Р Е Ш Е Н И Е

 

                                          №……….…/…………..

 

        Гр. София, 19.07.2019г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря ТАНЯ СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 1610 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Предявени са обективно съединени искови претенции с правно основание чл. 208 от КЗ / отм./ и чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 294 ТЗ.

            Ищецът ЕТ – Т.Г.Т.поддържа, че е собственик на влекач – марка „Мерседес  Актрос“ 1844 ЛС с рег.№ ******и прикачено към него ремарке с рег.№******. Твърди, че на 20.08.2015г. на АМ „Хемус“ е настъпило ПТП с участието на влекача и ремаркето и три леки автомобила, като в резултат на същото са причинени щети на влекача. Сочи, че за процесния автомобил има сключена застраховка с ответника по полица №002061020140074 по Пълно автокаско, по която е платена първата вноска, като застрахователната сума е 48 000 лв. Твърди, че е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и е заведена щета, но счита, че неоснователно му е отказано заплащане на обезщетение с мотив, че застрахованият обект не е представен за оглед. Твърди, че той е в обективна невъзможност да стори това, тъй като застрахованият обект е бил иззет като веществено доказателство по ДП 75/2015г. на ОДМВР –София и с две постановления е отказано връщането му. Твърди, че застрахователят можел да се снабди с документи и да поиска достъп до застрахования обект, което не е сторил.  Предвид горното претендира осъждането на ответника да му заплати сумата от 48 000лв. – застрахователно обезщетение, както и по уточняващата молба от 04.10.2018г. сумата от 7 484,85 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 20.08.2015г. до датата на исковата молба, ведно с направените разноски. С допълнителната искова молба от 21.01.2019г. счита, че ответникът неоснователно оспорва всички елементи от фактическия състав на деликта, които счита, че са налице. По молба от 14.05.2019г. е изменен иска за мораторна лихва чрез увеличението му, като същият е за сумата от 14 312,65 лв. В хода на съдебното производство поддържа исковите си претенции чрез процесуалния си представител адв. К. като претендира уважаването им и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът ЗАД „ОЗК-З.“ АД оспорва иска като неоснователен и недоказан по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 03.12.2012г. и допълнителния отговор от 15.02.2019г. Оспорва датата на настъпване на събитието и механизма, като сочи, че по делото липсва документ, от който да се установява това, а предвид горното счита, че е налице непокрит риск. Оспорва твърденията, че влекачът бил увреден, тъй като не било ясно при какви обстоятелства е увреден и какви са щетите – частично увреждане или тотална щета. Твърди, че не е налице причинно-следствена връзка. Твърди, че влекачът не е представен за оглед, което е нарушение на чл.18, т.1, т.4 и т.5 от Общите условия. Оспорва се и претенцията по размер, тъй като не са представени доказателства за действително настъпили щети. Оспорва фактура №371 по съдържание. Оспорва изцяло и претенцията за лихва, като твърди че тя би се дължала след срока по чл. 405 от КЗ, а в случая застрахователят се е произнесъл на 05.07.2018г. В хода на съдебното производство поддържа оспорването на исковите претенции чрез процесуалния си представител юриск. Х.. Претендира и разноски.

            Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

            По делото не се спори и се установява от представената с исковата молба застрахователна полица № №002061020140074, сключена на основание предложение от 27.11.2014г., че за периода от 15.12.2014г. до 14.12.2015г. за процесния автомобил е сключена застраховка „Каско“ с ответника, с посочена застрахователна сума 48 000 лв., застрахователна премия 1203,60лв., платима еднократно. В полицата е посочена дата на първа регистрация на МПС – 01.09.2014г., като на стр. 6 от делото е приложено и свидетелството за регистрация.

            На стр. 36 и следващите от ответника са представени Общите условия по застраховка „Каско“ на МПС. В чл.18, ал.1, т.4 е уговорено, че застрахованият при настъпване на застрахователното събитие е длъжен да предостави застрахованото МПС за оглед на застрахователя преди отстраняването на щетите във вида, непосредствено след събитието, като не извършва ремонтровъзстановителни работи преди застрахователят да е огледал и документирал щетите. В чл.21 от Общите условия е уговорено, че тотална щета е налице, когато ремонтно-възстановителните разходи са повече от 70% от застрахователната сума на пострадалото МПС, което остава собственост на застрахования, като при установяване на запазени части, размерът на застрахователното обезщетение се определя като от същото се приспадне размера им, като обезщетението се изплаща след представяне на документ, че МПС е бракувано. 

