Мотиви към Решение №47 от 21 май 2018 г. по АНД №119/2018 г. на Районен съд Луковит
Производството е по реда на Глава двадесет и
осма от НПК и е образувано по повод на Постановление от 19.04.2018 г. на прокурора
при РП Луковит В.Д., с което се прави предложение за освобождаване на обвиняемия
Н.И.И. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на
основание чл.78а НК за извършено от него престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК – за това,
че на 09.04.2018 г. около 22.40 часа по ул. „К.“ №** в гр. Луковит управлявал
моторно превозно средство – л.а. марка „Опел“ модел „Астра“, черен на цвят, с ДК№ ******, без да притежава свидетелство за управление на
моторно превозно средство за съответната категория в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за същото деяние по силата на наказателно
постановление от 07.03.2017 г. на началника на РУ МВР Луковит, влязло в законна
сила на 13.06.2017 г.
В
съдебно заседание за Районна прокуратура Луковит се представлява от прокурор Д.,
която счита, че са налице всички признаци от обективна и субективна страна на
състава на престъплението, в което е обвинен И., за да бъде признат за виновен,
както и условията за освобождаването му от
наказателна отговорност и налагане на минималното административно наказание с
оглед младата му възраст. В подкрепа на становището си, че случаят не е
маловажен, изтъква обстоятелството, че И. знае задължителното условие за
управление на МПС – наличието на СУМПС, както и това, че е реализирал ПТП.
Обвиняемият Н.И. се явява лично. Признава вината
си и обстоятелствата, описани от прокурора. Заявява, че в деня след деянието е
придобил правоспособност, след което му е издадено и СУМПС, което представя на
съда за справка. В последната си дума изразява съжаление за стореното и
декларира, че е осъзнал грешката си. Иска да му се наложи административно
наказание.
Съдът,
след като обсъди по реда на чл. 378, ал. 2 НПК доказателствата, събрани в
досъдебното производство, както и обясненията на обвиняемия Н.И., депозирани непосредствено
в хода на съдебното следствие, прие, че е доказана ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА, описана в постановлението на прокурора, а
именно:
На
09.04.2018 г. обв. Н.И.И., роден на *** г, бил
неправоспособен водач на моторно превозно средство и нямал свидетелство за
управление на МПС. Живеел в с. Карлуково, обл. Ловеч заедно с родителите си.
Бил ученик в 12 клас.
С
наказателно постановление №17-0297-000052/07.03.2017год. на началника на РУ -
Луковит, обв. И. бил наказан по административен ред
за това, че на 01.03.2017 год. в с. Карлуково управлявал моторно превозно
средство без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него превозно средство. Наказателното
постановление му било връчено лично на 03.06.2017 год. и влязло в сила на
13.06.2017 год.
Преди
инкриминираната дата – 09.04.2018 г., майката на обвиняемия закупила лек
автомобил марка „Опел", модел „Астра", черен на цвят с per. №******, който съгласно справката от МВР е категория
М1.
Вечерта
на 09.04.2018год. около 22.00. обв. И. взел ключовете
на лекия автомобил и потеглил с него към гр. Луковит на гости на свои приятели.
Около 22.40 ч. той се движел по ул. „К."
в посока едноименния жилищен блок, когато пред дом №**, в резултат на загуба на
управление над автомобила, ударил паркиран пред имота лек автомобил марка
„Ауди" модел „А4" с per. №******, собственост на св. Р.Т.Н..
При удара между превозните средства част от стопа и част от задната броня на
управлявания от обвиняемия автомобил паднали на земята.
След
настъпилото ПТП обвиняемият не останал на място, а продължил с автомобила към
бл. „К.", като го паркирал отпред и отишъл да търси познатите си.
Св.
Р.Н., който по това време бил на гости у свои близки в дома на ул. „К."№**,
чул звука от настъпилото ПТП и веднага излязъл на улицата, при което възприел
отдалечаващ се от мястото в посока бл. „К." тъмен автомобил. Той подал
сигнал за случилото се на тел. 112, като на мястото били изпратени свидетелите М.А.И.и
И.П.Д.- служители на РУ - Луковит.
Св.
Н. им разказал какво е видял, при което полицейските служители обиколили с
патрулния автомобил около бл. „К." и намерили паркирания лек автомобил
марка „Опел", модел „Астра", с peг. №*******, на който липсвали част от задна броня и
заден десен стоп. Непосредствено след това двамата забелязали около блока и обв. И., когото познавали и за когото св. Игнатов имал
сведения, че управлява описаното МПС. Заедно с обвиняемия полицейските
служители се върнали до мястото на произшествието, взели намиращите се на
земята части, след което се върнали до лекия автомобил и установили, че те
съвпадат с констатираните по него щети. Обв. И.
признал пред полицаите, че наистина той е управлявал лекия автомобил и се е
блъснал в паркираното МПС на св. Н.
Обвиняемият
бил откаран до сградата на РУ - Луковит, където пред св. Деян Симеонов Димитров
разказал подробно какво се е случило.
Св.
И. направил справка в базата данни за правоспособността на водача, при което се
установило, че той не притежава СУМПС, а така също се установило, че вече е бил
наказван по административен ред за същото деяние и от влизане в сила на
наказателното постановление не е изтекъл срок от една година. За констатираното
нарушение на чл.150 ЗДвП св. И. съставил на И. АУАН с бл. №******, серия Д,
свидетел по който станал колегата му И. Д., а водачът го подписал без
възражения.
В
хода на съдебното следствие се установи, че на 10.04.2018 г. обвиняемият е
придобил правоспособност за категории А, М, В1 и В, за което му е издадено
СУМПС №********* на 19.04.2018 г., представено в съдебно заседание.
Горната фактическа
обстановка се установява въз основа на самопризнанията на обвиняемия и от събраните
по делото в хода на досъдебното производство ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ средства, приобщени и ценени в
съответствие с правилото на чл. 378, ал.2 НПК, даващи право на съда в
отклонения на общия принцип за непосредсвеност, да се
позове на тези, събрани в досъдебното производство, поради което не извърши
непосредствен разпит на свидетелите и на вещите лица.
Обстоятелството, че
обвиняемият е управлявал МПС преди и след ПТП се установява от неговите
обяснения и показанията на свидетелите – служителите на МВР и свидетелят,
възприел непосредствено след ПТП движението на лекия автомобил „Опел“. В тази насока
са налице и писмени доказателства – протокол за ПТП и АУАН, подписани от
обвиняемия без възражения.
Категорията на
управляваното МПС – М1, е удостоверена в справката от масивите на МВР.
От справката за водач,
направена от МВР, е видно, че след датата на деянието И. е издържал изпит –
категория В, като към датата на справката – 12.04.2018 г., няма издавано СУМПС.
Наказването за същото
деяние по административен ред се доказва с приложеното наказателно
постановление.
Фактите, свързани с
личността на обвиняемия се установяват от писмените доказателства.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Чл.
343в, ал. 2 НК въздига в престъпление управлението на моторно превозно средство
без съответното свидетелство в рамките на 1-годишния срок от наказването му по
административен ред за същото деяние, за което е предвидено наказание лишаване
от свобода от една до три години и глоба от 500 до 1000 лева.
Обвиняемият
Н.И. е осъществил престъплението от обективна страна и субективна страна.
Изпълнителното
деяние е осъществено чрез управление на лекия автомобил на 09.04.2018 г., след
като с влязло в сила на 13.06.2017 г. наказателно постановление на началника на
РУ Луковит Н. Н. е бил наказан с административна глоба за това, че на
01.03.2017 г. управлява МПС без да
притежава свидетелство за управление на такова. Изпълнено е условието деянието
да е извършено в рамките на 1 година от датата на наказването по
административен ред.
Налице
е отрицателното условие – липса на съответно свидетелство. За управляваното
МПС, съгласно чл. 150а, ал. 1, вр. ал. 2, т. 6 ЗДвП, водачът трябва да
притежава свидетелство за категория В. Към 09.04.2018 г. Н.И. не е притежавал
такова.
От
субективна страна Н.И. е действал умишлено – съзнавал е забраната да управлява
МПС без да притежава свидетелство за управление, след като вече е бил наказван
по административен ред за това и е получил лично наказателно постановление.
Отделно от това, макари и все още неправоспособен, очевидно че е бил запознат
със специалните правила за движение по пътищата, след като на следващия ден е
издържал успешно изпит за правоспособност.
Съдът
съобрази, че след деянието – на следващия ден, Н. е придобил правоспособност –
категория В, за което му е издадено и свидетелство на 19.04.2018 г. Тези
обстоятелства имат значение за смекчаване на отговорността на дееца, но не са
достатъчни да обусловят извод за маловажност на случая по смисъла на чл. 9, ал.
2 НК. Това е така, защото от значение са несъставомерните
вредни последици в резултат на управлението на МПС – причиненото ПТП, както и
поведението на водача след причиняването му – напуснал е произшествието.
По изложените съображения съдът призна обвиняемия за виновен в
извършване на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК.
След като съобрази квалификацията на
престъплението и данните за съдимост на извършителя, съдът прецени, че са
налице предпоставките за приложение на чл. 78а, ал. 1 НК – обвиняемият е пълнолетно лице; не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а НК; престъплението е умишлено и за него се
предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и с глоба от
петстотин до хиляда и петстотин лева; от деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване.
Предвид
горното, след като съдът призна обвиняемия за виновен в извършеното
престъпление го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание „глоба” в размер на 1000 лева.
Подходящото
административно наказание е в минимален размер поради смекчаващите
отговорността обстоятелства – младата възраст, разкаянието на извършителя и
последващото придобиване на право да управлява МПС.
На
основание чл. 78а, ал. 4 НК съдът прие, че не следва да лишава дееца от право
да управлява МПС. Съгласно чл. 343г НК тази последица е задължителна, когато се
налага наказание за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, но когато
производството се развива по особения за освобождаване от наказателна
отговорност в дискрецията на съда е да прецени дали
следва да лиши от права дееца. В настоящия случай съдът прие, че това не е
необходимо за поправяне на лицето по вече коментираните смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Воден
от горното и на основание чл.378, ал.4, т.1 НПК във вр. с чл.78а, ал.1 НК,
съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...........................