Определение по дело №11/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 160
Дата: 28 януари 2022 г.
Съдия: Тони Кръстев
Дело: 20223100900011
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 160
гр. Варна, 28.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20223100900011 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 49964/08.12.2022 г. от П.А.М..
срещу ЗАД „Булстрад ВИГ" за осъждане на ответника да заплати на ищeца сумата от общо
40 127 лева на основание чл. 432 от КЗ. По делото не е внесена държавна такса като ищеца е
поискал да бъде освободен от това задължение поради липса на средства.
По реда на чл.83, ал.2 от ГПК е представена декларация за имуществено и
гражданско състояние, с която ищецът е декларирал, че живее на съпружески начала в
собствен апартамент с площ от 95 кв.м. Притежава МПС – лек автомобил „***“. Посочил е,
че получава доход от заплата в размер на 1400 лева, а партньорката му – 800 лева. Посочил
е, че той и партньорката му осигуряват издръжка на шест човека. Декларирал е разходи във
връзка със заболявания за себе си и близките си в общ размер 243 лева. Не получава доходи
от рента и аренда от земеделски земи и други имоти, дивиденти, пенсия, не извършва
дейност като едноличен търговец. Няма влогове в банки. Представил е доказателства за
сключен договор за банков кредит, по който заплаща месечни вноски в размер на 220 лева.
От съдържанието на исковата молба е видно, че ищецът има две малки деца. Не се посочва,
кои са другите лица, които ищецът и партньорката му издържат. Не са представени сведения
за доходите на лицата, за които ищецът твърди, че издържа (освен децата).
С разпореждане № 127/11.01.2022 г. съдът е задължил ищеца да посочи кои са лицата,
за които е декларирал че издържа, в каква родствена връзка са с ищеца или неговата
партньорка, дали живее с тези лица в едно домакинство, какви доходи получава всяко от
тези лица и какво имущество притежава.
В предоставения едноседмичен срок ищецът не е предоставил исканата информация.
Вместо това по делото е постъпила молба от процесуалния му представител адв. Н., в която
се сочи, че ищецът освен за двете си деца се грижи е за родителите си. Твърди се, че баща
му, род. *** г., получава пенсия в размер на 504 лева и е болен на легло и изцяло зависим от
съпругата си – майка на ищеца. За последната, род. *** г., се твърди, че е безработна и от
1
началото на 2021 г. не получава никакви доходи.
Твърденията на процесуалния представител на ищеца, че неговият болен баща е
постоянно на легло, което изисква непрекъснати грижи от съпругата му (майка на ищеца) и
заради което същата не работи, не се подкрепят от представеното с молбата за
освобождаване от такси и разноски експертно решение на ТЕЛК от 02.11.2020 г., с което е
определена степен на увреждане 40% и не е посочена необходимост от чужда помощ.
Разпоредбата на приложимия процесуален закон (чл. 83 ал. 2 ГПК) дава възможност
да не се внасят такси и разноски по делото от физически лица, за които е признато от съда,
че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за
освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на
доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение,
здравословното му състояние, трудовата заетост, възраст и всички обстоятелства. Съгласно
разрешението в т. 12 от ТР № 6/2012 г. ОСГТК ВКС, в случаите, когато съдът намери, че
страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените
й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането на такси по производството
на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК.
С оглед цената на исковете – 40 000 лева за неимуществени и 127 лева за
имуществени вреди – и относимите законови разпоредби – чл.71, ал.1, изр.1-во от ГПК и
чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимата
държавна такса е в размер на 850,00 лева.
Ищецът и неговата партньорка имат две деца, с които живеят в едно домакинство, и
декларират месечен доход в общ размер 2 200 лева. След приспадане на разходите за
жилищен кредит доходът им е в размер на около 1980 лева. В случай, че се приспадне
сумата от 200 лева, с която ищецът помага на родителите си, остава месечен доход от 1780
лева. За 2022 г. линията на бедност в страната е 413 лева.
При тези данни, без съмнение ищецът и неговото домакинство изпитват материални
затруднения. Това, обаче, не е достатъчно, за да се приеме, че ищецът няма достатъчно
средства да заплати дължимата държавна такса по смисъла на чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Невъзможността таксата да се заплати с едно месечно възнаграждение не е предпоставка за
освобождаване от задължение за внасянето и. В случая, макар и с цената на определени
́
лишения, ищецът има възможност да осигури средства за заплащане на държавната такса за
производството. При уважаване на иска ищецът има право да иска осъждане на ответната
страна за заплащане на сторените по делото разноски и да си възстанови същите.
Ето защо, молбата се преценява като неоснователна, поради което се оставя без
уважение.
Доколкото настоящото определение подлежи на обжалване, задължението за внасяне
на държавната такса следва да бъде указано на ищеца след неговото влизане в сила.
По изложените съображения и на основание чл.83, ал.2 от ГПК съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца П.А.М.. за освобождаване от
задължението за плащане на дължимата за производството по т.д. № 11/2022 г. на Варненски
окръжен съд, т.о., държавна такса по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд с частна
жалба, подадена в едноседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от същото
на ищеца.
Препис от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца на посочения по
делото съдебен адрес чрез пълномощник.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3