрен инвестиционен проект по смисъла на чл.203 от ЗУТ, за разделяне на допуснатия до делба недвижим имот на отделни самостоятелни обекти на правото на собственост, поради което следва да се приеме, че той е неподеляеми. Същото се установява от заключениоето на вещото лице С.Д. по допуснатата съдебно-техническа експертиза от 11.05.2021 г.

                   С писмена молба от 18.05.2020 г. съделителят П.С.И. е поискал процесния имот да му бъде възложен в дял на основание чл.349 ал. 2 от ГПК.

                   Съгласно чл. 349 ал.2 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Право на възлагане по чл. 349 ал.2 ГПК, има само сънаследник, т.е. само лице, което е придобило идеална част от имота по наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от наследяване. Придобилият по силата на сделка идеална част от жилище няма основание да го получи чрез възлагане от съда по реда на чл. 349 ал.2 ГПК/чл.288, ал.3 ГПК/отм./-Р 257/2001г.,І ГО,Бюлетин бр.4/2001г.

                   Видно от доказателствата по делото идеалните части от имота предмет на делба са придобити по завещание и наследство от П.С.И.. Същевременно с това не се доказа наличието на другите две кумулативни предпоставки – обстоятелството, че към момента на откриване на наследството П.И. е живял в имота и не притежава друго жилище.

       Ето защо и с оглед установената неподеляемост, имота следва да бъде изнесен на публична продан, като получените суми бъдат разпределени между съделителите съобразно квотите им.

       Следва да бъде отбелязано отново съобразно направеното искане на съделителите М.И. и Ю.Т. във връзка с искането по чл. 226 от ГПК, че съдът се е произнесъл с надлежно определение. Съделителят П.И. е изразил становище в открито съдебно заседание от 20.05.2021 г., че производството по извършване на делбата следва да продължи между страните, между които е допусната делбата. В този смисъл не е налице съгласие на всички съделители за заличаване на съделител с оглед извършената разпоредителна сделка.

                   Определената пазарна цена на имота съобразно заключението на съдебно-техническа експертиза от 11.05.2021 г., е както следва 116 084,00 лева. Същата следва да се има предвид с оглед определяне на държавната такса по делото и съгласно чл. 355, изр. първо от ГПК, съделителите следва да заплатят съобразно  стойността на дяловете си  държавна такса в размер на 4% по сметка на ПРС, или 2 321,68 лева за П.С.И. и по 1 160,84 лева за М.Т.И. и Ю.С.Т..

       По отношение на претенцията по сметки предявена от П.И. срещу М.И. и Ю.Т. представляващи заплатен от него местен данък и такса смет за 2019 и 2020 г.:

       С оглед направените от ищеца по претенцията твърдения и представените писмени доказателства, съдът намира, че се касае за претенция по сметки, която следва да се квалифицира по чл.30 ал.3 от ЗС/претенция за необходими разноски, направени от единия съделител със съгласието и без противопоставянето на другите./

       П.И. претендира от останалите съделители общо сумата от 126,08 лева  за периода 2019 - 2020 г., или от всеки от останалите съобразно квотата му както следва: по 63,04 лева от М.Т.И. и Ю.С.Т..

      По делото са представени доказателства за извършено плащане – л.276-278.

      С оглед представените доказателства, съдът намира, че се доказа претенцията на П.И. и следва да осъди ответниците по нея да му заплатят сумите както следва: по 63,04 лева от М.Т.И. и Ю.С.Т., ведно със законна лихва за забава на всяка сума от 18.05.2020 г. - датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане.

       По отношение на претенцията по сметки предявена от П.И. срещу М.И. и Ю.Т. представляващи заплатени от него разноски за подобрение - поставяне на блиндирана входна врата на допуснатитя до делба апартамент в размер на 285,00 лева:

       Следва да се посочи, че отношенията във връзка с подобряването на общата вещ се уреждат по различен начин в зависимост от конкретните условия при които са извършени подобренията и от условията при които съсобственикът - подобрител е упражнявал фактическата власт – като държател или владелец на правата на останалите съсобственици:

-     подобренията, извършени със съгласието на останалите съсобственици –чл.30, ал.3 ЗС и се присъждат действително направените разходи.

-     подобренията, извършени без съгласието на другите съсобственици- правоотношенията се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие – чл.61 от ЗЗД.

-     подобрения, извършени при наличието на противопоставяне от страна на останалите съсобственици.

-     подобрения, извършени от съсобственик, който упражнява фактическата власт върху целия съсобствен имот изключително за себе си.

         По делото ищецът не е представил доказателства за тези обстоятелства, както не е представил доказателства и дали направеното подбрение е било необходима или полезна разноска, което е в негова тежест.

         С оглед направеното изявление в молбата и единственото представено по делото писмено доказателства относно претенцията – Квитанция за заплатени 570,00 лева за входна врата на 15.02.2019 г./л.279 от делото/, съдът намира че се касае за полезна разноска – подобрение, тъй като се касае за поставяне на врата която е блиндирана, а не обикновена входна врата.

         Ето защо съдът намира, че се касае за претенция по чл.61 ал.2 от ЗЗД. С оглед на това ответниците по претенцията дължат на ищеца размерът на обогатяването – по-малката сума между направените разходи и увеличената стойност на имота. Тъй като по делото не се представят доказателства за увеличената стойност на имота, съдът намира същата за недоказана и като такава следва да я отхвърли.