            Видно от постановлението на Софийска окръжна прокуратура от 25.08.2015г. е образувано досъдебно производство под №73/2015г., пр.пр.№3838/2015г., за това, че на 20.08.2018г. около 13,40 ч. на АМ Хемус неизвестен извършител е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на П.П.от с. Лехчево и нанесъл телесни повреди на повече от едно лице – В.П.и Е.П.. Отразено е, че при извършения оглед на местопроизшествието е иззет влекача „Мерседес“ модел „Акрос и полуремаркето, като с това постановление молбата за връщането им на ЕТ „Т.Т.“ е оставена без уважение.  С последващо постановление от 18.12.2015г. на ОП – София отново е отказано връщане на процесния товарен влекач, тъй като бил обект на експертиза. С постановление от 15.11.2016г. отново е отказано връщането на товарния влекач, но е разпоредено връщането на полуремаркето.

            За настъпилото ПТП е подадено уведомление до ответника-застраховател, представено на стр. 12 от делото, като такова има и на стр. 17.

            Представен е трудов договор №257/16.02.2015г., сключен между ищеца и И.М.З., като шофьор товарен автомобил, както и свидетелство за управление на автомобила.

            С исковата молба е представена фактура №371/04.12.2016г., издадена от доставчик „К8“ ЕООД с получател –ищеца, с която са фактурирани 1595 лв. без ДДС, а с ДДС общо 1914 лв., за изминати празни км, товарене-разтоварване, превозване на катастрофирал автомобил, за процесния „Мерседес Актрус“ и полуремарке, пробег и труд. Фактурата е оспорена от ответника по съдържание.

            На стр.87 и следващите е представен протокол за оглед на местопроизшествието, съставен от мл. разсл. полицай Т.от 20.08.2015г., в който подробно е описано констатираното, като е посочено, че влекачът е със следи от удар в челната и странична част и подробно са описани щетите. Приложен е на стр. 90 и следващите и албум от посетеното местопроизшествие, от снимките в който е видно състоянието на влекача.

            На стр. 99 и следващите ответникът е представил преписката по щетата, като видно от данните по същата, част от нея са представените три констативни протокола за ПТП с пострадали лица № 129/23.08.2015г., в който е описано ПТП и щетите по участвалите автомобили, като всеки протокол е за различен участник №2, но участник №1 е именно процесния влекач „Мерседес Аткрос“. За процесния влекач е отбелязано като видими щети – деформирана кабина, ходова част. Отразено е, че има и застраховка ГО. Относно механизма е отразено, че седловия влекач, движейки се в посока от гр. Варна към гр. София, застига движещия се преди него автомобил „Рено Канго“, като в резултат на удара, товарният автомобил е отхвърлен и започнал да се завърта надястно, удря се в л.а.“Мерседес“, а влекачът-полуремарке, се е отклонил наляво, навлязъл в лябата лента и се осъществява удар с л.а. „Фолксваген пасат“. След това е продължил движението напред, удряйки се с предна лява част в предпазна крайпътна ограда.  При ПТП е починал водача на „Фоксваген-а, а другите лица са получили наранявания. С писмо изх.№А315-4895/05.07.2018г. застрахователят, позовавайки се на чл. 395, ал.7 от КЗ и на глава пета, раздел І, чл. 18, т.4 от Общите условия, че застрахованият е длъжен да предостави застрахованото МПС за оглед на застрахователя, и поради това, че обектът не е бил представен за оглед, не може да удовлетворят претенцията им и щетата била закрита. В преписката по щетата се съдържа писмо от застрахователя с изх.№ от 02.02.2017г., адресирано до ищеца, с който са изискани представяне на описаните документи, а именно протокол за ПТП, постановление за прекратяване на воденото досъдебно производство, пълна и точна информация кога и къде може да бъде огледано процесното МПС – влекач. В преписката се съдържа молба от 20.01.2017г. от адв. К. с приложено пълномощно, в което е претендирано застрахователно обезщетение в размер на 48 000 лв. и обезщетение за разходи за ремонт на ремаркето в размер на 2100лв. и за репатриране в размер на 1914лв. За последната сума е представена фактура № 371/04.12.2016г.

            Представено е удостоверение за техническа изправност на ППС от 07.04.2015г. за влекача,като е отразено, че подлежи на технически преглед на 07.10.2015г., като документи са представени и за полуремаркето.

            От представеното писмо от СОП от 17.05.2019г. се установява, че досъдебното производство под №72/2015г. е приключило с внасяне на обвинителен акт срещу И.М.З. за описаното престъпление, като по същия е образувано в СОС НОХД №1/2018г.

