Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………….
гр. София, 08.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 10-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на пети октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ : РУСИ АЛЕКСИЕВ,
мл. с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА,
при секретаря Елка
Григорова и в присъствието на прокурора Иван Аврамов, като разгледа
докладваното от съдия Алексиев ВАНД
№ 4083 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава
XXI от НПК.
С решение от 15.06.2018 г. по НАХД № 1412/2018 г., Софийски районен съд –
Наказателно отделение (СРС – НО), 111-ти състав, е признал обв. П.В.Г. за
виновна в това, че на 02.01.2017 г., около 10.30 ч., в гр. София, по бул.
„Цариградско шосе“, с посока на движение от бул. „Околовръстен път“ към бул.
„Г. М. Д.“, в района на кръстовището с ул. „Павел Красов“, при управление на
моторно - превозно средство – автомобил, марка „Фиат”, модел „Брава“, с ДК № ********, е нарушила правилата за движение
по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а именно чл. 12,
ал. 1 - „За регулиране на движението на
пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други
участъци от пътя се използват пътни светофари, които подават сигнали с немигащи
и мигащи светлини с червен, жълт и зелен цвят“, както и чл. 31, ал. 7, т. 1
от Правилника за приложение на ЗДвП (ППЗДвП) - „Светлинните сигнали имат следното предназначение - червената светлина
означава - „Преминаването е забранено“. Водачите на пътни превозни средства не
трябва да преминават „стоп линията“ или ако няма такава, да преминават линията,
на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на
кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната
пътека“, като реализирала пътно - транспортно произшествие (ПТП) с
движещият се лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № ********, с водач В.Н.Ц., като причинила на
пътника в лекия автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № ********- Т.Б.Ц., по непредпазливост,
„счупване на дясната ключица“, довело до трайно затруднение на движението на
десния горен крайник за срок повече от 30 дни - средна телесна повреда, по смисъла на
чл. 129, ал. 2 от НК - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК я е
освободил от наказателна отговорност и ѝ е наложил административно
наказание „глоба“, в размер на 1 000 (хиляда) лева. Осъдил е, на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, обв. Г. да заплати направените по делото разноски, в
размер на 232.76 лева, в полза на държавата, по сметка на СДВР, както и, на
основание чл. 190, ал. 2 от НПК, да заплати в полза на държавата и по сметка на
СРС сумата от 10.00 лева - държавна такса за служебно издаване на 2 (два)
изпълнителни листове.
Недоволен от така постановеното решение е останал
упълномощеният защитник на обв. Г. –- адв. Р.Д.,***, който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е подал въззивна жалба. В нея бланкетно се твърди, че
решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Желае се
отмяната му и постановяване на ново, с което обвиняемото лице да бъде признато
за невинно.
С подадената въззивна жалба не се
правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
В разпоредително заседание,
проведено на 25.09.2018 г., въззивният съд, по реда на чл. 378, ал. 5, вр. чл.
327 от НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на обвиняемата и/или свидетел/и, изслушването на вещо/и лице/а, както и ангажирането на
нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага
провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на
въззивната инстанция по 378, ал. 4, вр. чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното
решаване на делото.
С оглед разпоредбата на чл. 378, ал.
5, вр. чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу обвиняемото лице обвинение за
престъпление, което не се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а
именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, въззивният
съд намери, че присъствието му в съдебното заседание не е задължително.
В откритото съдебно заседание пред
въззивната инстанция, проведено на 05.10.2018 г., защитникът на обвиняемата
поддържа жалбата. Сочи, че по делото са събрани две групи гласни
доказателствени източници, които са противоречиви по отношение на факта, кой от
процесните автомобили – участвали в пътно – транспортното произшествие, е
преминал на зелен, разрешителен сигнал на светофарната уредба. Според защитата,
така констатираните противоречия не дават възможност да се направи логичен и
еднозначен извод кое лице е преминало на зелен, разрешителен сигнал на
светофарната уредба и кое – на червен, забранителен такъв. Акцентира, че за да
се произнесе в посочения по-горе смисъл, районният съд се е позовал на
показанията на свидетелите Ц., като не е изложил мотиви, защо не е кредитирал
другата група свидетели. Изтъква, че назначената и приета от първия съд
експертиза се базира само и единствено на вероятности. Посочва, че така
събраните доказателствени източници не позволяват да се направи категоричен
извод, досежно действителната фактическа обстановка, което следва да се
приравни на пълен доказателствен дефицит, при което подзащитната му следва да
бъде призната за невиновна. Алтернативно, желае делото да бъде върнато за ново
разглеждане, от друг състав на съответния първоинстанционен съд, поради липса
на мотиви, относно свидетелските показания и заключението на изготвената
експертиза.
