Определение по дело №1894/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3775
Дата: 11 октомври 2022 г. (в сила от 11 октомври 2022 г.)
Съдия: Наталия Панайотова Неделчева
Дело: 20223100501894
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3775
гр. Варна, 11.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Н.а

мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Н.а Въззивно гражданско дело №
20223100501894 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на А. А. А., ЕГН:
********** срещу решение №260318/17.06.2022г., постановено по гр.дело
№6490/20г. по описа на ВРС, в частта, с което са прогласени за нищожни
УПЪЛНОМОЩАВАНЕ, извършено от Н.Т. П., ЕГН ********** към М. С. И.,
ЕГН:**********, с нотариална заверка на подпис с per. № 4000 от
19.04.2019г. и с нотариална заверка на съдържание, ПОРАДИ ЛИПСА на
съгласие на упълномощителя и ПОКУПКО- ПРОДАЖБА, обективирана в НA
за продажба на недвижим имот, акт № 27, том II, per. № 1551, дело №142 от
2018г., по силата на която на 08.05.2018г. Н.Т. П., ЕГН:**********,
представляван от М. С. И., ЕГН: **********, в качество на негов
пълномощник, упълномощена с пълномощно per. № 4000 за удостоверяване
на подпис и рег.№ 4001, т.2, акт 2/19.04.2018г. за удостоверяване на
съдържание продава на А. А. А., ЕГН: ********** собствения си ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 32278.50.133, съгласно КК и КР, находящ се в гр.
Игнатиево, община Аксаково, обл. Варна, местност Таш Гечит, с площ от
3195 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на
трайно ползване - НИВА, при договорена между страните продажна цена за
гореописания имот 100.00 лева, които продавачът получил от купувача, преди
подписване на договора, поради ЛИПСА НА СЪГЛАСИЕ у продавача Н.Т.
П., ЕГН: **********. Жалбоподателят счита решението за материално и
процесуално незаконосъобразно, немотивирано и постановено в разрез с
разпределената между страните доказателствена тежест. На първо място
излага, че ответниците са били лишени от възможност да осъществят
защитата си съобразно правилата на ГПК, докато на ищеца била дадена пълна
свобода да представя всякакви доказателства, включително множество
неотносими към предмета на спора и по всяко време на разглеждане на
делото, независими от настъпилата преклузия. Твърди, че в резултат на
поведението на съда и ищеца, по чието искане била поставена задача от около
40 въпроса, не било възможно изготвянето на допуснатата повторна СПЕ,
която била от съществено значение за правилното решаване на спора. На
1
следващо място се твърди, че решението е неправилно, тъй като от събраните
писмени и гласни доказателства не се установява по безспорен начин, че Н.Т.
П. /наследодателя на ищеца/ е страдал от медицинско заболяване, което не му
позволява да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи. Жалбоподателят излага, че в постановеното решение съдът е
изложил мотиви, че е постановил решението с оглед формалната и житейска
логика от събраните гласни и писмени доказателства, но всъщност като не е
била изготвена повторна експертиза, въпреки, че е била допусната, съдът е
извършил процесуално нарушение, в резултат на което делото е било решено
без специалните знания на лекар-психиатър. Излага се, че противно на всички
принципи на гражданския процес, съдебният състав е обосновавал съдебния
си акт не на приетата, но оспорена експертиза, а на експертиза, направена по
друго делото, а именно тази изготвена при делото за поставяне под
запрещение на Н.Т. П., както и на показанията на свидетеля –д-р В., който е
извършил преглед на лицето повече от една година след изповядване на
сделката. Жалбоподателят излага, че съдът е съобразил изложеното в
удостоверение №1343/19.04.2019г., издадено от св. В., въпреки, че
достоверността на датата и съдържанието на удостоверението са били
оспорени своевременно от ответника А. А. в о.с.з., като от ищеца не са били
представени доказателства, които да потвърждават датата на прегледа.
Според жалбоподателя съдът неправилно е кредитирал показанията на д-р
И.В., който е виждал Н.Т. П. само един път и то една година след сделките, а
не е кредитирал тези на свидетеля- пом. нотариус Мандова - И., която е
разговаряла с него към момента на изготвяне на пълномощното - 19.04.2018г.
и която има преки впечатления за неговото състояние към процесния период.