            По делото и към преписката са представени няколко автотехнически експертизи, както и комплексно медико-автотехническа, но същите не са непосредствено изслушани от настоящия състав и не са приети като доказателства.

            По делото е изслушано основно и допълнително заключение на автотехническа експертиза, изготвено от вещото лице Ж.Е., което се кредитира от съда като дадено обективно и безпристрастно и не се оспорва от страните. Съгласно заключението на вещото лице в протокола за оглед на местопроизшествието относно щетите по процесния седлови влекач Мерцедес Актрос 1844 LS с рег.№ ******е констатирано:„....Влекачът е със следа от силен удар в челната и странична дясна част, като в тази част липсва предна броня, част от десен калник в едно  с дясната стълба за качване в кабината. Силно деформирано е окачването на предно дясно колело, като части от него липсват. Липсват фаровете. Деформирана е дясна врата и десен заден панел от кабината. На предно ляво колело гумата е силно надрана в областта на външния борд и е спаднала, а джантата е деформирана. Левия резервоар за горивото в долния ляв край е с нарушена цялост и в момента на огледа  от него изтича гориво. Липсва челно панорамно стъкло и стъклата на двете врати.....”. Позовавайки се на приложения снимков материал вещото лице е посочило, че влекачът е със следи от силен челен удар. Липсват предна броня и ляв и десен калник фарове и предни габарити и мигачи. Счупени са всички стъкла на кабината на влекача. Деформирано и повредено е част от двигателното оборудване, намиращо се в челната част. Силно деформирано е окачването на двете колела на предната ос. Гумата на предно ляво колело е с нарушена цялост в областта на външен борд и същата е в спаднало състояние, а джантата е силно деформирана. Левият горивен резервоар е с нарушена цялост и със следа от удар в него. В кабината на влекача, цялото оборудване е разхвърлено. Арматурното табло е деформирано и части от него липсват....”. Според експерта съобразно данните за щетите, нанесени на процесния седлови влекач, следва извод, че щетата на процесния автомобил е тотална, а при тотална щета, размерът на дължимото обезщетение е действителната пазарна стойност на автомобила, намалена със запазената част. Експертът сочи, че към датата на застрахователното събитие - 20.08.2015г. процесния товарен автомобил е бил на 10 г. 11 м. 19 д. - начална регистрация - 01.09.2004г. Предвид горното и при ползване на посочените данни  и формула за изчисление на обезщетението сочи, че действителната  пазарна стойност на седлови влекач Мерцедес Актрос 1844 LS с рег.№ ******, определена към датата на застрахователното събитие – 20.08.2015г. по метода на пазарни аналози, възлиза на  42400,00 лв. Анализът на запазената част от процесния седлови влекач - двигател, скоростна кутия, задна ходова част,както и възрастта му,  се определя на 15% запазена част или  6360,00лв., при което размерът на дължимото обезщетение възлиза на 36040,00лв. В отговор на поставени от ответника задачи, вещото лице сочи, че по експертна оценка се ликвидира щета по застраховка „Гражданска отговорност“. При положение, че щетата е тотална съгласно Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства при задължително З., размерът на дължимото обезщетение се определя като стойността на МПС се вземе в ново състояние и се овехти съгласно таблицата по Приложение 2 към чл. 15, ал. 4 на Наредба № 24. Съгласно тази таблица за автомобили на 10 г., имат 13% остатъчна стойност, а автомобили на 11 г. имат 11% остатъчна стойност - ( 0,18% на месец овехтяване). За автомобил на    10 г. 11 м. 19 д. овехтяването е 13- 1,98 = 11,02%

Стойността на процесния автомобил като нов, видно от каталог Супершваке ІІ - 2004, товарни автомобили Мерцедес Актрос 18844LS , Евро3 имат стойност като нов 130756,00€ = 255736,00 лв. /255736,00 х 11,02% = 28182,00/ или изводът на експерта е, че действителната  стойност на седлови влекач Мерцедес Актрос 1844 LS с рег.№ ******, определена към датата на застрахователното събитие – 20.08.2015г. по експертна оценка, възлиза на  28182,00 лв. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице сочи, че при по-малък пробег, пазарната стойност би била по-висока. Сочи, че средно се възприемат 15% запазена част, като личното му мнение е, че след удара и ако е стоял няколко години, автомобилът не става за нищо освен за вторична суровина. Сочи, че към момента на настъпване на ПТП, автомобилът е изпълнявал курс и счита, че е бил технически изправен. В допълнителното заключение от 26.06.2019г. експертът като сочи, че по приложените материали от воденото ДП (фотоалбум -л.92 гръб) се намира снимка на иззетата тахошайба, на която е видно, че  при тръгване за изпълнение на възложеният курс  процесния автомобил е бил на 359958км. При това положение, използвайки описаните и подкрепени със снимков материал оферти за подобни МПС, всеки от които с посочени данни, и ползвайки подробно описаната на стр. 4 от заключението формула, сочи, че действителната  пазарна стойност на седлови влекач Мерцедес Актрос 1844 LS с рег.№ ******, определена към датата на застрахователното събитие – 20.08.2015г. по метода на пазарни аналози с пробег близък до пробега на процесния автомобил , възлиза на  47720,00лв. Експертът изтъква, че съобразно уврежданията на процесния автомобил, както и продължителния престой на открито, процесния автомобил няма пазарна стойност на запазената част, а има стойност като вторична суровина. Собствената маса на седлови влекач Мерцедес Актрос 1844 LS е 7285 кг. Тази маса следва да се намали със 600 кг - пластмасови и гумени детайли, при което се получава 6685 кг х 0,28 лв/кг = 1871,80 лв. - стойност като вторична суровина. В този вариант, при отчитане на стойност като вторична суровина, а не запазени части, според експерта размерът на дължимото обезщетение възлиза на 45848,20 лв. В съдебно заседание вещото лице сочи при изслушването си, че е оценявал автомобила по процесната оспорена оферта, представена от юрисконсулта на ответника, като влекач само, а не като композиция, като ако се приеме, че тази цена е за композиция, то действителната стойност би била с около 1000 лв. по-ниска. За офертите от други сайтове, чуждестранни, сочи, че автомобилите не са намират в България, а там, където е посочено в обявата, но така му е поставена задача.

            При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 208, ал. 1 КЗ / отм./ предвижда, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахования е изпълнил задълженията си за уведомяване за настъпилото събитие /чл. 206, ал. 1 или, ал. 2 КЗ/ и за допускане на застрахователя за извършване оглед и представяне на поисканите документи /чл. 207, ал. 3 КЗ/. За уважаване на предявената искова претенция за главницата ищецът следва да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка, настъпване на застрахователно събитие и размера на следващото му се обезщетение, а ответникът –своите възражения и основанията за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. По делото не се спори, че между страните е сключен договор за имуществена застраховка “Каско” на процесния автомобил –влекач. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установи, че е настъпило застрахователно събитие в срока на застраховката, а именно ПТП на 20.08.2015г., в което са участвали четири автомобила, и има пострадал, като са представени именно от застрахователя като част от преписката по щетата три констативни протокола за ПТП с пострадали лица № 129/23.08.2015г., в който е описано ПТП и щетите по участвалите автомобили. Обстоятелството, че не е представен акт на органите по досъдебното производство, респ. наказателния съд, с който да е установена вина на някой от водачите за настъпване на ПТП и че има данни, че по същото е внесен обвинителен акт, без да се установява дали и каква е постановената по него присъда, е ирелевантно, тъй като в случая не се претендира ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка Гражданска отговорност, елемент от предпоставките на които е деликтна отговорност на виновния застрахован водач. В случая ответникът носи отговорност като застраховател по имуществената застраховка Каско и за да бъде ангажирана същата е достатъчно да бъде установено, че са налице щети по застрахованото МПС, причинени от ПТП в срока на действие на договора, а чия е вината за ПТП е ирелеватно. Съдът намира, че щетите по застрахования влекач се установяват от отразеното в протокола за оглед на местопроизшествието, съставен от служител на Пътна полиция, който има характер на официален удостоверителен документ и на базата на който и данните от досъдебното производство вещото лице по делото е описало същите в експертното заключение. Вярно е, че ищецът като застрахован не е представил влекача за оглед от застрахователя непосредствено след настъпване на ПТП, но по делото са налице доказателства, че същият е бил задържан от органите на досъдебното производство и три пъти е отказвано освобождаването му и връщането на ищеца, за което са представени постановленията на Окръжна прокуратура – София. Следователно неизпълнението на това задължение се дължи на обективно и безвиновно за застрахования обстоятелство, а именно задържането на влекача от органите на досъдебното производство, като експертите на застрахователя са имали възможност при желание да извършат оглед на същия на мястото на задържането им, тъй като са налице данни, че застрахователят е своевременно и надлежно уведомен за настъпването на ПТП и че процесното МПС е задържано. Неизпълнението на това задължение на застрахования по чл.18, т.1, т.4 и т.5 от Общите условия, според съда на първо място се дължи не на негово виновно поведение, а на обективните обстоятелства, а именно видно от постановленията на прокуратурата е безспорно, че поне до 15.11.2016г. – датата на третия поред отказ на ОП-София, на ищеца е било е отказано връщането на товарния влекач, поради което несвоевременното му представяне за оглед на застрахователя не може да му се вмени във вина и не е основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. В съдебната практика безпротиворечиво се приема становището, че не всяко задължение на застрахования, скрепено с договорна санкция за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, може да се приеме за договорено в съответствие с нормата на 408, ал. 1 от КЗ /съотв.чл. 211 от КЗ (отм.) и да аргументира отказа единствено на основание факта на неизпълнението му от страна на застрахованото лице, ако е без установяване на причинна връзка с конкретното застрахователно събитие. Само неизпълнението на задължение, което по своето естество би могло да обуслови като закономерна своя последица настъпването на застрахователното събитие, респ. увеличаване на размера или разширяване обхвата на вредите или се явява препятстващо доказването им следва да може да се поставя в основата на подобен отказ за плащане на застрахователното обезщетение /в тази насока Решение № 15/12.04.2012 г. по т.д. № 454/2011 г. на ВКС, ТК, второ т.о.; Решение № 185 от 05.03.2014 г. по т.д. № 350/2012 г. на ВКС, ТК, първо т.о. и др./. Непредставянето на застрахованото МПС за оглед от застрахователя непосредствено след настъпване на ПТП в случая, което се установи, че е по причини, стоящи извън поведението на застрахования, а именно поради задържането му от органите на досъдебното производство и трикратния отказ да бъде освободен и върнат, не е поведение, което да води до настъпването на застрахователното събитие, респ. да е повлияло на размера на вредите, които са към момента на настъпването му. Същото създава затруднения единствено за установяването на техния действителен размер, но при условие, че застрахователят е уведомен от застрахования, че увреденото МПС е задържано от органите на досъдебното производство, то той е могъл да организира огледа на същото чрез изпращане на свои експерти на място. Вярно е, че ищецът не е представил влекача за оглед и към момента, като не се установява точната дата, на която му е върнат, но със сигурност е бил задържан година и три месеца след ПТП / до 15.11.2016г. – датата на третото постановление на ОП – София за отказ за връщането му на ищеца, но това обстоятелство би повлияло единствено върху претенцията на ищеца за последващи самото ПТП вреди, а именно от корозия и др., които биха могли да са резултат от неправилното му съхраняване, както и относно размера на запазените части, но не и като цяло на обезщетението за щети, тъй като същото се определя към момента на настъпване на застрахователното събитие. Последващият оглед би бил отражение на състояние на автомобила към по-късен момент, но не влияе на факта, че всички щети по влекача са надлежно установени с описа в огледа от местопроизшествието и констативния протокол за ПТП, които документи не са оспорени от ответника -застраховател. Вярно е, че не е съставен опис-заключение от експерт на ответника, но застрахователят е имал възможност да направи изчисленията си въз основа на подробно описаните щети и в случая по делото такава преценка е извършена чрез изслушаната автотехническа експертиза. От неоспореното заключение на вещото лице Е., в което подробно са описани уврежданията върху влекача, констатирани в описа, съставен при огледа по официалния протокол, безспорно се установи, че същите са значителни и е налице тотална щета. Неоснователни са и възраженията за липса на причинно-следствена връзка и виновно поведение на водача, тъй като застраховката е „Каско”, а не се претендира обезвреда по застраховка „гражданска отговорност”, нито регрес, за да е релевантно чия е вината за настъпване на ПТП. По отношение на това, че щетите по процесния автомобил са причинени при въпросното ПТП е налице неоспорено заключение на автотехническа експертиза.

По делото е спорен и размера на следващото се обезщетение, във връзка с което съдът намира следното:

Съгласно чл. 208 ал. 3 от КЗ / отм. с § 34 от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за З.то - ДВ, бр. 102 от 29 декември 2015 г., в сила от 01.01.2016 г./, но приложим към процесната щета с оглед датата на настъпване на ПТП, обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. С разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от КЗ е предвидено, че застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. Легално определение за действителна и възстановителна стойност е дадено с разпоредбите на чл. 203, ал. 2 и ал. 3 от КЗ. Съгласно чл. 204, ал. 1 от КЗ / отм./ ако е уговорена по-голяма застрахователна сума от действителната на застрахованото имущество, договорът остава в сила, като застрахователната сума се намалява до размера на действителната. Съгласно чл. 267, ал. 1, т. 2 от Кодекса за З.то / отм./ застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество, като обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума по договора – чл.267, ал.3 КЗ. По силата на разпоредбата на чл. 273, ал. 2 от КЗ / отм./ при вреди на имущество обезщетението не следва да надвишава действителната стойност на причинената вреда, а за МПС обезщетенията се определят в съответствие с приета от Комисията за финансов надзор Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, която е съгласно чл.1, ал.3 от Наредба № 24/08.03.2006г. В разпоредбата на чл.4 от Методиката изрично е предвидено, че същата се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка, но тази норма е приложима при отношенията по застраховка Гражданска отговорност. Както изрично е постановил ВКС в задължителната си практика по реда на чл. 290 от ГПК в решение № 52/08.07.2010г. по т.д.№ 652/2009г., ІІ т.о. на ВКС и др., „при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл.208, ал.3 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали са съобразени минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г.”. В случая, обаче, както се изтъкна по-горе не се касае за претенция срещу ответника застраховател като такъв по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, за да се обсъжда въобще приложението на Методиката. Отговорността на застрахователя се търси на основание имуществената застраховка „Пълно каско“, при която застрахователят дължи обезщетение за щетите по застрахованото МПС, независимо от това по чия вина са причинени и то в пълен размер, съобразно тяхната действителна стойност. Предвид горното няма никакво основание съдът да кредитира варианта на заключение на вещото лице за щетите, остойностени по гореописаната Методика, тъй като не се касае за отговорност на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, а за щета по застраховка „Каско“, при което се дължи обезщетение в размер на действителната стойност на увреденото МПС към деня на застрахователното събитие. Предвид горното искането на процесуалния представител на ответника при уважаване на иска да бъде кредитиран вариант втори на основното заключение на автотехническата експертиза, съгласно който оценката на щетите по процесната горепосочена Методика възлиза на сумата от 28182,00 лв. е неоснователно. Съдът намира, че се установи, че по допълнителното заключение на вещото лице, една от използваните за сравнителни цени оферта, а именно тази с най-високата стойност в размер на 38 500 лв., е за композицията –влекач и ремарке, което е безспорно от изричното посочване в същата. Съдът констатира по представената оферта и извлечението от същата в експертизата, че се касае за същото МПС, което е идентично и на снимката, и по описание, но в експертизата е цитирана офертата частично. Същевременно експертът изрично посочва при изслушването си, че ако се приеме горното, то стойността би се намалила с 1000 лв. Предвид горното, доколкото при допълнителното заключение е отчетено при оценяването на процесното МПС конкретния му пробег, който е показател влияещ на стойността на автомобила, и са изследвани оферти за МПС със сходен пробег, то съдът намира, че следва да се кредитира този вариант на заключението на вещото лице, при отчитане на посоченото от него в съдебно заседание намаляване с 1000 лв. и следва да се приеме,  действителната стойност на процесния влекач към датата на ПТП възлиза на 46720,00лв. Съдът възприема тази стойност, още повече, че същата е близка до приетата като застрахователна сума при сключване на договора за застраховка, който е няколко месеца преди настъпване на процесното ПТП, а не се твърди и установи под или надЗ..