Прокурорът при СГП намира жалбата на
защитата на подсъдимата за основателна и пледира същата да бъде уважена. Навежда
доводи, че от мотивната част на присъдата се поражда съмнение, относно това,
кой от двата автомобила е преминал на зелен, разрешителен сигнал на
светофарната уредба и кой – на червен, забранителен такъв, с оглед на което
намира, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, както
изисква законът. Споделя довода на защитата за връщане на делото за ново
разглеждане от СРС.
Обвиняемата Г., редовно призована,
не се явява и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата, включени в
предмета на доказване и по основателността на депозираната въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във
въззивната жалбата, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание
и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна
служебна проверка на първоинстанционното решение, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, намира за установено следното :
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320
от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
За да постанови атакувания съдебен
акт, СРС е провел съдебно следствие по
диференцираната процедура на глава двадесет и осма от НПК („Освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание“). Съобразил е
събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, заключения на способи на доказване -
експертизи, а именно : гласни
доказателствени средства - обясненията на обв. Г. (л. 17/гръб – л. 18 от
съдебното производство), показанията на свидетелите ИМ.Т. (л. 28/гръб от
съдебното производство), Т.Б.Ц. (л. 23 – л. 24 от досъдебното производство), В.Н.Ц.
(л. 25 – л. 26 от досъдебното производство), Р.Т.М.(л. 31 от досъдебното
производство), Ю.И.Т.(л. 32 от досъдебното производство) ; писмените доказателствени средства и писмени доказателства – констативен
протокол № К - 3/02.01.2017 г. (л. 6 от
досъдебното производство), протокол за оглед на местопроизшествие от 02.01.2018
г. (л. 11 – л. 12 от досъдебното производство), епикриза на Т.Б.Ц., издадена от
УМБАЛ „Света Анна“ АД (л. 35 – л. 36 от досъдебното производство), епикриза на ИМ.Т.,
издадена от „Токуда Болница София“ (л. 42 – л. 46 от досъдебното производство),
фиш за спешна медицинска помощ (л. 47 от досъдебното производство), медицински
документи по отношение на ИМ.Т. (л. 48 – л. 53 от досъдебното производство), заверено
електрофотографско (ксерографско) копие на договор за покупко – продажба на
моторно – превозно средство от 04.11.2016 г. (л. 67 от досъдебното
производство), писмо от Столична община изх. № СОА17 – ДИОЧ – 229/25.01.2017 г (л. 69 от
досъдебното производство), справка за съдимост на обвиняемата (л. 9 от
съдебното производство) ; способи на
доказване - заключенията на съдебно - медицинска експертиза по отношение на
Т.Б.Ц. (л. 34 от досъдебното производство), съдебно - медицинска експертиза по
отношение на ИМ.Т. (л. 40 – л. 41 от досъдебното производство), съдебно -
автотехническа експертиза (л. 55 – л. 64 от досъдебното производство) ; веществените доказателствени средства –
снимки, оформени във фотоалбум към протокол за оглед на местопроизшествие и
скица към същия (л. 8 – 10 и л. 13 от досъдебното производство) и веществено доказателство по делото – 1
(един) брой оптичен носител (л. 70 от досъдебното производство).
Пред настоящата съдебна инстанция не
бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови
доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите
фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и
проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция и на досъдебното
производство.
Въззивният съд намира, че вътрешното
убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основата на
правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като споделя
доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели,
включително и показанията им от досъдебното производство, приложените писмени
доказателствени средства и използваните способи на доказване - експертизи.
Първостепенният съд е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели
Ц. и Ц., М. и Т. в тяхната цялост, а показанията на св. Т. и обясненията на обв.
Г. - частично, в съвкупност със заключенията на приетите експертизи и
посочените по-горе писмени доказателствени средства и писмени доказателства,
като на базата на така събраните и проверени доказателства и доказателствени
средства е изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка
по делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав. Първият съд е отчел,
че измежду така събраните гласните доказателствени източници се констатира
несъответствие единствено относно режима на светофарната уредба, при който са
навлезли в кръстовището моторните превозни средства, като по отношение на това
обстоятелство е поставил в основата на изводите си по фактите показанията на
свидетелите Ц. и Ц., че същите са навлезли в кръстовището на зелен,
разрешителен сигнал на светофарната уредба. Съдът е анализирал подробно и
обясненията на обв. Г. и показанията на св. Т., че по отношение на посоката им
на движение първоначално е подаван зелен, разрешителен, сигнал на светофарната
уредба , като при приближаване към кръстовището обвиняемата е намалила
скоростта, за да изчака преминаването на пешеходка, след което е навлязла в
кръстовището, което, съпоставено с категоричните показания на свидетелите Ц., е
дало основание на съда да приеме, че обвиняемата е навлязла в кръстовището при
вече действащ червен сигнал на светофарната уредба.
С оглед горното, въззивният съдебен
състав намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния
съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция
не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно
установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал.
Анализът на същия сочи на следното :
На 02.01.2017 г.,
около 10.30 часа, обв. Г. управлявала лек автомобил, марка „Фиат“, модел „Брава“,
с ДК № ********, който бил собственост
на Р.К.. Обвиняемата се движела в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“, с
посока на движение от бул. „Околовръстен път“ към бул. „Г. М. Д.“. До нея, на
предната дясна седалка, се возел св. ИТ. - син на обвиняемата. Моторното - превозно
средство, управлявано от обв. Г., било технически изправно, като пред
управлявания от нея лек автомобил не се движели други МПС. Пътното платно по
бул. „Цариградско шосе“ в посоката, в която обвиняемата се движела, било разделено
на четири ленти за движение, като обвиняемата се движела във втората лента за
движение от дясно наляво в посоката ѝ на движение, а лентите били
разделени с единична прекъсната маркировка. Времето било хладно, настилката
била асфалтова, полувлажна, без дупки и неравности, а видимостта по пътя била
добра.
По същото време, св.В.Ц. управлявал
лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № *******, който бил технически изправен.
Свидетелят се движел от кв. „Горубляне“, с посока на движение към ж. к. „Дружба“,
по ул. „Павел Красов“. До него, на предната дясна седалка, седяла неговата
съпруга – св. Т. Ц.. Пред управлявания от него лек автомобил не се движели
други леки автомобили. Пътят, по който се движели със съпругата му, в
управлявания от него лек автомобил, бил асфалтов, сух, без дупки, неравности и
наклони. В момента не валяло, а навън било светло. Достигайки до кръстовището с
бул. „Цариградско шосе“, св. Ц. спрял с автомобила си, тъй като светел червен
сигнал на светофарната уредба, в посоката му на движение. В момента, в който за
св. Ц. светнал зелен сигнал на светофара, той плавно потеглил с управлявания от
него лек автомобил. Свидетелят видял, че пътното платно на бул. „Цариградско
шосе“, с посока на движение към гр. София, има четири ленти за движение в тази
посока. В най-лявата лента за движение в посока към гр. София имало спрял лек
автомобил, който чакал за да завие наляво. В този момент св. Ц. не възприел да
има на това място други моторни превозни средства, като продължил движението си
със скорост около 30 км/ч.
Междувременно, обвиняемата,
управлявайки лекия си автомобил, марка „Фиат“, модел „Брава“, с ДК ********,
навлязла с последния в кръстовището на бул. „Цариградско шосе“ с ул. „Павел
Красов“ на червен сигнал на светофарната уредба. Виждайки я в последния момент,
св. Ц. завъртял волана на управляваният от него автомобил наляво, за да избегне
удара, но въпреки това последвал удар между управлявания от обв. Г. лек автомобил
„Фиат“, модел „Брава“, с ДК № ******** и
лек автомобил „Опел“, модел „Астра“, с ДК № *******, управляван от св.В.Ц.. Автомобилът
на св. Ц. бил ударен от автомобила на обвиняемата от дясно, в областта на
гумата и предната колонка. От удара автомобила на св. Ц. станал неуправляем,
като се завъртял и се спрял до тротоара, в посоката, в която се движел
свидетелят - към ж. к. „Дружба“.
В резултат на настъпилото ПТП между
управлявания от обвиняемата лек автомобил и лекия автомобил, управляван от св. Ц.,
на св. Ц. било причинено счупване на дясната ключица, довело до трайно
затруднение на движението на десния горен крайник за срок повече от 30 дни.
Обв. П.В.Г. е родена
на *** ***, българка, българска гражданка, със средно образование, разведена,
трудово ангажирана, с настоящ адрес ***, ЕГН **********. Обвиняемата е правоспособен водач на МПС, притежава СУМПС № ********* за категория „В“, на отчет в сектор
„Пътна полиция – КАТ“ при ОДМВР - гр. Стара Загора, валидно до 24.06.2025
година.
Същата е неосъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
Така
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си
кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите
констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и
правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се
споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по
отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване,
съобразно очертаните с постановлението по чл. 375 от НПК рамки, е направена в
съответствие с правилата на формалната логика, като противоречията в
доказателствените материали са подложени на внимателен анализ. В мотивите на
постановеното решение решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал
процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил задълбочен и
всестранен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Настоящият
въззивен състав, като изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на
първата инстанция, счете, че се явява безпредметно той да бъде преповтарян в
настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.).
В
този смисъл, без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен
състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивната
жалба, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна
проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното :
Няма спор по делото, а и от
доказателството по него се установява безпротиворечиво и категорично, че на
инкриминираните дата и място, обв. Г. управлявала лек автомобил, марка „Фиат”, модел
„Брава“, с ДК № ********, в който, на предната
дясна седалка пътувал и св. Т., с посока на движение от бул. „Околовръстен път“
към бул. „Г. М. Д.“. В този смисъл са както обясненията на обвиняемото лице,
така и показанията на св. Т., които намират косвена доказателствена опора в
съобщеното от свидетелите Ц., Ц., М. и Т., които са напълно единни,
еднопосочни, взаимно кореспондиращи си и вътрешно непротиворечиви, поради което
и за съда не възникна съмнение в това, че са депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно и няма пречка да бъдат поставени в основата на
изводите му по фактите.
По несъмнен и категоричен начин се
установява и местонахождението и насочеността на движение на управлявания от
св. Ц. лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № *******, а именно по ул. „Павел Красов“, с
посока на движение от кв. „Горубляне“ към ж. к. „Дружба“. По отношение на това
обстоятелство измежду събраните гласни доказателствени средства не се
констатират каквито и да било противоречия и несъответствия, които да налагат
подробното им и задълбочено обсъждане. И обвиняемата, и свидетелите, излагат
последователно и детайлно възприятията си, относими към обсъжданите факти и
обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, като изнесените от
тях факти и обстоятелства, в нито една тяхна част, не се оборват или
разколебават от останалите, събрани по делото, доказателствени средства. Поради
това, настоящата инстанция се солидаризира с изводите на районния съд, че
показанията на тези свидетели и обясненията на обвиняемата – в обсъжданата
част, следва да бъдат кредитирани изцяло, като депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно, и да бъдат поставени в основата на изводите на
инстанциите по същество по фактите.
Въз основа на така събраните гласни
доказателствени средства и заключението на използвания способ на доказване –
автотехническа експертиза, инстанциите по същество установяват по нужния несъмнен
и категоричен начин и скоростта на движение на превозните средства, управлявани
от обв. Г. и от св. Ц., както и опасната им зона за спиране, мястото и
механизма на настъпване на пътно – транспортното произшествие. Измежду така
събраните доказателствени източници се констатира несъответствие единствено
между показанията на св. Ц., от една страна, и тези на св. Т. и обясненията на
обвиняемата, от друга, по отношение скоростта на движение на автомобила,
управляван от последната. Св. Ц. сочи, че обвиняемата е управлявала автомобила
със скорост на движение от около 60 км/ч., докато обв. Г. твърди, че преди да
навлезе в кръстовището е управлявала автомобила със скорост на движение от
около 45 – 50 км/ч., но непосредствено преди навлизане в кръстовището е
намалила скоростта си на движение, за да даде път на пешеходец. По отношение на
това обстоятелство, съдът кредитира обясненията на обв. Г., като прецени, че
същите кореспондират освен със съобщеното от св. Т., още и със заключението на
автотехническата експертиза, че непосредствено преди произшествието лекият
автомобил, марка „Фиат“, се е движел със скорост на движение от около 30 км/ч.,
което почива на обективните находки от местопроизшествието, а именно
деформациите по двата автомобила и установения механизъм на ПТП. Като причина
за констатираното противоречие в показанията на св. Ц., съдът съобрази внезапно
и бързо развилата си ситуация за свидетелката, при което не е могла да
възприеме пътната обстановка в цялост и в детайли, а не евентуална
заинтересованост или недобросъвестност при депозиране на показанията и в хода
на досъдебното производство.