Според жалбоподателя по делото не са събрани доказателства, от които да се
направи извод, че към април и май 2018г. Н.Т. П. е страдал от заболяване,
което да не му позволява да разбита и ръководи свойството и значението на
постъпките си. В заключение се моли да бъде постановено решение, с което
да се уважи изцяло въззивната жалба, като се отмени Решение
№260318/17.06.2022г. по гр.д.№ 6490/2020г. по описа на ВРС - 42 състав, като
неправилно и незаконосъобразно и на негово място бъде постановено друго, с
което се отхвърли исковата претенция, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски. Формулирано е искане на основание чл.
266, ал.З ГПК, да се допусне психиатрична експертиза за установяване дали
към 19.04.2018г. и 08.05.2018г. Н.Т. П., ЕГН:********** е имал заболяване,
което да не му позволява да разбира свойството и значението на постъпките
си и да ги ръководи, тъй като в противоречие със съдопроизводствените
правила и въпреки своевременното искане, такава не била изготвена, като са
формулирани конкретни въпроси. Изрично е направено – в условията на
евентуалност – възражение за прекомерност на претендираното
адв.възнаграждение.
Чрез депозирания писмен отговор вх. №267837/16.08.2022г., ответникът
В. Н. П. излага становище за допустимост, но неоснователност на въззивната
жалба. Оспорва изложените в същата твърдения като неверни не отговарящи
на действителността. Оспорва твърдението, че именно неговите въпроси са
причина за неизготвяне на експертизата, тъй като никое от вещите лица не е
мотивирало с това отказа си да изготви СПЕ. Оспорва изложеното, че
ответникът не бил наясно срещу какви точно искове се защита. След като
излага подробен коментар на събраните по делото в хода на
първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства,
въззиваемият счита, че от съвкупния им анализ се налага безспорния извод,
че неговият баща не е разбирал свойството и значението на постъпките си и
не е могъл да ръководи действията си към момента на упълномощаването и
2
извършването на разпоредителната сделка. В отговора се съдържат искания,
адресирани от въззиваемия към съда да бъде задължен въззивника да
прецизира становищата си във връзка с твърденията си, изложени в жалбата и
коментарите на свидетелските показания. Въззиваемият не е формулирал
доказателствени искания.
Постъпила е и въззивна жалба от М. С. И. срещу Решение №
260318/17.06.2022 г., постановено по гр.д. № 6490/2020 г. по описа на ВРС,
ГО, 42 състав, в частта му, с която са уважени като основателни и доказани
предявените от ищеца В. Н. П. главни искове с правно основание по чл. 26,
ал. 2, предл. второ от ЗЗД за прогласяване нищожността на упълномощителна
сделка, обективирана в Пълномощно с нотариално удостоверени подписи и
съдържание на страните с per. № 4000, 4001, том 2, акт № 2/19.04.2018 г. и
покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко- продажба №
83, том 27. Жалбоподателката счита, че решението е недопустимо и
неправилно, поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и
необоснованост. На първо място се излага, че решението е недопустимо в
частта, с която съдът е приел, че ответницата М. С. И., действаща като
пълномощник на продавача, притежава пасивна процесуална легитимация да
отговаря по иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2-ро от ЗЗД за нищожност сделка,
обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба № 83, том 27. Счита, че
доколкото при изповядване на сделката, е действала като пълномощник, то тя
не притежава легитимация да отговаря по иска за нищожност на договора за
покупко-продажба. На следващо място се излага, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като съдът не е изготвил пълен и точен доклад,
като не е дал правилна правна квалификация на предявените искове и не е
разпределил правилно доказателствената тежест за страните. Твърди, че
ищецът е следвало да докаже при главно и пълно доказване наличието на
изложените от него твърдения, а именно, че сделките са сключени при липса
на съгласие на продавача, при невъзможност да разбира и ръководи
действията и постъпките си и съответно -при измама или е налице
неизпълнение на задължението за плащане на цена. Доколкото няма данни
към датата на сделките праводателят да е бил с ограничена дееспособност, то
счита, че ищецът, а не ответниците трябва да докажат на твърдяната
нищожност на сделките като сключени от лице, което не е могло да разбира
или ръководи действията си. Жалбоподателката моли ако въззивният съд
прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявените
искове и съответното разпределение на доказателствената тежест са
неправилни, вследствие на което на страните са били дадени неточни
указания относно подлежащите на доказване факти, то с оглед обезпечаване
правилното приложение на материалния закон по спора, да им бъдат дадени
указания относно релевантните факти и разпределението на
доказателствената тежест, както и да бъде изрично указана на страните
необходимостта да ангажират съответни доказателства. На следващо място се
твърди допуснато процесуално нарушение във връзка с приемането на
Удостоверение № 1343/19.04.2019г., издадено от д-р И.В., представено от
ищеца. Жалбоподателката твърди, че въпреки своевременното му оспорване,
както и задължаването на ищеца с изрично определение да представи
оригинала до края на първото съдебно заседание, и неизпълнението от негова
страна, първ. Съд неправилно не го е изключил удостоверението от
доказателствата по делото. Твърди се също, че в нарушение на установените в
ГПК процесуални правила и преклузивни срокове, първ. Съд е приел
множество доказателства, уважил е доказателствени искания и е допуснал
въвеждане на нови фактически твърдения на ищеца, представени и направени
3
след първото съдебно заседание. Жалбоподателката излага също, че
своевременно и предвид непълнотата и неяснотата на заключението,
изслушано в о.с.з., проведено на 04.06.2021, е поискано на основание чл. 201
от ГПК, изготвяне на допълнително заключение, което да даде отговор на
допуснатите въпроси. Твърди, че последвалите действия и бездействия на
съдията са довели до несъбиране на допуснатото заключение на назначената
повторна експертиза, което да даде категоричен и еднозначен отговор на
поставените въпроси. Според жалбоподателката поради необсъждане в
цялост на всички събрани по делото доказателства, и съобразяване с
оспореното и от двете страните заключение, първ. Съд е достигнал до
неправилен и немотивиран извод, че към датата на сключване на процесните
сделки, Н. П. не е могъл да ръководи и/или да разбира действията си. В
заключение се моли обжалваното решение да бъде отменено, като на негово
място бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени
като неоснователни недоказани. Формулирани са следните доказателствени
искания: 1. На основание чл. 192 от ГПК да бъде задължена Банка ДСК ЕАД,
в качеството й на трето неучастващо в спора лице, да представи по
настоящото дело заверен препис от пълното кредитно досие на лицето Н.Т.
П.. EГН ********** по повод сключен от него Договор за издаване на
дебитна карта от 07.06.2019 г.. в това число и документите по предаване и
получаване на издадената карта в поделение 0317 на ДСК ЕАД. Чрез това
доказателство се цели да се установи, че лицето се е грижило адекватно и
самостоятелно за своите интереси през съответния период. Искането било
своевременно заявено, но недопуснато от съда, тъй като посочената
информация съставлявала банкова тайна. Моли се да бъде допусната
експертиза, която да установи здравословното състояние на лицето Н.Т. П., а
именно след като се запознае с материалите по делото и извърши проверка в
ДКЦ „Света Марина" ЕООД-Варна, Отделение за диспансерно наблюдение на
психично болни, да даде отговор на формулираните в жалбата въпроси.
Чрез депозирания писмен отговор вх. №268069/25.08.2022г., ответникът
В. Н. П. излага становище за допустимост, но неоснователност на въззивната
жалба. На първо място счита, че решението е допустимо в частта, с която
съдът е приел, че ответницата в качеството си на пълномощник е
легитимирана и по иска с пр. Осн. чл. 26 ЗЗД, тъй като се касае не за
първична, а за вторична нищожност на разпоредителната сделка, производна
от опорочеността на упълномощителната сделка. На следващо място оспорва
твърдението, че в резултат на дадената неправилна квалификация на
предявените искове, ответницата не е могла да ангажира доказателства по
спорния предмет на делото. Оспорва и твърдението, че съдът не е спазил
правилата за разпределение на доказателствената тежест, като им е вменил в
задължение да доказват иначе презюмираната от закона добросъвестност.
Твърди се също, че самата продажна цена – 3 ст. За 1 кв.м. е показателна за
умствения упадък на упълномощителя и резултата от неговата неспособност
да се ориентира за собствения си интерес. В отговора се развиват подробни
съображения, че от самите действия и поведения на Н. П. могат да се
направят обосновани изводи за деменция в напреднал стадии, която
препятства осмислянето на собствените упълномощителни и разпоредителни
изявления. След като излага подробен коментар на събраните по делото в
хода на първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства,
въззиваемият счита, че от съвкупния им анализ се налага безспорния извод,
че неговият баща не е разбирал свойството и значението на постъпките си и
не е могъл да ръководи действията си към момента на упълномощаването и
извършването на разпоредителната сделка. На следващо място са
формулирани искания към въззивната инстанция с мотивирано определение
4
да задължи въззивницата да прецизира, докаже, посочи, поясни и обясни
твърденията си в исковата молба. Изразява категоричното си несъгласие и
нежелание да бъде назначавано в.л –психиатър за установяване на
психическото състояние на упълномощителя-продавач само към датата и на
упълномощаването и разпоредителната сделка. Във връзка с
доказателствените искания, въззиваемият се противопоставя на искането да
бъде изискано кредитното досие на Н. Т. по договор с банка ДСК. Счита, че
въпросите към СПЕ са несъстоятелни и следва да бъдат отхвърлени. От своя
страна, въззиваемият не е формулирал доказателствени искания.