      ІV. По отношение на разноските:

                   Съделителителите М.И. и Ю.Т. са претендирали разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

                   Производството по съдебна делба е особено исково производство, съдържащо отклонения от общия исков процес, с оглед прекратяване на съсобствеността, както и всички отношения между съсобствениците, свързани с нея.

                   Систематичното място на нормата на чл.355 ГПК, а именно в глава Двадесет и девета „съдебна делба” ГПК, я прави специална спрямо общите норми на гражданския процес, регламентиращи присъждането на сторените в исковия процес разноски. Разноските при делбеното производство се присъждат върху размера на признатите дялове. До този извод се достига при тълкуване правилото на  чл. 355 ГПК, както и постановките на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС, според което разноските в делбеното производство се определят съобразно с признатия дял на съделителите в прекратената общност, когато са направени по необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни въпроси - съобразно с общите правила за възлагане на разноските. Възприетият в ППВС № 7/1973 г., т. 9, принцип за възлагане на разноските, е последователно възприеман и детайлизиран в практиката на ВКС. Съгласно Определение № 4 по ч. гр. д. № 542/10 г., II г. о. на ВКС съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на правата на съделителите, както и относно способа за извършване на делбата всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. При наличие на спор относно правата на съделителите, респ. оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността, както и при спор относно способа, по който следва да бъде извършена делбата във втората фаза на производството, както и по присъединените искове в делбеното производство и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК, в който смисъл са и указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т. 9 на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС. (в този смисъл виж и определение № 252 по ч. гр. д. № 2024/2014 г., I г.о. на ВКС). 

                   Ето защо съдът намира, че следва да присъди разноски единствено направени във връзка с производството по претенции по сметки. Съделителите М.И. и Ю.Т. не представят доказателства за направени такива, включително договор за правна помощ за втора фаза на съдебна делба, в който да е отразено че същия е за представителство в производство по претениции по сметки, то съдът не следва да им присъди разноски с оглед отхвърлената претенция по сметки.

                   С оглед уважаване на претенциите по сметки  на съделителят П.И., съдът намира, че следва да му бъдат присъдени разноски направени за предявяване на такива. Тъй като не се претендират от страната, нито се представят доказателства за направени, затова и съдът не му ги присъжда.

                   Що се касае до направеното в хода на устните състезания искане за прехващане от страна съделителят П. Н., съдът намира същото за недопустимо. Същото не е направено своевременно – в хода на устните състезания. Неясно е коя изискуема сума присъдена на П.И. с коя изискуема сума на М.И. и Ю.Т. следва да се прихванат.

                   Водим от горното  съдът

 

Р Е Ш И:

 

                   ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ал.1 от ГПК следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, Община Пловдив, Област Пловдив, одобрени със заповед № ***на *** на АГКК, с адрес гр. ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение на самостоятелния обект „жилище, апартамент” с площ от 93.30 кв.м при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия стаж ***, под обекта ***, над обекта ***, с прилежащи части - избено помещения № * с площ от 3.81 кв.м. и 1.236% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, първоначална цена 116 084,00 лева, като след проданта сумите се разпределят както следва: 2/4(две четвърти) идеални части за П.С.И. и по 1/4(една четвърт) идеални части за всеки от съделителите М.Т.И. и Ю.С.Т..

       ОСЪЖДА П.С.И. ЕГН **********,***, чрез адв. Н.Т., съдебен адрес:***, да заплати държавна такса 4% по сметка на ПРС, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, върху стойността на дяловете си в делбения имот, в размер на 2 321,68(две хиляди триста двадесет и един лева и 68 ст.) лева.

       ОСЪЖДА М.Т.И. ЕГН ********** и Ю.С.Т. ЕГН ********** ***, чрез адв.  С.Г. и адв. Д.Б., съдебен адрес:***, всяка от тях, да заплати държавна такса 4% по сметка на ПРС, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, върху стойността на дяловете си в делбения имот, в размер на 1 160,84(хиляда сто и шестдесет лева и 84 ст.) лева.

                  ОСЪЖДА  на основание чл.30 ал.3 от ЗС, М.Т.И. ЕГН ********** и Ю.С.Т. ЕГН ********** ***, чрез адв.  С.Г. и адв. Д.Б., съдебен адрес:***, всяка от тях, да заплати на П.С.И. ЕГН **********,***, чрез адв. Н.Т., съдебен адрес:***, сумата от 63,04(шестдесет и три лева и 04 ст.) лева.

                  ОТХВЪРЛЯ исковата претенеция на П.С.И. ЕГН **********,***, чрез адв. Н.Т., съдебен адрес:***, с която е поискал да бъдат осъдени М.Т.И. ЕГН ********** и Ю.С.Т. ЕГН ********** ***, чрез адв.  С.Г. и адв. Д.Б., съдебен адрес:***, да му заплатят направени разноски за подобрение в размер на 285,00 лева или по 142,50 лева з всяка от тях.

                  ОСЪЖДА М.Т.И. ЕГН ********** и Ю.С.Т. ЕГН ********** ***, чрез адв.  С.Г. и адв. Д.Б., съдебен адрес:***, да заплатят общо сумата от 50,00(петдесет)лева държавна такса  по сметка на ПРС, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, за уважената претенция по сметки.

                  ОСЪЖДА П.С.И. ЕГН **********,***, чрез адв. Н.Т., съдебен адрес:***, да заплати сумата от 50,00(петдесет)лева държавна такса  по сметка на ПРС, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, за отхвърлената претенция по сметки.

                 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от съобщаване на страните.

                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./М.Л.-Г.

 

Вярно с оригинала.

К.К.