Решение по дело №1800/2008 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 925

 

гр. Пловдив, 06 юли 2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на трети юли, две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа административно дело №1800 по описа на съда за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

            Е.К.Ш.,***, представляван от адвокат Георги Кръстев, съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. “Йоаким Груев” №15а, ет.2, оф. 5-6, обжалва Заповед №ДК-02-Пд-14 от 26.02.2008г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК), гр. Пловдив, с която, на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ “дървен навес върху улично платно на улица “Байкал” в град Кричим /ползващ се като гараж/”. Претендира се отмяна на заповедта поради незаконосъобразност, постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), чрез началника на РДНСК-Пловдив, представляван от И.А.- старши юрисконсулт, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованото лице Ш.К.Ш., не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Заповедта е била изпратена на жалбоподателя като приложение към писмо с Изх.№Кр-1210-00-554 от 30.04.2008г. (лист 6) и получена на 12.05.2008г. от лице, за което в приетото по делото заверено копие на известие за доставяне /обратна разписка/ на пощенска пратка (лист 7), е отбелязано “брат”. От своя страна, жалбата до съда е подадена чрез РДНСК-Пловдив чрез пощенска пратка от 26.05.2008г., видно от клеймо върху товарителница на куриерска фирма (лист 8, дело №15430/2008г. на ВАС), т.е. в рамките на преклузивния срок за обжалване на актове от вида на процесния. Ето защо, като подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, жалбата се явява допустима. А разгледана по същество е неоснователна.

За правни основания, послужили за издаване на оспорения административен акт, са посочени разпоредбите на чл.225, ал.1, във връзка с чл.222, ал.1 от ЗУТ. Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №РД-13-182 от 29.05.2007г. (листи 31-32) на началника на ДНСК, с която е делегирал редица свои правомощия по ЗУТ на началниците на РДНСК, между които и правомощието да издават заповеди от вида на процесната. Ето защо, съдът намира заповедта, предмет на настоящето производство, за издадена от компетентен орган, предвид безспорно установеното му надлежно делегиране на необходимите по закон правомощия.

На 16.01.2008г. работна група от служители на РДНСК-Пловдив извършила проверка на място и установила наличието на незаконен строеж, изпълнен на улица “Байкал” и в УПИ V-1945,1947, на уличната регулация с УПИ ІV-1946,1944, кв.2 по плана на град Кричим, представляващ “навес за гараж”, изграден върху бетонна подпорна стена с дължина от 6,80м. и височина от 3,00м. на улицата и в УПИ V-1945,1947; стена от бетон и тухли, с дължина от 4,20м. и височина от 2,00м., изпълнена на улицата, към общинския терен; ограда от мрежа, с височина от 1,00м., монтирана върху бетонова основа в източната част на УПИ ІV-1944,1946 от страна на улица “Байкал”; дървени колони за укрепване на дървения навес, покрит с плоскости и черна хартия. Строежът бил изпълнен от Е. Кезим(ов) Ш. и Ш. Кезим(ов) Ш., при липсата на одобрен инвестиционен проект, без разрешение за строеж, без протоколи за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво, както и без заповедна книга. За резултатите от проверката бил съставен констативен акт №4 (листи 11-13), съгласно чл.225, ал.3 от ЗУТ, с който установеното при проверката било квалифицирано като нарушение на разпоредбите на чл.137, ал.3, чл.148 и чл.182, ал.1 от ЗУТ. Проверката била извършена в отсъствието на извършителите на строежа, а констативният акт им бил съобщен на 06.02.2008г., видно от отбелязването върху същия.

По делото не са ангажирани доказателства, извършителите на строежа да са упражнили правото си на възражение против констативния акт в указания им 7-дневен срок, считано от 06.02.2008г., след което последвало издаването на процесната заповед. При така описаната фактическа обстановка, съдът намира административното производство за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила. Също така, съдът намира, че разпореденият за премахване “навес за гараж” представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, по отношение на което обстоятелство и между страните няма формиран спор. Освен това, съдът приема за установено, че строежът е изпълнен в периода 20.06.2007г. – 30.11.2007г., съгласно отразеното в констативен акт №4, доколкото между страните няма формиран спор относно това обстоятелство, макар по делото да не са представени констативните протоколи на общинската администрация, посочени от длъжностните лица на РДНСК-Пловдив в констативния им акт.

Според посочената като правно основание за издаване на процесната заповед, разпоредба на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ, незаконен е строеж, който се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. В случая, със Заповед №ИК-635 от 02.06.1987г. (листи 30, 70) е бил одобрен застроителен, кадастрален и регулационен план, с напречните профили на улиците на град Кричим. Със Заповед №300-4-74 от 22.10.2002г. (лист 29) на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра (АК), а понастоящем Агенция по геодезия, кадастър и картография (АГКК), е одобрен кадастралния план на град Кричим. Видно от приетите по делото скица №93 (лист 68) и скица №94 (лист 69), прокарването на предвидената с плана от 1987г. улица “Байкал” е за сметка на части от УПИ ІV-1946,1944 и УПИ V-1947,1945. Според действалата към момента на одобряване на плана разпоредба на чл.33 от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ, отм.), парцелните (регулационните) граници се приемат за имотни, респективно планът се счита за приложен, ако от деня на заемане на придадените имоти по законния ред е изтекъл 10-годишен срок, или ако до деня на откриване на производството за изменението придадените имоти са били заети по законния ред или дължимото за тях обезщетение е било изплатено при условията, посочени в правилника за приложение на ЗТСУ. По делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се приеме за установено, че регулационният и застроителен план (ЗРП) на град Кричим е приложен, като в същото време той е действащ, съгласно §6, ал.1 от ПР на ЗУТ. Независимо от обстоятелството, че планът не е приложен в своята регулационна част, то неговите предвиждания в част “застрояване” не са загубили своя задължителен характер. Освен това, по делото не са ангажирани доказателства жалбоподателят да е инициирал производство по изменението на плана по реда на §8 от ПР на ЗУТ. Следователно, застрояването в процесните имоти е допустимо само в съответствие с предвижданията на плана в част “застрояване” (лист 26). Разбира се, предвиденото като характер 2-етажно застрояване в целия квартал 2 по плана от 1987г., касае основното застрояване, докато в случая, предмет на заповедта, предвид предназначението, местоположението и размерите на “навеса за гараж”, е незаконен строеж от допълващото застрояване. Независимо от това обстоятелство обаче, допълващото застрояване също е подчинено на разрешителен режим, съгласно чл.41, ал.2 от ЗУТ, и е допустимо въз основа на виза за проучване и проектиране, каквато за строежа не е издадена. Според чл.140, ал.2 от ЗУТ, визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл.36 от ЗУТ. Следователно, липсата на издадена виза за проектиране за процесния строеж несъмнено установява несъответствието му с предвижданията на плана.

По делото не са ангажирани доказателства в хода на административното производство, при гарантирано му от закона и осигурено от административния орган право на участие, както и в рамките на съдебното производство, оборващи установените липси на одобрен инвестиционен проект за извършеното строителство и разрешение за строеж. Липсват, също така, доказателства, въз основа на които да се приеме, че изграденият строеж е от вида на изчерпателно предвидените от закона изключения, позволяващи изграждането му без одобрен инвестиционен проект (чл.147, ал.1 от ЗУТ) и съответно разрешение за строеж (чл.151, ал.1 от ЗУТ).

Ето защо, съдът намира, че незаконността на строежа е била безспорно установена в рамките на административното производство, поради което оспорената заповед се явява постановена в съответствие с материалния закон.

На следващо място, съдът намира оспорената заповед за постановена в съответствие с изискванията за форма на административния акт, предвид наличието на изискуемите реквизити, включително точното посочване на фактическите и правните основания, послужили за издаването и.

Поради изложените съображения, съдът намира, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което се явява законосъобразен, а жалбата против него е неоснователна и като такава ще следва да се отхвърли. С оглед очерталия се изход на делото, направеното искане за присъждане на разноските от страна на жалбоподателя Ш. също се явява неоснователно и като такова не следва да се уважава.

Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.К.Ш.,***, против Заповед №ДК-02-Пд-14 от 26.02.2008г. на началника на РДНСК-Пловдив, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ “дървен навес върху улично платно на улица “Байкал” в град Кричим /ползващ се като гараж/”.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Адм. съдия:.........................

/Н.Б./