Във връзка със съдържащите се във въззивните жалби доказателствени
искания, настоящият състав съобрази следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 266, ал.3 ГПК, във въззивното
производство може да се иска събиране на доказателства, които не са били
допуснати от първ. съд поради процесуални нарушения.
На първо място, настоящият състав счита, че първ. съд не е допуснал
процесуални нарушения по отношение на правната квалификация на
предявените искове, нито при разпределението на доказателствената тежест
поради което не се налага извършването на процесуални действия от
въззивния съд в тази връзка, нито се дължат указания.
Искането да бъде задължена Банка ДСК ЕАД на осн. чл. 192 ГПК, в
качеството й на трето неучастващо в спора лице, да представи по настоящото
дело заверен препис от пълното кредитно досие на лицето Н.Т. П.. EI Н
********** по повод сключен от него Договор за издаване на дебитна карта
от 07.06.2019г. следва да се остави без уважение като неотносимо, тъй като
само от подаването на документи към банката не може да се направи извод за
здравословното и психично състояние на лицето, а отделно от това се отнасят
и за период, който е почти една година по-късно от релевантния за спора.
Във връзка с искането за назначаване на СПЕ, съдът съобрази
следното:
Въззивниците твърдят, че в нарушение на процесуалните правил, първ.
съд е заличил допусната СПЕ, като по такъв начин е решил делото без да
изясни съществен за спора въпрос.
Настоящият състав установи, че по първ. дело в о.с.з., проведено на
04.06.2021г. е била изслушана единична СПЕ, изготвена от Д-р С.С., която е
била оспорена като необосновано и неясно както ищеца В. Н., така и
ответника М. И. чрез нейния пълномощник. В същото о.с.з. съдът е допуснал
провеждането на повторна СПЕ.
5
След многобройни отводи и многократно отлагане на производството,
в о.с.з., проведено на 17.05.2022г., съдът е заличил допусната експертиза, като
е обявил на страните, че спорът ще бъде разрешен без провеждането на СПЕ,
на осн. чл. 158 ГПК.
След като по делото е била изслушана само една единична СПЕ, която
е била своевременно оспорена от страните, а от друга страна –
установяването на здравословното и психично състояние на Н. Т. П. към
датата на оспорваните сделки е от съществено значение доколкото в
условията на евентуално съединяване са предявени искове за прогласяване
нищожност на сделки поради липса на съгласие на осн. чл. 26, ал.2 ЗЗД,
съответно за тяхната унищожаемост на осн. чл. 31, ал.1 ЗЗД поради това, че
при сключването им лицето е било в състояние на трайна неспособност да
разбира или да ръководи действията си, настоящият състав намира, че пред
въззивната инстанция следва бъде назначена СПЕ в състав от три вещи лица,
които, след като се запознаят с медицинската документация по делото,
свидетелските показания и извършат необходимите справки в лечебните
заведения, и при личния лекар на лицето, да отговорят на следните въпроси,
формулирани от съда:
1. Страдал ли е Н.Т. П., ЕГН ********** от психическо заболяване към
19.04.2018г. и 08.05.2018г.?
2. Ако е страдал, то какви са проявните форми на това заболяване?
Заболяването постоянно ли се е проявявало във времето или има
периоди в които се проявява в по - лека степен? Има ли данни за
продължително разстройство на съзнанието му около м. Април-май
2018г. и ако е така – за какъв период?
3. Могъл ли е Н.Т. П. да разбира свойството и значението на постъпките си,
както и да ги ръководи към датата на изготвяне и подписване на
пълномощното от пом. - нотариус И.М. - 19.04.2018г. с рег.№ 4000 и
4001.
4. Лицето Н.Т. П., ЕГН ********** регистриран пациент ли е при ДКЦ
„Света Марина" ЕООД-Варна, Отделение за диспансерно наблюдение на
психично болни, ако да - на кои дати е посещавал лечебното заведение за
извършване на прегледи, какви са поставените диагнози и предписано
лечение?
6
5. Кой е бил лекуващият/наблюдаващ специалист ДКЦ „Света Марина"
ЕООД- Варна, Отделение за диспансерно наблюдение на психично
болни, извършвал медицинските прегледи на лицето Н.Т. П., ЕГН
**********?
6. Водило ли се е на отчет в ДКЦ „Света Марина" ЕООД-Варна,
Отделение за диспансерно наблюдение на психично болни лицето Н.Т.
П., ЕГН ********** и от кога?
Във връзка със своевременното оспорване от ответниците на
медицинско удостоверение №1343/19.04.2019г., издадено от д-р Ив. В.,
следва да се укаже на ищеца, че в случай, че не представи оригинала на
същото най-късно в о.с.з, съдът ще изключи същото от доказателствата по
делото на осн. чл. 183, ал.1, изр. последно ГПК.
Съдът няма задължение да задължава въззивниците в качеството им на
ответници в процеса да уточняват своите твърдения, пояснения, обяснения и
т.н., поради което не дължи произнасяне по тези искания, обективирани в
отговорите на въззивните жалби.
Съдът, като взе предвид, че жалбите са подадени в срок, срещу акт,
който подлежи на обжалване, изхождат от легитимна страна или надлежно
упълномощен неин процесуален представител и отговарят на изискванията
чл. 260, ал. 1, т. 1, т. 2, 4 и 7 и 261 ГПК, намира, че производството по делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, и на осн. чл. 266, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№266985/11.07.2022г. на А. А. А., ЕГН: ********** срещу решение
№260318/17.06.2022г., постановено по гр.дело №6490/20г. по описа на ВРС.
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№267071/13.07.2022г. на М. С. И. срещу Решение № 260318/17.06.2022 г.,
постановено по гр.д. № 6490/2020г. по описа на ВРС.
На осн. чл. 201 ГПК, вр. чл. 266. ал.3 ГПК ДОПУСКА ИЗГОТВЯНЕТО
на ТРОЙНА Съдебно-психиатрична експертиза, вещите лица, по която, след
като се запознаят материалите по делото, в т.ч. мед. Документация и
7
показанията на свидетелите, разпитани в хода на първ. производство, и след
като извършат необходимите справки в съответните лечебни заведения и при
личния лекар, да дадат заключение по следните въпроси:
1. Страдал ли е Н.Т. П., ЕГН ********** от психическо заболяване към
19.04.2018г. и 08.05.2018г.?
2. Ако е страдал, то какви са проявните форми на това заболяване?
Заболяването постоянно ли се е проявявало във времето или има
периоди в които се проявява в по - лека степен? Има ли данни за
продължително разстройство на съзнанието му около м. Април-май
2018г. и ако е така – за какъв период?
3. Могъл ли е Н.Т. П. да разбира свойството и значението на постъпките си,
както и да ги ръководи към датата на изготвяне и подписване на
пълномощното от пом. - нотариус И.М. - 19.04.2018г. с рег.№ 4000 и
4001.
4. Лицето Н.Т. П., ЕГН ********** регистриран пациент ли е при ДКЦ
„Света Марина" ЕООД-Варна, Отделение за диспансерно наблюдение на
психично болни, ако да - на кои дати е посещавал лечебното заведение за
извършване на прегледи, какви са поставените диагнози и предписано
лечение?
5. Кой е бил лекуващият/наблюдаващ специалист ДКЦ „Света Марина"
ЕООД- Варна, Отделение за диспансерно наблюдение на психично
болни, извършвал медицинските прегледи на лицето Н.Т. П., ЕГН
**********?
6. Водило ли се е на отчет в ДКЦ „Света Марина" ЕООД-Варна,
Отделение за диспансерно наблюдение на психично болни лицето Н.Т.
П., ЕГН ********** и от кога?

НАЗНАЧАВА за в.л. в състава на ТРОЙНАТА СПЕ: А.П. А.а, Г.П.М. и
Т.Н.А.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 600.00 лв., вносим по
равно от въззивниците А. А. и М. И. и представяне на доказателства по
делото.
След представяне на доказателства за внесения депозит, вещите лице да
бъдат уведомени за задачата на СПЕ, както и за задълженията им по чл. 199 и
8
сл. ГПК.
На осн. чл. 183, ал.1 ГПК ЗАДЪЛЖАВА В. Н. най-късно в о.с.з. да
представи ОРИГИНАЛА на медицинско удостоверение №1343/19.04.2019г.,
издадено от д-р Ив. В., като ГО ПРЕДУПЕЖДАВА, че ако не представи
същия в този срок, съдът ще изключи удостоверението от доказателствата по
делото на осн. чл. 183, ал.1, изр. последно ГПК.
ОСТАВЯ без уважение искането на въззивницата И. за изискване на
кредитното досие на Н. П. от Банка ДСК ЕАД.
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 23.11.2022г. от 10.30
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9