РЕШЕНИЕ
гр. София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е”
въззивен състав, в публичното заседание на тридесети и
първи януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с.: АДРИАНА АТАНАСОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. дело №
3954 по описа за 2019 г., и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 357839 от 09.03.2018 г., постановено по гр. дело
№ 54264/2014 г. по описа на СРС, І ГО, 52-ри състав, е
прието за установено по предявения от И. Д.М., действаща като ЕТ с фирма ЕТ “И.М.”
срещу „Ч.Е.Б.“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, че И. Д.М., действаща като ЕТ с фирма ЕТ “И.М.” не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД
сумата от 3279,70 лв., представляваща служебно начислена електрическа енергия
по партида с клиентски номер 210006470045, и аб. № **********, за обект с
административен адрес: гр. Перник, ул. “*******за периода 09.01.2014 г. -
08.04.2014 г., за която сума е издадена фактура № **********/25.09.2014 г..
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба
от ответника „Ч.Е.Б.“ АД, чрез процесуалния си представител – юриск. С.М., с
надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени
оплаквания за неправилност на същото, поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Жалбоподателят изтъква, че в конкретния
случай са налице законовите предпоставки за служебно начисляване на електрическа
енергия по партидата на ищеца с клиентски номер 210006470045, за обект с
административен адрес: гр. Перник, ул. “*******за периода 09.01.2014 г. -
08.04.2014 г., за която сума е издадена фактура № **********/25.09.2014 г., въз
основа на съставен констативен протокол № 6006960 от 08.04.2014 г. Изтъква, че
отговорността по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, вр. с чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и
ПИКЕЕ е специална обективна отговорност и е ирелевантно дали неточното или
непълно отчитане на елетроенергията е следствие на виновно поведение на
клиента, т.е. дали е станало с негово участие, след като е спазена процедурата
предвидена в посочените нормативни актове. Изтъква още, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че „Ч.Е.Б.“ АД не е изпълнило задължението си съгласно
чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ да представи общи условия или правила, уреждащи
измерването на количеството електрическа енергия, както и регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, реда и условията за
тяхното обслужване. Сочи, че е изпълнил задължението си по отношение реда за
уведомяване, тъй като в чл. 17, ал. 2 и чл. 18 , вр. чл. 49 от Общите условия,
които са представени по делото , се установявало, че е спазил процедурата по
чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, вр. чл. 83,ал. `, т. 6 от ЗЕ, която не въвеждала изискване
за приемане на нови ОУ, включително и изискванията регламентирани в Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от ДКЕВР от
12.11.2013 г. и обнародвани и влезли в сила на 16.11.2013 г. Сочи, че по делото
е безспорно установено вкл. и от изслушаната СТЕ, че по отношение електромера
на абоната е извършен нерегламентиран достъп и същият не е отчитал цялата
потребявана в обекта енергия. Жалбоподателят изтъква, че направената корекция е
извършена точно съобразно методиката, предвидена в ПИКЕЕ, математически вярно и
по цените, утвърдени от ДКЕВР, като съставения констативен протокол е връчен в
съответствие с изискването на чл. 47, ал. 4 ПИККЕ, което се установявало от
приложената обратна разписка и абонатът е имал възможност на подаде възражения.
Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и отхвърли
отрицателния установителен иск за сумата от по 3279,70 лв., представляваща
служебно начислена такава по констативен протокол № 6006960 от 08.04.2014 г.,
както и да присъди направените по делото разноски.
Въззиваемият ищец – И. Д.М., действаща като ЕТ с фирма ЕТ “И.М.”,
чрез пълномощника си – адв. Б.В. с надлежно учредена представителна власт по
делото, е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата по подробно изложени съображения. Поддържа, че
първоинстанционното решение е правилно, в пълно съответствие с установените
фактически обстоятелства и законови разпоредби, поради което моли съда да
потвърди същото и присъди направените по делото разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.
259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:
Страните не спорят, че между тях през
периода от 09.01.2014 г. - 08.04.2014 г. е съществувала обилигационна връзка по
договор за продажба на електрическа енергия по партида с клиентски номер 210006470045.,
за обект с административен адрес: гр. Перник, ул. “******
С оглед наведените в жалбата оплаквания следва да се
отбележи, че обективната отговорност за вреди може да възникне единствено по
силата на закон, а в останалите случаи е недопустимо такава отговорност да бъде
ангажирана без виновно поведение на гражданско – правните субекти. В този
смисъл е константната съдебна практика, формирана до изменението на ЗЕ с ДВ
бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. С оглед на това корекциите на сметки до
посочения момент са допустими, само когато отклоненията в показателите на
консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие на
потребителя, доставчикът е установил периода на грешно измерване или неизмерване
и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за минал период (решение
№ 19/21.02.2014 г. по т. д. № 2014/2013 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, решение №
97/28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г. на ТК, І ТО и др., постановени по реда
на чл.290 ГПК).
Тази практика е останала актуална и за последващия период от
17.07.2012 г. до 16.11.2013 г. – до влизането в сила на ПИКЕЕ, обн. ДВ
бр.98/2013 г. С решение № 115/20.05.2015 г. по т. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ГК,
ІV ГО, което настоящият състав на съда напълно споделя са дадени разяснения, че
през периода 17.07.2012 г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на
чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ обн. ДВ бр.54/2012 г., до 16.11.2013 г., когато влизат в
сила ПИКЕЕ обнародвани в ДВ бр.98/2013 г., не съществува законово основание за
доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на
потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и
без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя.
С решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г.;
решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и
решение № 203/15.01.2016 г., постановено по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, ТК, І
ТО, също споделяни от състава на съда са дадени разяснения, че със ЗИД ЗЕ ДВ
бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 и по
чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите
на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични
правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. След изменянето на ЗЕ
от 17.07.2012 г. и влизане в сила на ПИКЕЕ на 16.11.2013 г. са изпълнени
условията, в посочените решения, (в този
смисъл и определение № 860/30.11.2016 г. по т. д. № 2474/2015 г. по описа на
ВКС, ТК, ІІ ТО).
Предвидените в чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ Правила за измерване на
количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с протокол №
147/14.10.2013 г. (ДВ бр.98/12.11.2013 г). В раздел ІХ от ПИКЕЕ са
регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисляване на количеството
електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, регламентирани са т.
нар. корекции на сметки на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. ПИКЕЕ влизат в сила на 16.11.2013
г. На същите не е придадено обратно действие нито със ЗИДЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в
сила от 17.07.2012 г., нито в ПИКЕЕ (ДВ бр.98/2013 г.). С оглед на това следва
да се приеме, че за периода до приемането на предвидените в разпоредбите на
чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и чл.83, ал.1,т.6 ЗЕ правилата за установяване на случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия за
извършването на корекция на сметките и уведомяването на клиентите се прилагат
действащите подзаконови нормативни актове.
Исковият период обхваща 09.01.2014 г. - 08.04.2014 г., през
който е действал ЗЕ с измененията и допълненията, извършени със ЗИДЗЕ,
обнародвани в ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., както и след влизане в
сила на ПИКЕЕ. Ето защо в случая спорното право се регулира от тези разпоредби.
Основанието на крайния снабдител да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия е
въведено с изменението на ЗЕ, обнародвано в ДВ бр.54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., по силата на законовата делегация на чл.83, ал.1, т.6 и ал.2 ЗЕ,
от компетентен орган – КЕВР. С оглед на
това основанието за въвеждане на обективна отговорност на потребителя е
въведено със закон, а не
посредством подзаконов нормативен акт. След приемане на ПИКЕЕ и при предвиждане
в Общите условия на ред за уведомяване, при установено неправомерно въздействие
върху средството за търговско измерване е налице въведено законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент. В случая в чл.17, ал.2 от действащите Общи
условия на ответника - „Ч.Е.Б.“ АД представени по делото /лист 35-37 по делото
на СРС/, е предвидено задължение на последния за уведомяване на потребителя за
сумите, които дължи, а редът за това е посочен в чл.49, ал.2 от същите.
В чл.47 – чл.51 ПИКЕЕ пък са регламентирани две хипотези,
при които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините,
по които следва да бъде извършено преизчисляването на количеството потребена
такава. Първата хипотеза е при констатирано обективно неизмерване, неправилно
или неточно измерване и втората хипотеза е при субективно въздействие върху
измервателната система. И в двете хипотези се съставя констативен протокол,
подписан от представител на оператора и потребителя, респ. от заместващи го две
независими лица, присъстващи като свидетели.
Втората посочена група обхваща случаите, при които при
извършената проверка е установено нарушение целостта и/или функционалността на
измервателната система, добавяне на чужд елемент. Тези обстоятелства
предполагат наличието на външна намеса, при която се променя схемата на
свързване, както е и в разглеждания случай. Тази промяна води до неотчитане или
неправилно отчитане на потребената електрическа енергия.
От представения и приет като доказателство по делото
Констативен протокол № 6006960 от 08.04.2014 г. се установява, че на 08.04.2014
г. в обект с клиентски номер
210006470045 и административен адрес: гр. Перник, ул. “******, в
отсъствието на абоната с аб. № ********** - И. Д.М., действаща като ЕТ с фирма
ЕТ “И.М.” е извършена проверка на средството за търговско измерване на използваната
електроенергия, като служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, в
присъствието на двама свидетели от Федерацията на потребителите са
констатирали, че монтираното СТИ,
с фабричен № 020580513415, тип СХ 2000-4-CLK, работи с грешка
– 52,84%, като грешката е установена с преносим еталонен уред с фаб. №
0200401 и калибриране Е 193-2 от 19.07.2013 г., следствие на което електромерът
измерва част от преминаващата електроенергия. Отразените в протокола факти, се
установяват и от показанията на свидетеля Цветко Владимиров, които преценени по
реда на чл. 172 ГПК съдът намира за последователни, непротиворечиви и обективно
дадени и кредитира с доверие. Същият посочва, че проверката е била извършена на
адреса на ищеца в гр. Перник, ул. „******“, като констатациите са били отразените
в Констативния протокол от 08.04.2014 г. и същите са действително установени,
като протокола е подписан от него и колегата му К.. Сочи, че потребителят е бил
потърсен, но никой не е откликнал, поради което е бил подписан от свидетели от
федерацията, които са присъствали през цялото време. Следва да се отбележи, че
показанията на св. Д.А., нямат отношение към предмета на доказване по делото,
доколкото в същите липсва всякаква конкретика, а и сами по себе си не
опровергават показанията на св. Владимиров.
От представения по делото Констативен
протокол от метрологична експертица на средство за измерване № 717/04.07.2014
г., издаден от длъжностни лица при БИМ /лист 43 по делото на СРС/ се
установява, че от вътрешната страна на клемния блок на електромера, на платката
където са присъединени изводите от вторични токови намотки на фаза R, S и T са монтирани между точките на свързване на всяка фаза по два броя
нерагламентирани съпротивления. Посочено е още, че знакът от метрологичната
пломба е унищожена и подменена, а основата и капакът не клемения блок е
частично опушена, поради което и същият не е свързан към измервателната
станция.
От представеното писмо на председателя
на БИМ с изх. № 78-01-18 от 31.01.2017 г. се установява, че процесният
електромер с фабричен № 020580513415, тип СХ 2000-4-CLK, производство на фирма SAGEM е преминал метрологична експертиза в БИМ на основание
заявление № Е-405/16.04.2014 г.
С оглед на изложеното настоящият състав на съда приема за установено
по делото, че в конкретния случай при
извършената проверка е установено, че средството за търговско измерване измерва
с грешка извън допустимата, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл.
48, ал. 1 ПИККЕ операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване, до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 (деветдесет) дни. По
делото се установи също така, че ищецът не е присъствал на проверката, но му е
изпратено по пощата с препоръчано писмо с известие за доставяне /обратна
разписка/ препис от съставения констативен протокол и Предложения за корекция,
съобразно изискването на чл.47, ал.4 вр. с ал.3 ПИКЕЕ и чл. 17, ал. 2 ОУ,
раздел „Корекция на сметки при неизмерване или при неправилно/неточно измерване
на електрическа енергия“, което е било надлежно връчени, видно от представените
по делото известия за доставяне, съответно на 14.04.2014 г. и 31.07.2014 г.
/лист 46 и лист 48 по делото/. С оглед
на това за ответника е възникнало правото да извърши корекция на сметката за
електроенергия на ищеца чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ПИКЕЕ. Предвид
изслушаната пред СРС съдебно – техническа експертиза, начислената от ответника
стойност на електрическата енергия е в съответствие с чл.48 ПИКЕЕ, при
съобразяване на действащите за периода на проверката цени, определени от ДКЕВР.
Това налага извода, че ответникът надлежно е упражнил законоустановеното му
право едностранно да извърши корекция на сметката за електроенергия на ищеца за
периода 09.01.2014 г. – 08.04.2014 г., който е след влизането в сила на
изменението на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, както и след влизане в сила на ПИКЕЕ ( в
този смисъл Определение № 556/21.06.2016 г. по т. д. № 2378/2015 г. на ВКС, ТК,
І ТО).
На следващо място следва да се отбележи, че на настоящия
състав на съда е служебно известно обстоятелство, че с Решение № 1500/06.02.2017
г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС на пет членен състав на ВАС Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно
решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., с изключение именно на чл. 48, чл. 49, чл.
50 и чл. 51 са били отменени, но съгласно нормата на чл.195, ал.1 АПК
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение, а през процесния исков период относимите в конкретния случай
разпоредби , именно чл. 48, чл. 49, чл.
50 и чл. 51 на ПИКЕЕ не са били
отменени с влязъл в сила съдебен акт. В този смисъл е и разрешението дадено в
Решение № 124/18.06.2019 г., постановено по гр.д. № 2991/2018 г. на ВКС, ІІІ
ГО, споделяното от настоящия състав.
Тъй като изводите на двете инстанции не съвпадат,
обжалваното решение
следва да се отмени, като предявеният иск следва да се отхвърли.
По разноските по
производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 65,60 лв.,
представляваща заплатена държавна такса за въззивно обжалване, както и сумата
от 530,00 лв., представляващи разноски
пред СРС / депозит за вещо лице и свидетели и юрисконсултско възнаграждение за осъществяване
на процесуално представителство пред СРС /.
С оглед на цената на иска
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал.
2 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 357839 от 09.03.2018 г., постановено по гр. дело №
54264/2014 г. по описа на СРС, І ГО, 52-ри състав,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от И. Д.М., действаща като ЕТ с фирма ЕТ “И.М.”, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес ***,
„БенчМарк бизнес център“, отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че И. Д.М., действаща като ЕТ с
фирма ЕТ “И.М.” не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от по 3279,70 лв.,
представляваща служебно начислена за периода от 09.01.2014 г. до 08.04.2014 г.
електрическа енергия по фактура № **********/25.09.2014 по партида с клиентски номер 210006470045, за
обект с административен адрес: гр. Перник, ул. “******, по съставен констативен
протокол № 6006960 от 08.04.2014 .
ОСЪЖДА И. Д.М.,
действаща като ЕТ с фирма ЕТ “И.М.”, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес ***,
„БенчМарк бизнес център“ на основание чл. 78, ал. 3, и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 65,60 лв., представляваща разноски в производството пред
СГС и сумата от 530,00 лв., представляваща разноски в производството
пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: