№ 511
гр. София , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20201000503032 по описа за 2020 година
САС е сезиран с въззивни жалби от двете страни, участвали в производството по
гр.д. 14 037/16 г. по описа на СГС. С решение по делото от 26.06.20 г. съдът, като е
приел, че ищецът с конклудентни действия е зачел правото на ответника, като
управител на ООД (ищец) да получава възнаграждение заради дейността му в
изпълнение на договора за възлагане на управление е счел, че ответникът, без правно
основание, като е изтеглил парична сума от банкова сметка на ищеца и е придобил
сума в размер 22 000 лв., дължи същата на ищеца, а друга сума от 22 000 лв. е изтеглил
заради неплатено възнаграждение по договора за мандат и в тази част искът е
отхвърлен.
С въззивната жалба на ищеца се оспорва правомощието на съда да уважи иска
частично, без да е направено възражение за прихващане от противната страна. Обжалва
се решението в отхвърлителната му част.
Ответникът възразява срещу допустимостта на решението, като навежда довод,
че при наличие на двама действащи управители, без наличие на решение на Общото
събрание на дружеството, искът е заведен от името на търговското дружество,
представлявано от първия управител срещу втория управител в нарушение на
разпоредбата на чл. 137, ал.1, т. 8 ТЗ. Позовавайки се на приетата по делото
икономическа експертиза (установяваща регулярни плащания в полза на ответника),
ответникът оспорва правилността на решението в осъдителната му част, като твърди,
че сумата представлява дължимо възнаграждение с източник договора за възлагане на
управление.
Състав на САС, като установи, че жалбите са подадени в срок и решението е
валидно, счита, че на основание чл. 130 ГПК следва да прецени допустимостта на иска.
1
Наред с визираната в жалбата на ответника законова разпоредба, чл. 17, т. 8 от
дружествения договор на ищеца (с.33) регламентира, че Общото събрание на
съдружниците взема решение за предявяване на искове на дружеството срещу
управителя и назначава представител за водене на процес срещу него. Няма значение
дали искът е за вреди (чл. 145 ТЗ) или се основава на извъндоговорно основание (чл. 55
ЗЗД - при разместване на имуществени блага, без наличие на основание за
разместването).
На с. 66 е приложен протокол от Общо събрание от 01.07.16 г., удостоверяващ,
че след след разискване по въпроса, не е взето решение за освобождаване на
управителя П.С. (ответник).
Към датата на предявяване на исковата молба – 14.11.16 г., справка в ТР
удостоверява, че ответникът не е бил заличен като управител на дружеството. Поради
това сезирането на съда с искова молба от името на дружеството по решение на втория
управител обосновава липса на процесуална предпоставка за допустимост на иска,
която рефлектира върху постановеното от СГС решение. Същото следва да се
обезсили, а производството по делото – да се прекрати.
С оглед изводите на съда и поради незачитане на никоя от двете жалби като
основателна, разноските за въззивния процес следва да се понесат от страните по
начина, по който са направени.
Водим от разгърнатите съображения САС
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение от 26.06.20 г., постановено по гр.д. 14 037/16 г. по
описа на СГС.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при прилагане разпоредбите на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2