Р Е
Ш Е Н
И Е № 428
03.11.2020 г., гр. Стара
Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Албена Ангелова
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №564 по описа на съда за 2020 г.
Производството е
по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „К.-Н. Д.“ ЕООД
със седалище в гр. Чирпан, ХХХ, представлява от Управителя Н. Д., чрез
процесуален представител - адв. Ж., против Заповед №ФК-411-04076287 от 28.07.2020г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП.
Оспорващият бил недоволен от
визираната заповед, като я счита за неправилна и незаконосъобразна.
Първият довод на жалбоподателя е, че
било допуснато съществено процесуално нарушение в заповедта, а именно
несъответствие на адреса на търговския обект, предмет на проверката, описан във
връчения протокол за проверка и в АУАН с посочен номер, с адреса описан в
процесната заповед, както и с адрес, върху който се налагала принудителната
административна мярка /ПАМ/. Това процесуално нарушение в АУАН и заповедта било
толкова съществено, че водело до порок, при който акта не можел да произведе
предвидените в него правни последици, тъй като мярката била наложена по
отношение на обект, различен от посочения ва АУАН. Твърди се също така, че не
посочването на хипотезите, при които се налагала ПАМ и допуска принудителното
изпълнение, също представлявало съществено процесуално нарушение, защото
лишавало лицето от възможността да разбира по коя точно хипотеза му се налага
мярката и предварителното изпълнение на същата, за да организирал адекватно
защитата си. Претендират се разноски.
Оспорващият, редовно призован в
с.з., се представлява от пълномощника си, който поддържа оспорването. Излага доводи за неправилен анализ на фактите и
допуснати съществени процесуални нарушения, така както се визират в жалбата.
Твърди, че към датата на налагане на разпореждането за ПАМ били отстранени
констатираните нередовности, фискалното устройство /ФУ/ работело и изпращало
към НАП отчети за продажбите, с което било видно, че отпадало основанието за
налагането на мярката. В противен случай се накърнявали правата на
търговеца.
Ответникът, редовно призован, се
представлява от юрк. Т., която оспорва жалбата и моли за потвърждение на
заповедта. Поддържа представено по делото писмено становище, като добавя, че
доколкото се касаело за липса на функциониращо ФУ към момента на проверката, се
касаело за директно не отразяване на приходи. Представените отчети от фискалната
памет на устройството било видно, че неотразените обороти били значителни.
Липсата на ФУ водела до директното им неотразяване. Претендира разноски за
юрисконсулт.
От
юрк. Т. /с пълномощно по делото/ в представените писмени бележки, се излагат подробни
доводи относно неоснователността на жалбата и законосъобразността на заповедта.
Било констатирано нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба №н-18/2006 на МФ, вр. с
чл.118, ал.4 от ЗДДС при извършената проверка на обект кафе-автомат на
самообслужване, който стопанисвал жалбоподателя, тъй като при контролна покупка
на един брой кафе-еспресо на стойност 0,50лв., фискалният бон за извършена
продажба не се визуализирал на дисплея на автомата, като след отварянето му,
било установено, че липсвало
функциониращо ФУВАС, т.е. регистрираното такова в НАП и въведено в експлоатация
за проверявания обект не се намирало в автомата. Така се стигало до не
отразяване на приходи.
Въвеждането в експлоатация и използването
на регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността в
обекта били нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи
търговските обекти. Следвало да се отчетат и редица фактори, а именно –
местоположението на търговския обект, вида на предлаганите стоки, ниската им
цена, което правело обекта търсен и конкурентен, непрекъснатия работен режим,
но най – вече обстоятелството, че се касаело за нарушение, имащо за последица
100% не отразяване на приходи.
Разпоредбата, на основание, на която била
наложена ПАМ имала императивен характер и се налагала независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции за срок до 30 дни. Т.е. органът
действал в условя на обвързана компетенция и не можел да извършва преценка дали
да наложи мярката или не. Доводът, че нарушението било отстранено, нямал
значение. Претендира и разноски в размер на 200 лева.
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 20.07.2020г. служители на НАП
извършили проверка на обект „кафе-автомат“, находяща се в град Чирпан, ул.
„Арда“3, стопанисван от жалбоподателя. Съгласно обективираните констатации в
протокола за проверка, било установено, че на тази дата при извършена в 10,34
часа контролна покупка на един брой кафе-еспресо от автомата на стойност
0,50лв., платени в брой, не се визуализирал на дисплея на автомата извършената
продажба. При отваряне на кафе автомата в присъствие на сервизен техник и собственика на имота било установено, че
липсвал функциониращ ФУВАС в кафе-автомата. Сочи се, че в НАП имало
регистрирано и въведено в експлоатация ФУВАС № 3951095/08.08.2018г. Съгласно
ПИП била установена касова наличност на 130,60 лв.
Част от административната преписка
са: протокол за извършена проверка от 20.07.2020г. /л.16-18/; заповед № ЗЦУ-ОПР-16/2018г.
/л.23/; заповед №2101/30.03.2018г. /л. 27/; въпросен лист /л.41/; констативен
протокол /л.42/; отчети на фискална памет за периода м. 21.07-11.10.2020г.
При така установеното от фактическа
страна, от правна съдът намира следното:
По допустимостта – оспорването е процесуално
допустимо, като направено от активно легитимираното лице, в установения
преклузивен срок, против годен за съдебен контрол административен акт, пред
местно компетентния административен съд. Не са налице други обстоятелства по
см. на чл.159 от АПК.
По същество – Съдът е длъжен да извърши
служебно цялостен контрол за законосъобразността на жалената заповед на всички
основания по чл.146 от АПК. При извършения такъв, Съдът намира следното:
По валидността – процесната заповед е валидно
издадена от надлежно оправомощен административен орган /по арг. на чл.186, ал.3
от ЗДДС/, за което се представят надлежни
писмени доказателства. Ето защо процесната заповед следва да се определи като
един валиден административен акт и не е налице основанието по чл.146, т.1 от АПК.
Не се установяват допуснати съществени
процесуални нарушения на общите и специалните административно-производствени
правила. Актът е издаден в задължителната писмена форма, съдържа всички
реквизити, вкл. обективира подробна фактическа мотивировка на властническото
волеизявление за налагане на конкретната ПАМ и срокът на нейното действие. Ето
защо не са налице и основанията по чл.146, т.2-3 от АПК.
Проверен с оглед съответствието на
заповедта с приложената материално – правна разпоредба, Съдът приема следните
доводи и изводи:
Процесната заповед е правно основана на
разпоредбата на чл.186, ал.1, т.3 от ЗДДС, вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, като
от обективна страна се претендира нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба №
Н-18/2006г. Конкретно обективираните в нея факти и обстоятелства са, че при
извършена на 20.07.2020г. проверка на търговския обект, стопанисван от настоящия
жалбоподател, а именно – кафе - автомат и след осъществена контролна покупка на стока от този автомат на
стойност 0,50 лв. /кафе/, контролните органи установяват, че продажбата не се
визуализира на дисплея на устройството, като при отваряне на автомата виждат, че
в същото липсва монтирано ФУВАС, въпреки законово въведеното задължение лицето
по чл.3 от въпросната наредба да не допуска извършване на продажби на стоки и
услуги без такова функциониращо устройство.
Тези факти мотивират органа да приеме, че
има нарушение на чл.7, ал.2, вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, което съставлява
основание по см. на чл.186, ал.1, т.3 от ЗДДС за налагане на ПАМ – запечатване
на търговския обект и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни.
Жалбоподателят по никакъв начин не оспорва
така визираните от ответника в заповедта конкретни факти, вкл. че е задължено
лице по чл.3 от наредбата, че извършва продажба на стоки чрез кафе – автомат, в
който липса към датата на проверката монтирано ФУВАС. Ето защо, Съдът приема за
безспорни визираните в заповедта обстоятелства, които обосновават ответника да
приеме извода му за допуснато неспазване на изискванията на конкретно
визираните текстове от Наредба №Н-18 и явяващи се основание по см. на чл.186,
ал.1, т.3 от ЗДДС за налагане на процесната ПАМ.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което – като е задължено, не използва фискално
устройство или използва фискално устройство, което няма изградена дистанционна
връзка;
Такова задължение се
съдържа и в Наредба Н-18/2006г., като с съгласно чл.7, ал.2, не се допуска
извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл.
3
без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба.
Конкретните и безспорно установени факти сочат, че
оспорващият, като задължено лице на 20.07.2020г. извършва продажба на стока от
кафе-автомат, без да ползва функциониращо ФУ. Т.е. безспорно от обективна
страна се доказва да има извършено нарушение на въведеното изисквания в чл.186,
ал.1 т.3 от ЗДДС, вр. с чл.7, ал.2 от наредба Н-18/2006, вр. с чл.118, ал.4,
т.1. Проявлението на тези правно релевантни факти, визирани и от ответника в
неговата заповед, сочат, че същият законосъобразно издава на соченото правно
основание процесната заповед за налагане на ПАМ – запечатване на търговски
обект, ведно с кумулативно предвидената мярка, „забрана за достъпа до обекта“,
съгласно чл.187, ал.1 от ЗДДС. Нормите в
данъчното законодателство са императивни и следва да се тълкуват стриктно.
Член 186, ал.1 от ЗДДС установява, че мярката се налага за
срок „до тридесет дни“. Конкретно определения срок на процесната мярка е 14
дни. Несъмнено чрез налагането на въпросната ПАМ законодателят преследва
определени легитимни цели. Разбира се, като всеки административен акт и този
следва да отговоря на основните принципи, заложен в АПК, което включва и
принципа на съразмерността. Този принцип постановява, че едно
властническо волеизявление не следва да засяга права и законни интереси на
лицата, негови адресат, в по-голяма степен от необходимото за постигане на
целта, за която се издава то. Когато все пак се налага засягане на такива права
и интереси, следва да се прилага тази мярка, която е по-благоприятна за
засегнатото лице и с нея отново да се постига целта на закона.
Възражения на оспорващия
досежно незаконосъобразност на процесната заповед на таза плоскост не се правят
от жалбоподателя. В самата заповед издателят й излага отделни мотиви относно
продължителността на срока, като те се свеждат до отчитане на следните
обстоятелства – липсата на функциониращо устройство препятствало извършване на
данъчна проверка и определяне на приходите на лицето, местоположението на търговския
обект в гр. Чирпан, в близост до паркинга на магазин „СиБиЕс“, което е място с
голям човекопоток, вида на предлаганата стока и ниската й цена, непрекъснатия
работен режим на обекта.
Мотивират се още и
стандартните за този тип актове доводи в насока, че неспазването на въпросното
задължение винаги води до негативни последици за фиска, осигуряване защита на държавния интерес, предотвратяване
възможността за последващи такива нарушения, превъзпитаване на нарушителя,
неспазването на установената данъчна дисциплина за осигуряване пълна отчетност
на продажбите и тяхната регистрация, за да може да има проследяване на
реализираните обороти. Т.е. превантивната и превъзпитаващата цел на мярката.
При издаване на акт като процесния, когато органът действа в условия на
обвързана компетенция, единствената преценка, която той може да прави в условия
на оперативна самостоятелност е единствено по отношение на решението му каква
следва да е продължителността на срока на конкретната принудителна
административна мярка. С процесната заповед се постановява запечатване на
търговския обект за срок от 14 дни, при максимално предвиден в закона срок до
30 дни, т.е. около средата на срока.
Това все пак е един достатъчно дълъг период за
действието на ПАМ, но настоящият съдебен състав приема, воден от конкретно установените факти по
случая, че той отговаря на тежестта на визираното от обективна страна нарушение,
както и е съобразен с целите, които се предвиждат в чл.22 от ЗАНН за налагане
на ПАМ, поради което и процесната заповед се явява законосъобразна на това
основание. Самото нарушение на фискалната дисциплина, която налага държавата, е
с най-голям интензитет по отношение настъпване на преки вреди за бюджета – не
отразяване на реализирани обороти. Т.е. характера на извършеното правонарушение
е изключително тежко, а приложените данни за последващи реализирани обороти от
търговския обект, сочат че се реализират значителни такива, въпреки ниските
стойности на продаваните от автомата стоки. Тези обстоятелства влияят в
значителна степен върху така коментираното решение относно срока, защото те
сочат, че определеният срок от 14 дни, макар и в средния диапазон на законово
определения, е необходим за постигане на прокламираните цели и защити.
Несъмнено налагане на ПАМ е
установено от нашия законодател правно средство в защита на важен обществен
интерес – опазване на фиска, правилно установяване на данъци и пр. Предвид
конкретиката на случая, настоящият съд приема, че същата ще постига
преследваната легитимна цел по преустановяване и предотвратяване на
административни нарушения именно при така определената от ответника
продължителност на срока и той е в пълно съответствие с принципа за
съразмерност по чл. 6 от АПК, без да води до накърняване/засягане на правата на
конкретния търговец повече от необходимото.
В заключение Съдът приема, че определената продължителността на ПАМ е в
разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на жалбоподателя
и охраняваните с прилагането на принудителна административна мярка обществени
отношения. Характерът и тежестта на установеното нарушение обосновават засягане
на права и законни интереси на дружеството в степента, определена чрез прилагането
на процесната ПАМ – преустановяване на търговската дейност в обекта за период
от 14 дни. В този смисъл се обуславя извод, че оспорената заповед е законосъобразна
и съответна на целта на закона.
С оглед на този правен извод, следва и
такъв за неоснователност на оспорването. Макар в този случай ответникът да има
право на разноски за юрисконсулт, каквито той своевременно иска, то такива не
следва да се присъждат с решението, тъй като вече са присъдени от съда с
определението, постановено по реда на чл.166 от АПК.
Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на „К.-Н. Д.“ ЕООД
със седалище в гр. Чирпан, ХХХ, представлява от Управителя Н. Д., против Заповед №ФК-411-04076287 от
28.07.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВАС на Р. България по реда
на АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: