№ 280
гр. Русе, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Милен П. Петров
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500323 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Х.Д. Н. против решението, постановено
по гр.д. 3086/2020г. на РРС, в частта, с която тя е осъдена солидарно с Н.Н.
да заплати на СВ. ИВ. СТ. сумата от 710,01 лева, представляваща дължимо
възнаграждение за труд по договор за изработка. Излагат се съображения, че
решението е неправилно и необосновано, и се иска отмяната му в
обжалваната част, отхвърляне на предявения иск, като се претендират и
разноски за двете инстанции.
Постъпила е въззивна жалба от Н.Г. Н. против решението, постановено
по гр.д. 3086/2020г. на РРС, в частта, с която той е осъден солидарно с Х.Д.
Н. да заплати на СВ. ИВ. СТ. сумата от 710,01 лева, представляваща дължимо
възнаграждение за труд по договор за изработка. Излагат се съображения, че
решението е неправилно и необосновано, и се иска отмяната му в
обжалваната част, отхвърляне на предявения иск, като се претендират и
разноски за двете инстанции.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от СВ. ИВ. СТ. против
решението, постановено по гр.д. 3086/2020г. на РРС, в частта, с която е
отхвърлен искът му ХР. Д. Н. и Н.Г. Н. солидарно да му заплатят сумата над
710,01 лева до претендирания размер от 1000 лева, представляваща дължимо
възнаграждение за труд по договор за изработка. Излагат се съображения, че
решението е неправилно и необосновано в атакуваната част и се иска
1
отмяната му в тази част, уважаване на предявения иск в пълен размер, като се
претендират и разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК са постъпили отговори на трите въззивни
жалби, вкл.насрещната, от всяка ответна по тях страна, със становища за
неоснователност на жалбите.
Въззивните жалби и насрещната в.жалба са подадени в
законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално
допустими и като такива следва да се разгледат по същество.
С обжалваното решение е признато за установено по отношение на Х.Д.
Н. и Н.Г. Н., че дължат на СВ. ИВ. СТ. сумата от 710,01 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за труд по договор за изработка.
Със същото решение е отхвърлен предявеният иск с правно основание
чл.422 ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на
ответниците, че дължат на ищеца горницата над 710,01 лева до пълния
претендиран размер от 1000 лева.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбите.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият
въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение правилността му, по наведените доводи за неправилност
на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от фактическа
страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с
правно основание чл. 415 вр. чл.422 ал. 1 от ГПК.
От ангажираните по делото доказателства от фактическа страна се
установява следното :
В началото на месец ноември 2019г. ищецът и ответниците се уговорили
първият да извърши ремонт на тяхно помещение – да преустрои част от него
в стая за живеене, а прилежащата маза- в баня и антре. Договорили цена 3000
лева, отделно да се заплащат материали.
До края на 2019г. отв.Н. платил на ищеца авансово общо 2000 лева,
както и материали. Впоследствие, през м.март 2020г. последният
преустановил работа по обекта, без да е извършил уговорения цялостен
ремонт, като твърдял, че му се дължат още 1000 лева - за допълнително
извършена работа. Ремонтът бил довършен от други наети от ответниците
лица.
При тези установени процесуални факти и въз основа на ангажираните
по делото доказателства въззивната инстанция счита, че изводът на
първоинстнационния съд, че ответниците дължат на ищеца допълнително
възнаграждение за положен труд, извън уговорения, е необоснован.
2
Касае се за договор за изработка между страните по делото, който не е
сключен в писмена форма / няма и законово изискване за такова форма / и
при наличието на противоречиви твърдения на страните, съдът следва да
тълкува волята им. Доколкото липсват разногласия, и с оглед
доказателствата по делото, е безспорно каква дейност е предмет на договора –
ремонт, какъв е обемът й – преустройство на помещение в стая за живеене и
на маза – в баня и антре, и каква е уговорената крайна цена – 3000 лева, с
отделно заплащане на материали. Липсва определен срок за извършване,
както и индивидуалзиране на всички уговорени дейности – по вид, обем на
всяка, единична цена.
Последното обосновава извода, че ремонтът е сключен до приключване
на целия обем на работа - до завършен вид на ремонтираните помещения.
Следователно и крайната цена се дължи след като бъде извършена
уговорената работа.
Ако възложителят се откаже, след като изпълнението е започнало, той
дължи заплащане, съответно на изработеното. По делото е безспорно
установено, че ответниците – възложители са платили авансова 2/3 от
уговорената цена, отделно материали, както и че не е изпълнен целият
уговорен обем на работата.
Ответниците възразяват, че са извършени дейности, посочени от ищеца
като допълнителна работа, но че те не са договаряни като допълнителни,
съответно с допълнително заплащане. Съгласно разпределението на
доказателствената тежест в доклада на районния съд по чл. 146 от ГПК,
ищецът е следвало да докаже : „ вземането си по основание и размер -
сключването на договор, конкретните уговорки, извършената работа, пълното
и своевременно изпълнение на уговорките, т.е че е изправна страна по
договора, да ангажира доказателства, че е налице първоначална уговорка за
посочените СМР на стойност 3000 лева, и уговорка за допълнително
заплащане на допълнително възникнали ремонтни дейности, които са му
възложени от ответниците, да докаже вида и стойността на извършените СМР
„. Доколкото с ангажираните по делото доказателства ищецът не е доказал
твърдението си, че има уговорка с ищците-възложители за извършване на
допълнителна работа, извън договорената, и какви дейности включва тя,
както и че са уговорили допълнително възнаграждение за труд, и е
установено по делото, че не е извършил целия обем от уговорена работа, не
може да се направи обоснован извод, че ищецът е извършил допълнителни
дейности, за които му се дължи и допълнително възнаграждение. Поради
което, настоящата инстанция намира, че искът му се явява неоснователен,
като недоказан.
Въз основа на изложеното обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която по отношение на двамата ответници е прието, че
дължат на ищеца сумата от 701,01 лева, представляваща дължимо
възнаграждение за труд по договор за изработка, както и в частта за
разноските, а в останалата, отхвърлителна част – да бъде потвърдено.
При този изход на делото жалбоподателите Н.Н. и Х.Н. имат право на
3
деловодни разноски – по 400 лева на всеки за първата инстанция и по 400
лева на всеки -за втората инстанция.
Водим от горните мотиви, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260002/13.01.2022г., постановено по гр.д. №
3086/2020г. по описа на Русенския районен съд, в частта, с която е уважен
предявеният от СВ. ИВ. СТ. против Н.Г. Н. и Х.Д. Н. иск за признаване за
установено по отношение на двамата ответници, че дължат на ищеца сумата
от 710,01 лева, представляваща дължимо възнаграждение за труд по договор
за изработка, както и в частта за разноските, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от СВ. ИВ. СТ. против Н.Г. Н. и Х.Д. Н. иск
по чл. 415 вр.422 от ГПК –за признаване за установено по отношение на
двамата ответници, че дължат на ищеца сумата от 710,01 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за труд по договор за изработка.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260002/13.01.2022г., постановено по гр.д.
№ 3086/2020г. по описа на Русенския районен съд, в частта ,с която е
отхвърлен предявеният от СВ. ИВ. СТ. против Н.Г. Н. и Х.Д. Н. иск по
чл.415 вр. 422 от ГПК –за признаване за установено по отношение на двамата
ответници, че дължат на ищеца сумата над 710,01 лева, до пълния
претендиран размер от 1000 лева, представляваща дължимо възнаграждение
за труд по договор за изработка.
ОСЪЖДА СВ. ИВ. СТ., ЕГН **********, от гр.Русе да заплати на Н.Г.
Н., ЕГН **********, и Х.Д. Н., ЕГН **********, сумата от по 400 лева на
всеки – разноски в първоинстанционното производство, и сумата от по 400
лева на всеки от тях – разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4