О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е №1214
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в закрито заседание на 27,07,2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
разгледа
докладваното от съдия Свиркова в. ч. гр. дело № 869/2020 г. и установи
следното:
Производство по реда на чл. 274 - 279 от ГПК.
Образувано по въззивна
частна жалба от Х.Н.К. с ЕГН **********; и Е.М.К. с ЕГН **********; против
определение № 2709/27,02,2020 г., постановено по гр. д. № 8124/2018 г. на РС
Пловдив, IV гр. състав, с което е прекратено производството по
делото.
От въззивния съд се
иска да постанови определение, с което да отмени обжалваното като
незаконосъобразно и да върне делото на РС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Ответниците С.И.А.;
Ю.И.А.; Г.А.А. и А.А.А. заявяват становища за неоснователност на частната жалба
и искат потвърждаване на обжалваното определение.
След преценка на
събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът
приема следното:
Частната жалба е допустима, подадена е в срок от
страна, която разполага с правото да обжалва.
По същество:
Производството пред РС е образувано по искова
молба от Х.Н.К. и Е.М.К. против С.И.А.; Ю.И.А.; Г.А.А. и А.А.А.; с която са
предявени субективно съединени искове за делба на недвижим имот.
Ищците твърдят, че между страните съществува
съсобственост върху недвижим имот, представляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
56784.522.314/петдесет и шест хиляди седемстотин осемдесет и четири, точка,
петстотин двадесет и две, точка, триста и четиринадесет/ по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, без последващо
издадена заповед за изменение в КККР, с площ на целия имот от 216 кв.м/двеста и
шетнадесет кв.м/, с трайно предназначение на територията -урбанизирана, с начин
на трайно ползване - ниско застрояване-до 10м/десет метра/, стар идентификатор
няма, номер по предходен план 314/триста и четиринадесет/, квартал
3/12/три/дванадесет/, парцел X-314/десет римско, тире, триста и четиринадесет
/, с административен адрес на поземления имот по актуална кадастрална скица и
документ за собственост - гр. П, ул. „**********" № *****, при граници и
съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори № 56784.522.315; 56784.522.316;
56784.522.317; 56784.522.12,56784.522.11, 56784.522.368 и 56784.522.2319, ведно
с построените в имота сгради - Сграда с идентификатор 56784.522.314.1/ петдесет
и шест хиляди седемстотин осемдесет и четири, точка, петстотин двадесет и две,
точка, триста и четиринадесет, точка, едно/със застроена площ от 90 кв.м
/деветдесет кв.м/, на 1/един/ етаж, с предназначение- еднофамилна жилищна
сграда; и - Сграда с идентификатор 56784.522.314.2/ петдесет и шест хиляди
седемстотин осемдесет и четири, точка, петстотин двадесет и две, точка, триста
и четиринадесет, точка, две/със застроена площ от 23 кв.м /двадесет и три
кв.м/, на 1/един/ етаж, с предназначение- селскостопанска сграда.
Като основание за възникване на съсобствеността
ищците сочат следния фактически състав: Първоначално имотът бил собствен на А.
Д. М. и съпругата му С. И. М. – общи наследодатели на ответниците и на
праводателите на ищците. Между техните наследници (низходящи от първи ред) –
била сключена спогодба, одобрена с определение по гр. д. 6695/1984 г. на ПРС, с
която се поделял описания имот. Но тъй като обособените със спогодбата за делба
дялове не отговаряли на изискванията за самостоятелни обекти (нямали
самостоятелни входове и санитарни възли), според ищците последиците от тази
делба били само разпределяне реалното ползване на имота между съсобствениците.
Впоследствие с договор за замяна сключен на 10,06,2016 г. с нотариален акт,
вписан в СВ пир ПРС под № 12/10,06,2016 г., том 48, ищците придобили от А.Н. Д.
и К. М. Д. (наследници на Н. А. М.) стаи и идеални части от жилищната сграда,
описани в спогодбата като дял трети.
Придобитите от ищците помещения обаче, както и
всеки от обособените със спогодбата за делба дялове, не можели да се обособят
като самостоятелни обекти на вещни права ,
поради което се счита, че съсобствеността върху имота не била прекратена с
одобрената през 1984 г. спогодба.
Въз основа на изложеното от съда се иска да
постанови решение, с което да допусне извършване на делба на описания по-горе
недвижим имот. Размерът на правата на всеки от съсобствениците ищците не сочат
в идеални части, а ги определят с получените с договора за замяна реални
помещения.
Ответниците оспорват иска и считат, че между
страните не съществува съсобственост, тъй като тя е прекратена с посочената
по-горе спогодба за делба.
С обжалваното определение РС се е задоволил да
констатира обстоятелството, че между праводателите на страните е сключена
спогодба за делба, одобрена с определение на ПРС по гр. д. № 6695/1984 г., след
което са извършени прехвърляния на права върху обособени с тази спогодба
„дялове“ – реални части от имота. Въз основа на това е приел, че спорът за
прекратяване на съсобствеността е бил предмет на разглеждане по гр. д.
6695/1984 г. на ПРС и одобрената по същото дело спогодба преклудира предявените
искове със сила на пресъдено нещо, затова същите били недопустими.
Настоящата инстанция счита, че изводът за
недопустимост е формиран от РС преждевременно, без да е изследвано и обсъдено
предявеното от ищците възражение за това, че с делбата от 1984 г.
съсобствеността не е прекратена, тъй като обособените с нея дялове не отговарят
на изискванията за сабостоятелни обекти. Това възражение има значение както за
допустимостта на предявените искове, така и за основателността им – при
евентуално разглеждане по същество, доколкото и самите ищци черпят права от
същата делба, придобивайки по договор за замяна реално обособени с нея
помещения.
РС следва да събере доказателства (в т. ч. и служебно),
да обсъди предявеното възражение и да формира изводи относно действителността и
последиците от спогодбата за делба от 1984 г., и едва след това би могъл да
извърши преценка за евентуалната недопустимост на предявените искове. Поради това обжалваното определение
следва да бъде отменено и делото да се върне на РС за продължаване на
съдопроизводствените действия при съобразяване на дадените указания.
По изложените съображения съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №
2709/27,02,2020 г., постановено по гр. д. № 8124/2018 г. на РС Пловдив, IV гр.
състав, с което е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на РС за
продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване на указанията в
мотивната част.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: