Определение по дело №28500/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6518
Дата: 7 февруари 2025 г. (в сила от 7 февруари 2025 г.)
Съдия: Яна Марио Филипова
Дело: 20231110128500
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 май 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6518
гр. София, 07.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110128500 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по предявени от „****“ ЕАД против „*****“ ООД обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1735,79 лева,
представляваща сбор от незаплатени месечни такси и потребление за период от 03.05.2021 г.
до 02.11.2021 г. за услуги по Договор от 10.02.2021 г. за услуги в сферата на дигиталния
маркетинг - А1 Интернет реклама с номер на услуга 301002736419 с избран пакет
„Facebook/Instragram реклама Lite“ и Приложение № 1 към договора, с което е избран пакет
„A1 Smart Social media Lite“ с номер на услуга 301002736445, ведно със законна лихва за
периода от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 22.02.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 1500 лева, представляваща сбор от начислени
неустойки за предсрочно прекратяване на процесните договор и приложение по вина на
абоната за периода от 17.11.2021 г. / датата на предсрочно прекратяване на
правоотношението/ до 28.05.2022 г. / крайния срок за предоставяне на услуги по
съглашенията/, ведно със законна лихва за период от 22.02.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 78,44 лева (седемдесет и осем лева и 44 стотинки), представляваща
мораторна лихва върху сбора на незаплатените месечни такси и потребление за период от
05.07.2021 г. до 21.02.2022 г. и сумата 11,25 лева (единадесет лева и 25 стотинки),
представляваща мораторна лихва върху начислените неустойки за период от 26.01.2022 г. до
21.02.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
31070/31.10.2022 г. по ч. гр. д. № 9403/2022 г. по описа на СРС, 127 състав, срещу която
длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Направено е искане сторените
от ищеца разноски в заповедното и исковото производство да бъдат възложени в тежест на
ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора е възникнало
валидно облигационно правоотношение по силата на Договор за използване на електронни
съобщителни услуги с идентификационен номер M6717056, към който чрез приложения са
активирани услуги, както следва: с Приложение 1 от 10.02.2021 г. е избрана услуга А1 Smart
social media lite с номер 301002736445, активирана на 28.05.2021г. за 12 месеца с месечна
такса 150 лева без ДДС, като с т. 17 от приложението била уговорена клауза за неустойка
при прекратяване на договора; с Договор от 10.02.2021 г. е избран пакет Facebook/Instagram
lite за период, активиран на 28.05.2021 г. от 12 месеца, с месечна такса от 100 лв. без ДДС,
като в раздел VI била уговорена клауза за неустойка при прекратяване на договора.
Представителят на дружеството поддържа, че ответникът не е заплатил задълженията си по
договора съгласно шест фактури, както следва: по фактура № *********, издадена на
1
04.06.2021 г., с падеж 04.07.2021 г. – 334,84 лева; по фактура № *********, издадена на
05.07.2021 г., с падеж 04.08.2021 г. – 300 лева; по фактура № *********, издадена на
04.08.2021 г., с падеж 04.09.2021 г. – 300 лева; по фактура № *********, издадена на
07.09.2021 г., с падеж 07.10.2021 г. – 360,95 лева; по фактура № *********, издадена на
04.10.2021 г., с падеж 03.11.2021 г. –300 лева; по фактура № *********, издадена на
05.11.2021 г., с падеж 05.12.2021 г. – 140 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че
поради неплащането на горепосочените задължения за повече от 124 дни, на 17.11.2021 г.
ищецът прекратил договора си с ответника по вина на последния. Поради прекратяването на
договора ищецът начислил неустойка в общ размер на 1500 лева, от които: по сметка
********* – неустойка за предсрочно прекратяване на услуга 301002736445 в размер на 900
лева, представляваща шест месечни такси по 150 лева, а по сметка ********* – неустойка за
предсрочно прекратяване на услуга 301002736419 в размер на 600 лева, представляваща
шест месечни такси по 100 лева, с падеж на задължението за неустойка 25.01.2022 г. Ищецът
претендира и мораторна лихва за забава върху вземането си за такси в размер на 78,44 лева
за периода от падежна на всяка една месечна такса до датата, предхождаща датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и върху вземането за
неустойка – в размер на 11,25 лева за периода от падежа му до подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове по основание и
размер. С отговора не са оспорени поддържаните от ищеца твърдения, че между страните по
спора е възникнало валидно облигационно правоотношение с предмет описан в исковата
молба, но представителят на ответника поддържа, че „****“ ЕАД не е изправна страна по
съглашението, като ищцовото дружество не е изпълнило задължението си да предоставя
описаните услуги. В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че ответникът
представил на ищцовото дружество необходимите материали, но единственото нещо
сторено от ищеца по договорите било създаване на Facebook страница. Оспорени са
вземанията за неустойка и за обезщетение за забава в размер на законната лихва, като
представителят на „*****“ ООД поддържа, че клаузите за неустойки са недействителни
поради противоречието им с добрите нрави. Представителят на страната поддържа, че
издадените от ищеца фактури не са получени от ответното дружество. По изложените
доводи е направено искане предявените обективно кумулативно съединени искове да бъдат
отхвърлени.
По доказателствената тежест на спора и доказателствените искания, съдът
намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения установителен иск по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията
на пълно и главно доказване, че между страните по спора е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор и приложения към него с описани в исковата
молба предмет и съдържание, че ищецът е изправна страна по договора, като е изпълнил
произтичащите от съглашението задължения, респ. в негова полза е възникнало право на
възнаграждение, размерът на възнаграждението и настъпването на изискуемостта на
вземането.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения установителен иск по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение с
описани в исковата молба предмет и съдържание, както и валидно договорено акцесорно
задължение за заплащане на неустойка, вида неизпълнение, което обезпечава неустоечната
клауза, прекратяване на договора и размера на вземането.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения установителен иск по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно
2
доказване възникването на главно задължение, размерът на главницата, поставянето на
ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.
В доказателствена тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да
установи такива положителни факти, които да изключват или погасяват претендираните
вземания, а при установяване наличието на вземанията, следва да докаже, че ги е погасил.
Представените с исковата молба документи, са относими към предмета на доказване
и са необходими за изясняване на фактическата страна на спора, а приемането им като
писмени доказателства е допустимо.
Предвид реда на разглеждане на производството по делото следва да бъде приложено
ч. гр. д. № 9403/2022 г. по описа на СРС, 127 състав.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата
молба документи.
ПРИЛАГА производството ч. гр. д. № 9403/2022 г. по описа на СРС, 127 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 20.03.2025 г. от 11:50 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а
на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за
ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за
ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3