№ 581
гр. Перник, 07.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на седми август през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241700100302 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от С. Н. Л., ЕГН **********, К. В. Б., ЕГН **********, Ж. В. К.,
ЕГН **********, Ю. Д. А. - Т., ЕГН ********** срещу К. Д. Х. за заплащане сумата от по
150 000 лв. на всеки един от ищците - обезщетение за претърпени от тях неимуществени
вреди от смъртта на В. к. Л., ЕГН ********** /съпруг на първата ищца, респ. баща на
втората и третия ищци и син на четвъртата ищца/, причинена виновно от К. Д. Х. при
настъпило на 27.05.2019 г. произшествие на територията на предприятие „Стомана
индъстри” АД, на адрес гр. ***, което е установено с присъда № 4 на Пернишкия окръжен
съд, НОХ дело № 226 по описа за 2021г., влязла в сила на 06.04.2022г., заедно със законната
лихва, считано от датата на деликта-27.05.2019г. до окончателното плащане. С исковата
молба са представени документи с искане за приемане като доказателства по делото; разпит
на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на претърпените от ищците
неимуществени вреди.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът чрез адв. С. Д. е подал писмен отговор,
както следва: На първо място следва да се отбележи наличието на неприключило съдебно
производство между ищците по настоящия иск и Гаранционния фонд като ответник, в
значителна степен идентично като основание и искане. С исковата молба същите ищци са
поискали същия размер на обезщетение на същото основание - деликт, описан и в
настоящата искова молба, като наличието на основанията по чл.558, ал.5 във вр. чл.557, ал.1,
т.2, б.“а“ КЗ е породило правото им да поискат обезщетение от ответника Гаранционен
фонд. По иска им е образувано гр.д. № 152/2020 г. по описа на ПОС. Аз съм конституиран
като трето лице - помагач в производството. С решение № 260033/08.11.2021 г. съдът е
уважил частично всеки един от исковете и съответно ги е отхвърлил за разликата до пълните
им размери. Против решението са предявени въззивни жалби от страните, по които е налице
неприключило производство по в.гр.д. № 570/2023г. на САС. Изложеното обстоятелство би
могло да бъде преценено по реда на чл.126 ГПК и на това основание настоящото дело като
1
по - късно заведено да бъде прекратено. Действително, на пръв поглед настоящата
процесуална ситуация не покрива в пълна степен изискванията на чл.126 ГПК, доколкото
ответник по иска по гр.д. №152/2020г. по описа на ПОС е ГФ. Същевременно обаче аз съм
конституиран като трето лице - помагач, при което на основание чл.223, ал.1 ГПК
постановеното решение би имало установително действие в отношенията ми с ищците. При
евентуално бъдещо изплащане на обезщетението по правилата на чл.558, ал.7 КЗ ГФ
потенциално, встъпвайки в правата на увредените до размера на платеното обезщетение, би
могъл въз основа на влязлото в сила решение по гр.д. №152/2020 г. по описа на ПОС да
потърси регресно плащане от ответника. Поради това и са налице обстоятелствата по чл.126
ГПК и моля да прекратите настоящото дело като по-късно заведено спрямо гр.д. №152/2020
г. по описа на ПОС.
Ако не бъдат констатирани за налични обстоятелства по чл.126 ГПК, то не би могло
да се отрече, че настоящото производство е в отношение на зависимост от окончателното
решение по висящото гр.д. №152/2020 г. по описа на ПОС / в.гр.д. № 570/2023г. на САС/.
Тази процесуална ситуация дава основание за спиране на едно от двете производства на
основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Преценката кое от двете дела е преюдициално спямо
другото следва да е съобразена с конкретиката на релевираните правоотношения. Предвид
на това при констатиране на хипотеза на чл.229, ал.1, т.4 ГПК ви моля да спрете
производството по делото до окончателното решаване на спора по гр.д. №152/2020 г. по
описа на ПОС.
След преценка на направените искания предлага на съда изискуемото от чл.131, ал.2
ГПК съдържание на отговора на исковата молба, както следва: Предявените искове са
допустими, но частично неоснователни. Твърдините обстоятелства по исковата молба не би
могло да бъдат оспорени както с оглед влязлата в сила присъда №4 по н.о.х.д. №226/2021 г.
на ПОС, така и предвид на твърденията за понесени неимуществени вреди от всеки от
ищците. Без съмнение ищците са претърпели неимуществени вреди, но считам, че
претендираният размер на същите не отговаря на принципа на чл.52 ЗЗД и обезщетението
би следвало да се определи в значително по - малък размер. При това с оглед
обстоятелствата, при които е възникнала процесната злополука считам, че увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, което обосновава необходимост от наляване на
обезщетението по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД. Възразява срещу претендираните размери на
обезщетението за неимуществени вреди и счита, че по реда на чл.52 ЗЗД справедливо се
явява обезщетение в много по-нисък размер от претендираните. Считам, че увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите и моля определеното обезщетение да се намали на
основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
Моли на основание чл.219 ГПК да бъде привлечен като трето лице по делото "ДЛВ"
ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Перник, кв.„Църква“, ул.“Кралевски път” № 1,
ЕИК: *********. Лицето има право да встъпи, за да помага в качеството му на работодател
на ответника, възложил му работа и собственик на незастрахованата увреждаща машина -
колесен челен товарач KAEBLE SL 26, рама№ 32602107, инв.№1. С отговора са представени
2
документи с искане за приемане като доказателства по делото; с оглед доказване на
възражението му по чл.51, ал.2 ЗЗД да бъде допуснат до разпит един свидетел при
довеждане, както и да се изиска и приложи към настоящото н.о.х.д. №226/2021 г. на ПОС.
По искането за прекратяване по чл.126 ГПК, евентуално за спиране на основание чл.
229 ал. 1 т.4 ГПК
В отговора на исковата молба е направено искане за прекратяване спиране на
настоящото производство на основание чл. 126 ГПК, евентуално за спираното му на чл. 229
ал. 1 т. 4 ГПК с оглед наличието на неприключило съдебно производство между ищците по
настоящия иск и Гаранционния фонд като ответник, по което е образувано гр.д. № 152/2020
г. по описа на ПОС.
Действително видно от приложените заверени с оригиналите копия от решение
№260033/08.11.2021 г. на ПОС по гр.д. №152/2020г., въззивни жалби против решението
определение №1591/26.06.2024 г. на САС по в.гр.д. №570/2023г. е образувано неприключило
съдебно производство по гр.д. №152/2020г. на ПОС по искова молба подадена от К. В. Б.,
ЕГН **********, С. Н. Л., ЕГН **********, Ж. В. К., ЕГН ********** Ю. Д. А. - Т., ЕГН
**********, срещу: ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София 1000, ул. "Граф Игнатиев” № 2, ет. 4
с искане: Да бъде осъден ответника „Гаранционен фонд“ да плати на всеки от ищците
сумата в размер на 150 000 лева (сто и петдесет) лева, като обезщетение за причинените им
неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг, баща и син при описаното ПТП, заедно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и
всички разноски по делото.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки в т. 1 на ТР № 2/6.06.2012 г., по
т. д. № 2/2010 г. на ОСТК на ВКС при уважен иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД срещу делинквента е
допустим прекият иск на увреденото лице по чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.) срещу застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност", тъй като от различните основания на деликтното
право и прякото право, принадлежащи на едно и също лице, следва, че макар и да възникват
едновременно с общи елементи във фактическия състав, който ги поражда, те съществуват
успоредно, конкурират се и не са взаимоизключващи се, а се погасяват в един и същи
момент.
Следователно с упражняване на деликтното право от увредения не се погасява
прякото му право срещу застрахователя и обратно, поради което съдебното решение при
уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента, няма сила на пресъдено нещо по отношение
застрахователя на гражданската отговорност на последния и пряката искова претенция по
чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.) респ. по чл. 226, ал. 1 КЗ, имаща различен предмет, правно основание
и ответник, не е нито недопустима, нито неоснователна само на това основание- арг. от чл.
298 ГПК. Свързан се явява и въпросът за процесуалната възможност конкуриращите се
искове срещу застраховател и делинквент да бъдат предявени разделно, в отделни искови
производства - т. 11 на ППВС № 7/77 г. С оглед изложените принципни постановки,
приложими и към настоящия случай, настоящият състав счита, че към настоящия етап на
производството по делото не е налице основанието по чл.126 ГПК или чл. 229, ал. 1, т. 4
3
ГПК.
Доказателствена тежест:
По исковете с пр. осн. чл. 45 ЗЗД ищците следва да установят при условията на пълно
и главно доказване: 1/ настъпилото пътно-транспортното произшествие и неговия
механизъм, 2/ противоправното поведение на ответника К. Д. Х. – соченото като пряк
причинител на увреждането - водача на моторното превозно средство, с необходимите
елементи (деяние, вреда - неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина), 3/ твърдените претърпени неимуществени вреди и техният
действителен вид и размер, 4/ наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото пътно-транспортно произшествие. Вината на ответника, съгласно чл. 45, ал. 2
ЗЗД се предполага до доказване на противното, поради което липсата й подлежи на
доказване от ответника. Ищецът следва да докаже предпоставките на оборимата презумция
като докаже авторството на противоправното поведение.
Ответникът следва да установи фактите, на които основава своите възражения, като
установи, обстоятелствата, които изключват или намаляват отговорността на делинквента-
водач на МПС по чл. 45 ЗЗД за настъпване на вредоносния резултат, включително и
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, т.е.
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно да е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, т. е. когато
поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху
действията на причинителя на вредата.
По доказателствените искания:
Представените с исковата молба и с отговора документи са допустими и относими и
следва да бъдат приети като доказателства по делото, по която причина и следва да се уважи
искането на ответника за изискване и прилагане на посоченото НОХД. Следва да се даде
възможност на страните за ангажиране на исканите гласни доказателства за установяване на
твърдените обстоятелства, тъй като също касаят факти от предмета на доказване в
производството.
Искането на ответника по чл. 219, ал. 1 ГПК е допустимо и основателно, като
правният интерес от привличане на "ДЛВ" ЕООД като подпомагаща страна на страната на
ответника се обосновава с обвързващата сила на мотивите в отношенията между ответника
и помагача – чл. 223, ал. 2 ГПК. и качеството му на работодател на ответника, възложил му
работа и собственик на незастрахованата увреждаща машина мотивира интереса му да
встъпи, за да помага на ответника искът да бъде отхвърлен или поне да бъде уважен в по-
нисък размер, като превантивна защита срещу евентуална негова отговорност, а оттам
следва и че ответникът има интерес да иска привличането – чл. 219, ал. 1, вр. чл. 218 от
ГПК.
Предвид изложеното, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на осн. чл. 219, ал. 1 ГПК "ДЛВ" ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.Перник, кв.„Църква“, ул.“Кралевски път” № 1, ЕИК: *********, като трето
лице помагач на страната на ответника К. Д. Х., на което трето лице помагач се връчи препис
от молбата за конституиране, както и препис от настоящото определение на посочения
адрес.
ПРИЕМА като доказателства по делото документите, представени с исковата молба,
подробно описани в същата.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищците за ангажиране на двама свидетели – при
довеждане в първото съдебно заседание, за установяване на претърпените от ищците
неимуществени вреди, като на осн. чл. 156, ал. 2, вр. чл. 101 ГПК УКАЗВА на ищците в 3-
дневен срок от връчване на определението да представят писмена молба, в която да посочат
трите имена на свидетелите.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника за ангажиране на един свидетел – при
довеждане в първото съдебно заседание, за доказване на възражението му по чл.51, ал.2 ЗЗД,
като на осн. чл. 156, ал. 2, вр. чл. 101 ГПК УКАЗВА на ответника в 3-дневен срок от
връчване на определението да представи писмена молба, в която да посочи трите имена на
свидетеля.
ДА СЕ ИЗИСКА н.о.х.д. №226/2021 г. по описа на Окръжен съд – Перник.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване производството по
делото, на осн. чл.126 ГПК, евентуално за спиране производството по делото на основание
чл. 229, ал. 1, т.4 ГПК.
ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото, така както е посочено в мотивите на
определението като УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение
има характер на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 от ГПК, който
при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно
заседание може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по реда на чл. 146, ал. 1 от
ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 02.10.2024 г. от 13,30 часа,
за когато да се призоват страните /включително и третото лице помагач/, като на страните им
се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на
ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
5