РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Карлово, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20245320100049 по описа за 2024 година
Производството е по искове с правно основание чл. 144 СК и чл.149,
вр. с чл. 144 СК, предявени от Д. Р. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр. К., ул. „Р. Д.“ №*, чрез адв. Г. Г. против Р. С. С., ЕГН: **********,
постоянен адрес: с. С., обл. П., ул. „**-та“ №*.
Ищцата твърди, че ответникът Р. С. С. е неин баща. Родителите на
ищцата били разделени, като с Решение №260147/23.12.2020 г., постановено
от PC К. по гр. д. №893/2020 г., влязло в сила на 13.01.2021 г. и Решение за
поправка на очевидна фактическа грешка № 260043/23.02.2021 г. по същото
дело, бащата бил осъден да заплаща, на малолетната си към онзи момент
дъщеря Д. Р. С., чрез нейната майка и законен представител В. С. К., месечна
издръжка в размер на 200,00 лева, считано от 13.01.2023 г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини за
промяна или спиране на издръжката /изплащанията/, респективно до
настъпване на обстоятелство, изключващо плащането й. Твърди, че
ответникът плащал месечната издръжка до навършване на пълнолетието й –
05.2023 г.
През учебната 2023/2024 тя била приета като студент в ПУ „П. П.“,
1
във Философско-историческия факултет, специалност „История и културно
наследство“, поради което й била необходима издръжка и то по-голяма от
присъдената от съда такава през 2021 г., тъй като вече била млада жена, а не
дете и нейните нужди били значително повече.
Твърди, че продължавайки образованието си във висше учебно
заведение в гр. П., щели да са й необходими не малко парични средства – за
заплащане на семестриални такси, разходи за учебници, за явяването й на
предварителни и редовни кандидат-студентски изпити, за транспорт, храна,
квартирни и др. Държавната такса била в размер на 300,00 лева на семестър
или 600,00 лева годишно. Същевременно тя била подпомагана единствено от
своята майка, която работела, но не била в състояние да покрива всички
нужди на дъщеря си. Освен присъдената издръжка и оттогава до настоящия
момент, баща й по никакъв начин не й помагал нито финансово, нито
материално с каквото и да било.
Твърди, че като студент, тя не можела да упражнява трудова
дейност, защото била редовна форма на обучение. Нямала никакви други
странични доходи или имущество, от ползването на което да се издържа.
Счита, че за ответника няма да представлява особено затруднение да
продължи да заплаща издръжка на дъщеря си в размер на 500,00 лева на
месец. Той нямал ново семейство, за което да се грижи, както и друго дете, за
което да полага грижи. Доходите, които получавал били достатъчни за да
покрият издръжка от 500,00 лева, поради което налице бил правен интерес да
предяви настоящия иск.
МОЛИ съда да постанови решение, с което:
- да бъде осъден ответникът да й заплаща на основание чл.144 от
СК месечна издръжка в размер на 500.00 лева, считано от датата на подаване
на исковата молба – 10.01.2024 г., до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска, до окончателното плащане;
- да бъде осъден ответникът да й заплати на основание чл.149 от
СК, издръжка за минало време в размер на 500.00 лева месечно, считано от
11.07.2023 г. – датата, на която е заплатила семестриална такса за първи
семестър на учебната 2023/2024 г., до датата на подаване на исковата молба –
10.01.2024 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
2
Претендира разноски.
Ответникът адв. Т. С. намира иска по чл.144 СК за частично
основателен, а този по чл.149 СК – за неоснователен.
Безспорно, той бил родител на ищцата Д. Р. С. и бил от категорията
лица, които съгласно чл. 144 от СК дължат издръжка на пълнолетните си
деца, ако същите учат редовно в висше учебно заведение. Последното се
установявало от приложеното уверение, издадено от ПУ „П. П.“, философско-
исторически факултет за учебната 2023/2024 г.
Твърди, че работи по трудово правоотношение с „СКФ Б. Б.“ ЕАД и
за изминалата 2023 г. получил средно брутно трудово възнаграждение в
размер на 1987.35 лева, видно от приложеното удостоверение № 0032 от
22.01.2024 г. Тази сума представлявала облагаем доход по чл. 24 от ЗДДФЛ и
от него следвало да се приспадне дължимия ДДФЛ. Така чистият му доход
възлизал на 1788.62 лева, като тази сума била единственият месечен доход на
ответника.
Твърди, че живее в дома на своята майка Д. С. в с. С., която била
пенсионер и получавала минимална за страната пенсия. Със своите доходи
ответникът подпомагал и своята майка, а така също поемал и разходите в
домакинството, чрез заплащане на сметки за електричество, вода, телевизия,
интернет, отопление и поддръжка на имота. От този имот по наследство
притежавал 1/3 идеална част. Не притежавал друго имущество и други
източници на доходи. За задоволяване на нуждите от транспорт притежавал
лек автомобил „А.“, произведен преди повече от десет години, за обслужване
на който заплащал нужните разноски.
Твърди, че задължението за издръжка по чл. 144 от СК не било
безусловно. За да е основателен този иск, освен факта, че детето учи редовно
във висше учебно заведение, следвало да се докаже, че не може да се издържа
от доходите си или използване на имуществото си, а така също че даването на
издръжка няма да създаде особени затруднения за родителя. Той трябвало да
притежава средства над собствената си необходима издръжка и след
приспадане на средствата, за текущи задължения към доставчици на услуги да
може без особено затруднение да отделя средства и за навършилото
пълнолетие дете. Преценката за това била винаги конкретна и зависела от
имуществото, доходите, квалификацията, семейното и здравословното
3
състояние на задълженото лице.
Следвало да се отчита и факта, че макар в чл. 144 от СК да е
въведено задължение за издръжка на пълнолетно лице от родител, то не се
касаело за лице по чл. 139 от СК, както било посочено в правното основание
на исковата молба, тъй като ищцата била работоспособно лице, а по делото
липсвали каквито и да е данни за нейното имуществено състояние, за да се
прецени дали може да се издържа от имуществото и доходите си.
Исканата издръжка в размер на 500 лева била непосилна за
ответника и плащането й щяло да му създаде съществени затруднения.
Доходите на ответника били по-малки от двукратния размер на минималната
работна заплата. В средата на 2023 година, според данните на НСИ,
необходимият нетен месечен доход за издръжка на живота на един човек, сам
живеещ и работещ, е бил 1402,25 лева – сума, която била близка до
получаваното от ответника нетно трудово възнаграждение. В тази връзка
издръжка, която той да плаща на ответницата в размер над 200 лева, не
съответствала на предпоставките на чл. 144 от СК, щяло да създаде особени
затруднения за ответника, поради което присъждането на издръжка над
посочения размер се явявала незаконосъобразна.
Във връзка горното, моли съда да отхвърли иска над сумата от 200
лева, която можел да заплаща на навършилата пълнолетие ищца.
Относно иска по чл. 149 от СК за търсената издръжка за минало
време, считано от 11.07.2023 г., намира същия за неоснователен.
Единственият документ, установяващ факта, че ищцата учи във висше учебно
заведение било приложеното уверение от същото. В него не се съдържали
данни от кой момент тя е започнала да учи в това учебно заведение и
доколкото е посочено учебната 2023/2024 г., то би следвало да се приеме за
меродавна датата на началото на учебната година – 01 октомври 2023 г.,
съгласно Заповед № РД- 21-1598/31.07.2023 г. на Ректора на Г1У „П. П.“.
Посочва, че съгласно чл. 144 от СК „ Родителите дължат издръжка
на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни
заведения, за предвидения срок на обучение“. Законодателят не използвал
категорията „студент“ и тя не била определяща за възникване на
задължението за издръжка. Такова възниквало само, ако пълнолетното дете
учи редовно във висше учебно заведение. Поради това релевантно за
4
възникване на задължението за издръжка не било записването на едно лице за
студент, а началото на обучението, което започвало с началото на учебната
година. Поради изложеното, моли съда да приеме, че 11.07.2023 г. не е датата,
на която е възникнало задължение за издръжка. Такова задължение
възниквало от 01.10.2023 г., с началото на учебната година в учебното
заведение.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка със становищата на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От представеното удостоверение за раждане се установява, че към
датата на подаване на исковата молба – 10.01.2024 г., ищцата Д. Р. С. е
навършила пълнолетие – родена е на ******** г., а ответникът е неин баща.
Майка на ищцата е В. С. К..
Не е спорно по делото и е видно от представените в препис съдебни
решения №260147/23.12.2020 г. и № 260043/23.02.2021 г., постановени от PC
К., че ответникът е осъден да заплаща на малолетната си към онзи момент
дъщеря Д. Р. С., чрез нейната майка и законен представител В. С. К., месечна
издръжка в размер на 200 лева, считано от 13.01.2023 г., до настъпване на
закона причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска.
Представено е ксерокопие на квитанция от 12.05.2023 г. за платени
от ответника в полза на В. С. К. 200 лева. В исковата молба се признава, че
сумата е за издръжка на дъщеря му за м. май 2023 г.
Видно от представеното уверение рег. № **********/12.10.2023 г.
на П. у. „П. П.“, ищцата Д. С., през учебната 2023/2024 година е записана като
студент редовно обучение, първи курс, първи семестър, специалност
„История и културно наследство“.
Представено е ксерокопие на квитанция от 11.07.2023 г., от която е
видно, че ищцата е заплатила семестриална такса за първия семестър в размер
на 300 лева.
Представена е Заповед №РД-21-1598/31.07.2023 г. на Ректора на ПУ
„П. П.“, от която се установява, че учебните занятия за учебната 2023/2024
година за студентите редовно обучение, са започнали на 02.10.2023 г.
От представеното удостоверение изх. №0032 от 22.01.2024 г., се
5
установява, че ответникът работи в „СКФ Б. Б.“ ЕАД, като за периода месец
януари 2023 г. – месец декември 2023 г. е получил брутно трудово
възнаграждение в размер на общо 23848.27 лева или средно по 1 987,35 лева
месечно.
От показанията на свидетеля М. С. К. се установява, че е баба по
майчина линия на ищцата. Тя живеела в с. В., а внучката й Д. била първа
година студент в гр. П.. Живеела с майка си на квартира – една стая, за която
плащали наем 120 лева на месец. Всички техни разходи и битови сметки се
поемали от майката, която работела в м. „Т.“, с месечна заплата от 980 лева.
Двете нямали никакви други доходи, защото Д. ходела на лекции и нямало
как да работи. Въпреки, че живеели скромно и се ограничавали, те имали
финансови затруднения, тъй като ищцата имала немалки разходи – за такси в
университета, за транспорт, за храна, дрехи и т. н. До м. май 2023 г. бащата на
Д. плащал редовно присъдената месечна издръжка от 200 лева, но след като
тя завършила средното си образование, спрял. Родителите на ищцата били
разделени още докато тя била на 3 г. Оттогава грижите за нея се полагали от
майка й, с помощта на свидетелката. Ответникът единствено плащал
определената от съда издръжка и нищо друго – нито подаръци изпращал на
дъщеря си, нито я подкрепял под каквато и да е друга форма. Не се
интересувал какво прави, къде се намира, има ли нужда от нещо, не звънял,
не питал за нея. Двамата не контактували и не поддържали никакви
отношения. Дори това, че е започнала да учи в университета, най-вероятно
бил разбрал от изпратените му документи по делото.
От показанията на свидетеля Й. Р. Г. се установява, че е леля на
ответника. Тя живеела в гр. Б., а Р. – в с. С., но се виждали често и
поддържали близки отношения. Ответникът живеел в наследствена къща
заедно с майка си, която била пенсионерка и имала здравословни проблеми.
Имал само едно дете – ищцата Д. С., с която не поддържали отношения. С
майка й се разделили, докато Д. била още малка и оттогава нямал никакви
контакти с дъщеря си. Нито той е търсел, нито тя него, по какъвто и да е
повод. Съвестно изпълнявал задълженията си да плаща присъдената
издръжка, която последно била в размер на 200 лева. През м. май 2023 г.
ищцата завършила средното си образование и баща й спрял да плаща
издръжката. От получената искова молба ответникът разбрал, че дъщеря му е
6
започнала да учи във ВУЗ и много се зарадвал. Той самият някога искал да
завърши висше образование, но не могъл да се запише –такива били
времената тогава. От 13-14 години работел в „СКФ“, като свидетелката не
знаела каква му е заплатата. Той нямал други доходи. Нямал задължения към
банки. Нямал жена. Карал една стара кола – 15-16 годишно „А.“, с което
ходел на работа. Грижел се за болната си майка, която разчитала на пенсията
си. Получавала и „вдовишка пенсия“. Имал желание да помага финансово на
дъщеря си, но претендираните 500 лева на месец били непосилни за него.
Съдът, изграждайки вътрешното си убеждение прави следните
изводи от правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл.144 СК и чл.149 СК.
Съгласно разпоредбата чл. 144 от СК „Родителите дължат издръжка
на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни
заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я
дават без особени затруднения“. Издръжката по чл.144 от СК се дължи не
само от ответника, а от двамата родители според материалните им
възможности. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице –
трябва да се установи, че ищцата в случая продължава да учи редовно във
висше учебно заведение, че тя не може да се издържа от доходите или от
използване на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да
съставлява особени затруднения за родителя (в този смисъл Решение № 199
от 17.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 944/2010 г., III г.о постановено по чл.290
от ГПК). Това означава, че законът релевира допълнително условие за
задължението на родителите за доставяне на издръжка на пълнолетно дете,
което е свързано с техните материални възможности (Решение № 179 от
22.03.1996 г., II г. о. и Решение № 226а от 02.03.1993 г., II г. о.). За разлика от
издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, издръжката на навършилите
пълнолетие е условна – следва да се преценява обстоятелството дали
заплащането и няма да създаде особени затруднения за задължения родител.
При тази издръжка възможността за доставянето й не съвпада с общото
изискване на чл. 143, ал. 1 СК, при което размерът на издръжката се определя
7
единствено като функция на нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Задължението за
издръжка по чл. 144 СК се подчинява освен на общите правила, определящи
правото и размера на издръжката, но и на определени ограничителни
изисквания. Родителят може да е задължен по чл. 144 СК само при условие,
че това не би го затруднило особено. В този смисъл възможността на
родителя за доставяне на издръжка, по смисъла на чл. 144 СК, предпоставя
по-широка материална възможност, при която доставянето на издръжката
няма да се чувства особено осезателно.
По настоящото дело се доказва по несъмнен начин и не се спори
между страните, че ищцата е пълнолетна, че учи редовно във висше учебно
заведение и че ответникът следва да й помага финансово, тъй като тя не може
да се издържа от доходите и имуществото си.
Спорните въпроси са какви са възможностите на ответника да й
осигурява издръжка, т. е. в какъв размер издръжката не би му създала особени
затруднения, както и откога следва да се заплаща същата – от датата на
плащане на семестриалната каса или от датата на започване на учебната
година.
При установените факти, съдът намира, че е доказано по несъмнен
начин, че ищцата не разполага с трудови или други доходи и няма имущество,
което да й носи приходи. Същата има немалки разходи – за такси, наем,
битови консумативи, хранителни продукти, облекло, транспорт, учебници и
учебни помагала и пр. Финансова помощ получава единствено от своята
майка, чиито месечни доходи от работна заплата са около 1000 лева.
В същото време няма спор, че ответникът живее в собствено
/наследствено/ жилище, където се грижи за възрастната си майка. Освен
ежедневните и битовите разходи – за транспорт, храна, облекло и пр., няма
извънредни такива. Месечните му доходи са около 2000 лева, а майка му
получава две пенсии, които съдът приема, че са достатъчни за собствената й
издръжка.
С оглед изложените дотук обстоятелства, съдът счита, че
претенцията ответникът да заплаща на пълнолетната си дъщеря Д. Р. С.
месечна издръжка в размер на 500 лева е прекомерна, но за него няма да
представлява особено затруднение да й заплаща 350 лева на месец, считано от
8
датата на подаване на исковата молба – 10.01.2024 г., до завършване на
редовна форма на обучение във висшето учебно заведение, но не по-късно от
навършване на двадесет и пет годишна възраст.
Относно иска по чл. 149, вр. с чл.144 СК:
Издръжка за минало време може да се търси най-много за една
година преди завеждане на иска, а в случая се претендират по 500 лева
месечно за периода от 11.07.2023 г. – датата, на която ищцата е заплатила
семестриална такса за първи семестър на учебната 2023/2024 г., до датата на
подаване на исковата молба – 10.01.2024 г., или общо 3000 лева. По делото
не се спори, че през претендирания период бащата не е давал никакви
средства на дъщеря си. Следва да се отбележи обаче, че макар да не е бил
законово задължен, същият е плащал издръжка на дъщеря си в продължение
на 8 месеца след като през м. септември 2022 г. тя е навършила пълнолетие –
до м. май 2023 г.
Искът по чл.149 СК, вр. с чл.144 СК е частично основателен, като
следва претенцията да се уважи за сумата от 350 лева месечно, по изложените
по-горе съображения, които не е необходимо да бъдат преповтаряни. Същата
е дължима от 02.10.2023 г. – началото на учебната 2023/2024 година, до датата
на предявяване на иска – 10.01.2024 г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска. Съдът не споделя доводите на ищцата, че издръжка й се
дължи от датата на плащане на семестриалната такса. Съгласно чл. 144 СК
„Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно
в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение…“. Видно
е, че волята на законодателя е да се оказва финансова помощ на учащи
пълнолетни лица, през време на обучението им, което започва с началото на
учебната година. Плащането на семестриална такса е задължение на всеки
обучаващ се /освен в изрично регламентираните случаи на освобождаване от
такса/, но предхожда самия обучителен процес. Предназначението на
издръжката по чл.144 СК е за срока на обучение, който в разглеждания случай
започва от 02.10.2023 г. – началото на учебната 2023/2024 година. Преди тази
дата няма как да се приеме, че ищцата е учела редовно, поради което да й се
полага издръжка от задължения родител.
По отношение на разноските:
Ищцата е претендирала разноски по делото и съдът следва на
9
основание чл. 78, ал.1 ГПК да й присъди такива, съразмерно с уважената част
от иска, а именно – 420.00 лева за възнаграждение на адвокат, от
претендирани общо 600.00 лева
Ответната страна също претендира разноски по делото и такива
следва да се присъдят на основание чл. 78, ал.3 ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от иска, т. е. 90.00 лева, от претендирани общо 300.00 лева.
При така установеното, ответникът следва да заплати на ищцата
разноски по компенсация, равняващи се на сумата от 330.00 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във връзка с чл. 69, ал. 1 т. 7 от
ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от съдилищата
по ГПК, следва да се осъди ответникът да заплати държавна такса по сметка
на РС К., в полза на държавата по бюджета на съдебната власт върху
определената издръжка по чл.144 СК в размер на общо 460.80 лева (4 % върху
36-месечните платежи). Дължимата държавна такса по иска по чл.149 СК е
50.00 лева (4 % върху цената на иска, но не по – малко от 50 лева).
Съгласно чл. 242, ал.1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е
задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.144 от СК Р. С. С., ЕГН: **********,
постоянен адрес: с. С., обл. П., ул. „**-та“ №*да заплаща на дъщеря си Д. Р.
С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. К., ул. „Р. Д.“ №*, като
пълнолетен учащ, месечна издръжка в размер на 350.00 лв. (триста и петдесет
лева), считано от датата на подаване на исковата молба – 10.01.2024 г., до
завършване на редовна форма на обучение във висшето учебно заведение, но
не по-късно от навършване на двадесет и пет годишна възраст, като до
пълния претендиран размер от 500 лева месечно ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 149, вр. с чл.144 от СК, Р. С. С., ЕГН:
**********, постоянен адрес: с. С., обл. П., ул. „**-та“ №* да заплати на
10
дъщеря си Д. Р. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. К., ул. „Р. Д.“ №*,
като пълнолетен учащ, издръжка за минало време в размер на 350.00 лв.
(триста и петдесет лева) за периода 02.10.2023 г. – началото на учебната
2023/2024 година, до датата на подаване на исковата молба – 10.01.2024 г.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като за периода преди
02.10.2023 г. и до пълния претендиран размер от 500 лева месечно,
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН
ОСЪЖДА Р. С. С., ЕГН: **********, постоянен адрес: с. С., обл. П.,
ул. „**-та“ №*да заплати на Д. Р. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
К., ул. „Р. Д.“ №*, направените по делото разноски по компенсация в размер
на 330.00 лв. (триста и тридесет лева).
ОСЪЖДА Р. С. С., ЕГН: **********, постоянен адрес: с. С., обл. П.,
ул. „**-та“ №*, да заплати по сметка на РС К. в полза на бюджета на
съдебната власт държавни такси върху присъдените издръжки в размер на
общо 510.80 лв. (петстотин и десет лева и осемдесет стотинки).
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му
относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. о. с. в двуседмичен
срок, считано от 25.03.2024 г. на основание чл.315, ал.2 ГПК.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
11