РЕШЕНИЕ
гр.София,30.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, VII –ми въззивен състав, в публично заседание на шестнадесети юли две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
при
участието на секретаря Светослава
Матеева и прокурора Ангелина Василева,
разгледа докладваното от съдия Младенов ВНОХД №
2194 по описа за 2019 год. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на
глава XXI от НПК.
С присъда от 30.01.2019 година,
постановена по НОХД № 11973/ 2016 год., СРС, НО, 6- ти състав признал
подсъдимия Г.Б.Г. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, като му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година,
наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 2 години. Със същата присъда е приведено в изпълнение
на основание чл. 68, ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6
месеца по предишна присъда на СРС, наложена по НОХД № 13864/2014 год.
Недоволен от така постановения съдебен
акт е останал подсъдимият, който в законоустановения срок, чрез защитника си е
депозирал въззивна жалба, в която се твърди, че присъдата е неправилна,
незаконосъобразна и необоснована, както
и че е постановена при съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на
първоинстанционния съдебен акт и постановяването на нов, с който подсъдимият да
бъде оправдан.
В разпоредително заседание, въззивният
съд е преценил, че за изясняване обстоятелствата по делото не се налага събирането
на гласни доказателства.
В открито съдебно заседание, проведено
на 16.07.2019 година, защитникът на подсъдимия- адвокат А. поддържа жалбата и
допълнението към нея. Изтъква доводи за процесуална незаконосъобразност на
съдебния акт, досежно обстоятелството, че в обвинителния акт е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК,
а в диспозитива на присъдата е посочено цифром, че подсъдимият е осъществил
състава на престъплението по чл.343б,
ал.1 от НК. Релевира доводи и по отношение на това, че престъплението по
чл. 343б от НК като общоопасно престъпление не е формално такова, а има
престъпен резултат – създаване опасност за живота и здравето на гражданите.Счита,
че не е осъществено от обективна страна престъплението. Според защитата липсват
доказателства за наличие и на субективния елемент на престъпния състав по
чл.343б, ал.3 от НК. Моли атакуваната присъда да бъде отменена и да бъде
постановена нова, с която подсъдимият Г. да бъде признат за невиновен.
Подсъдимият Г., в своя защита поддържа казаното
от адвоката си и добавя, че е принципен шофьор.
Представителят на държавното обвинение
счита, че присъдата е правилна и като такава моли да се потвърди, като
установената фактическа обстановка се подкрепя
по безспорен начин от събраните гласни и писмени доказателства, като е
установено авторството и вината на подсъдимия.
В дадената му от съда последна дума,
подсъдимият моли за снизхождение.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства и становищата на страните, и като провери законността и обосноваността
на атакуваната присъда, при съобразяване с разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК,
намира за установено следното:
Основателно е възражението на защитата
на подсъдимия, изтъкнато както в допълнителното писмено изложение към
въззивната жалба, така и в пледоарията пред настоящия съдебен състав в
откритото съдебно заседание за допуснато съществено процесуално нарушение. Видно
от внесения в първоинстанционния съд обвинителен акт, престъплението, за което
е предаден на съд подсъдимият Г.Б.Г. е
по чл.343б, ал.3 от НК, а именно „който управлява моторно превозно средство
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин
лева“. Видно от диспозитива на присъдата на Софийски районен съд, постановена
по НОХД № 11973/2016 год., подсъдимият е осъден за извършено от него
престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, а именно „който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,
установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три
години и с глоба от двеста до хиляда лева“, като му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година, както и глоба в размер на
1 000 лева.
При така изписаното съществува
противоречие между възведеното с обвинителния акт престъпление и престъплението,
за което е осъден подсъдимият. Съгласно чл. 301, ал.1, т.2, пр.2, съдът, при
постановяване на присъдата е задължен да посочи правната квалификация на
престъплението. На основание чл.305, ал.2 от НПК, в съдържанието на присъдата,
трябва да бъде посочено престъплението, за което е повдигнато обвинението.
В настоящия случай, районният съд е
посочил и респективно осъдил подсъдимия на основание, различно от повдигнатото
в обвинението престъпление. Допуснатото,
въззивният съд не може да приеме като техническа грешка или непрецизност
от страна на съда, поради което счита, че е налице процесуално нарушение. Това
е така, тъй като в съдебния акт не може да има противоречие между цифровото и
словесното изписване на престъплението. Срещу подсъдимия е било повдигнато едно
обвинение, в рамките на което той се е защитавал и което е било предмет на
разглеждане от районния съд, а е осъден за напълно различно деяние, нямащо
никаква обективна връзка с описаното в обвинителния акт.
С оглед горното, настоящият състав
на Софийски градски съд приема, че първоинстанционният съд е
допуснал процесуално нарушение от кръга на особено съществените /абсолютните/,
които водят категорично до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане, тъй като са от категорията на тези, които въззивният съд не може
да санира. В този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в
множество решения на ВКС.
По изложените съображения съдът намира,
че не следва да обсъжда доводите на страните, свързани с обосноваността на фактическите изводи на първоинстанционния съд
и законосъобразността на правните му доводи, а обжалваната присъда трябва да се
отмени изцяло на посоченото процесуално основание, като делото се върне за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Воден от горното и на основание чл. 335,
ал. 2, във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК,Софийски градски съд
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ изцяло присъда от 30.01.2019
година, постановена по НОХД № 11973/2016 година по описа на Софийски районен
съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.