Съгласно чл. 193, ал. 4 (отм.) от КЗ "тотална щета" е налице в случаите, когато има пълна загуба на МПС, т.е. увреждане, при което разходите за необходимия ремонт на автомобила надвишават 70% от неговата действителна стойност към датата на събитието. Доколкото застрахователят дължи обезщетение за действителните вреди, следва да се приспадне от застрахователното обезщетение стойността на онези части от автомобила, които не са увредени и са годни за по-нататъшна употреба - последните са имуществена полза за ищеца. Ищецът не твърди да ги е предал на застрахователя. Ако тази стойност не се приспадне ищецът би получил повече, отколкото му се следва - принципът е да се изравни имущественото състояние преди увреждането, а не да се надвишава. Запазените части на увреденото застраховано имущество имат самостоятелна стойност, която намалява общия размер на настъпилата вреда, поради което следва да се съобрази при определяне на застрахователното обезщетение, като в този смисъл е налице изрична практика на съдилищата като решение №324/19.02.2015г. по т.д.№2936/2014г. на САС и др. Ако се твърди, че от процесния влекач няма никакви запазени части, то същият следва да е бракуван и да е прекратена регистрацията му, което ищецът не твърди и не установява. Съгласно чл. 193, ал. 3 КЗ /отм./, предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС, е представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му. Следователно изпълнението на административната процедура обуславя поставяне на застрахователя в забава по отношение плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред. Съдът кредитира заключението на експерта за установяване на запазените части по варианта по основното заключение, в което се сочи, че въз основа на анализа на запазената част от процесния седлови влекач - двигател, скоростна кутия, задна ходова част,както и възрастта му,  се определя на 15% запазена част. Намира, че не следва да се възприема варианта, в който като запазена част се приема само стойността на влекача при предаването му за скрап, на първо място, защото обезщетението се определя съобразно стойността към деня на застрахователното събитие, а тогава, както се сочи от експерта запазени части е имало, въпреки тоталната щета. Обстоятелството, че поради корозия и последващи процеси към момента влекачът би ставал единствено за скрап е ирелевантно за отговорността на застрахователя, още повече, че макар да не се установява категорично датата на връщане на влекача, доколкото ищецът е представил фактура за репатрирането му от 04.12.2016г., то към тази дата вече е бил в негово държане. Ищецът, чиято е доказателствената тежест да установи размера на вредите си, не установи, че към декември 2016г., когато очевидно влекачът вече му е бил върнал, той е бил изцяло негоден и същият би могъл да се предаде само за скрап. Няма никакви данни ищецът да го е бракувал, респ. да го е предал за скрап, като последващото увреждане на състоянието на МПС, според съда не е пряка и непосредствена последица от застрахователното събитие. Дори и да се приеме, че към настоящия момент влекача става само за предаване на скрап, което ищецът не е установил надлежно, тъй като не е осигурил достъп и оглед на вещото лице до МПС, нито е установил бракуването му, или друго, то е безспорно, че отговорността на застрахователя покрива щетите, които са причинени пряко от застрахователното събитие и по стойност към момента на настъпването му, а към момента на ПТП, е имало запазени части, чиято стойност експертът определя на 15% от стойността на автомобила и именно като такава следва да се приспадне. Ако ищецът твърди, че е претърпял допълнителни вреди, които са в резултат на неправилно съхранение на автомобила след ПТП, то на първо място тези вреди не се установиха, а и за тях липсва пряка причинно-следствена връзка с настъпването на събитието и не следва да се ангажира отговорността на застрахователя, а евентуално на лицата, под чийто надзор е бил автомобила. Предвид горното съдът намира, че следва да се приспаднат запазени части в размер на 15% от обезщетението, което с оглед гореизложените доводи съдът възприема, че е в размер на 46720,00лв., т.е. сумата от 7008 лв., поради което следващото се обезщетение на ищеца следва да е в размер на сумата от 39 712лв., представляваща разликата между горната стойност след намаляването й със стойността на запазените части. Предвид горното съдът намира, че искът за главницата следва да бъде уважен за сумата от 39 712лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 48 000лв.

По отношение на претенцията за лихва за забава върху търсеното обезщетение, съдът намира следното:

Основанието за възникване на задължение за законна лихва е предвидената в чл.86, ал.1 от ЗЗД забава при изпълнение на изискуем паричен дълг. Следва да се има предвид, че вземането за мораторна лихва е акцесорно, поради което основателността на претенцията е обусловена от основателността на иска за главницата, но и от настъпване на изискуемостта. Ищецът претендира лихва от деня на ПТП, но е безспорно, че застрахователят по имуществената застраховка Каско не е нито деликвент, нито носи функционално обусловена отговорност като при застраховката Гражданска отговорност, за да дължи обезщетение от деня на настъпване на увреждането, поради което категорично на ищеца не се следва лихва за забава от датата на процесното ПТП – 20.08.2015г., както е предявена исковата претенция. Разпоредбата на чл. 208, ал. 1 КЗ / отм./ предвижда, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахования е изпълнил задълженията си за уведомяване за настъпилото събитие /чл. 206, ал. 1 или, ал. 2 КЗ/ и за допускане на застрахователя за извършване оглед и представяне на поисканите документи /чл. 207, ал. 3 КЗ/. Едва след изпълнение на горното, а не само с изтичане на този 15 дневен срок застрахователят е в забава по отношение на задължението си за изплащане на застрахователно обезщетение. В конкретния случай ищецът е уведомил застрахователя веднага след настъпване на събитието видно от уведомлението за щета, но така и не е представил автомобила за оглед, нито е представил на застрахователя изисканите с писмо от 02.02.2017г. допълнителни документи, а именно протокол за ПТП, постановление за прекратяване на воденото досъдебно производство, пълна и точна информация кога и къде може да бъде огледано процесното МПС – влекач. След като ищецът е представил фактурата за разходи по репатриране на влекача от 04.12.2016г., очевидно към тази дата същият вече е бил на разположение на ищеца и той е могъл и е следвало да го представи за оглед на застрахователя, респ. да му посочи къде се намира, за да може да се приеме, че застрахователят е бил в забава. Липсват в изисканата преписка по щетата такива документи, а и ищецът не твърди и не установява, че в отговор на отправеното му искане по писмото от 02.02.2017г. е уведомил застрахователя за местоположението на увреденото МПС, нито твърди и установява, че е представил допълнително изисканите документи. Предвид горното, макар това да не е основание за отказ от изплащане на обезщетение, както посочи съда по-горе, е основание да се приеме, че с простото изтичане на 15дневния срок ответникът-застраховател не е в забава, тъй като застрахованият не установи да е изпълнил задълженията си, които обуславят забавата, за да се дължи законната лихва като обезщетение за същото. Напротив след писмото от 02.02.2017г. застрахованият е в забава по отношение на изпълнението на задълженията си по чл. 207 ал. 3 от КЗ / отм./, поради което съдът намира, че претенцията за мораторна лихва е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Наред с горното в случая е налице тотална щета, а съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 44/02.06.2015 г. по т.д. № 775/2014 г., решение № 140/01.08.2018г. по т.д.№2278/2017г. на на ВКС, ІІ т.о. и др. е прието, че съгласно чл. 193, ал. 3 КЗ (отм.) представянето на доказателство за дерегистрация на автомобила има значение за началото на срока за забава, но не и за основателността на претенцията за главницата (застрахователно обезщетение). Ето защо искът по чл. 86 ЗЗД за период преди представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията подлежи на отхвърляне. Предвид гореизложените доводи съдът намира, че искът за лихва за забава, който след увеличението му по молбата по чл. 214 от ГПК, депозирана в съдебно заседание на 14.05.2019г. за сумата от 14 312,65 лв.

С оглед изхода на спора разноски се следват на страните съобразно съотношението на отхвърлени и уважени искови претенции. Уваженият размер на исковите претенции е 39 712 лв., а на отхвърления – 22 600,65 лв. От ищеца се претендират разноски по списъка в размер на 1920 лв. – ДТ, за лихви – 299,39 лв. и 273,50 лв., депозити за АТЕ общо 430 лв., 3000 лв. – адвокатско възнаграждение, за което е представен със списъка на разноските договор за правна защита от 28.05.2019г., в който адв. К. е записала, че сумата е внесена в брой на посочената дата. Следователно общо разноските на ищеца възлизат на сумата от 5922,89 лв. От тази сума на ищеца се следват разноски в размер на 59% от направените, каквото е съотношението на уважените спрямо отхвърлените претенции или се следват разноски в размер на сумата от 3 494,51 лв. От ответника разноските са 250 лв. – депозит за вещо лице, 5 лв. – за съдебно удостоверение и се претендира юрисконсултско възнаграждение, като по делото страната е представлявана от юрисконсулт и с оглед правилата на чл. 78 от ГПК се следва такова, като съдът намира, че същото предвид цената на исковете и продължителността на делото / над две заседания/, следва да е в максималния размер по Наредбата от 450 лв. Предвид горното общо разноските на ответника възлизат на 705 лв. Съобразно изхода на спора му се следват 41% от направените разноски или сумата от 289,05 лв. Не е поискана компенсация, поради което на всяка от страните ще бъдат присъдени разноски в горепосочения размер. 

Воден от горното съдът

 

                                  Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на ЕТ „Т.Г.Т.“, представляван от Т.Г.Т., ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, и със съдебен адрес ***, офис 10 – адв. П.К., на основание чл. 208 от КЗ / отм./, сумата от 39 712 лв. / тридесет и девет хиляди седемстотин и дванадесет лева/, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 27.07.2018г. до окончателното й изплащане, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица  №002061020140074 за застраховка Пълно автокаско за следния автомобил: влекач – марка „Мерседес  Актрос“ 1844 ЛС с рег.№ ******, за настъпила тотална щета при пътно-транспортно произшествие от 20.08.2015г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 48 000 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от ЕТ „Т.Г.Т.“, представляван от Т.Г.Т., ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, и със съдебен адрес ***, офис 10 – адв. П.К., срещу ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 14 312,65 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на мораторната лихва за периода от 20.08.2015г. до 27.07.2018г. като неоснователен.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на ЕТ „Т.Г.Т.“, представляван от Т.Г.Т., ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, и със съдебен адрес ***, офис 10 – адв. П.К., на основание чл. 78 от ГПК сумата от 3 494,51 лв. – съдебно-деловодни разноски за уважения размер на претенциите.

ОСЪЖДА ЕТ „Т.Г.Т.“, представляван от Т.Г.Т., ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, и със съдебен адрес ***, офис 10 – адв. П.К., да заплати на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78 от ГПК сумата от 289,05 лв. – разноски за отхвърления размер на исковите претенции.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                      СЪДИЯ: