РЕШЕНИЕ
№
1152
гр.
Пловдив, 03 .07.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV
състав, в открито заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
секретаря К.Р.и участието на прокурора Георги
Гешев, като разгледа КАНД № 745 по
описа на съда за 2020 година, докладвано
от съдия Вълчев, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
Н.П.К. ЕГН********** ***, предявена чрез *** Т.Н.Кривчева, против решение № 141 от 27.01.2020
г., постановено по АНД № 5206 от 2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив - V-ти наказателен състав, с което е изменено наказателно постановление № 16-06,
издадено на 10.06.2019 г. от началник отдел „Рибарство и
контрол - Южна България“ към ГД „Рибарство и контрол“ на ИАРА- гр. Бургас, с
което на молителя за административно
нарушение на чл. 32 ал. 1 от Закона за рибарството и
аквакултурите /съкр.ЗРАК/ наложеното на осн. чл.70 ал.1 от ЗРАК административно
наказание „глоба в размер на 1700.00 лева“ е намалено на глоба в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/
лева.
Решението е оспорено като
незаконосъобразно, необосновано и неправилно с искане за отмяна и отменяване на
наказателното постановление, като счита,
че се касае за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които
обосновават отмяна на съдебното решение. По същество на спора дава мнение, че
са допуснати множество съществени нарушения на проведения административно –
наказателен процес, свързани с безспорното установяване на административното
нарушение, като сочи на липса на доказателства за това и счита, че така се
накърнява правото на защита на нарушителя. Иска се приложение на разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай. По тези съображения предлага да се отмени и издаденото
съдебно решение и отмени съответно и атакуваното наказателното
постановление.
Ответникът
– ИАРА – Бургас в съдебно заседание се представлява от старши юрисконсулт А., която оспорва жалбата. По същество поддържа
издаденият административен акт и счита, че съдебното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено, а касационната жалба отхвърлена.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение,
че жалбата е неоснователна, а оспореното решение е правилно и законосъобразно,
поради което счита, че следва да бъде оставено в сила.
Пловдивският
административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното
решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на
служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2
от ЗАНН, намери следното :
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от
лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е основателна.
От
фактическа страна се установи следното:
Районният
съд е бил сезиран с жалба против посоченото наказателно постановление, което е било издадено въз основа на АУАН № В 0011297/16.04.2019г.,
съставен от А.Т., заемащ длъжността ***“ при Изпълнителна агенция по рибарство
и аквакултури (ИАРА) – отдел Южна България, със седалище в гр. Бургас. С
първоначалният административен акт по отношение на жалбоподателят е било
установено административно нарушение на разпоредбите на чл.32, ал.1 от ЗРА, съгласно приложение №1, Б, т.18 към чл. 32 ал.1 от
ЗРА и заповед на МЗХГ № РД 09-376/12.04.2019г., установено при физическа
проверка на 16.04.2019г. в 13.30 ч. на язовир
„Веригово“, землище на гр. Хисаря. Проверката е извършена на основание подаден
сигнал от полицията в гр. Хисаря, че любители-риболовци извършват риболов. В
хода на нейното извършване свидетелите А.Т. и Д.М., заемащи съответно
длъжностите ***“ и „главен специалист“ при ИАРА – отдел „Южна България“, установили,
че касатора се намира на мястото и извършва риболов с 6 бр въдици в нарушение
на наложената забрана по чл.32 ал.1 от ЗРА. При проверката е отразено, че нарушителят
е уловил 6 броя риби. При поискване от
жалбоподателят на разрешително за стопански риболов от контролните
органи, същото не е било представено от нарушителя
и след справка в ИАРА такова не било установено. Доколкото извършваният риболов
от жалбоподателя попадал в забранителен период поради пролетния размножителен
период на рибата съобразно разпоредбата на т.18 от Раздел Г на приложение №1 от
ЗРА, свидетелят Томов съставил АУАН № В 0011297/16.04.2019г., с който му
вменява нарушение по чл. 32 ал.1 от ЗРА.
АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя и екземпляр от него му бил
връчен. В тридневен срок не постъпило и писмено възражение по реда на чл.44
ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съответният акт е издадено обжалваното НП, с което на основание чл.70 ал.1 от ЗРА е
определено и наложено административно наказание „глоба в размер на 1700лв.“. При извършване на проверката свидетелят Мерджанов съставя на
жалбоподателя и АУАН № В 0013851/16.04.2019г., с който му вменява нарушение по
чл.22 ал.1 ЗРА. с което на основание чл.64 ал.1 от ЗРА е определено и наложено административно
наказание „глоба в размер на 100лв.“ За да измени атакуваното пред него НП
първоинстанционният съд приема, че с приложените по дело АУАН и НП, съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, че
от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по несъмнен
начин факта на извършване на административно нарушение по посочения законов
текст, че същото е квалифицирано правилно, не са допуснати съществени
административно-производствени нарушения в хода на
административно-наказателното производство, които да накърняват правото на
защита на нарушителя. В тази връзка кредитирал гласните показания на
актосъставителя, които приел, че обосновават извода за съставомерност на
деянието, вменено като нарушение на жалбоподателя. По отношение на наложеното
наказание, посочил, че то неоснователно е било завишено, като следва да бъде
определено в минимален размер, което е най- съответно на вида и тежестта на
нарушението и на имуществото на нарушителя. Възраженията
на жалбоподателят, че е налице непълнота на
описанието на фактическата обстановка в АУАН и НП, че е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото
в АУАН не е посочена нормата на т.18, от Раздел Г на Приложение I от ЗРА били отхвърлени. За неоснователно съдът намерил
и възражението, че случаят не попада в приложението на чл.28, б.“а“
ЗАНН.
При така изяснената фактическа обстановка, на база събраните и
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност доказателства, съдът прие следното от
правна страна:
Решението на първоинстанционният съд е неправилно.
Несъмнено
е, че жалбоподателят е присъствал на яз. „Веригово“,
за да извърши любителски риболов и по
този въпрос не се спори между страните. С оглед на посочените в НП обстоятелства по извършване на
административното нарушение, се касае за действия на лицето Н.П.К., свързани с
нарушение на чл.32 ал.1 от ЗРА. Тази разпоредба препраща към приложение №1 от
ЗРА, с което се определят срокове на забрани за улов на риба и други водни
организми през периода на размножаване. Така в точка Б от него е определено,
че пролетно-лятно размножаващи се шаранови, сомови и други топлолюбиви риби
риболовът е забранен съгласно надморската височина на водоемите и в сроковете,
определени в точка Г от приложение №1. Точка Г от Приложение №1 към чл.32 ал.1
от ЗРА определя, че се забранява уловът на риба и
други водни организми през периода на тяхното размножаване, като съгласно абзац
18 от нея е посочено, че се забранява риболовът в рибностопански обекти
намиращи се до 500 м надморска височина за периода от
15 април до 31 май от всяка календарна година. В настоящият случай е налице
съществен порок на издаденото НП, касаещ нарушение на разпоредбите на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН, поставящ изискването административно наказващият орган да
даде описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
както и на доказателствата, които го потвърждават. В настоящият случай това не
е сторено. Липсва коректно описание по отношение на водоема, за да се установи,
дали той попада в приложното поле на буква Г абзац 18 от него. В случаят тази
празнота е била попълнена едва в хода на съдебното производство с представяне
на справка от Община Хисаря изх.№11-03-634/18//03.01.2020година. в случаят липсват съществени доказателства, които
потвърждават извършеното административно нарушение и които касаят неговата
правна квалификация. Налице е порок на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,
съществено ограничаващ правото на защита на нарушителя и възможността той да се
защитава във връзка с вмененото му нарушение. Липсата на задължителен реквизит
по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН винаги води до незаконосъобразност на издаденото НП и е основание
за неговата отмяна. Ето защо възраженията на касатора в тази връзка се явяват
основателни. В описанието, което е направено относно установените
обстоятелства, липсва коректно посочване на водоема, което съставлява
съществено процесуално нарушение на проведения административно – наказателен
процес, който нарушава правото на защита на нарушителя. Безспорно е
изяснен въпросът, че механизмът на изпълнителното деяние на посоченото
административно нарушение е останал недоказан. Проверката
по своята същност е останала недоказана. Дадените гласни доказателства-
показания на свидетелят Томов, са били неубедителни и противоречиви, с оглед на
обстоятелството, че те се явяват изолирани и неподкрепени от съответните
писмени доказателства. Това е съществено нарушение, защото то ограничава
правото на защита на нарушигтеля по начин, той да не може да реализира обема на
своите права- да разбере какви са
конкретните обстоятелства и факти по вмененото му конкретното административно
нарушение, в какво точно се е изразило неговото неправомерно поведение, за
което се твърди, че е осъществил посочения състав на законовата разпоредба на
чл.32 ал.1 от ЗРА, която води до неговото неправомерно поведение. В случаят се
е стигнало до съществен порок на обжалваното НП, който не може да се санира в
хода на съдебното производство и обуславя незаконосъобразност на атакувания
административен акт. Като не е извършил съответната проверка за
законосъобразност на издаденото НП, съдебният състав на първоинстанционният съд
е постановил един необоснован съдебен акт, който подлежи на отмяна само на това
основание.
По
отношение на въведените от касационният жалбоподател възражения за приложимост
на разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН, настоящият съд счита, че те са
основателни. То се явява с по- ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други сходни случай. Това е така,
защото деянието е извършено за първи път, липсва съществено засягане на
охраняваните обществени нарушения. Налице са и разминавания относно това, миало
ли е улов на риба от страна на нарушителя, или не, в която връзка са
представени два различни по съдържание АУАН от мястото и деня на проверката. В
конкретния случай има два АУАН с различно съдържание, което създава съмнение
относно действителното отразяване на фактическата ситуация, която не може да
бъде доразвита чрез свидетелски показания .Макар застрашени, отношенията,
предмет на защита от ЗРА, реално не са били увредени. Дори да се установи улов
на риба, то той е в минимален размер в сравнение с други подобни случай. Налице
е проявление на разпоредбата за маловажност на деянието, защото то е извършено
за първи път, от лице, което не е с висока степен на обществена опасност в
сравнение с други подобни случай, не са засегнати в съществена степен и
охраняваните обществени отношения, а определената санкция, дори и в минимален
размер, се оказва несъответна на степента на извършеното административно
нарушение и на имущественото състояние на дееца. Ето защо по тези съображения
обжалваното решение следва да се отмени, като се отмени и издаденото НП.
При
този изход на спора разноски се дължат на касационният жалбоподател. Същият не
е направил изрично искане за тяхното присъждане, поради което съдът не дължи
произнасяне по тях.
В предвид на
изложеното,на осн. чл.221 ал.2 от АПК,
вр. чл. 63 ЗАНН Съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 141
от 27.01.2020г. постановено по АНД № 5206/2019г. по опис на Районен съд гр. Пловдив-
V наказателен състав и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №16-06/10.06.2019г от Началник отдел „Рибарство и контрол“ – Южна
България, гр.Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури гр. Бургас, с което по отношение на Н.П.К. с ЕГН**********,***,
за осъществено административно нарушение на чл.32 ал.1
от ЗРА на основание чл.70 ал.1 от ЗРА му
е наложено административно наказание „глоба в размер
на 1700.00 / хиляда и седемстотин/ лева“.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.