РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Свиленград, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. И.а
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20245620200341 по описа за 2024
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от Г. Р. И. с ЕГН ********** от град
С*******************************, със съдебен адрес: град Свиленград,
бул.„България” № 55, област Хасково, чрез адвокат Е. М., се оспорва
Електронен фиш (ЕФ) серия К № 8851065 на ОДМВР - Хасково, с който на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал.
2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 50 лв.
С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно
издаване на ЕФ - издаден в противоречие с материалния закон и в нарушение
на процесуалните правила. Претендират се разноски по делото на основание
чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА).
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Г. Р. И., не се явява.
С Писмена молба-становище процесуалният му представител – адвокат Е. М.,
1
иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ, както и сочи че го оспорва. Не е
представен Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на оспорения ЕФ
(въззиваемата страна): ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 04.02.2024 година в 23.02 часа по първокласен път № 8 при км.
366+500, на територията на община Свиленград, област Хасково, с
автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а,
представляващо преносима система за контрол на скоростта на моторните
превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации
ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето движещото се в посока магазин
„Жанет”, МПС – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „С 500 4 матик”
държавен регистрационен номер ***********, със скорост 51 км/ч, при
разрешена такава 40 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 11
км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР -
Хасково е издаден ЕФ серия К № 8851065 на името на жалбоподателя Г. Р. И.
в качеството му на ползвател, т.е. на лице, на което е предоставено превозното
средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на
деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от
29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към
нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В
обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена
скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е
2
правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането
нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
50 лв. Фишът е връчен на лицето на дата 11.04.2024 година (, видно от Писмо
с рег.№ 351000-3316 от 16.05.2024 година, от Справката за нарушител и от
Справката относно статуса на ЕФ) (възражения относно начина и формата на
връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство),
като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата,
или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило
нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В
указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация
по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7
дни).
За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на
процесната дата - 04.02.2024 година, когато е установено нарушението на
жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните
работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу
подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието
на Протокола се установяват данни за периода на използването на АТСС – от
20.45 часа на 04.02.2024 година до 02.00 часа на 05.02.2024 година и
местонахождението на мястото за контрол, където е използвана системата –
първокласен път № 8 при км. 366+500, община Свиленград, област Хасково,
за ограничението на скоростта - 40 км/ч разрешена скорост, въведено с пътен
знак В26, режима на измерване - стационарен, посоката на задействие,
разстоянието от пътния знак, така и броя на установените нарушения и други
сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание
снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на
направените записи от системата, като е налична една снимка за конкретния
клип, на която е виден регистрационният номер на автомобила. От същите се
установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер
*********** в процес на приближаване към преносимата система за
видеоконтрол, при измерена скорост на движение 54 км/ч (преди приспадане
3
на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 40 км/ч.
От представения Протокол № 044-СГ-ИСИС/31.03.2023 година, издаден
от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената
дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM
S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този
документ е посочено, че преносимата система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е
одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд –
Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят има наложени множество административни наказания
„Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за нарушения
на ЗДвП.
Приложена е по делото и актуална Справка от Търговския регистър
относно дружеството – собственик на процесното МПС.
Представена е и Декларация за семейно, материално и имотно състояние
на жалбоподателя.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд –
Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е
издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно,
приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
4
местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ –
аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.
1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че
процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 4045 от 20.05.2024
година, от Справката за нарушител/водач и от Разпечатка от АИС-АНД, ето
защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на
ЕФ, в резултат на плащане на финансовата санкция.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага
следващите правни съображения:
1. Тълкувайки нормите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, в
тяхната взаимна връзка е видно, че ЕФ може да се издаде само по отношение
на собственика на МПС или на лицето, на което същото е предоставено.
Последното обстоятелство може да се установява единствено с Декларация
по реда на чл. 189, ал. 5, изречение второ от ЗДвП, в която собственикът
декларира изрично, кое е лицето, извършило нарушението.
В конкретният случай по представената Администратвнонаказателна
преписка (АНП) липсват доказателства, а и не се твърди от АНО, че преди
издаването на ЕФ такава Декларация е подадена.
Следователно с издаването на ЕФ незаконосъобразно е ангажирана
отговорността на лице, което не е собственик или лице, посочено от последния
по реда на чл. 189, ал. 5, изречение второ от ЗДвП.
Не може да се приеме, че е налице идентичност между лицето, вписано в
Справката от АИС – КАТ като ползвател и лицето, на когото е предоставено
МПС. Последното подлежи винаги на конкретно установяване - спрямо
момента, в който е осъществено административното нарушение.
Както вече бе посочено, в случая не е установено по предвидения
законодателен ред, че на посочените в ЕФ дата и място именно
жалбоподателят И. е управлявал описаното в санкционния акт МПС, а същият
не се установява да е собственик на автомобила от представената от АНО
Справка за собственост. Предвид което неправилно И. е възприет за субект на
5
нарушението и спрямо него е издаден санкционният акт. В този смисъл е и
практиката на касационната инстанция по идентични случаи - Решение № 556
от 28.06.2019 година по КАНД № 506 по описа на Административен съд -
Хасково за 2019 година, Решение № 66 от 16.03.2021 година по КАНД № 1173
по описа на Административен съд - Хасково за 2020 година и др.
Т.е. жалбоподателят Г. И. в качеството си на ползвател на процесното
МПС не може да бъде адресат на ЕФ на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Ето
защо ЕФ следва да бъде отменен на това самостоятелно основание.
2. Налице е и нарушение, свързано с описание на инкриминираното
нарушение, което е също самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
ЕФ, тъй като е съществено, довело до нарушаване правото на защита на
наказаното лице. Изискванията относно съдържанието на ЕФ са императивни,
тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и
правото да знае точно какво административно нарушение се вменява за
извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем. Непълнотите
в съдържанието му не могат да се санират в хода на съдебното производство,
поради което съставляват съществено нарушение на процесуалните правила.
Съдът няма правомощието да изменя описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, тъй като това би довело до
нарушаване правото на защита на наказаното лице. Налагането на
административни наказания засяга пряко сферата на наказаното лице, с оглед
на което следва АНО да бъде стриктен, точен и да подхожда с изключителна
прецизност при изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено.
Като място на нарушението в ЕФ е посочено първокласен път № 8 при км.
366+500, посока магазин „Жанет”, но от Скицата, представена от Община
Свиленград става ясно, че за км. 366+500 не важи ограничението от 40 км/ч,
тъй като ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В26, е налично чак
при км. 366+652, т.е. 152 метра след мястото, посочено от АНО като място на
нарушението. Преди км. 366+500 няма ограничение на скоростта, въведено с
пътен знак, тъй като дори и да има то важи до първото кръстовище, т.е. до
улица „Крайречна”, респ. Метанстанцията.
Както вече бе посочено констатираното нарушение се явява
6
самостоятелно основание за отмяна на издадения ЕФ, тъй като не позволява и
контролиращата Съдебна инстанция да установи по несъмнен и категоричен
начин волята на АНО къде точно е извършено административното нарушение,
за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
наказаното лице.
В административнонаказателното производство не е познат института на
фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо
съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението,
явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизит на същия
акт. Извеждането на описанието на нарушението, включително мястото, от
други налични документи е недопустимо, като в противен случай би се
стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите на
АНО.
Посоченото налага изводът, че ЕФ следва да бъде отменен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и
роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в случаите
по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя размерът на възнаграждението и
осъжда другата страна да го заплати.
В производство пред настоящия Съд от процесуалния представител на
жалбоподателя своевременно е заявена претенция за заплащане на разноски –
възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по
7
делото. В представения пред този Съд и съдържащ се по делото Договор за
правна защита и съдействие, сключен между Г. Р. И. и адвокат Е. М., изрично
е посочено, че договорените правна защита и съдействие адвокатът извършва
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, т.е. като безплатна за доверителя.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.
38, ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, в размер, определен от Съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое
право, е достатъчно да представи сключен със страната Договор за правна
защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието на конкретното
основание от нормата не се нуждае от доказване.
В конкретния случай производството пред настоящия Съд е инициирано
по Жалба на санкционираното лице Г. Р. И., който е бил представлявана по
делото от надлежно упълномощения адвокат Е. М., а оспореният от него ЕФ е
отменен от Съда. При тези обстоятелства безспорно е възникнало
регламентираното от нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право – при отмяна на
обжалвания акт, възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата
е имал такъв, да се възстанови от бюджета на органа, издал отменения акт.
Предпоставките на закона за осъждане на ответника да заплати на
жалбоподателя адвокатско възнаграждение са налице, поради което следва да
се уважи искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна
правна помощ.
Съдът определя размера на адвокатското възнаграждение на 200 лв. за
въззивната инстанция съобразявайки се с правната и фактическа сложност на
делото, която е типична за подобен род дела, с малкия обем на материалите и с
размера на наложеното наказание „Глоба”, както и с работата, извършена от
процесуалния представител (вида на осъществената адвокатска защита и
съдействие) – написване на Жалбата и процесуално представителство,
изразяващо се в написване на Молба - становище по хода на делото и по
същество и представяне на писмено доказателство. Съдът намира, че този
8
размер отразява реалната пазарна цена на адвокатската услуга в конкретния
случай. За пълнота на настоящото изложение Съдът държи да отбележи, че не
се съобрази с минималните размери на адвокатските възнаграждения,
посочени в Наредба № 1/09.07.2004 година, тъй като намира същата за
неприложима на основание Решението от 25.01.2024 година на СЕС по дело
С-438/22. Съдът не намира, че хонорар в този размер (200 лв.) е
непропорционален на целта на закона.
Процесуалният представител не може да иска изменение на Решението в
частта за присъдените му разноски, тъй като не бе представен Списък на
разноските.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Обжалваният ЕФ би бил законосъобразен от формална,
процесуалноправна страна.
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя И. би била
правилно ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 2, т. 2, вр.чл. 21, ал. 2, вр.ал.
1 от ЗДвП, установено с АТСС № 120с52а (радар) на основание издаден
против него ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се
в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
представлява електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия
смисъл е и определението, съдържащо се в § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗАНН).
Съдът би приел, че ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание. При
наличие в ЕФ на посочените в цитираната разпоредба обективни признаци,
Съдът би приел, че се покриват основните съществени елементи от
административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 2, т. 2, вр.чл. 21, ал. 2,
вр.ал. 1 от ЗДвП, твърдян в ЕФ за осъществен и вменен в отговорност на
жалбоподателя.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
9
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР –
Хасково, в структурата на Министерството на вътрешните работи (МВР).
ОДМВР представлява основна структура на МВР по силата на нормата на чл.
37, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е
след задължителните реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
процедури (включително срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ.
Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно решение № 1/2014
година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав би
намерил, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не
следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба (в този
смисъл са и Решение № 185 от 26.03.2019 година на Административен съд –
Хасково по КАНД № 902/2018 година, докладчик Съдията Василка Желева,
Решение от 29.12.2020 година на Административен съд – Хасково по КАНД №
965/2020 година, докладчик Съдията Антоанета Митрушева и др.). Дори и да
се приеме обратното, релевантно в случая би било, че към датата на връчване
на ЕФ не е бил изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия давностен срок - една
година от извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по
ЗДвП извън изключенията с предвидена по-дълга давност).
Преносимото средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията (ЗИ), притежава надлежния Протокол за проверка №
044-СГ-ИСИС от 31.03.2023 година, издаден от БИМ, констатация на Съда
видно от наличния по делото Протокол. Същото Съдът би приел, че е в
съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и
10
преминало проверка, както би се установило от приетите доказателства от
АНП. Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа номерът на
АТСС, използвано за измерване на скоростта. В този смисъл не би имало
нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в
кориците на делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба за
анализ относно избора на място за контрол с АТСС, но в случая това би било
ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е определено от контролния
орган и дори да не отговаря на критериите, посочени в ал. 2 на чл. 6 това не би
представлявало нарушение на цитираната Наредба, тъй като по безспорен и
категоричен начин би било установено нарушението.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
От приложените по делото доказателства се установява, че след
съобщаването на ЕФ на жалбоподателя, той не е посочил друго лице, като
извършител на нарушението, при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал.
5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба възможност
за анулиране на Фиша.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените
такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
От обективна страна, Съдът би приел, че са установени елементите от
фактическия състав на инкриминираното нарушение. Тези доказателства,
обсъдени в съвкупност Съдът би приел, че доказват обективните признаци на
процесното нарушението и биха били основание за санкцията на чл. 182, ал. 2,
т. 2 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства, Съдът би направил извод, че са
спазени изискванията на ЗДвП и на посочената Наредба при използването на
АТСС за контрол на скоростта - преносима камера за контрол на скоростта
11
ARH CAM S 1 № 120с52а.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година е въведено изискването при работа с временно разположени на участък
от пътя АТСС за контрол на скоростта, Протоколът по ал. 1 на същата норма
да се попълва за всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка на
разположението на уреда. Като част от АНП по делото е представен Протокол
за използване на АТСС, съставен по образец – Приложение към чл. 10, ал. 1 от
посочената Наредба. Представена е и снимка на разположението на уреда, с
който се извършва заснемането.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика преносимо такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
В случая Съдът би приел, че правилно е пристъпено към издаване на
процесния ЕФ в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение първо
от ЗДвП. ЕФ за санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да
бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с преносимо
АТСС, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 година, какъвто би бил и настоящия случай.
Съдът би приел, че не е необходимо като неразделна част от веществените
доказателства - клип и съответно снимки, да бъдат приложени и снимки на
пътния знак, въвеждащ ограничение на скоростта за конкретния пътен
участък, предвид посоченото в Протокола за използване на АТСС наличие на
ограничаване на скоростта в конкретния участък, въведено с пътен знак.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият
орган я е посочил по следния начин: чл. 21, ал. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, не
би довело до различни правни изводи, тъй като този подход не би засегнал
правото на защита на наказаното лице, защото Съдът би прел, че в ЕФ се
съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви
обстоятелства, какво е извършил). Т.е. налице би било пълно съответствие
между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата
12
разпоредба, която би била нарушена, а приложената от АНО санкционна
норма би съответствала на установеното нарушение.
Нарушението по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП касае управление на МПС
със скорост над допустимата, въведена с пътен знак. Само пътните знаци от
група „В” въвеждат забрана или отменят въведена забрана и единствено
пътният знак В26 въвежда забрана за движение със скорост, по-висока от
посочената. Т.е. в случая не би била налице неяснота относно вида на знака.
Конкретната стойност на въведеното ограничение би била изводима от
данните, съдържащи се в ЕФ.
По отношение на мястото на извършване на нарушението - същото Съдът
би приел, че е посочено с текстово описание и координатите,
индивидуализиращи мястото на извършване. По делото е представена и
снимка, на която са отразени локацията, включително с GPS координати. От
изготвения от полицейските служители Протокол, Съдът би приел, че също се
установява мястото, на което е извършено нарушението, както и посоката на
движение.
Действително е налице дублиране на републиканската пътна мрежа
(първокласен път № 8) и общинската такава (град Свиленград), тъй като
републиканската пътна мрежа минава през урбанизираната територия, но
АНО е приел, че следва да се прилагат правилата, касаещи извъннаселено
място, поради което Съдът не би могъл да промени това положение.
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките
си.
В конкретния случай скоростта е превишена с 11 км/ч (стойност,
получена след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване
скоростта на движение), поради което за нарушението би била приложима
санкцията по т. 2 от разпоредба на чл. 182, ал. 2 от ЗДвП. Последната
предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост във
фиксирано допустим размер точно фиксирано по размер наказание – „Глоба”
от 50 лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл.
27, ал. 2 от ЗАНН, респ. изключващо възможността за намаляне на
наложената административна санкция.
13
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът би намерил за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент би се отчел и
би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28, вр.§ 1,
ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение. Отделно
от това съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се прилага
чл. 28 от ЗАНН.
Изводите на Съда относно размера на Глобата не биха се променили
предвид представената от страна на жалбоподателя Декларация за семейно,
материално и имотно състояние, тъй като наказанието е във фиксирано
определен размер.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 54 км/ч до
приетата за установена скорост от 51 км/ч би било в интерес на
жалбоподателя, тъй като би изключило възможните неблагоприятни
последици за него от допусната грешка на измерване с техническото средство
ARH CAM S 1 № 120с52а. Освен това така извършеното редуциране би било в
съответствие с основния принцип в административното право, наказание да се
налага само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В
процесния случай обсъжданото редуциране не би довело до промяна на
правна квалификация на нарушението или до друго основание за налагане на
различно наказание.
При този вариант на разсъждение Съдът би изградил изводите си на
базата на писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът
би кредитирал писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното
съдържание от която и да е от страните в процеса (с изключение на ЕФ, чиято
14
доказателствена сила Съдът би приел, че не се опроверга от събраните по
делото доказателства, т.е. направеното оспорване от страна на жалбоподателя
Съдът би приел, че не бе проведено успешно), като би ценил същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. Същите биха се ценили
изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност,
така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени доказателства биха
били пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и
неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като биха
потвърдили фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед
установения факт на управление на МПС със скорост над разрешената,
въведена с пътен знак В26.
По разноските:
При този вариант на разсъждение в полза на процесуалния представител
на жалбоподателя не биха се дължали разноски.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр.ал. 3, т. 1
и т. 2 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 8851065 на ОДМВР - Хасково, с който на Г. Р. И.
с ЕГН ********** от град ************************************, е
наложено административно наказание „Глоба” в размер 50 лв.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от ЗА,
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково с адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Е. Г. М. от Адвокатска колегия - Разград, сумата от 200
лв. (двеста лева), представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена
по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА адвокатска защита и съдействие на Г. Р. И. по
АНД № 341 по описа на Свиленградския Районен съд за 2024 година.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
15
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
16