№ 3273
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110207018 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН
Подадена е жалба срещу Наказателно постановление (НП) № 22-4332-009904 от
02.06.2022 г., издадено Г.В.Б., на длъжност началник Група в СДВР, отдел Пътна полиция
СДВР, упълномощена със заповед с рег. № 8121 з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на К. Б., ЛНЧ **********, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 700 лева и наказание „лишаване от правоуправление на
МПС” за срок от три месеца.
В жалбата се съдържат доводи, че актосъставителят и АНО нямат компетентност да
съставят АУАН, респективно НП, АУАН и НП не съдържат данни за мястото на
нарушението, къде се е намирало техническото средство, а в АУАН не е посочен
регистрационният номер на МПС, който е посочен едва в НП. Правят се оплаквания, че не
ставало ясно дали в обсега на техническото средство не е имало и другия автомобили, а
АУАН и НП не съдържали данни за режима на работа на техническото средство, дали е
стационарно или мобилно и същото намират за неизправно и не е одобрен тип средство за
измерване. Счита, че не е приспаднат правилно толерансът в полза на водача от 3% от
измерената скорост. Счита, че в посочения участък скоростта за движение е 70 км/ч. Моли
за отмяна на ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се
1
от адв. Д., която моли за отмяна на НП, доколкото не се установявало авторството на
нарушението. Претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 27.03.2022 г. в 15:23 часа лек автомобил КУПРА ФОРМЕНТОР с ДКН СВ****СС,
регистриран на "Аутотехника" ЕООД ЕИК:********* и с ползвател дружеството "Елтон
Корпорейшън" ЕООД с ЕИК: ********* се движел в: гр.София по бул.Пейо К. Яворов с
посока на движение от бул.Драган Цанков към бул.Черни Връх, при ограничение на
скоростта от 50 км/ч, важащо за населено място. Автомобилът се управлявал от
жалбоподателя К. Б., ЛНЧ ********** и на бул.Пейо К. Яворов №28 бил засечен да се
движи със 108 км/ч, като е приспаднат толеранс от 3% във връзка с допустима грешка при
измерване на скорост и същата се зачита като 105 км/ч. Нарушението е установено с
техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение ATCC ARH CAM S1
№11743ЕЕ, записваща дата, час, място, скорост и регистрационен номер.
Явилият се в ОПП СДВР жалбоподател бил гръцки гражданин, който владеел гръцки и
английски език. Същият бил придружаван от негов бивш служител – свидетелят Р., който
владеел английски език и превеждал на жалбоподателя Б.. Чрез свидетеля Р. Б. попълнил
нарочна декларация, като заявил, че автомобилът е управляван от него в посочения ден и
час. Декларацията му била преведена от Р., а Б. я подписал, а Р. се подписал,
удостоверявайки обстоятелството, че я е попълнил и превел на Б..
Следствие на това обстоятелство, на жалбоподателя бил съставен АУАН № АД27795, от
20.04.2022 г за извършено нарушение, в присъствието на двама свидетели при съставяне на
акта. Като правна норма, която е нарушена, е посочен чл. 21, ал 1 във вр. чл. 165, ал. 2, т. 6
от ЗДВП. АУАН бил съставен от свидетелката Ч., мл. автоконтрольор в ОПП СДВР, АУАН
бил преведен от български на английски език на жалбоподателя, на когото бил връчен
срещу подпис на лицето на същата дата. Жалбоподателят не посочил да има възражения. До
издаване на НП такива не са постъпили.
Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление (НП) № 22-
4332-009904 от 02.06.2022 г., издадено Г.В.Б., на длъжност началник Група в СДВР, отдел
Пътна полиция СДВР, упълномощена със заповед с рег. № 8121 з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6
от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на К. Б., ЛНЧ **********, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 700 лева и наказание „лишаване от
правоуправление на МПС” за срок от три месеца.
2
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
гласни доказателствени средства - показанията на актосъставителя Ч., показанията на
свидетеля Р. и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът
кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в
своята съвкупност изясняват непротиворечиво фактите по делото. От показанията на
свидетеля Р. се установява, че жалбоподателят Б. владее английски език, както и че всички
документи във връзка с административнонаказателното производство до съставяне на
АУАН, са му били надлежно преведени от избрано от него лице на разбираем за него език.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно приложените към
административнонаказателната преписка заповеди за компетентност.
Актът за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган
в законоустановения срок от установяване на нарушението и изясняване самоличността на
извършителя. С помощта на изправни технически средства е установена точната скорост на
превозното средство 105 км/ч (с приспаднат толеранс от 3% в полза на водача) при
ограничение за населено място 50 км/ч и мястото на установяване на нарушението, с което
са изяснени относимите обстоятелства. Съдът констатира, в правната квалификация на
нарушената правна норма актосъставителят е посочил освен точната квалификация – чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, и основанието, на което са използвани технически средства за установяване
на нарушението. Това не може да предизвика обаче съмнение относно това, коя е
нарушената правна норма, доколкото в допълнително посочената разпоредба не се съдържа
норма, във връзка с която може да възникне административнонаказателна отговорност за
жалбоподателя, а просто е посочено законовото основание за използване на техническите
средства при установяване на нарушението. Актът е подписан от актосъставителя,
свидетелите и нарушителя при връчването му. На базата на него и в предвидения срок е
издадено съответното наказателно постановление от компетентния за това орган, посочена е
правилна правна квалификация, която напълно отговаря на деянието.
Неоснователни са възраженията, че актосъставителят и наказващият орган нямат
компетентност да съставят АУАН, респективно да издават НП. Съгласно чл. 189 ал.1 от
ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Видно от заповед от
16.09.2015г., свидетелката Ч. заема длъжността мл. автоконтрольор и законът изрично
предоставя възможност да съставя АУАН, като дори има издадена и нарочна заповед от
3
02.12.2021г. в този смисъл. Според чл.189, ал.12 от ЗДвП наказателните постановления се
издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или
от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Видно от заповед
от 23.10.2019г. Г.Б. заема длъжността началник група в СДВР ОПП, доколкото е прекратено
временното назначаване на друга длъжност, а съгласно заповед от 02.12.2021г. на
министъра на вътрешните работи същата има право да издава НП за нарушения по ЗДвП. В
този смисъл възраженията са несъстоятелни.
Неправилно в жалбата се твърди, че не е приспаднат толерансът в полза на водача.
Видно от АУАН, НП и приложената снимка, техническото средство е отчело движение на
автомобила, управляван от жалбоподателя, със скорост 108 км/ч и правилно е пресметнат
толерансът от 3% в полза на водача, като е посочена наказуема скорост от 105 км/ч, като
резултатът след десетичната запетая от 104,76 логично да се закръгли към по-близкото цяло
число, а не е необходимо да се вписва по посочения в жалбата начин. Това обстоятелство не
се отразява и върху наложената глоба, доколкото жалбоподателят е наказан с минималното
предвидено наказание от 700 лева за превишаване на скоростта в границите от 50 до 55 км/ч
и не е увеличена глобата, както предвижда санкционната разпоредба. В този смисъл съдът
намира, че правилно е вписана както в АУАН, така и в НП наказуемата скорост, доколкото
грешката би могла да е и в обратната посока – радарът да е отчел по-ниска скорост с 3%, а
жалбоподателят да се е движел по-бързо. В случая толерансът на възможна грешка
облагодетелства жалбоподателя и същият правилно е изчислен в негова полза.
Съгласно чл. 42, ал.1, т.4 актът за установяване на административното нарушение
трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено. В случая действително в АУАН липсва посочване на държавния контролен
номер на МПС, но съдът намира, че това нарушение не е същество, не води до неяснота на
обстоятелствата, които обуславят възникване на отговорността на жалбоподателя, и не
нарушават реално правото му на защита. Всички обстоятелства от обективната
съставомерност на деянието са посочени изчерпателно, с нужната конкретика и надлежно. В
АУАН е посочено, че жалбоподателят е извършил нарушението, управлявайки автомобил,
като е посочено, че той е лек, както и марката му и моделът – Купра Форментор,
включително кое ЮЛ е негов собственик и кое е негов ползвател. При това положение
жалбоподателят е бил напълно наясно за управлението на кое конкретно МПС с превишена
скорост му е повдигнато административнонаказателно обвинение. Отделно от това
непосредствено преди съставяне на АУАН същият е попълнил чрез свидетеля Р. и
саморъчно е подписал декларация, че именно той е управлявал процесното МПС, където
надлежно е вписан държавният му контролен номер. В този смисъл жалбоподателят е с ясна
представа кое МПС е управлявал с превишена скорост, респективно техническият пропуск
на актосъставителя не е довел до нарушаване на правото на защита на наказаното лице.
Нещо повече, съгласно чл.53, ал.2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
4
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая АНО се е възползвал
от това си правомощие и в НП надлежно е вписан регистрационният номер на автомобила и
пред жалбоподателя не съществуват никакви пречки да организира защитата си. Ето защо
съдът намира възражението за неоснователно.
В случая авторството на нарушението е установено с нарочна декларация, попълнена
от жалбоподателя чрез своя преводач, преведена му е надлежно, видно от събраните
свидетелски показания на свидетеля Р., който му е превел всички документи в ОПП СДВР, а
жалбоподателят я е подписал. Именно по този ред се установява авторството на
нарушението в случаите, когато автомобилът не е спрян на място от служителите на МВР,
които да установяват незабавно нарушението и неговия автор. Възраженията на защитата за
недоказаност на нарушението, направени в пледоарията, са несъстоятелни, доколкото
именно такъв ред за установяване на нарушителя предвижда ЗДвП. В рамките на
настоящето производство нито са поискани, нито са представени доказателства, които да
оборват декларацията на Б..
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не е ясен режимът на работа на
АТСС, заснело автомобила на Б.. В протокола за използване на уреда е посочено, че същият
е бил в стационарен режим на измерване, с посока на задействане – приближаващите се
автомобили.
Спазен е давностният срок, предвиден в чл.34,ал.1 от ЗАНН. Разпоредбата предвижда,
че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя
или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Нарушителят не е известен
още при преминаването му покрай мобилната система. Първо следва да се посочи, че тази
система, съгласно предвиденото в ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, уреждащи
ползването на такива радарни системи, се предвижда, че те действат автономно и без намеса
на контролните органи, съответно е необходимо информацията от тях да бъде извлечена и
обработена, а впоследствие и да се установи кое лице е управлявало автомобила. Това става
едва при попълването на декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, според който текст.
Следователно за датата, от която следва да се приеме, че тече тримесечният срок за
съставяне на АУАН е датата на попълване на декларация или отказа да се попълни такава.
Когато контролният орган е наясно спрямо кого следва да състави АУАН и кой реално е
деецът започва да тече и този тримесечен срок, който е своеобразна санкция са
бездействието на компетентните лица да образуват производство по ЗАНН чрез съставяне
на АУАН. В случая органите са предприели всички възможни усилия за установяването на
нарушителя и призоваването му да е яви и да попълни декларация. Немислимо е да се
твърди, че още при извършването на нарушението започва да тече тримесечният срок за
съставяне на АУАН, доколкото в този момент няма яснота за самоличността на нарушителя.
Спазен е и едногодишният срок от извършване на нарушението.
Ясно и точно са посочени всички елементи от състава на нарушението в АУАН и НП.
Посочена е измерената скорост, като е посочен и толерансът в размер на 3%, както и
5
наказуемата скорост. В двата документа фигурират автомобилът, техническото средство, с
което е осъществяван контролът, датата, часът и мястото на нарушението. Неоснователни са
аргументите в обратната посока, посочени в жалбата. Не е необходимо да се посочват
точните географски координати на мястото на нарушението, доколкото то е точно
определено и фиксирано както в АУАН, така и в НП с посочването на точния
административен адрес на мястото, където е заснет автомобилът, който съответства и на
посочения в протокола за проверка. Няма изискване да се посочва точка на координатната
система, релевантна за местоположението на заснетото МПС и техническото средство. Няма
такова изискване в закона, съответно съдът следва да посочи, че градовете и обектите в тях
не се нанасят на координатна система, която има съвсем други функции и предназначение,
още по-малко за целите на административнонаказателното производство.
Доколкото лекият автомобил е заснет като единствено МПС на пътното платно към
момента на отчитане на скоростта и липсват други МПС, следва да се приеме, че АНО е
доказал по несъмнен начин констатациите в АУАН, инкорпорирани в процесното НП, тъй
като единствено възможно е само този автомобил да се е движил със засечената скорост.
Неоснователни в този смисъл са доводите в жалбата, доколкото в обхвата на АТСС е бил
само автомобилът на жалбоподателя.
От събраните по делото доказателства се установява, че използваното техническо
средство е било изправно към момента на установяване на нарушението и е било от групата
на т. нар „одобрен тип” устройства за измерване, видно от представеното удостоверение,
противно на аргументите на жалбоподателя. По делото е представен и протокол за
последваща проверка на техническото средство, видно от който към датата на заснетия клип
средството е било изправно. Представените от АНО удостоверение и протокол за проверка
доказват годността на уреда да измерва точно, както и допустимата грешка, която от
издадения АУАН, снимка от клип и НП е ценена в полза на водача и от измерената скорост
законосъобразно са приспаднати 3 процента. Неоснователно е възражението, че радарът, с
който е засечен автомобилът, не отговаря на изискванията на закона и на подзаконовите
нормативни актове, уреждащи неговото използване.
Напълно изяснен се явява въпросът за съществуващото ограничение в участъка, в
който се твърди да е извършено нарушението. В АУАН в НП, както и в протокола за
използване на техническото средство, е видно, че се посочва общото ограничение за
населено място – регламентирано в чл.21, ал.1 от ЗДвП – 50 км./ч. Изрично в този протокол
е посочено, че знак за ограничение няма към датата на нарушението. Не се установява да е
наличен знак и от представената схема за организацията на движението в този участък към
датата на нарушението. Общо важими са правилата на цитираната разпоредба. Чл.21, ал.2 от
ЗДвП предвижда изрично, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Ето защо при
липса на изричен пътен знак, указващ друго, движението в участъка, където е констатирано
нарушението, е именно ограничено със скорост до 50 км/ч. В тази връзка следва да се има
предвид, че съгласно приложеното придружително писмо от Столична община, находящо се
6
на лист 22 от делото, са въведени нови знаци В26 – 70 км/ч, но едва на 08.12.2022г. – месеци
след извършване на нарушението, като преди тази дата разрешената скорост е била 50 км/ч
за населено място. В случая съдът следва да отчете максимално разрешената скорост към
датата на нарушението, а не с оглед последващи реорганизации на движението. В този
смисъл безспорно е доказано, че към датата на нарушението – 27.03.2022г. скоростта за
движение в посочения участък е била именно общата за населено място – 50 км/ч.
Нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП гласи, че при избиране скоростта на движение на
водачът на пътно превозно средство от категория В е забранено да превишава скоростта от
50 km/h в рамките на населено място. От писмените доказателства се доказва, че мястото на
видеоконтрола попада в територията на гр. София. Така от доказателствата по делото
безспорно се установява, че Б. е нарушил правилото на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е
шофирал със 105 км/ч., при ограничение от 50 км/ч. Ето защо, настоящият състав намира, че
нарушението, визирано в НП, е доказано от обективна страна.
По надлежен ред е посочено и мястото на нарушението. Същото фигурира както в
АУАН, така и в НП - в гр.София по бул.Пейо К.Яворов до №28 с посока на движение от
бул.Драган Цанков към бул.Черни връх. Съдът намира, че така описано мястото на
нарушението в пълна степен дава възможност на наказаното лице да разбере възприетата от
АНО фактическа обстановка. Самото място на нарушението и съответно локацията на
техническото средство, с което е заснет нарушителят, се установява и от протокола,
изготвен при използването на автоматизираното ТС.
Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и
приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ,
бр. 36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно
решение № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС,
налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустима, като законът
и наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и
възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава
електронен фиш. Включването на автоматизираната система за видеоконтрол и нейното
изключване са единствените действия, които органите по контрол на движението по
пътищата, осъществяват. Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и
независимо, както и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се
съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на
административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в
протокол. Ето защо възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
Съдът намира, че нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл,
доколкото водачът е можел и е бил длъжен да съобрази поведението си на пътя със
законоустановените правила за движението на МПС, а не го е сторил. Движейки се с
7
превишена скорост, жалбоподателят е съзнавал, че извършва закононарушение.
По размера на наказанието:
Нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване с над 50 km/h
- с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Съдът
намира, че наказанията „глоба” в размер на 700 лева и „лишаване от правоуправление за
срок от три месеца” са правилно определени, дори като се съобрази толерансът в полза на
водача и посоченото, че и размерът на двете наказания е точно предвиден в закона, поради
което съдебният състав няма възможност да ревизира размера на същите.
При горните мотиви, съдът намира, че обжалваното постановление е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Право на разноски има въззиваемата страна, която не претендира такива, съответно не
ѝ се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 22-4332-009904 от 02.06.2022
г., издадено от Г.В.Б., на длъжност началник Група в СДВР, отдел Пътна полиция СДВР,
упълномощена със заповед с рег. № 8121 з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на К. Б., ЛНЧ **********, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 700 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок
от три месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8