Пътната обстановка в района на
местопроизшествието също е безспорно установена. В тази насока правилно първият
съд е кредитирал писмените доказателствени средства, сред които протоколът от
проведеното действие по разследването – оглед на местопроизшествието, както и
вещественото доказателство и веществените доказателствени средства – снимките и
скицата от местопрестъплението. Протоколът за оглед отговаря на всички
изисквания на НПК и при провеждането на процесуално – следственото действие не
са допуснати процесуални нарушения, които да го опорочат (огледът е извършен в
условията на неотложност, в присъствието на поемни лица, като протоколът,
отразяващ извършените действия на разследващия орган, отговаря на всички
формални изисквания на чл. 129 и чл. 130 от НПК).
По делото не е спорно какъв е
механизмът на настъпване на произшествието. Същият е установен по нужния
несъмнен и категоричен начин, въз основа на заключението на автотехническата
експертиза, която въззивната инстанция, точно както и решаващия
първоинстанционен съд, намира, че следва да кредитира изцяло, като прецени, че
е обективна, компетентна, пълна, ясна и точна и относима към предмета на
доказване.
Въззивната инстанция се солидаризира изцяло с
изводите на районния съд и по отношение на механизма на причиняване на
телесните увреждания на пътуващата в лекия автомобил, управляван от св. Ц.
пътничка – пострадалата св. Ц., и тяхната медико – биологична
характеристика. По отношение на тези
обстоятелства, правилно първият съд е кредитирал заключенията на вещите лица,
изготвили съдебномедицинската и автотехническата експертиза. Експертизите са
отговорили в пълнота и ясно на поставените им задачи, извършени са от
компетентни в съответните области на науката лица, в частност медицината и
технологията на двигателите с вътрешно горене и автомобилите, като липсват
каквито и да е съмнения в компетентността и безпристрастността на експертите.
Заключенията на експертите, в тази им част, не са поставени под съмнение от
нито едно от останалите събрани и проверени доказателства по делото.
Обсъдените по-горе факти и
обстоятелства, правилно установени от първия съд въз основа на събраната и
обсъдена задълбочено доказателствена съвкупност, не се оспорват и от страните
по делото.
Спорният въпрос, на който се позовава
защитата на обвиняемата, е при какъв режим на светофарната уредба, монтирана на
кръстовището, по посока на движение на управлявания от обвиняемата лек
автомобил, същата е навлязла в кръстовището, образувано от бул. „Цариградско
шосе“ и ул. „Павел Красов“. Защитата правилно посочва, че по отношение на това
обстоятелство по делото са събрани две групи гласни доказателствени средства, а
именно показанията на свидетелите Ц. и Ц., конкретно, че св. Ц. е навлязъл в
кръстовището на зелен, разрешителен сигнал на светофарната уредба, от една
страна, а от друга – обясненията на обв. Г. и показанията на св. Т., че
обвиняемата, с управлявания от нея автомобил, е навлязла на кръстовището на
зелен, разрешителен сигнал на светофарната уредба.
Въззивната инстанция намира, че правилно в
основата на фактическите си изводи контролираният съд е поставил показанията на
свидетелите Ц. и Ц., заедно със заключението на автотехническата експертиза.
Това той е сторил не произволно, а след задълбочена преценка на тяхната
надеждност и достоверност, както с оглед собственото им информационно
съдържание, така и при съпоставянето им с другите гласни и писмени
доказателствени средства. Първият съд е аргументирал по ясен и убедителен начин
защо кредитира показанията на горепосочените свидетели и защо именно тях
поставя в основата на фактологичните си изводи. Вярно е, че вещите лица,
изготвили автотехническата експертиза, боравят с вероятности, като допускат
като по-вероятно навлизането на червен, забранителен сигнал на светофарната
уредба (вж. отговор на пета задача на АТЕ – л. 63 от досъдебното производство),
но е вярно и това, че събраната по делото доказателствена съвкупност позволява
извод именно в тази насока. Така, от показанията на свидетелите Ц. и Ц. –
напълно еднопосочни, взаимнодопълващи се и необорени от останалите
доказателствени средства, се установява, че непосредствено преди навлизане в
кръстовището с управлявания от него автомобил, св. Ц. е бил преустановил
движението си, което добре се обяснява с това, да е изчаквал зелен,
разрешителен сигнал на светофарната уредба, поставена на ул. „Павел Красов“ по
посоката му на движение. Въз основа на тези гласни доказателствени средства
първият съд е направил правилен и обоснован извод, че св. Ц., с управлявания от
него автомобил, е навлязъл на зелен, разрешителен за него, сигнал на
светофарната уредба. С оглед обстоятелството, че мястото на удара между лекия
автомобил, управляван от обвиняемата и този, управляван от св. Ц., е установено
на около 4.0 – 6.0 м. вляво от ориентира, считано по посока на огледа и на
около 8.0 – 9.0 м. преди ориентира, считано в същата посока, следва, че
автомобилът, управляван от св. Ц., е изминал път от около 30 м. преди зоната на
удара, като е развил скорост от около 30 км/ч., а обвиняемата е изминала
разстояние, значително по-кратко от това, изминато от св. Ц. – около 18 м., считано
от стоп – линията, без да спира на кръстовището, следва да се приеме, че е
навлязла на кръстовището на червен, забранителен сигнал на светофарната уредба. При това правилно и прецизно, изхождайки от пълното
съответствие на установеното от експертизата и изнесеното в свидетелските
показания на двамата свидетели Ц., досежно подавания от светофарната уредба по
посоката им на движение сигнал, първият съд е аргументирал верния си извод за
достоверност на свидетелските показания, поради което и ги е поставил в
основата на фактологичните си изводи. Не е допуснато твърдяното от защитата
превратно или едностранчиво разглеждане и анализ на доказателствения материал.
Въззивният състав служебно констатира, че
правото на защита на обв. Г. не е било нарушено в нито един етап от
първоинстанционното съдебно производство. Спазени са всички изисквания на
процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното упражняване на правото на
защита от страна на обвиняемата - редовно връчване на постановлението по чл.
375 от НПК, гарантиране на участието ѝ в процеса, на правото ѝ да
дава обяснения, да представя доказателства и да прави доказателствени искания,
да се ползва от адвокатска помощ, каквато тя е ангажирала, както и възможност
да се изказва последна и да обжалва актовете на съда, накърняващи законните ѝ
права и интереси, от
които права обвиняемото лице пълноценно се е възползвало.
Като цяло, въззивният съд намира, че
за установяването на обективната фактическа обстановка първоинстанционният съд
е положил всички възможни и необходими процесуални усилия. Събраните на двете
фази на процеса писмени и гласни доказателства и доказателствени средства
очертават една константна логична верига от обективни и субективни факти, от
които безспорно и по несъмнен начин се установява както самото деяние и неговия
механизъм, така и съпричастността към същото на обв. Г..
Предвид всичко изложено,
първостепенният съд е направил правилни правни изводи, в съгласие със закона и
постоянната практика на ВКС на РБ, досежно съставомерността на инкриминираното
деяние, като напълно законосъобразно и обосновано го е подвел под състава на
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, доколкото събраните по делото доказателства сочат на това, че извършеното
на инкриминираните дата и място от обвиняемото лице осъществява, от обективна и
субективна страна, състава именно на това престъпление.
От обективна и субективна страна са
налице всички признаци на този престъпен състав.
От обективна страна безспорно е
доказано, че обв. Г., на инкриминираните място и време, е управлявала моторно
превозно средство - лек автомобил, марка „Фиат”, модел „Брава”, с ДК № ********, че в нарушение на чл. 12, ал. 1
от ЗДвП и чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП е навлязла в района на кръстовището на
бул. „Цариградско шосе“ и ул. „Павел Красов“ на червен, забранителен сигнал на
светофарната уредба, в резултат на което е реализирала пътно - транспортно
произшествие с движещият се лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № ********, с водач В.Н.Ц., като причинила на
пътника в лекия автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № ********- Т.Б.Ц., „счупване на дясната
ключица“, довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник за
срок повече от 30 дни - средна телесна повреда, по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
Нарушението на правилата на
движените по чл. 12, ал. 1 от ЗДвП - „За регулиране
на движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки,
стеснени и други участъци от пътя се използват пътни светофари, които подават
сигнали с немигащи и мигащи светлини с червен, жълт и зелен цвят“, както и
чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП - „Светлинните
сигнали имат следното предназначение - червената светлина означава -
„Преминаването е забранено“. Водачите на пътни превозни средства не трябва да
преминават „стоп линията“ или ако няма такава, да преминават линията, на която
е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището,
водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека“, е
безспорно доказано, тъй като, видно от показанията на свидетелите Ц. и Ц.,
които кореспондират и със заключението на АТЕ, св. Ц. е навлязъл в кръстовището
с управлявания от него автомобил на зелен, разрешителен, сигнал на светофарната
уредба, а обв. Г. е навлязла на червен, забранителен такъв, за превозните
средства в нейната посока на движение.
Налице е и изискуемата се от закона
пряка, непосредствена и непрекъсваща причинно – следствена връзка между
нарушението на правилата на движение и настъпилия съставомерен резултат. В
настоящия случай, именно в резултат на неспазването в съвкупност на правилата
на чл. 12, ал. 1 от ЗДвП и чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП, респективно
игнорирането на правната забрана да не се навлиза в кръстовище на червен,
забранителен сигнал на светофарната уредба, обв. Г. е причинила удара между превозните
средства. В резултат на този удар, пътуващата в автомобила, управляван от св. Ц.,
св. Т. Ц. е получила описаната по-горе травматична увреда, довела до трайно
затрудняване на движението на десния и горен крайник, за срок по-дълъг от
тридесет дни, с което е и осъществен частният съставомерен признак „средна
телесна повреда“.
По делото категорично е доказано, че
обвиняемото лице е разполагало с обективната възможност навременно да съобрази
поведението си с императивното му задължение, произтичащо от горепосочените
правила за пътно поведение, закрепени в чл. 12, ал. 1 от ЗДвП и чл. 37, ал. 7, т.
1 от ППЗДвП. Това негово изискуемо поведение е щяло да доведе до безопасно за
другите участници в движението, в частност за пътуващите в автомобила,
управляван от св. Ц. лица, завършване на предприетото прекосяване на
кръстовището. Такова дължимо поведение обаче, което да е съобразено с правилата
за движение по пътищата, не е предприето от обвиняемата и същата е навлязла в
кръстовището на червен, забранителен сигнал на светофарната уредба.
Вярно и точно
районният съд е прецизирал и субективната страна на извършеното от обвиняемата
инкриминирано деяние, като извършено виновно, при форма на вината несъзнавана
непредпазливост (небрежност), по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК. Действително, както прецизно е
посочил и първоинстанционният съд, обвиняемата не е предвиждала настъпването на
общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди. За нея,
като водач на моторно – превозно средство, е съществувало позитивното задължението
за спазване на правилата за движение. Умишлено е пренебрегнала основно такова
правило, което като правоспособен шофьор е следвало да съблюдава, а именно да
не се навлиза в кръстовище на червен, забранителен сигнал на светофарната
уредба, в резултат на което по непредпазливост, при форма на вината несъзнавана
непредпазливост (небрежност), е реализирала ПТП, довело до съставомерния
резултат.
При правилна правна оценка на събрания
доказателствен материал и на установената по делото фактическа обстановка,
първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че по отношение на обв. Г. са
налице материално – правните
предпоставки, предвидени в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, за освобождаването ѝ
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, като в
същото време отсъстват отрицателните, възпрепятстващи възможността за
приложение на чл. 78а, ал. 1 от НК предпоставки на ал. 7 на същата норма. Обвиняемото
лице не е било осъждано за престъпление от общ характер и не е било
освобождавано от наказателна отговорност, по реда на глава VIII, раздел IV от
НК, признато е за виновен за непредпазливо престъпление, за което се предвижда
наказание до пет години лишаване от свобода, не са настъпили имуществени вреди
от деянието, като в същото време то не е било в пияно състояние, от деянието не
е причинена тежка телесна повреда или смърт, престъплението не е извършено
срещу орган на властта, при и по повод изпълнение на службата му и не са налице
множество престъпления.
Точно и вярно е отмерен от районния
съд и размера на административното наказание „глоба”, наложено на обвиняемата,
а именно такава, в размер на 1 000 (хиляда) лева.
Въззивният съд отбелязва само с
оглед пълнота, че не съвсем прецизно първоинстанционният съд е отчел като смекчаващо отговорността
на обвиняемата чистото ѝ съдебно минало, тъй като същото се явява
необходима материално – правна предпоставка за приложение на процедурата по чл.
78а, ал. 1 от НК. Правилно, обаче, е отчел като отегчаващо – причиняването на
несъставомерни телесни увреждания на пътуващия в управлявания от нея автомобил
св. Т.. Като смекчаващи отговорността на обвиняемата обстоятелства този съд
съобрази още и липсата на установени предхождащи настоящото инкриминирано
деяние противоправни прояви, в частност такива на ЗДвП, а като отегчаващи –
нарушението на повече от едно, а именно на две, правила за движението по
пътищата, закрепени в нормите на чл. 12, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 31, ал. 7, т. 1
от ППЗДвП.
При така
сложилото се своеобразие на конкретния казус, настоящата инстанция намира, че
по делото е налице паритет на смекчаващите и отегчаващи отговорността на
обвиняемата обстоятелства, което налага следващото и се административно
наказание „глоба“ да се определи в размер около средния, предвиден в закона, а
не както е приел първият съд – в размер на законоустановения минимум. При липса
на съответен протест, обаче, настоящата инстанция не разполага с правната
възможност да ревизира решението на първия съд в частта относно наказанието, в
насока увеличаване размера на наложеното административно наказание.
Извън горното,
настоящата инстанция изцяло споделя доводите на решаващия първоинстанционен съд
за неналагане на административно наказание „лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност“ по отношение на обв. Г., въпреки възможността
за това, визирана в чл. 78а, ал. 4 от НК. Правилно СРС е отчел, че с оглед тежкото
здравословно състояние на св. Т. и обстоятелството, че същият периодично следва
да бъде превозван до гр. София във връзка с провеждане на лечение от неговата
майка - обв. Г., налагането на административно наказание „лишаване от право да
се упражнява определена професия или дейност“ би се явило прекомерно и би
довело до невъзможност за обвиняемата да полага грижи за сина си.
Въззивният
съд, при горепосочената невъзможност за извършване корекция на определената от
първия съд санкция, се присъединява към становището му, че така определения
размер на административното наказание „глоба” в необходимата степен ще обезпечи
постигане целите на същото, предвидени в чл. 12 от ЗАНН, като, от една страна,
ще се спомогне обвиняемата да се превъзпита към спазване на законите и ще се
въздейства възпитателно и предупредително не само върху нея, а и спрямо
останалите членове на обществото, а от друга страна - тази санкционна последица
ще въздейства възпиращо в достатъчна степен върху последващото поведение на самата
обвиняема, което да бъде в пределите на закона, в частност обв. Г. за в бъдеще
да проявява при управление на моторно - превозно средство дължимите внимание и
предпазливост.
По отношение на решението в частта
му, с която обвиняемата е осъдена да заплати направените по делото разноски, то
същото е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено и в тази му
част. С оглед изхода на
делото, разноските по него правилно са възложени на признатата за виновна обв. Г.,
в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. З от НПК. Същите са правилно
изчислени.
Правилно СРС, на основание чл. 190,
ал. 2 от НПК, е осъдил обвиняемата да заплати в полза на държавата и по сметка
на СРС сумата от 10.00 лева - държавна такса за служебно издаване на 2 (два)
изпълнителни листове.
При извършената, на основание чл.
314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на обжалваното решение,
въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговото
изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения, постанови
своето решение.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 378, ал. 5, вр. чл. 334, т. 6, вр. чл. 338
от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 15.06.2018 г., по НАХД № 1412/2018 г. на СРС - НО, 111-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.