№ 385
гр. София, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110213161 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 42-0002221/26.08.2021 г., издадено от директор на РД „АА”, гр.София, на
*****., гражданин на Република Косово,
за това, че на 25.08.2021 г. около 19:30 часа в гр. София, бул. Ботевградско шосе –
вход, на около 250 м. след пътен възел с Околовръстен път, с посока на движение Северна
скоростна тангента, като водач на влекач марка ******* и с прикачено към него
полуремарке марка ********* с рег. **********, извършва международен превоз на товари
от Република Турция до Република Косово, видно от ******** от ********, като извършва
следното нарушение: При извършване на превоз, попадащ в обхвата на AETR, водачът на
превозното средство, оборудвано с аналогов тахограф, не представя тахографски листа от
предходните 28 дни, като не представя дигитална карта и удостоверение за дейности за
същия период. С горното бил нарушен чл.12 § 7, б. „а“ т. (i) и изр. посл. от същата буква от
Пр. „Контролен уред” от AETR ДВ 28 от 1995 г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвП. Предвид
горното, на *****. е наложено наказание - глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева,
на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвПр.
Постановлението е обжалвано в срок от *****., чрез процесуален представител,
който в подадената жалба моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата и в писмени бележки, депозирани за съдебното производство,
се излагат аргументи за неправилно приложение на материалния закон, като АНО се
позовавал на разпоредби, които към момента на нарушението не били част от вътрешното
право. На жалбоподателя не бил осигурен преводач, който да гарантира развитие на
1
административно-наказателното производство на разбираем за чужденеца език. Последното
било в нарушение и на изрично издадената Заповед №РД-08-4/04.03.2014г. на
изпълнителния директор на ИА „АА“
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването на АУАН и НП по ЗАНН. Аргументите на Съда са следните:
Видно от изложеното в АУАН, както и от показанията на разпитаните в с. з.
******** и Т.Б., в качеството им на актосъставител и свидетел по установяване на
нарушението, последните (и двамата инспектори към РД „АА”) при съставянето на АУАН
непосредствено са установили, че нарушителят *****., гражданин на Република Косово, не е
български гражданин, няма постоянен адрес на територията на Р България и не владее
български език. По смисъла на чл. 21, ал. 2 от НПК, както и чл. 55, ал. 3 от НПК, вр. чл. 84
от ЗАНН, актосъставителят е следвало да назначи на *****. преводач, който да му разясни
съдържанието на така съставения от него АУАН, както и да му връчи препис от акта на
разбираем за нарушителя език (официалните езици на Република Косово са албанския и
сръбския език), с оглед нарушителят да упражни правото си на писмено възражение в
особената хипотеза на чл. 44, ал. 4 от ЗАНН. Последното не е сторено, доколкото св. **,
съгласно изявлението му в с. з., се бил разбрал с нарушителя на сърбо-хърватски език, тъй
като 20 години бил работил на ГКПП-Калотина.
В случая обаче, дори да се приеме, че св. ** е осъществил функцията на преводач,
същевременно същият е и свидетел по непосредствено установяване на нарушението, при
това в качеството му на контролен орган и актосъставител. Подобно смесване на фигурата
на преводач и актосъставител (контролен орган) в едно лице е недопустимо по аргумент от
чл. 142, ал. 2, вр. чл. 148, ал. 1, т. 2 от НПК, който забранява свидетели да бъдат ползвани за
преводачи. В този смисъл неосигуряването на независим преводач на невладеещия българки
език жалбоподател съществено е ограничило правото на защита на същия, а именно да
разбере по един достатъчно ясен начин съдържанието на акта. Показателно за това е липсата
на каквото и да е отбелязване в графата за възражения.
Вярно е, че разпоредбата на чл. 1, § 3 от Диpeĸтивa 2010/64/EC нa Eвpoпeйcĸия
пapлaмeнт и нa Cъвeтa oт 20 oĸтoмвpи 2010 гoдинa oтнocнo пpaвoтo нa ycтeн и пиcмeн
пpeвoд в нaĸaзaтeлнoтo пpoизвoдcтвo, сочи, че кoгaтo зaĸoнoдaтeлcтвoтo нa дъpжaвa-
члeнĸa пpeдвиждa нaлaгaнeтo нa caнĸция зa лeĸи нapyшeния oт cтpaнa нa opгaн, paзличeн
oт cъд c ĸoмпeтeнтнocт пo нaĸaзaтeлнoпpaвни въпpocи, и ĸoгaтo нaлaгaнeтo нa тaĸaвa
caнĸция мoжe дa бъдe oбжaлвaнo пpeд тaĸъв cъд, нacтoящaтa диpeĸтивa ce пpилaгa
eдинcтвeнo зa пpoизвoдcтвoтo пo oбжaлвaнe пpeд тoзи cъд. Посочената директива
въвежда минимални стандарти, свързани с правото на защита на лица, невладеещи езика на
наказващия орган, без обаче да забранява въвеждането на допълнителни правила от
съответната ДЧ, които са в полза на обвиненото лице и въвеждат допълнителни гаранции,
обезпечаващи правото му да разбере съответното обвинение на майчин език. В тази връзка
обаче следва да се споменат публикуваните и утвърдени със Заповед №РД-08-4/04.03.2014г.
на изпълнителния директор на ИА „АА“ указания за контролната и
административнонаказателната дейности в ИА „АА“, същите изготвени на осн. чл. 8 от
Устройствения правилник на ИА „АА“. В чл. 116, ал. 2 от указанията изрично е утвърдено
2
следното: „Когато нарушителят не владее български език, актосъставителят назначава
преводач, като попълва Акт за назначаване на преводач – АУАН – Приложение 24. Не може
да бъде преводач лице което:…участва в производството в друго качество; се намира в
служебна или друга зависимост от нарушителя; може да се счита предубедено или
заинтересовано пряко или косвено от изхода на делото“. Чл. 116, ал. 3 от Указанията сочи:
„След извършване на превода, преводачът попълва декларация – Приложение 25, като в
АУАН се отбелязва, че лицето не владее български език и че актът е съставен в
присъствието на преводач“.
Горното води до извода, че контролните органи, осъществили проверката, след като
са установили, че водачът не владее български език, е следвало да пристъпят към изрично
предвидената процедура по утвърдените указания за работа на контролните органи в ИА
„АА“ за назначаване на преводач, което същите не са сторили и с което са накърнили по
необратим начин правото на защита на жалбоподателя.
На следващо място, в нарушение на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН,
от текстовото описание на нарушението не става ясно дали се касае за едно нарушение или
за повече от едно, доколкото се твърди, че нарушителят не представил едновременно
тахографски листа от предходните 28 дни, дигитална карта и удостоверение за дейности за
същия период, а същевременно АНО, за да наложи глоба, се е позовал само на чл. 93в, ал.
17, т. 1 от ЗАвПр, при положение, че неносенето на всеки един от горепосочените
документи е самостоятелно основание за административна глоба по чл. 93в, ал. 17, т. 1, т. 2
и т. 4 от ЗАвПр. Представянето на картата на водача на контролните органи е самостоятелно
задължение и по чл.12 § 7, б. „а“ т. (ii) от Приложение „Контролен уред” от AETR, но
подобна квалификация не е включена в АУАН или НП. Горният пропуск и неяснота
допълнително е нарушило правото на защита, доколкото не става ясно кои конкретно
задължения по AETR не е изпълнил водача.
3.Относно приложението на материалния закон.
Горепосочените съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП в
своята съвкупност са накърнили по осезателен начин правото на защита на жалбоподателя
(чужд гражданин) да разбере по един ясен и непротиворечив начин всички елементи на
вмененото му нарушение, както и броя на осъществените от него нарушения. Същите са
напълно достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП, което обезсмисля обсъждането
на правилното приложение на материалния закон.
В рамките на съдебното производство страните не са предявили претенции за
присъждане на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 42-0002221/26.08.2021 г., издадено от директор на РД „АА”,
гр.София, на *****., гражданин на Република Косово.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4