Р Е Ш Е Н
И Е
№ 89
гр.Габрово, 1.07.2021
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО,
в открито съдебно заседание проведено на осми юни две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
при секретаря Мариела Караджова и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от председателя адм. д. № 103 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ и чл. 4 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/. Образувано
е по повод жалба с вх. № 739/5.05.2021г.
по описа на Административен съд – гр. Габрово на П.Н.Е. с ЕГН ********** ***
срещу Акт за установяване по чл.107, ал.3 от ДОПК № 11385/21.01.2021г. издаден
от главен специалист в Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ в Община
Севлиево в частта му,
в която е потвърден с Решение № 11385 от 7.04.2021г. на Директора на ДПМДТ – Община
Севлиево.
В
жалбата се изразява „несъгласие“ с определения нов размер на данък върху
недвижимите имоти, за апартамент придобит от жалбоподателката по наследство.
Твърди се, че нито тя, нито покойните ѝ родители имат вина за определения
преди това по-нисък размер на данъка. Изразява се съгласие да плаща
новоопределения данък за в бъдеще, но не желае да плаща разликата за пет години
назад.
Ответникът
– Директор на ДПМДТ – Севлиево се представлява в съдебно заседание от надлежно
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата. Оспорения
административен акт бил издаден от компетентен орган. Новият размер на данъка
бил правилно определен и дължим. Иска се отхвърляне на оспорването и присъждане
на разноски.
Административен
съд – Габрово в настоящия си състав за да се произнесе съобрази следното:
Задълженията
за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци представляват
публични общински вземания, което е изрично регламентирано в чл. 162, ал. 2, т.
1 и т. 3 ДОПК. Според чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания
се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно
вземанията за данък върху недвижимите имоти този ред е предвиден в чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, според който установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК,
като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според
ал. 3, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат
правата и задълженията на органи по приходите, а според ал. 4, тези служители
се определят със заповед на Кмета на общината. В настоящия случай със заповед №
0640/30.05.2013г. Кмета на Община Севлиево е наредил правата и задълженията на
органи по приходите да имат четирима поименно посочени служители в Дирекция
“ПМДТ” при община Севлиево, измежду които е и Антоанета Костадинова
постановила Акт № 11385 от 21.01.2021г.
за установяване на данъчни задължения по чл. 107, ал.3 от ДОПК.
От
изложеното се вижда, че въпросния акт има характеристиките на индивидуален
административен акт и е съставен от длъжностно лице, в кръга на неговите
правомощия, в предписана от закона форма.
Родителите
на жалбоподателката Н.И.Ги П.В.Г.са подали декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. №
5851/29.03.1998г. Същата с оглед изискванията за архивиране и съхраняване, към
настоящия момент не се съхранява на хартиен носител, но дънните от нея са
въведени в електронната система на ДПМДТ в Община Севлиево и е приложена
разпечатка от същата /л.21-22/. Видно от същата конструкцията на имота е
декларирана с индекс М1 – масивна без или с частични стоманобетонни елементи.
През
2016 г. след получено наследство от Н.И.Г.не е подадена нова декларация и по
този начин не са спазени законовите разпоредби на чл.14, ал. 4 и чл. 32 от
действащия ЗМДТ според които при придобиване на имот по наследство следва да
бъде подадена декларация в 6-месечен срок. През 2019 г. след получено
наследство от П.В.Г.отново не е спазено изискването имотът да се декларира.
Промените
в чл.14, ал. 6 от ЗМДТ , в сила от 2019 г. дават право на общинските органи по
приходите в случай, че не е подадена данъчна декларация в определения срок, 
след
изтичането на срока да образуват партида за наследения недвижим имот въз основа
на данните, налични в общината и в регистъра на населението. В изпълнение на
тези си правомощия след изтичане на срока, в който е следвало да се подаде
данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ от жалбоподателката, служители на Дирекция
ПМДТ в Община Севлиево са поискали служебно удостоверение за наследници. На
база вписаните в него данни и на основание получена информация за конструкция
на сградата е открита служебно нова данъчна партиди с актуални и верни
данни,съгласно разпоредбите на чл. 14, ал. 6 от ЗМДТ и чл. 171, ал. 1 от ДОПК.
В частност е нанесена корекция на вида на конструкцията на сградата, като е
посочен верният индекс М3, отразяващ действителната
конструкцията на страдата – „масивни монолитни 
със
стоманобетонни елементи, ЕПК, пакетоповдигани плочи, скелетно-рамови, скелетнобезгредови
и др.“ Между страните няма спор, че така определения вид на конструкцията на
сградата отразява обективната действителност. На база отразената корекция на
вида на конструкцията, се е стигнало до определяне на нов размер на данъчната
оценка на имота, а от там – и нов размер на дължимия данък върху недвижимите
имоти. С акта за установяване на задължения са начислени допълнително
задължения, които са за разликите получени между двете данъчни основи - занижената
по старата данъчна партида и реалната - по откритата нова такава.
При
така установеното, съдът намира, че общинските органи по приходите правилно са
начислили, допълнително задължения в тежест на П.Е.. Липсват доказателства по
делото същата да се е да се отказала от наследството на своите наследодатели.
Нещо повече – тя изрично заявява, че ще заплаща данъка за в бъдеще, което несъмнено сочи волята наследника да приеме
наследството.
С
оглед изразеното от жалбоподателката в съдебно заседание, разочарование от
поведението на общинските власти, което тя приема за обида, тъй като нито тя,
нито баща ѝ съзнателно са посочили данни за сградата, което не са
истински, съдът намира за необходимо да посочи следното. Служителите по
приходите на Община Севлиево, не са сезирали правораздавателните органи и в
частност Прокуратурата на Република България за деклариране на неверни данни.
Липсват твърдения, че бащата на жалбоподателката съзнателно е посочил М1 вместо
вярното М3 за да намали данъчните си задължения. Факт е обаче, че от 1998г. до
настоящия момент данъка за този апартамент е заплащан в размер, по-нисък от
действително дължимия. Справедливостта изисква така допуснатата грешка да бъде
изправена. Давността не допуска събиране на задължения, възникнали преди повече
от пет години. Поради което правилно с акта са определени задължения за
довнасяне и правилно Директорът на ДПМДТ е отменил частично акта на основание
чл. 171, ал.1 от ДОПК, в частта му отнасяща за задълженията за 2015г. тъй като
същите /както и всички преди тях/ са погасени по давност.
Оспорването
следва да бъде отхвърлено.
Предвид
този изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на административния
орган се явява основателно и следва да бъде уважено в претендирания размер –
600,- лева адвокатско възнаграждение.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на П.Н.Е. с ЕГН ********** *** срещу Акт за
установяване по чл.107, ал.3 от ДОПК № 11385/21.01.2021г. издаден от главен
специалист в Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ в Община Севлиево в частта му в която е потвърден с
Решение 11385 от 7.04.2021г. на Директора на ДПМДТ – Община Севлиево.
ОСЪЖДА П.Н.Е. с ЕГН ********** *** да заплати на Община Севлиево
сума в размер на 600.- /шестстотин/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му чрез Административен
съд Габрово пред Върховен административен съд на Република България.
Препис
от настоящото да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: