Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 14.01.2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на двадесет и шести октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава Манолова и в присъствието на прокурора Стефанов,
като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 13 533/19 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно
основание чл.2а във вр.
с чл.4 от ЗОДОВ в размер на 50 000 лв.
В исковата си молба,
ищецът Ю.О.Д. твърди, че през 2007 г. и сл. бил ученик и живеел с родителите си
в гр. Ловеч. Баща му бил съдружник и управител в „А.“ ООД, съответно майка му
била служител на същото търговско дружество. Основният предмет на дейност на
дружеството бил дърводобив и дървопреработване. По повод извършван дърводобив в
местността „Бранил“, в землището на гр. Угърчин през 2008 г. била образувана
преписка по описа на РП – Ловеч, а впоследствие и ДП. В хода на разследването,
бащата на ищеца бил задържан на 30.03.2010 г. със заповед по ЗМВР. На същата
дата му били предявени обвинения за престъпление по чл. 308 ал.1 вр. чл. 20 ал.3 и чл. 26 от НК и по чл. 235 ал.3 т.3 вр. с ал.1 и чл. 26 от НК. По повод тези обвинения и с
решение № 190/04.05.2010 г. на КУИППД / наим. пром. на КПКОНПИ/ и на основание действащия към момента чл.
13 ал.1 т.2 ЗОПДИППД /отм./ било образувано производство за установяване на
имущество, придобито от престъпна дейност срещу ищеца, неговите родители и
брат. С определение по реда на чл. 390 от ГПК ОС – Ловеч допуснал обезпечение
на бъдещия иск на Комисията с цена от 528 925 лв. като обезпечителните
мерки включвали възбрана на 13 недвижими имота, запор върху 12 МПС-та, запор
върху дружествени дялове на бащата на ищеца в две дружества и запор върху
всички банкови сметки с титуляр - ищеца. С решение 189/12.05.2016 г., Комисията
прекратила образуваното производство с мотив, че през периода по време и след
осъществяване на престъпната дейност /03.04.2007 г. – 29.07.2010 г./
придобитото имущество е в размер на 8 826 лв., което не е на значителна
стойност. Въз основа на решението, на 17.05.2016 г. била внесена молба за
отмяна на обезпечението. ОС – Ловеч отменил допуснатото обезпечение, с влязло в
сила на 07.06.2016 г., определение.
Твърди се, че тези действия сложили силен отпечатък върху
психиката на ищеца. Източниците на средства за ищеца били прекъснати, изгубил
сили и вяра за съществуване на справедливост. Силно се влошило здравословното
му състояние, страдал и за семейството си. Чувствал потиснатост и безизходица
до степен на изпадане в пълен психически срив, имал кошмари, чувствал паника,
страх, имал вегетативна симптоматика, започнал да посещава специализирана
психологична помощ. Станал затворен, мнителен, жизнерадостта изчезнала от
начина му на живот, а постоянните ограничения, произтичащи от наложените обезпечителни
мерки, не му давали възможност за нормален и пълноценен живот.
При тези фактически твърдения е мотивирал правен интерес
от исковете и иска от съда да осъди ответника КПКОНПИ да му заплати сумата от 50 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 07.06.2016 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и
сторените в производството съдебни разноски.
Ответникът – КПКОНПИ, чрез своя представител,
оспорва иска по основание и размер в
писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Контролиращата страна – Прокуратурата на РБ, чрез своя
представител, редовно уведомена, заявява становище за неоснователност на
претенцията.
Съдът след като обсъди становищата и доводите на страните
и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3
от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 2а от ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на органите и на
длъжностните лица по ЗПКОНПИ, извършени при
или по повод
изпълнение на правомощията или службата им. Отговорността на държавата е пряка, увреденият се
обезщетява директно от съответния правозащитен орган, към което принадлежи
съответното длъжностното лице. Тя е обективна т.е. носи се независимо дали
вредите са причинени виновно или не.
Не се спори между страните, а това се установява и от
представеното по делото мотивирано искане на КУИППД /наим.
пром. сега КПКОНПИ/ е образувано, на 05.04.2010
г., гр.д. 4338/2010 г. по описа на ОС –
Ловеч срещу четири физически лица, едноличен търговец и търговско дружество.
Сред сочените ответници е посочен и Ю.О.Д..
Не е част от предмета на спора, че с определение №
313/05.05.2010 г.на ОС – Ловеч по гр.д. 207/2010 г. е
допуснато обезпечение по молба на КУИППД /наим. пром. сега КПКОНПИ/ на иск с цена от 528 925 лв. срещу
физически и юридически лица, сред които и ищеца, чрез възбрана на недвижими имоти,
запор на МПС-та, дялове в търговски дружества и банкови сметки. Издадена е и
обезпечителна заповед № 207/05.05.2010 г. на ОС –
Ловеч.
Не е част от предмета на спора и обстоятелството, че с
решение № 189/12.05.2016 г. на КПКОНПИ е прекратено производството пред
комисията като е възложено на ТД – Велико Търново да подаде молба до ОС – Ловеч
за отмяна на допуснатите обезпечителни мерки.
Молбата по реда на чл. 402 от ГПК е депозирана пред ОС –
Ловеч на 17.05.2016 г. като с определение № 276/18.05.2016 г. на ОС – Ловеч
допуснатото обезпечение е отменено.
Съобразно предоставените
на КПКОНПИ правомощия, същата е длъжна не само да извърши проверка
на имуществото на лицето и свързаните с него правни субекти, правното
основание за придобиването му, неговата стойност и трансформации, доходите на проверяваното лице, съответно разходите му, но
проверява и всички други обстоятелствата, които имат значение
за изясняване на произхода на
имуществото и начина на придобиването му, както и събира
относими доказателства, които наред с това
следва да установяват и връзката му с установеното престъпление /ТР
7/2013 в тази връзка/. При
липса на достатъчно доказателства в този смисъл или
поради неизвършването на обективна преценка
от съответния орган, депозирането на мотивирано искане за отнемане на имущество,
съпроводено с депозиране на молба за допускане на обезпечение на иск без
наличие на съответните предпоставки респ. бездействие в
продължителен период от време да се извърши такава обективна преценка се явява според настоящия съдебен състав
незаконосъобразно действие.
Предвид което настоящият съдебен състав
намира, че е налице първата предпоставка от фактическия състав.
Претърпените неимуществени вреди от страна
на ищеца се установяват от събраните гласни доказателства чрез разпит на
свидетелката Б.И.Д., в съдебно заседание от 08.06.2020 г., които настоящият
съдебен състав кредитира при спазване правилото на чл. 172 от ГПК. Същите се
установяват и от заключението на изслушаната по делото СПЕ, изготвена от вещото
лице Е.К., която в заключението си е констатирала завишено равнище на
тревожност и страх, което означавало наличието на едно продължаващо стресово
състояние, което ако не бъде овладяно можело да доведе до нежелани
психосоматични прояви. Вещото лице е посочило, че особено значение за
стресовото му състояние, преминало в траен дистрес е
фактът, че били запорирани банковите сметки и цялото
имущество на семейството, което възпрепятствало посрещането на ежедневните му
нужди, наложило ограничение на контактите му с приятели и познати.
И свидетелските показания, и изслушаната
психологическа експертиза установяват търпени вреди от ищеца под формата на
преживян стрес, тревожност, социална изолация, страх, притеснение, чувство на
безпомощност, промяна в стереотипа на живот, невъзможност да води нормален
живот до степен да изпитва притеснение за финансовата обезпеченост на ежедневни
си нужди.
При тези съображения
настоящият съдебен състав намира, че по отношение на ищеца е настъпила отрицателна промяна в стереотипа му на живот, бит, възможности и потенциал за развитие. Предвид което и втората предпоставка на
фактическия състав на разпоредбата е установен по делото.
Съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
като понятие няма абстрактен характер, а следва да бъдат съобразени редица
обстоятелства и факти при определяне размера на обезщетението. Настоящият
съдебен състав намира, че в случая следва да се вземе предвид възрастта,
интензитета на страданието на ищеца, периодът от време на производството. Обезщетението
следва да се при съблюдаване на всички обстоятелства, обосноваващи причинна връзка между воденото производство и причинените вреди, индивидуализират се конкретните вреди и си прецени
тяхното отражение върху личността на пострадалия, изясни се стойността,
която засегнатите неимуществени блага са имали за
своя притежател, при съобразяване на обществения критерий за справедливост,
определен по вътрешното убеждение на съда /решение № 166/18.10.2016 г. по гр.д.
1642/2016 г. на Трето ГО на ВКС./ На следващо място
следва да бъде отчетено и обстоятелството, че отнемане на имущество на
трети лица не почива върху
предположението за извършена от тях
престъпна дейност, а цели да се
предотврати неоснователното
им обогатяване. Затова налагане на обезпечителни мерки срещу имущество
на тези трети
лица не може
да доведе до обществено неодобрение
и морален укор спрямо тях, а
обичайно им причинява дискомфорт и неудобство, тъй като не могат
свободно да се разпореждат с имуществото си,
могат да предизвикат безпокойството на лицата, че
ще изгубят имуществото си и по този начин
да допринесат за психическо разстройство.
Причинените от това неимуществени вреди обаче не
могат да се сравняват като
интензитет с неимуществените
вреди от незаконно водено наказателно производство, тъй като налагането
на обезпечителни мерки не се
разгласява публично и не е окончателен акт на отнемане
на имуществото /решение 172/13.11.2020 г. по гр. дело 2993/2019 г. на Трето ГО на ВКС/.
При тези ангажирани от страните
доказателства и приложение на критериите, посочени по-горе в съдебното решение,
настоящият съдебен състав намира, че заявеният иск е основателен за сумата от 3 000
лв. като за горницата до пълния предявен иск от 50 000 лв. следва да се
отхвърли.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските
по производството, както и да заплати
на ищеца внесената държавна такса. Ответникът
следва да заплати на ищеца
и възнаграждение за един адвокат, ако
е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Поради което се следват
разноски в размер на 10 лв. – ДТ и сумата от 150 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
С оглед изхода на спора по
отношение на ответника КПКОНПИ се следват разноски в размер на 282 лв. –
разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
на отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ОТНЕМАНЕ НА ИМУЩЕСТВО,
ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, с адрес: гр. София, пл. „******на основание чл.
2а от ЗОДОВ да заплати на Ю.О.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. С.Г. сумата от 3 000
/три хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
в резултат на решение № 190/04.05.2010 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 07.06.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата, като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер
от 50 000 лв. като неоснователен, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК
сумата от 160 лв. – разноски.
ОСЪЖДА Ю.О.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв.
С.Г. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ
НА КОРУПЦИЯТА И ОТНЕМАНЕ НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, с адрес:
гр. София, пл. „******сумата от 282
лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на контролираща страна – Прокуратурата на РБ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: